ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

петък, 25 ноември 2011 г.

В едно селце

В едно селце на края на Света
живеят всичките човешки чувства,
там може да ти се усмихне Суета,
а след това да те прегърне Гордоста.

Там може да танцуваш със Любовтa,
да гледаш в очите Нежноста,
а пък окаже ли се, че не си готов,
ще те погълна Самотата цяла.

Там ще вечеряш с Доблест, Смях и Мъка,
ще те опиват тъмното, Тъгата, Смелостта.
Събуждаш се с едничката заръка -
да поговориш за минута с Мъдростта.

Знам, че иска ти се там да стигнеш
и чудиш се: "Kолко ли ще трябва да вървя?"
Ти само погледни в сърцето и там ще бъдеш
в едно селце на края на Света.

Автор: неизвестен
редактиранот от: М.З.

1 коментар: