ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

вторник, 15 ноември 2011 г.

Сън в лятна нощ / А Midsummer Night’s Dream

Сън в лятна нощ
Уилям Шекспир

Оригиналното название на комедията „А Midsummer Night’s Dream“ в смислов превод означава „Сън в нощта срещу Еньовден“ или „Еньовденска лудост“.

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ТЕЗЕЙ — княз на Атина
ЕГЕЙ — баща на Хермия
ЛИЗАНДЪР, ДЕМЕТРИЙ — влюбени в Хермия
ФИЛОСТРАТ — уредник на забавите при двора на Тезей
КЛИНА — дърводелец
ТАЛАШКО — столар
КРОСНОТО — тъкач
ПИСКУНА — кърпач на духала
НОСЛЬО — медникар
КОМАРА — шивач
ХИПОЛИТА — кралица на амазонките, годеница на Тезей
ХЕРМИЯ — дъщеря на Егей, влюбена в Лизандър
ЕЛЕНА — влюбена в Деметрий
ОБЕРОН — цар на елфите
ТИТАНИЯ — царица на феите
ПЪК или РОБИН — малък дух-пакостник
ГРАХЧО, ПРАШИНКО, ПАЯЖИНКО, СИНАПЧО — елфи
Други елфи и феи, обслужващи своите цар и царица. Придворни на Тезей и Хиполита.
Място на действието: Атина и Гора край нея.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА

Атина. В двореца на Тезей*1.
[*1 Тезей (мит.) — атически герой, извършил ред подвизи, между които убиването на чудовището Минотавър и победата над войнствените амазонки. При последния подвиг според преданието в него се влюбила една от трите царици на амазонките — Хиполита, — която го последвала в Атина и станала негова жена.]
Влизат Тезей, Хиполита, Филострат и Свита.

ТЕЗЕЙ
Красива Хиполита, наближава
със бързи крачки брачният ни час:
след само четири щастливи дни
ще блесне горе младата луна.
Но, ах, как бавно старата се стапя!
Тя моето търпение разтяга
като безсмъртна мащеха, която
подяжда дохода на млад наследник!
ХИПОЛИТА
Не ще усетим четирите дни
кога са се разтворили във нощи,
не ще усетим четирите нощи
кога са отлетели в сладък сън,
и сребърният лък, отново опнат,
ще се извие горе — пръв свидетел
на сватбата ни.
ТЕЗЕЙ
Тръгвай, Филострате!
Готви града за близките забави;
раздухай във атинската младеж
искрата на смеха и радостта,
а черножлъчието отпрати го
към гробищата — тъжният му лик
ще бъде чужд на брачния ни празник!

Филострат излиза.

Признавам, с меч ухажвах ви, любима,
плених ви, причинявайки ви болка,
но в други ключ със вас ще се венчая:
тържествено и весело, и пищно!

Влиза Егей, следван от Хермия, Лизандър и Деметрий.
ЕГЕЙ
Привет на славния ни княз Тезей!
ТЕЗЕЙ
Привет, Егей! Какво те носи тук?
ЕГЕЙ
Нещастие! Дойдох да се оплача
от Хермия, от родното си чедо.
Ела, Деметрий! Княже, този момък
избрал съм за съпруг на дъщеря си.
А тоя тук — ела, ела, Лизандре! —
сърцето й, хитреца, омагьоса.
Да, ти, младежо, ти я впримчи в рими,
с любовни знаци ти я омота,
ти нощем пя под нейния прозорец
преправени слова с преправен глас,
ти, ти в мечтите й се вмъкна хитро
със помощта на пръстенчета, китки,
сладкиши, гривнички от своите къдри —
все пратеници най-красноречиви
пред двора на неопитната младост!
Сърцето похитил на дъщерята,
изкусно ти превърна в зло упорство
покорството, дължимо към баща й.
Затуй, о, княже, ако и пред вас
отблъсне тя ръката на Деметрий,
то аз, баща й, ще се позова
на обичайното атинско право:
да разполагам с нея, както искам,
и нека тя реши чия да бъде —
на този момък или на смъртта,
предвидена изрично от закона!
ТЕЗЕЙ
Какво ще кажеш, прелестна девойко?
За теб баща ти трябва да е бог.
Не друг, а той създал е твойта хубост
и ти си само статуя от восък,
която той изваял е и може
спокойно да запази или смачка.
Деметрий, мисля, е достоен момък.
ХЕРМИЯ
Лизандър също!
ТЕЗЕЙ
Вярно, но му липсва
съгласието на баща ти, тъй че
съперникът му става по-достоен.
ХЕРМИЯ
Да виждаше баща ми с моя поглед!
ТЕЗЕЙ
Не, ти мисли със неговия ум!
ХЕРМИЯ
Простете, господарю, аз не зная
какво ме прави дръзка и боя се,
че не приляга на девойка скромна
така свободно да изказва мисли
пред вашето лице; но бих желала
да чуя туй, което ме очаква,
ако отхвърля брака със Деметрий.
ТЕЗЕЙ
Едно от двете: незабавна смърт
или безбрачие за цял живот!
Затуй, дете, попитай своите чувства
и буйната си кръв и младостта си,
дали, ако баща си не послушаш,
след туй ще издържиш, под грубо расо,
зазидана във хладен манастир,
да пееш цял живот, безплодна жрица,
възхвали към безплодната луна.
Блажени триж, които имат сила
да извървят подобен девствен път,
но, вярвай ми, таз роза, от която
извлечено е маслото уханно,
е много по-щастлива от онази,
която на моминския си трън
разцъфва и повяхва, и умира
във свята самота!
ХЕРМИЯ
И точно тъй
ще цъфна и повехна, и умра,
но няма да отдам невинността си
на някого, чието мъжко бреме
душата ми отказва да приеме!
ТЕЗЕЙ
Не бързай, Хермия! Мисли добре!
В деня на новолунието, който
ще свърже мене с моята любима,
бъди готова ти да избереш:
или жестока смърт за непокорство,
или венчавка с момъка Деметрий,
или обет във храма на Диана*2
[*2 Диана (мит.) — римска богиня на лова, покровителка на девствениците; често отъждествявана с луната.]
за строг живот и вечна самота.
ДЕМЕТРИЙ
Смили се, Хермия! А ти, Лизандре,
смири мечтите си пред мойто право!
ЛИЗАНДЪР
Баща й се е влюбил в теб, Деметрий —
вземете се и оставете нас!
ЕГЕЙ
Нахалник! Да, обичам него аз
и негово ще бъде всичко мое,
а Хермия е моя и аз нему
правата си над нея ще прехвърля!
ЛИЗАНДЪР
О, княже, аз съм равен на Деметрий
по произход и равен по богатство,
и равен — ако не и по-издигнат —
във обществото; при това обичам
по-силно и (което е далече
над всички тез изтъкнати предимства)
обичан съм, да, Хермия ме люби!
Тогава как да не желая свойто?
Деметрий — да оспори! — беше близък
с Елена, дъщерята на Недар.
И що й даде близостта му в дар?
Сега тя люби страстно и нещастно
един безчестен, лекомислен мъж!
ТЕЗЕЙ
Да си призная, чувах за това
и мислех да говоря с този момък,
но все, потънал в личните си грижи,
до днес отлагах. Тръгвай с мен, Деметрий!
Егей, и ти! Ще ви посмъмря малко.
А ти, девойко, съгласувай умно
мечтите си с родителската воля,
че иначе законът на Атина —
чиято строгост да смекчим не можем —
ще обрече цъфтящата ти младост
на вечна самота или на смърт!…
Какво ви стана, скъпа Хиполита?
Егей, Деметрий, бих желал на вас
по сватбата задачи да възложа,
а също тъй и да ви кажа нещо,
засягащо и двама ви отблизо.
ЕГЕЙ
За двама ни това е дълг и чест!

Тезей, Хиполита, Егей, Деметрий и Свитата излизат.

ЛИЗАНДЪР
Страните ти са бледи, ангел мой!
Посърнаха им розите тъй бързо!
ХЕРМИЯ
Навярно чакат дъжд. И той след малко,
обилен, от очите ми ще рукне.
ЛИЗАНДЪР
Уви, от всичко четено и чуто,
не помня аз любовният поток
да е протичал гладко и спокойно.
Ту спъва го неравност в потеклото…
ХЕРМИЯ
О, срам — да се сродиш със кръв по-ниска!
ЛИЗАНДЪР
Ту спира го различие в години…
ХЕРМИЯ
О, жал — на старост да си свързан с младост!
ЛИЗАНДЪР
Ту стяга го желание на близки…
ХЕРМИЯ
О, ад — по принуждение да любиш!
ЛИЗАНДЪР
А щом щастливо изберат се двама,
обсаждат ги война, и смърт, и болест —
и щастието им изчезва сякаш
неясен звук, лек сън, случайна сянка,
нетрайно като мълния среднощна,
която във избухване на гняв
разкрива в миг небето и земята,
ала преди човек да каже „Виж!“,
отново е потънала безследно
във челюстите черни на нощта —
тъй бързо, както чезне всичко светло!
ХЕРМИЯ
Но ако всяка истинска любов
е спъвана, то може би такава
е вечната повеля на съдбата.
Да срещнем изпитанието смело,
щом то е кръст, подобно всички тези
мечти, сълзи, копнежи и въздишки,
съставящи безумната й свита!
ЛИЗАНДЪР
Да, вярна мисъл. Затова послушай:
аз имам леля. Без деца. Вдовица.
Богата при това. На седем мили
далече от града ни тя живее
и счита ме за свой единствен син.
При нея можем ний да се венчаем —
там строгите закони на Атина
ще са безсилни. Ако ме обичаш,
от къщи измъкни се утре вечер.
На миля от града, в гората, дето
веднъж видях ви двете със Елена
да чествувате майския ни празник,
ще те очаквам.
ХЕРМИЯ
О, Лизандре мой,
кълна ти се във пъргавия лък
и в златната стрела на Купидона*3,
[*3 Купидон (мит.) — римски бог на любовта, който бил изобразяван обикновено като момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.]
във гукащото гълъбово ято
на Афродита*4, в кладата, която
[*4 Афродита (мит.) — гръцка богиня на любовта, представяна често придружена от целуващи се гълъби.]
изпепели Дидона, щом за нея
изгуби се платното на Енея*5,
[*5 Дидона… Еней — легендарна основателка на Картаген. Тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и се хвърлила в горяща клада, когато той я изоставил.]
във всички мъжки клетви и обети,
след седмица без срам обратно взети,
кълна ти се: ще бъда утре аз
на мястото в уречения час!
ЛИЗАНДЪР
Добре, помни го! Виж, Елена иде!
Влиза Елена.
ХЕРМИЯ
Здравей! Де бързаш, прелестна Елено?
ЕЛЕНА
Аз — прелестна? На теб е отредено
да имаш тези къдри, таз уста!
Деметрий люби твойта красота!
Очи като звезди! Но туй не стига,
ти имаш и гласа на чучулига,
издигнала се в купола дълбок
над нивата, над цъфналия глог,
край който говедарчето почива.
Да беше красотата прилепчива,
отнесла бих като безброй зарази
таз искрица във погледа ти, тази
извивка в говора… О, ако бе
всемирът мой, земя-море-небе,
бих дала всичко — без Деметрий само! —
за щастието, в дребно и голямо
да ти приличам! Дай ми ти урок:
как завладя владетеля ми строг?
ХЕРМИЯ
Ах, аз се мръщя, той след мене тича!
ЕЛЕНА
Смехът ми тъй да ще да го привлича!
ХЕРМИЯ
Прогоня го — след миг е пак отсреща!
ЕЛЕНА
А бяга от молбата ми гореща!
ХЕРМИЯ
Все по го мразя — той все по е пламък!
ЕЛЕНА
Все по го любя — той все по е камък!
ХЕРМИЯ
Но за това не аз съм виновата!
ЕЛЕНА
Не си! Във твойта прелест е вината!
ХЕРМИЯ
Тогава успокой се! Вече няма
да го привлича тя. С Лизандър двама
напускаме Атина. Този град,
тъй мил преди, сега за мен е ад…
Каква е, скъпи, твоята омая,
та можеш в пъкъл да превърнеш рая?
ЛИЗАНДЪР
Да, утре вечер, щом Селена*6 бледа
[*6 Селена (мит.) — гръцка богиня на Луната.]
в среброто на реката се огледа
и с течен бисер всеки лист покрие,
в часа най-мил на влюбените, ние
със Хермия, използвайки нощта,
ще бъдем вън от градските врата
ХЕРМИЯ
И сред гората, в къта ни любим,
където с теб на мекия килим
от жлътнали иглики често лете
душите си изливали сме двете,
сега ще се сберем със моя скъп
и ще поемем, смело дали гръб
на този град и злите му окови
към нови дружби и познанства нови.
За нас моли се! Сбогом! И дано
и ти с Деметрий свържеш се в едно!
Лизандре, с теб до утрешната среща,
макар взаимността да е гореща,
налага се взаимно, щем не щем,
очите си на глад да обречем.

Излиза.

ЛИЗАНДЪР
Да, скъпа Хермия!… Дано, Елена,
и твойта обич бъде споделена!

Излиза.

ЕЛЕНА
Горко ми и блазе й! За мъжете
еднакво хубави сме ние двете!
Ала, уви, Деметрий не желае
да види туй, което всеки знае;
и както той, от обич заслепен,
поставя свойта Хермия над мен,
така на него мойта обич дава
черти, които той не притежава!
Такава е на любовта мощта,
че възвишава низките неща.
Сега да си представя ясно мога
защо й ваят и рисуват бога
с превръзка на очите и с криле —
припряна слепота! От туй по-зле!
И го представят все дете, защото
не различава злото от доброто
и в своите игри сред шум и вик
кълне се и отмята всеки миг!
Така Деметрий, сякаш облак млад,
ме би със нежни думи като с град,
но Хермия изгря след миг и ето,
ни помен от градушката в полето!
…За бягството й от града все пак
ще му разправя! Даже в дъжд и мрак
ще я последва той!… Ала дори
и ласкаво да ми благодари,
нали ще знам, че таз обноска мила
с безмилостна цена съм заплатила?…
Но що да правя? Други способ няма
да бъдем във гората с него двама!

Излиза.

ВТОРА СЦЕНА

Атина. В дома на Клина.
Влизат Клина, Талашко, Кросното, Пискуна, Носльо и Комара.

КЛИНА
Тук ли сме всички целокупно?
КРОСНОТО
По-добре да извадиш списъка и да ги извикаш поголовно!
КЛИНА
Ей ни тука! Това сме то шестимата, избрани от цяла Атина, да участвуват в представлението за княжеската сватба.
КРОСНОТО
Не така! Преди всичко, драги Питър, нарицаем още Клина, кажи за какво се третира в пиесата, а после ще прочетеш имената на актьорите. Ред трябва тука!

КЛИНА
Добре. Пиесата се казва „Твърде плачевна комедия за кръвопролитната смърт на Пирам и Тизба“*7.
[*7 Пирам и Тизба — герои на трагична любовна история, разказана в „Метаморфозите“ на римския поет Овидий.]
КРОСНОТО
Знам я — за пира в избата! Чудесна и много смешна пиеса! Сега, Клине, провери актьорите по списъка! Всички, строй се!
КЛИНА
Който си чуе името, да се обади! Ник Кросното, тъкач!
КРОСНОТО
Тук! Казвай ролята и минавай нататък!
КЛИНА
Ти, Кросно, ще бъдеш Пирам.
КРОСНОТО
Тиран? Съгласен!
КЛИНА
Не тиран, а Пирам. Той е любовник, който най-изящно се убива впоследствие на любов.
КРОСНОТО
Може! За такава роля трябва да се пуснат малко сълзи. Ако я играя аз, зрителите да си приготвят големи носни кърпи. Аз ще вдигна цяла буря от плачевности и съболезнования!… Макар че по ме бива за тиран. Хърколес*8 например знаете как мога да го играя! Или някоя друга роля, но такава с меч и сеч, майки плачат, котки мячат!
[*8 „…Хърколес…“ — вместо Херкулес.]

„И с гръм и грак
гръмовний враг
в гробовний мрак
ще полети,
а светлий кон
на Апулон*9
[*9 «…Апулон…» — вместо Аполон.]
от небосклон
ще заблести!“
Как ви се вижда? Силно, а? Сега раздай ролите на останалите. Това беше в стила на Хърколес, той е тиран и половина! Любовника говори по-съболезнователно.
КЛИНА
Добре, добре!… Френсис Пискуна, кърпач на духала!
ПИСКУНА
Тук!
КЛИНА
Пискун, на теб, разбира се, ще дадем Тизба.
ПИСКУНА
Какъв е тоя Тизб? Странстващ рицар?
КЛИНА
Не Тизб, а Тизба! Това е дамата, в която Пирам трябва да се влюби.
ПИСКУНА
Не, не искам да играя жена! Вече ми никне брада!
КЛИНА
Няма значение. Ще играеш с маска и какъвто ти е гласецът, точно пасваш.
КРОСНОТО
Щом може с маска, нека аз да играя и Тизба! Ще говоря с минимално тънък глас! Така: „Ах, Пираме, скъпи мой! Аз съм Тизба, твоята любима!“
КЛИНА
Не, не! Ти ще играеш Пирам. А ти, Пискуне — Тизба.
КРОСНОТО
Добре, продължавай!
КЛИНА
Робин Комара!
КОМАРА
Тук!
КЛИНА
Робин, ти ще играеш майката на Тизба. Том Носльото, медникар!
НОСЛЬО
Тук!
КЛИНА
Носльо, ти ще си бащата на Пирам. Аз — бащата на Тизба. Талашко, столарят, ще бъде лъва. Готово! Това се казват добре разпределени роли!
ТАЛАШКО
А на лъва ролята много ли е? Ако я имаш, дай ми я, моля ти се! Аз малко бавно заучавам.
КЛИНА
Ти ще импровизираш. Има само реване.
КРОСНОТО
Нека тогава аз да играя и лъва! Ще ревна тъй, че всички ще се трогнат! Така че князът ще каже: „Браво! Бис! Лъвът още веднъж!“

КЛИНА
Знаем те — ти ще изревеш така, че княгинята и дамите ще се разпискат. А това стига, за да ни избесят всички.
ВСИЧКИ
Ще ни избесят не, ами оттатък! Всички до един!
КРОСНОТО
Така е, ако някой от вас изкара акъла на дамите, те без акъл какво друго ще измислят! Но аз мога така да форсирам гласа си, че да ревукам като гургуличе-сукалче, да ревича тъничко като славейче!
КЛИНА
Слушай, ти можеш да играеш само Пирам! Защото Пирам е истински красавец. Той е млад човек с рядка хубост, разбираш ли, винаги издокаран като за празник. И затова само ти можеш да го играеш. Друг няма кой!
КРОСНОТО
Добре, взимам го! А каква брада да си сложа
КЛИНА
Каквато щеш.
КРОСНОТО
Тогава ще си сложа сламеножълта или да бие на ръждивооранжево. Но може и да й пусна малко аленко. Или пък да бъде златиста, „а ла френска корона“!
КЛИНА
Не! Само а ла — последното недей! Тази френска болест така коронясва човека, че ще трябва да играеш съвсем ощавен…*11 Хайде, сега, майстори, на работа! Ето ви ролите. Моля ви настойчиво, убедително и учтиво да ги назубрите наизуст до утре вечер. Ще се срещнем в дворцовата гора на миля от града при лунна светлина: там ще репентираме, защото иначе, в града, ще се насъберат зяплювци и всичко ще се разчуе. Аз дотогава ще направя списък на реквазита.
[*11 „…съвсем ощавен…“ — често срещан у Шекспир намек за кръгообразното окапване на косата у болните от сифилис.]
КРОСНОТО
Дадено! И в гората ще можем свободно да уточним всички действия и единични движения. На работа! Сбогом!
КЛИНА
Среща при княжеския дъб! И да не ме излъжете!
КРОСНОТО
Майка и баща! Рубиконят е яхнат! Жребецът е хвърлен!

Излизат.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА

В гората край Атина.
Влизат от разни страни Фея и Пък*12.
[*12 Пък — нарицателно име на малки пакостливи духове от старите английски поверия.]

ПЪК
Малка фейо, де така?
ФЕЯ
Над поля, ливади
планини, лъки,
над нивя, огради,
долини, реки,
хвъркам, лека и крилата
в надпреварване с луната.
На Титания*13 съм фея
[*13 Титания (мит.) — името на царицата на феите е било навярно подсказано на Шекспир от епитета, даден на Диана в „Метаморфозите“ на Овидий.]
и съм длъжна подир нея
бързо в кръговете, дето
тя е бродила в полето,
да окича всеки лист
с обичка от бисер чист*14;
[*14 „…от бисер чист…“ — според английското поверие тревата растяла по-буйна и сочна там, където въртели нощните си танци феите и елфите.]
а игликите, които
са й войнство родовито
и под златните костюми
крият мехчета с парфюми,
чакат да им занеса
смес уханна от леса…
Казвах ли ти? Шум дочух!
Сбогом, безработен дух!
Виждам свойта господарка
зад стъблата да се мярка!
ПЪК
Върви я отклони, да има мир,
че моят цар се готви тук за пир,
а ти го знаеш: Оберон*15 е в бяс
[*15 Оберон — владетел на духовете, царуващ на Изток — познат от френския средновековен роман „Юон дьо Бордо“.]
за малкото индусче с кръв на княз,
което тя отвлече отдалече
и във одежди дворцови облече,
за да й служи като първи паж.
Той молил я е неведнъж и дваж
да му отстъпи смуглото дете,
защото е ревнив и му се ще
да бъде то във неговата свита,
из горското си царство като скита.
Титания не ще да чуе. Тя
го глези и обсипва със цветя
и зарад него двамата до днес
край извор, под звезди, в поле и лес,
се сблъскват със такава гневна реч,
че елфите отблизо и далеч
се гушат нито живи, ни умрели
в капачките от жълъдите зрели.
ФЕЯ
Но кой си ти? Изглеждаш ми подобен
на оня нощен дух, на име Робин,
във чийто нрав е все да пакости.
Не ще се удивя, ако си ти
тоз, който друга работа си няма,
та пътника среднощен води в яма
и стряска с кикот селските моми,
когато са във плевнята сами,
пресича тъкмо кипналата бира
и маслото от млякото обира,
но който, ако някой назове го
„Хобгоблин“ или „Пък“, или към него
обърне се изобщо с дума блага,
добро донася и в труда помага.
Кажи, не си ли Пък?
ПЪК
Пък кой го знай!
Да, аз съм този Пък и Опък май.
Среднощен бродник с мутра дяволита,
смешник от Обероновата свита,
аз цвиля като пъргава кобилка
към коня, който сито се кандилка;
на киселица печена взел вид,
в паницата с ошава чакам свит
и, щом я вдигне старата клюкарка,
в устата й аз — хоп! — като по мярка,
и течността облива й тогава
гердана сух, висящ като на крава;
а други път се случва, важна леля
когато строги размисли споделя,
за столче да ме вземе, а пък то
изплъзва й се под онуй место
и бумва тя със трясък на земята,
така че всичко живо се премята,
за хълбок се държи и се кикоти
във ниски тембри и пищящи ноти,
а домакинът вика, че у тях
не помнел досега подобен смях!…
Но идва моят цар! Това е той!

Влизат от противоположни страни Оберон и Титания със свитите си от Елфи и Феи.

ОБЕРОН
Аха, Титания! В несгоден час
те срещам, горделива ми съпруго!
ТИТАНИЯ
Ха, Оберон!… Не ща със него аз
да имам общо ни легло, ни друго!

ОБЕРОН
Стой, горделивке! Аз съм твоят мъж!
ТИТАНИЯ
Ако е тъй, би трябвало и аз
жена да бъда твоя, но си спомням,
че ти напусна нашата държава
и, погнал стадото на Коридон,
по цели дни надува нежна свирка
за малката Филида*16. И защо
[*16 Коридон… Филида — традиционни имена на влюбени овчар и овчарка от гръцката, а после и от средновековната пасторална поезия.]
от Индия дошъл си? Не затуй ли,
че твоята скоклива амазонка
се жени за Тезей и ти, разнежен
от спомена за нейните ботушки,
възнамеряваш брачното им ложе
да осветиш за щастие и радост?
ОБЕРОН
А, значи, тъй: дори не чувстваш срам
да ме упрекваш зарад Хиполита,
макар да знаеш сигурно, че зная
за явната ти връзка със Тезея!
Не ти ли го отне от Перигуна*17,
[*17 Перигуна (мит.) — любовница на Тезей, дъщеря на убития от него разбойник Синис.]
макар че той я бе опропастил,
и за кого той подло изостави
Аглая*18, Ариадна*19, Антиопа*20?
[*18 Аглая (мит.) — друга възлюбена на Тезей, заради която той оставил на остров Наксос предишната си любима Ариадна.]
[*19 Ариадна (мит.) — дъщеря на критския владетел Минос, която помогнала на Тезея да убие Минотавъра и да намери изхода от критския лабиринт. Тезей я отвел на остров Наксос, но после охладнял към нея и напуснал острова, докато тя спяла.]
[*20 Антиопа (мит.) — друга царица на амазонките. След смъртта на Хиполита тя станала любима на Тезей, но той я убил, защото се противопоставила на женитбата му с Федра, сестра на критския владетел.]
ТИТАНИЯ
Измислици на глупавата ревност!
Откак започна истинското лято*21,
[*21 „…откак започна истинското лято…“ — дългият пасаж, който следва, е описание на стихийните бедствия в Англия през 1594 г., които били считани за божие наказание.]
веднъж за танц не се събрахме ние —
ни в планината, ни на морски бряг,
ни сред ливади, ни в зелен шумак,
ни край обрасъл във тръстика извор,
без ти да се явиш и заглушиш
със крясъка си сладостните цеви
на ветровете. И какво се случи?
От яд, че бяха свирили напразно,
те всмукаха мъгли болестотворни
откъм морето и в пороен дъжд
ги ливнаха над сушата, така че
най-смешното поточе въз гордя се
и гръд изду над своето корито.
Напразно теглил бе хомота волът,
напразно пот проливал бе орачът.
Класът изгни, преди да му поникне
ергенският мустак. Кошари пусти
чернеят сред полето наводнено
и враните се тъпчат с чумав леш.
Игрището в общинската ливада
е цялото във кал. Нетъпкан бурен
е заглушил любовните пътечки.
Без топли дрехи смъртните треперят
и вечерите никой не оглася
със химни и молитви към луната.
Затуй Селена, под чиято власт
са течностите, гневно пребледняла,
тъй всичко е пропила с мокра влага,
че вредом пъплят ставните болежки.
Светът лудее. Скрежът беловлас
целува аленеещата пъпка,
а темето плешиво на леда
е увенчано, сякаш че за присмех,
от рози и ухания. Погледай:
четирите годишни времена
са разменили дрехите си, тъй че
по туй, с което всякое се кичи,
не може да реши светът объркан
кое кое е. И на всичко туй,
на таз безчетна челяд от злини
началото е в спора между нас,
родители сме нейни ти и аз!
ОБЕРОН
Тогава не спори! Нима е длъжна
Титания да прави все напук
на своя Оберон? Какво ти искам?
Едно момче, което да ми стане
оръженосец.
ТИТАНИЯ
Казала съм вече:
не ще го дам за цял вълшебен свят!
Бе моя жрица неговата майка
и често с нея бъбрехме си двете
във ароматните индийски нощи
и седнали на пясъка Нептунов*22,
[*22 „…пясъка Нептунов…“ (мит.) — Нептун, римски бог на моретата. „Пясък Нептунов“ — морски бряг.]
отплаващите кораби броехме
и гледахме през смях платната бели,
от вятъра шавлив забременели,
кореми да издуват, да растат.
Тогава тя, с походката си плавна,
им подражаваше — понеже беше
понесла вече бъдния ми паж —
и плавайки по сушата, полека
се впускаше във път, за да се върне,
като че ли с товар от тежка стока,
със нещичко за хапване. Бе мила,
но смъртна! И плодът и я уби!
Аз от любов към нея го отгледах
и от любов към нея, знай, че няма
на теб или на друг да го отдам!
ОБЕРОН
А докога ще бъдеш в таз гора?
ТИТАНИЯ
О, ще изчакам сватбата докрая.
Ако желаеш да участваш мирно
в подлунните ни пиршества и танци —
добре дошъл! Ако ли не, върви си
и нека се избягваме взаимно!
ОБЕРОН
Момчето дай ми и ще дойда с тебе!
ТИТАНИЯ
За нищо на света! След мене, елфи,
че току-виж, се скараме до смърт!
Излиза със Свитата си.
ОБЕРОН
На добър час! Но знай, че таз дъбрава
не ще напуснеш, без да си платила
за тежката обида!… Мили Пък,
ела и слушай! Помниш ли, когато
от камъка, издаден във морето,
веднъж дочухме двамата със тебе
сирена, яхнала делфин, да пее
с тъй чуден глас, че грубите талази
се бяха укротили мигновено
и лудо неподвижните звезди
валяха от кристалната си сфера*23,
[*23 „…от кристалната си сфера…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата вселена сфера на „неподвижнитезвезди“.]
за да я слушат по-отблизо?

ПЪК
Помня.
ОБЕРОН
В тоз миг съгледах Купидон да пърха,
неуловим за твоето око,
между луната и земята. Ето,
прицели се той в дивната весталка*24,
[*24 „…дивната весталка…“ — весталки били наричани девствените жрици на Веста, римската богиня на домашното огнище; в случая вероятно се прави ласкателен намек за Елисавета — кралицата-девственица, и за някаква галантна история, случила се на едно дворцово празненство през 1575 г.]
царуваща над запада обширен,
и дръпна толкоз силно тетивата,
като че ли решил бе да прониже
с една стрела сто хиляди сърца.
Но огненото острие угасна
в дъждовното кръжило на луната
и царствената жрица бавно мина,
неуязвена, девствено спокойна.
А где попадна изстрелът залутан?
Улучи цвете той. То беше бяло,
но пламна в миг. Момите го наричат
омайниче или „любов от скука“.
Ти знаеш го. Лети, донес го тука!
Когато бъде капнат сок от него
на спящи клепки, щом се те открехнат,
събудилият се обиква туй,
което види първо. Хайде, тръгвай!
За срок ти давам времето, в което
Левиатанът*26 би преплувал миля!
[*26 Левиатан (библ.) — Левиатанът е огромно морско чудовище, за което се говори в книгата на Йов; навярно фантазийно преображение на кита.]
ПЪК
С колан ще стегна земното кълбо
в четиресет минути!

Излиза.

ОБЕРОН
С този цвят
Титания ще дебна. Щом заспи
в очите й от сока му ще впръсна.
А след това, каквото първо види —
огромен бик или космат глиган,
ужасен лъв или шебек нахален,
тя, пламнала от страст, ще го преследва.
Вълшебството аз после ще премахна
със друга билка, ала не преди
да ми отстъпи своето индусче…
Но някой иде! Виж ти, двойка смъртни!
Невидим сам, оттук ще ги подслушам.

Влиза Деметрий, следван от Елена.

ДЕМЕТРИЙ
Не те обичам и не ме преследвай!
Къде е Хермия? Лизандър где е?
Тя мен уби, аз него ще убия!
Ти каза, че се крият в тез гори,
но вече ревността ме изгори!
Не виждам тука своята желана,
а теб, която виждам, не желая
и стига си се влачила след мен!
ЕЛЕНА
Ти дърпаш ме, безжалостен магнит,
привличащ не желязо, а стомана,
защото преданото ми сърце
е като нея. Само престани
да ме влечеш към себе си и аз
веднага ще престана да те следвам!
ДЕМЕТРИЙ
С какво влека те? С ласки? Със измами?
Нима не ти го казвам във лицето,
че не, не те обичам и не мога
да те обикна?
ЕЛЕНА
Казваш го, Деметрий,
и затова аз двойно те обичам!
Като ловджийско куче съм ти вярна
и — като куче пак — след всеки удар
по-предано в нозете ти се галя!
Добре, прави със мен каквото щеш,
налагай ме, ругай ме, дръж ме гладна,
но дай ми незаслуженото право,
щастлива да те следвам по петите!
В сърцето ти и мястото на куче
е висша чест за мене, но кажи ми,
какво по-малко бих могла да искам?
ДЕМЕТРИЙ
Какво ще искаш! Като те погледна,
и мигновено ставам зъл и мрачен!
ЕЛЕНА
А аз, горката, ставам тъжна, бледна,
когато да те видя нямам начин!
ДЕМЕТРИЙ
Но може би рискуваш да загубиш
ковчежето на своята невинност,
като, дошла след мен, го поверяваш
на случая, предлаган от нощта
и лошия съвет на пустошта?
ЕЛЕНА
Защита ми е твойта добродетел!
Щом гледам те, светът навред е светъл,
как искаш да ти вярвам, че е нощ?
Ти цялото човечество за мен си,
как искаш да допусна, че съм в пустош,
когато си пред моите очи?
ДЕМЕТРИЙ
Тогава ще се скрия в храсталака,
а ти стой тук сред зверовете хищни!
ЕЛЕНА
Най-хищният от тях е по-добър
от тебе, о, Деметрий! Да, върви!
И нека всичко си смени местата:
да гони Дафне*27 своя Аполон,
[*27 Дафне (мит.) — нимфа, която, подгонена от влюбения Аполон (Феб), призовала на помощ боговете и била преобразена от тях в лаврово дърво.]
гугутката да литне след сокола,
сърната да преследва злия тигър —
безсмислена гонитба, във която
страхливостта е погнала със шпага
безстрашието, хукнало да бяга!

ДЕМЕТРИЙ
Какво съм седнал да говоря с тебе!
Аз тръгвам и отново ти повтарям,
че тръгнеш ли след мене, тук, в гората,
ще си пострадаш!
ЕЛЕНА
А нима не страдам
в града, в полето, в храма? О, Деметрий,
чрез мен ти целия ни пол обиждаш!
Защо ме принуждаваш да те гоня?
За да се браним, ние сме моми,
а не да ви обсаждаме сами!

Деметрий излиза.

Аз идвам с теб. В смъртта блаженство има,
щом идва от ръката нам любима!

Излиза.

ОБЕРОН
Скръбта си, нимфо млада, успокой:
ще бягаш ти и ще те гони той!

Влиза Пък.

А, ето те! Навреме идеш, Пък!
Къде е Купидоновият стрък?

ПЪК
Постръкнах се и ето го!
ОБЕРОН
Да, той е.
Знам горски кът, по-скрит от всички други,
цял в мащерка, иглики, теменуги,
над него царски навес е прострян
от повет, горска роза и бръшлян.
В туй тайно място, дето си отмята
глечосаната ризница змията
и често можеш да откриеш в нея
увито малко духче или фея,
нерядко подир танц и струнен звън
унася се Титания във сън.
Ще я издебна в тоя сън дълбок
и ще я пръсна с тайнствения сок,
така че, щом от него се събуди,
да я изпълнят хрумвания луди.
Вземи и ти от стръка. Двойка млада
току-що мина във сърдечна свада.
Тя люби го горещо, той я мрази.
Пръсни го и стори така, че тази,
която види първа, да е тя.
Пожарът, който нея сполетя
да пламне в него по-голям дори!
Побързай и младежа намери!
Ще го познаеш лесно сред стотина
по туй, че носи дрехи от Атина.
И до петлите тук да си отново!

ПЪК
Ще бъде Обероновото слово!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Другаде в гората.
Влиза Титания със своята Свита.

ТИТАНИЯ
Сега лек танц и песничка приспивна,
след туй в една третина от минута
да бъдете на работа отново:
едни да чистят розовите пъпки
от червеите в тях; със примки други
да ловят прилепи, за да си шием
от ципите им мантии; а трети
разрошения бухал да пропъдят,
че стига се е пулил и е хулил
прищевките ни странни. Хайде, пейте!
И после оставете ме да спя!
ПЪРВА ФЕЯ (пее)
„Ежове, змии петнисти,
път да нямате оттук!
Гущери и слепи глисти
кът си изберете друг!“
ХОР
„Нани, нани, нани, на!
Славей пей сред тишина
и Титания красива
сред ухания заспива;
чарове, вълшебства грозни,
зли магии, черни козни
нямат върху нея мощ.
Спи, царице, лека нощ!“
ВТОРА ФЕЯ (пее)
„Паяци, оси досадни,
да се махате завчас!
Охлюви и жаби гадни,
няма място тук за вас!“
ХОР
„Нани, нани, нани, на!…“
и т.н.
Феите и Елфите излизат. Титания спи.
Влиза Оберон. Той изцежда сока на цветето върху нейните клепачи.
ОБЕРОН
Щом откриеш мигли ти,
в теб любов да запламти
към когото и каквото
първо зърне ти окото!
Ако случи се пред теб
пъргав рис, бизон свиреп,
тигър, лъв, чакал, глиган —
той да бъде твой избран!
Събуди се, щом е близко
нещо грозно или низко!

Излиза.
Влизат Лизандър и Хермия.

ЛИЗАНДЪР
Аз май загубих вярната пътека,
а ти, мой ангел, май се умори.
О, Хермия, какво ще кажеш, нека
отдъхнем тук до светлите зари!
ХЕРМИЯ
Но подири си кът за сън тогава.
От този мъх легло за мене става.
ЛИЗАНДЪР
Защо така, когато би могло
да сме една душа — едно легло?
ХЕРМИЯ
Не, скъпи мой! Бъди разумен ти,
от мене по-далеч се отмести!
ЛИЗАНДЪР
О, Хермия, ти грешно подразбра
във думите ми мисъл недобра.
„Една душа — едно легло“ бе само
във смисъл, че понеже тъй голямо
е мойто чисто чувство, то аз мога
да легна тук без никаква тревога,
че спейки тъй — любима до любим —
и в недушевен смисъл ще преспим.
ХЕРМИЯ
Умела игрословица това е,
ала макар със думи да играе,
Лизандър — знам — във мислите не мами,
и нека е проклета резкостта ми,
ако прозрял е в моите слова
и сянка от съмнение в това!
Но, скъпи мой, любими мой прекрасен,
стой по-далеч, макар и безопасен,
че момък нравствен и мома свенлива
да прекаляват с близостта не бива.
Спокойна нощ! До сетния ти ден
да свети в тебе любовта към мен!
ЛИЗАНДЪР
До сетния ми ден, о, ангел мой!
И щом угасне тя, да дойде той!

Ляга встрани.

Дано ти прати сън с отмора сладка
най-нежният от всички изпращачи!
ХЕРМИЯ
Дано пристигне част от тази пратка
до твоите усмихнати клепачи!

Влиза Пък.

ПЪК
Всякъде в гората бях,
ала нийде не съзрях
тоя, който ще опита
силата, в туй цвете скрита.
Тъмно. Тихо. Нито звук.
Но почакай! Ей го тук!
Той е! В дрехи от Атина!
Ха! Та, значи, ти отмина
влюбената в теб мома.
Я! И тя е тук! Сама!
Смелост нямала, горката,
да полегне до ръката
на безстрастния любим!
Нищо, ний ще му платим!

Капва от вълшебния сок в очите на Лизандър.

Тука црък! И тука црък!
Тез очи ще пръсне Пък,
тъй че, щом излезе вън
наемателят им — Сън,
през откритата врата
да се вмъкне любовта
и на него да попречи
в тях да се завърне вече.
Сбогом! Най-учтив поклон!
Имам среща с Оберон!

Излиза.
Влизат, тичайки, Деметрий и Елена.
ЕЛЕНА
Убий ме, но поспри! Аз губя сили!
ДЕМЕТРИЙ
Като търчиш след мене десет мили!
ЕЛЕНА
Във тъмното недей ме изоставя!
ДЕМЕТРИЙ
Аз тъкмо туй се готвя да направя!
Излиза.

ЕЛЕНА
Задъхах се от тоз напразен лов!
След всеки зов той става по-суров!
О, Хермия, с какво измиваш ти
тоз поглед свой, та толкоз той блести?
Със сълзи? Туй да беше твойта тайна,
аз бих била от тебе по-сияйна!
Не, аз съм грозна. Вече го разбрах.
Щом всеки звяр пред мен побягва в страх,
какво се чудя толкоз на това,
че и Деметрий ме търпи едва!
Кое лъжливо криво огледало
измамната надежда ми е дало,
че моя грозен лик ще изличи
на Хермия блестящите очи!
Но що е туй? Лизандър! На земята!
Убит? Ранен? Заспал? О, майко свята!
Лизандре, ако жив си, говори!
ЛИЗАНДЪР (събужда се)
И ще се хвърля в огъня дори
за теб, Елена! Чудо съвършено,
в такава степен от петно лишено,
че виждам през прозирното ти тяло
сърцето бързо-бързо затуптяло!
Ах, тоз подлец Деметрий! Де е той?
О, име тъй добро за меча мой!
ЕЛЕНА
Недей така, Лизандре! О, недей!
Не е подлец Деметрий, ни злодей.
Щом тебе твойта Хермия обича,
какво от туй, че той след нея тича?
ЛИЗАНДЪР
Каква ти Хермия! Аз нея вече
не искам да я виждам отдалече!
Не Хермия — Елена любя аз!
Кой враната не би сменил завчас
за гълъбица! Разумът човешки,
докато още зрее, прави грешки,
но моят разум вече е съзрял
и разума на тоя свят прозрял,
посочва той на чувствата ми ясно
кое е грозно и кое — прекрасно.
Прекрасното е тука! То личи
във тези ослепителни очи,
разлистващи ми страници любов,
където всеки ред ще бъде нов,
така че увлекателната книга
до гроба ще ми стига и престига!
ЕЛЕНА
Дали за присмех съм била родена!
Или за грях съм с него наградена?
Не стига ли, не стига ли това,
че досега две ласкави слова
не съм заслужила от своя скъп,
та нужно е сега на моя гръб
и ти да трупаш гаврите си зли?
Недей, Лизандре, че боли, боли!
Във рицарските правила нима
изисква се, злочестата мома,
от някого щом вече носи рана,
от другиго да бъде подиграна.

Излиза.

ЛИЗАНДЪР
Не я съгледа! Спи! И слава богу!
Спи, Хермия! Дотегна ми ти много!
Тъй както, щом със сладки преядем,
за дълго не ги вкусваме съвсем,
или тъй както ересите разни,
напуснат ли ни, най са ни омразни,
така за тебе — ерес и пресита —
Лизандър вече няма да запита.
Решение щом взима, той е твърд:
Елена ще го има свой до смърт!

Излиза.

ХЕРМИЯ (събужда се)
Лизандре! Помощ! Помощ! Извади
змията! Тук! Във моите гърди!
О, скъпи! Нещо страшно преживях!
Лизандре, виж ме — още тръпна в страх!
Но где си ти? Лизандре! Где си? Боже!
Лизандре! Де изчезнал е? Где може
да е отишъл? Обади се, мили!
Ах, губя от предчувствието сили!
Не, няма го! Не се обажда той!
Аз тръгвам да намеря, мили мой,
на таз гора във мрачната утроба
едно от двете: тебе или гроба!

Излиза.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА

В гората край Атина.
Титания спи. Влизат Клина, Талашко, Кросното, Пискуна, Носльо и Комара.

КРОСНОТО
Всички ли сме?
КЛИНА
До един! А мястото е тъкмо за нашата репентиция. Тази полянка ще ни бъде вместо сцена, този глог ще ни е за гардероб. И ние ще представляваме точно както после пред княза.
КРОСНОТО
Слушай, Клине!
КЛИНА
Слушам, Кросно!
КРОСНОТО
Има в тази комедия за Пирам и Тизба едни такива неща, дето няма да се харесат. Преди всичко Пирам се наръгва с меч. Това дамите не могат го изтрая. Прав ли съм?
НОСЛЬО
Прав си, дявол да те вземе! Много ще ги тиранизира!
КОМАРА
Като си помисля, май ще трябва да махнем самонаръгването!
КРОСНОТО
Никакво махане! Знам как ще оправим работата! Трябва само да се напише един пролог и в него да се казва, че мечовете ни не са опасни и че Пирам умира на ужким. И за да повярват съвсем, да им се каже, че аз, Пирам, не съм Пирам, а Ник Кросното, тъкача. Това ще ги успокои абсолютно!
КЛИНА
Ясно, ще поръчаме такъв пролог. Ще бъде в стихове от по осем и по шест срички.
КРОСНОТО
Нека са си от по осем и осем. За две срички не сме!
НОСЛЬО
Ами лъвът? Ако се стреснат дамите от него?
КОМАРА
Ей, вярно! Мене ме е страх, пък не знам те!
КРОСНОТО
Слушайте, майстори! Това трябва внимателно да се обмисли. Да вкараме един лъв между дамите, това е ужасно страхотно нещо, защото няма на света по-ужасно страхотилище от лъв, и то жив! Това трябва да се има на пред вид.
НОСЛЬО
Тогава още един Пролог*28 да ги апострофира, че лъвът не е лъв.
[*28 „…Пролог…“ — така се наричал по Шекспирово време и актьорът, който е произнасял пролога на пиесите.]
КРОСНОТО
Не, по-добре лъвът сам да им съобщи името си. Да си извади малко лицето изпод гривата и да им каже така например: „Госпожи…“ или „Прекрасни госпожи, моля ви…“, или „…бих желал да ви…“, или „…разрешете ми да ви помоля да не се стряскате и да не треперите. Отговарям за живота ви със своя собствен. Аз не съм същински лъв — честна дума ви казвам! Ако съм лъв, човек да не съм — но аз съм човек като всички, само дето съм скрит.“ Така да им каже или нещо друго, но да се получи същият дефект. А най-добре ще е направо да им се изкаже, какво че той е Талашко, дето им рендосва масите.
КЛИНА
Решено, така ще направим. Но има още две затруднения. Първото е как да направим луната да свети вътре, дето ще представляваме. Защото Пирам и Тизба — това го пише — се срещат на лунна светлина.
НОСЛЬО
А каква ще е луната вечерта на представлението?
КРОСНОТО
Календар! Дайте календар! Я вижте в алманаха! Как е луната? Ще има ли луна?
КЛИНА
Ще има!
КРОСНОТО
Тогава е лесно. Ще отворим един от капаците на прозореца и ще имаме чудесна луна вътре.
КЛИНА
А може и някой да излезе на сцената с наръч тръни и фенер*29 и да осветли зрителите, че представлява лунно осветление. Но има и още едно препинание — не можем без стена. В пиесата се разправя, че Пирам и Тизба са си говорили през една зирка на стената.
[*29 „…с наръч тръни и фенер…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек — грешник, наказан да живее на месечината; той носел фенер и наръч тръни.]
НОСЛЬО
Ами да, как се вкарва стена в стая! Какво ще кажеш ти, Кросно?
КРОСНОТО
Много просто! Един от нас ще представлява стена. Ще го намажем с глина или ще го варосаме, за да е ефикасно, че е стена. И ще си разпери пръстите ей така, че Пирам и Тизба да си шепнат през зирката.
КЛИНА
Щом може така, всичко е наред. Хайде тогава, синове майчини, на работа! Вие сядайте и си повтаряйте ролите! Пираме, ти почваш. Като си изприказваш думите, ще влезеш в шубрака. Всеки да почва, щом чуе края на другия!
Влиза — зад тях — Пък.
ПЪК
Какви са тез кълчищни самоуци,
които вдигат смешната си врява
край ложето на мойта господарка?
Какво? Пиеса? Може да погледам,
а може даже да се включа в нея!
КЛИНА
Пираме, имаш думата! Да се готви Тизба!
КРОСНОТО
„О, моя Тизба, цвете арогантно,
аз любя те…“
КЛИНА
„Ароматно, ароматно!“
КРОСНОТО
„…цвете ароматно,
аз любя те в захлас и във екстаз!
Но чувам глас. Стой тук! След миг обратно
аз тук отново пак ще съм тоз час!“

Излиза.

ПЪК
Такъв Пирам за пръв път чувам аз!
Излиза.

ПИСКУНА
Да почвам ли?
КЛИНА
А какво чакаш? Разбери, той е видял навън някакъв шум и отива да чуе кой е. След малко пак ще се върне.
ПИСКУНА
„Пираме мой, не виждам те, уви!
По пурпур между лилиите пръв!
О, верни мой! Изящен, волеви,
прекрасен като кон от чиста кръв,
да, зная де е Ниновия дроб*30 —
[*30 «…Ниновия дроб…» — става дума за гроба на Ник, легендарния асирийски цар, който дал името си на древния град Ниневия.]
при него ще те чакам…“
КЛИНА
Не „дроб“, а „гроб“, човече божи! И после, ти искаш да си издрънкаш всички реплики наведнъж. Това за гроба е чак след думите на Пирам.
Вика.
А ти, Пираме, като каже Пискуна „от чиста кръв“, трябва да го засечеш веднага!
ПИСКУНА
Аха!
„О, верни мой! Изящен, волеви,
прекрасен като кон от чиста кръв!“
Влиза отново Пък, следван от Кросното с магарешка глава.
КРОСНОТО
„О, бих бил твой, ако бил бих такъв!“
КЛИНА
Леле! Магия! Нечиста сила! Молете се, майстори! Помощ!
Клина, Талашко, Пискуна, Носльо и Комара излизат.
ПЪК
Из трънища, шумаци и шубраци,
през пънища, гъстаци, храсталаци,
сега се повъртете в моя кръг,
додето разберете кой е Пък!
Оттук ще лавна и ще грухна там,
оттам ще цвилна, тук ще бухна плам —
коне, огньове, кучета, свини
ще пъкат с Пък от хиляди страни!

Излиза.
КРОСНОТО
Защо избягаха от мен? Аха, знам ги аз — наговорили са се да ме уплашат.

Влиза отново Носльо.

НОСЛЬО
Какво ти е станало, Кросно? Какво виждам на раменете ти?
КРОСНОТО
Магарешката си глава, това виждаш!
Носльо излиза.
Влиза отново Клина.
КЛИНА
Кросно, да те пази бог! Някой те е метаформозирал!
Излиза.

КРОСНОТО
Не могат ме излъга! Искат да ме изплашат, само че магаретата вече измряха. Няма да мръдна оттук, каквото и да правят! Ще се разхождам само, ето така, и ще си пея, та да разберат, че хич даже не ме е страх!
Пее.

„Добро утро, черен кос,
черен кос, оранжев нос!
Пей за нас, бъди ни гост
със приятеля си дрозд!“

ТИТАНИЯ (събужда се)
Чий глас от свръхнебесно потекло
събужда ме от цветното легло?

КРОСНОТО (пее)
„Щиглецо, от своя лес
влез във нашия кафез!
Кукувичке, още днес
пъстро яйчице ни снес!“
Само че да не ми е изпила ума, та да я пусна! Един мъжки кукувиц веднъж се опита да снесе в моето гнездо, но аз…

ТИТАНИЯ
Пей още, о, създание чаровно!
Гласът ти мелодичен ме омайва
подобно хармоничния ти образ.
А двете, във единство рядко слети,
ме карат да призная още тук,
че любя само теб и никой друг!
КРОСНОТО
Мила госпожо, това, дето го говорите, не е твърде разумно. Вярно е, че разумът и любовта по наши дни са често скарани, и жалко, че не се намират добри съседи да ги помиряват. И все пак вашата любов няма основателни причини, доколкото ми се чини… Добре се получи, а!
ТИТАНИЯ
О, колкото омаен си на вид,
дваж мъдър си и трижди духовит!
КРОСНОТО
И това не е чак толкоз вярно, но ако можех да измъдря един начин, за да духна от този пущинак, нямаше да е зле!
ТИТАНИЯ
Напразни мъки! Вън от таз гора,
любими, ти не можеш се добра,
защото да те имам аз копнея,
а аз не съм обикновена фея,
а господарка на страна, която
е вредом в цвят и всякога във лято.
Недей тъгува! Ако дойдеш с мен,
от елфи ти ще бъдеш ограден,
те перли ще ти дирят във морето
и песни ще ти свирят те, додето
не те приспят под сенчести листа;
а аз ще ти издухам тежестта,
така че да се носиш, дето щеш,
на сънищата с лекия летеж!
Да се явят веднага тука: Грахчо,
Прашинко, Паяжинко и Синапчо —
най-дребничките между всички други!

