ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

петък, 18 ноември 2011 г.

Индиго

ИНДИГО

България – страда, ридае и скърби
за своите бедни и крехки деца!
Децата, които изгуби, които ги няма,
от участ зла, на никого не потребна!

Индиго дума, която всичко
в двойно преобразява!
Индиго дума, която
удвоява тъгата, скръбта и печала!

Посветено на децата, които загинаха в нелепият инцидент на стълбите пред дискотека „индиго”, на 21.12. 2001г.

М.З.
11.06.2003г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар