ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

КръстоПът

На кръстопът намира се светът не знае,
в коя посока неизвестна да потегли.
На кръстопът са нашите души,
лутат се бездомни, гладни и безгласни.

Посоки има много, ала една е само вярна!
За нея са ненужни карти и компаси,
тя се чувства, преживява, а не се познава.
Във сърцето се намира, в пътя тя ни води!

Пътят е постлан със тръни и цветя,
преплетени от както свят светува!
Сладкото с горчивото върви,
така живота има вкус и смисъл!

От избора може да те заболи,
но за него ти недей тъжи!
Нещо той ти взема, знам че те боли,
но виж какво ти дава в замяна!

Любовта с омразата върви, тъгата с радост,
болестта със здраве, отчаянието с надежда!
Монетата разгледай от двете й страни,
и разбери, че са единно цяло, че са едно!

Едното без другото не може, така замислен е света,
за хубаво или за лошо, така е и така ще бъде!
Пътнико, едно само запомни и след това върви,
от сърцето по-верен и безгрешен спътник няма!

М.З.

Няма коментари:

Публикуване на коментар