Влизат Грахчо, Прашинко, Паяжинко и Синапчо.
ГРАХЧО
Тук!
ПРАШИНКО
Тук!
ПАЯЖИНКО
Тук!
СИНАПЧО
Тук!
ВСИЧКИ
На вашите услуги!
ТИТАНИЯ
С любимия ми дръжте се учтиво,
подскачайте по пътя му игриво,
черпете го със праскови, смокини,
червено грозде и къпини сини,
и вижте от меда да облекчите
издутите торбички на пчелите
и ако някоя току-така
не си го дава, тлъстите крачка
й откъснете и ги запалете
със светещия червей, който лете
пълзи по листите; и нека с тез
безбройни факли тъмният ни лес
да светне в миг, красавецът ми щом
запъти се към горския си дом,
за да заспи, докато с ветрила
от пъстри пеперудени крила
отвявате вий лунните лъчи
от едрите му сънени очи!
Приветствувайте смъртния подред!
ГРАХЧО
Привет!
ПРАШИНКО
Привет!
ПАЯЖИНКО
Привет!
СИНАПЧО
Привет!
ВСИЧКИ
Привет!
КРОСНОТО
Съкровено съм ви признателен! Мога ли да узная как се назовава ваша милост?
ПАЯЖИНКО
Паяжинко.
КРОСНОТО
Много ще съм радостен да се запозная по-отблизо с вас. Ако си порежа пръста, ще побягна непременно до услугите ти. А вашето име, любезни господине?
ГРАХЧО
Грахчо.
КРОСНОТО
О, в такъв случай, моля ви да поздравите, с извинение, вашата майка, стринка Шушулка, и вашия баща, майстор Мустачко. Ще бъдем приятели с вас, надявам се. А как те казват тебе, драги господине?
СИНАПЧО
Синапчо.
КРОСНОТО
Че тъй кажете, бе, господин Синапчо! Аз добре познавам вашето дълготърпение. Страшният великан Бифтек, както си пада по горчицата, е погълнал досега сума ти членове на вашето семейство. Честна дума, неведнъж съм се просълзявал заради роднините ви. Пък и сега… Бих искал да се сближа с вас, господин Син… апчху!
ТИТАНИЯ
Към моята беседка го водете!
Луната рони сълзи във нощта.
А щом тя плаче, плаче всяко цвете
по нечия отнета чистота.
Вървете със завързани уста!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Другаде в гората.
Влиза Оберон.

ОБЕРОН
Дали Титания е вече будна?
Бих искал да узная по какво
ще пламне във любов от първи поглед.
Влиза Пък.

Но ето моя пратеник! Хей, Пък,
я разкажи сега какво се случи
във тази омагьосана гора!
ПЪК
Царицата ни се увлече лудо
в едно — да го речем — природно чудо!
Тя още спеше своя сън дълбок
в листатия си приказен чертог,
когато изведнъж отде се взима
една тайфа от майстори шестима,
зарязали в града кой мех, кой чук,
една пиеса за да готвят тук,
понеже щели да зарадват с нея
тържествената сватба на Тезея.
Един Пирам — ама глупак такъв,
че даже между тях пак беше пръв! —
се шмугна в храста. Пък, видял това,
хоп! — слага му магарешка глава!
Добре, но Тизба реплика му дава
и той — с главата — връща се тогава,
и щом го зърват, също както ято
от черни гарги пръсва се, когато
съзре сокол, или над сухи драки
с криле изпляскват гъски жълтокраки,
щом пукотът барутен ги подплаши,
тъй пръсват се приятелите наши!
Наистина невиждана картина:
един реве, та чува се в Атина,
друг в тъмното препъва се о корен
и вече няма долен, няма горен
в камарата от ритащи крака,
и ужасът расте във тях така
за сметка на ума, че с тръни, с клони
гората те усещат как ги гони,
настига, къса дрехите по тях!
И тъй докато с тях си правех смях,
Титания, която спеше там,
събудена от нашия Пирам,
съгледа го и време без да губи —
това е, във магарето се влюби!
ОБЕРОН
Дотук добре. А момъка жесток
напръска ли с магическия сок?
ПЪК
Готово! Той заспал бе на тревата,
на две-три крачки само от момата,
така че щом пребори се с Морфея*31,
[*31 Морфей (мит.) — гръцки бог на сънищата.]
ще види като първо нещо нея!

Влизат Хермия и Деметрий.

ОБЕРОН
Това е той. Но таз коя е тук?
ПЪК
Не, туй е тя. Но момъкът е друг!
ДЕМЕТРИЙ
Обсипвай своя враг с обиди груби,
не този, който пламенно те люби!
ХЕРМИЯ
Обиди? И дори се подиграваш!
Проклятия ти само заслужаваш!
Ти, ти, о, аз те зная, си убил
в невинната му дрямка моя мил,
но почнал кръвнината, довърши я!
До глезен вече, влез в кръвта до шия,
убий и мене! Слънце и небе
не са тъй близки, както с мене бе
Лизандър, моя скъп! Как, той нима
оставил би ме спяща и сама?
По-скоро ще повярвам, че в земята
пробила се е дупка по средата
и сякаш през ухото на игла
луната да изскочи е могла
при антиподите*32, за да смути
[*32 Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо.]
на слънцето сияйните черти!
Не, ти си го убил! Това е ясно!
Като убиец гледаш ти ужасно!

ДЕМЕТРИЙ
О, не! Ако ужасен съм на вид,
такъв съм аз, защото съм убит,
а ти, убийце, вместо да си черна,
блестиш пред мен като звезда вечерна!
ХЕРМИЯ
Какво говоря с теб? Лизандър де е?
Но ти мълчиш! Човек ще полудее!
О, дай ми го, Деметрий! Имай жал!
ДЕМЕТРИЙ
На хрътките си леша му бих дал!
ХЕРМИЯ
Ти сам си хрът! А, значи е така?
Убил си го със тази тук ръка?
И как го умъртви? Дали поне
си гледал във очите му? О, не!
Пробол си го, додето той е спял!
Ах, змийски подвиг! Ти си в него цял!
Гадина подла! Скорпион! Влечуго!
Но не, животно аз не зная друго,
което свойта жертва да кълве
с езиче тъй разцепено на две!
ДЕМЕТРИЙ
От теб не съм заслужил гняв такъв,
не съм пролял Лизандровата кръв
и май изобщо тя не е пролята…
ХЕРМИЯ
О, говори за всичко на земята!
Нима е жив? Кажи! Защо мълчиш?
ДЕМЕТРИЙ
Ще кажа, но с какво ще ми платиш?
ХЕРМИЯ
С това, че няма да ме видиш вече!
Оставям те, ненавистни човече!
Дали ще срещна своя мил, не зная,
но с тебе сетна среща ми е тая!

Излиза.

ДЕМЕТРИЙ
В такова настроение едва ли
тя моите въздишки ще пожали;
а мъката тежи с по-тежко бреме,
когато не й плаща дълго време
дълга си банкрутиралият сън.
Ако полегна тук, до този пън,
кой знае, току-виж, длъжникът мил
дошъл и първа вноска изплатил.

Ляга и заспива.

ОБЕРОН
Какво си сторил, глупчо бързоног?
Кого си пръснал с тайнствения сок?
Наместо този вярно да залюби,
друг някой верността си ще загуби!
ПЪК
Съдбата тъй е рекла: да се пада
единствен верен на лъжци хиляда!
ОБЕРОН
Не се бави! След миг и половина
да си открил Елена от Атина!
Познаеш ли я по страните бледи,
изпити от въздишки сърцееди,
насам я отклони, а дотогаз
тогова пък ще омагьосам аз.
ПЪК
Мълчи, хвърчи, политва твоя Пък
като стрела от азиатски лък!

Излиза.

ОБЕРОН
Пръсвам ти очите двете
с купидоновото цвете
тъй, че щом направя аз
да се мерне тука таз,
от която бягаш ти,
тя за теб да заблести
като чистото и мило
афродитино светило*33.
[*33 „…Афродитино светило…“ — планетата Венера, Вечерницата.]
Ако то те обгори,
пак от него лек дири!

Капва от вълшебния сок в очите на Деметрий.
Влиза отново Пък.

ПЪК
Повелителю, Елена
иде, но е придружена
от младежа, на когото
грешно пръснах сок в окото.
Да останем, ако щеш,
малко да се развлечеш
с лудите им диалози?
Боже господи, как този
уж разумен род човешки
цял е глупости и грешки!
ОБЕРОН
Но шумът им е голям —
ще събудят оня там.
ПЪК
И ще се боричкат двама
за една и съща дама —
колкото по-сложен кръг,
толкоз по се радва Пък!

Влизат Лизандър и Елена.

ЛИЗАНДЪР
Как мислиш, че говоря на шега!
Сълзите ми нима не виждаш ти?
Плачът на седмоцветната дъга
през моето ухажване трепти.
Повярвай му, щом носи то печата
на честността и истината свята!
ЕЛЕНА
Тез клетви са за Хермия. Кажи
какво тегло за мен да имат те?
Две истини — туй значи две лъжи,
защото се убиват и двете.
Еднакво те са тежки на везната,
но сякаш теглиш вятъра с мъглата!
ЛИЗАНДЪР
Да, клех й се, защото бях глупак!
ЕЛЕНА
Оставяш я и същият си пак!
ЛИЗАНДЪР
Деметрий люби Хермия, не теб!
ДЕМЕТРИЙ (събужда се)
Елена! Цвете сред безводна степ!
Богиньо! Нимфо! Съвършенство! О!
Тоз бистър поглед, богове, с какво
да го сравня? Дали с кристал прозрачен?
Не, той пред него ще изглежда мрачен!
А тези зрели като вишни устни,
които казват: виж ни как сме вкусни!
А таз ръчица? О, алпийски сняг*34,
[*34 „…алпийски сняг…“ — в оригинала е „таврийски сняг“. Тавр — планинска верига в Мала Азия.]
дано не ти направи с нея знак,
че пред снега на моята избрана
ти черен ще изглеждаш като врана!
Кога със дъх от моите уста
ще разтопя тоз връх от чистота!
ЕЛЕНА
О, жал! О, срам! Това ли ви остава?
С Елена да си правите забава!
Да бяхте по-възпитани и мили,
над мен така не бихте се глумили!
Мъже да бяхте, както сте на вид,
не бихте обласкали с подбив скрит
една жена! И как не ви е срам!
За Хермия съперници сте, знам,
ала защо съперници сте вие
и в туй, кой пръв Елена ще надвие
със подигравки и — жесток палач —
ще я принуди да избухне в плач!
Не, хора с благородни дух и кръв
не биха слезли до позор такъв,
да дирят в тези женски сълзи тука
лекарство срещу мъжката си скука!
ЛИЗАНДЪР
За теб, Деметрий, укор прав това е —
ти Хермия обичаш, туй се знае!
И ето, аз ти давам с две ръце
предимството си в нейното сърце,
а ти ми дай в сърцето на Елена
частта любов, за теб определена!
ЕЛЕНА
Задръжте си езика зад зъбите,
напразно своя въздух вий хабите,
подигравачи!
ДЕМЕТРИЙ
Хермия ти дръж!…
Сърцето ми гостува й веднъж,
но виж, Елена, то пред твоя праг
като във къщи се завръща пак!
ЛИЗАНДЪР
Елена, лъже те! Недей му вярва!
ДЕМЕТРИЙ
Не, мойта вярност той със кал замярва
за туй, защото е неверен сам!…
Виж милата си! Ей я! Идва там!

Влиза отново Хермия.

ХЕРМИЯ
Не виждам нищо, но в нощта каквото
окото губи, чува го ухото,
че тя в тъмница зрението праща,
но на слуха денгубите му плаща.
Лизандър е наблизо. Стигнах тук
по нишката на сладкия му звук.
Но той защо, защо от мене бяга?
ЛИЗАНДЪР
Защото любовта му го налага.
ХЕРМИЯ
Каква любов от мен ще го разделя?
ЛИЗАНДЪР
Оназ, която с ласкава повеля
го тласка към вълшебната Елена,
пред чийто поглед звездната вселена,
завиждаща, престава да блести!
Защо ме следваш? Не разбра ли ти,
че си за мен съвсем непоносима?
ХЕРМИЯ
Не е възможно! Той на смях ме взима!
ЕЛЕНА
А ти пък мен! Разбрах ви: вие трима
подготвили сте реплики и думи
да действате във заговор срещу ми!
Приятелко-предателко! Как можеш,
подписала съюз военен с тях,
да им помагаш да се гаврят с мене?
О, Хермия! А сладостният спомен
за детството, за нежните ни тайни,
за часовете заедно, когато
ний времето корехме бързоного,
че бърза много да ни раздели?
Туй всичко е забравено, нали?
А помниш как във дворчето пред къщи,
поседнали на две възглавки същи,
бродирахме едно и също цвете
и в съща песен сливахме си двете
лица, очи, ръце и гласове —
прелели се в едно отделни две,
като речици две в една река,
като черешки две във обичка,
като полета две в една емблема,
венчани от единството на шлема!
Туй всичко ти уби и предпочете
да ме обиждаш в сговор със мъжете!
Не е приятелско! Не е девиче!
Не е и женско! Затова, момиче,
съдът на пола ни ще те вини
в предателство към всичките жени!
ХЕРМИЯ
Не зная за какво ми се гневиш.
По-скоро ти се подиграваш с мене!
ЕЛЕНА
Със тебе, аз? А кой тогава прати
Лизандър из гората да ме гони
със кошница похвали присмехулни?
Кой след това подучи тоя втори
от твоите безбройни ухажори —
теб, теб, Деметрий, който досега
не си ме и подритвал със нога! —
да ме нарича нимфа, божество,
сирена, дева и не знам какво?
Защо ще казва всичко туй на тази,
която, както е известно, мрази?
И за какво Лизандър, който храни —
известно е и туй — към тебе обич,
на мен ще седне да се обяснява?
Дали не става всичко туй със твойто
съгласие и може би подбуда?
Знам, аз не съм красива като тебе,
и знам, че необичана обичам,
но не към подбив, а към нежна ласка
би трябвало скръбта ми да те тласка!
ХЕРМИЯ
Не те разбирам!
ЕЛЕНА
Да, недоумявай,
въздишай жалостиво, преструвано,
а зад гърба ми смигайте си трима,
плезете се, правете ми рога!
Докрая издържана, таз шега
във хрониките може да остане!
О, ако бяхте малко по-човечни,
не бихте ме измъчвали така!
Но нищо! Аз сама съм си виновна
и знам сама лека на свойта мъка,
а той е лесен: смърт или разлъка!
ЛИЗАНДЪР
Елено, чакай да ти обясня!
Любима! Нежна! Скъпа!
ЕЛЕНА
Още нещо?
ХЕРМИЯ
Не, моля те, не й се подигравай!
ДЕМЕТРИЙ
Тя моли те, а аз ще те принудя!

ЛИЗАНДЪР
Напразни са принуди и молби!
Елена, аз наистина те любя!
Живота си готов съм да загубя
в двубой със оня, който дръзне само
недоверчиво да повдигне рамо!
ДЕМЕТРИЙ
Аз дръзвам, ето! Повече любов
във моето мълчание се крие,
отколкото във празната ти реч!
ЛИЗАНДЪР
Ела! Това доказва се със меч!
ДЕМЕТРИЙ
Готов съм!
ХЕРМИЯ
О, Лизандре, не разбирам!
ЛИЗАНДЪР
Махни се, негърко*35!
[*35 „…негърко…“ — обида, свързана с тъмния тен на Хермия.]
ДЕМЕТРИЙ
Какъв смелчак!
Налиташ, но си смел не толкоз чак!
По-леко дърпай да не те изпусне!
ЛИЗАНДЪР
Марш, дива котко! Махай се оттука!
Ах, репей лепкав! Ах ти, крива кука!
ХЕРМИЯ
О, колко груб си с мен! Каква промяна,
любими мой!
ЛИЗАНДЪР
Аз — твой любим, плашило?
Лекарство гадно! Чемер! Подло шило!
ХЕРМИЯ
Преструваш се! Не мога да повярвам!
ЕЛЕНА
Аз също, миличка!
ЛИЗАНДЪР
Деметрий, чакай!
Държа на думата си!
ДЕМЕТРИЙ
Да, държиш,
но те държи таз панделчица женска!
ЛИЗАНДЪР
Не мога да се откача от нея!
Да я ударя? Нараня? Убия?
Омразна ми е, но нали жена е,
как бих могъл да и направя зло?
ХЕРМИЯ
Какво по-зло от твоята омраза?
И после откъде е тя? Не съм ли
аз Хермия? Не си ли ти Лизандър?
Какво във мене се е променило?
До тази нощ обичаше ме още,
и в тази съща нощ ме изостави!
Защото ти — не мога да повярвам! —
о, богове, изглежда, си го сторил
не на шега?
ЛИЗАНДЪР
А ти какво си мислиш?
И вече не желая да те виждам!
Това е! И недей се колеба,
недей допуска вътрешна борба,
не се съмнявай и не се надявай
и жертва на илюзии не ставай!
Повтарям ти го, за да те предпазя:
Елена любя, а пък тебе мразя!
ХЕРМИЯ
Ах ти, лъжкиньо! Ах ти, листен червей!
Ти, крадло на любов, кога успя
сърцето му, промъкнала се нощем,
да отнесеш в полата си непрана?
ЕЛЕНА
Ти нямаш, явно, ни природна скромност,
ни женски свян, ни сдържаност моминска!
От моите възпитани уста
опитваш грозни думи да изтръгнеш?
Не ще го бъде, лицемерна кукло!
ХЕРМИЯ
А, „кукла“, значи? Тъй и предполагах:
изтъкнала е ръста си пред моя!
Високия си, ненадминат ръст!
Е, и какво? С тоз ръст ли се издигна
в очите му, та има той сега
така високо мнение за тебе
и толкова презира мен, джуджето?
Е, колко дребна съм, де? Колко ниска?
Ти, шарен прът! Върлино панаирска!
Все пак не съм дотам, че с тези нокти
да не достигна твоите очи!
ЕЛЕНА
Макар да се шегувате със мене,
аз моля ви, любезни господа,
поне да ме опазите от рани.
До днес не съм участвала във разпри
и нямам във надвикването опит.
Пазете ме от тази, аз ви моля,
защото съм момински боязлива.
Недейте мисли, че понеже тя
на ръст е дребничка, та аз ще мога
да се опазя!
ХЕРМИЯ
Дребничка? А, пак!
ЕЛЕНА
Не ме нападай, Хермия, а чуй:
обичах те и пазих твоите тайни
с едничко изключение за туй,
че на Деметрий — от любов към него —
издадох, че ще бягате с Лизандър.
Той тръгна подир вас, след него аз.
Ала защо го сторих? Оттогаз
той само ме ругае и заплашва,
че ще ме бие, рита, умъртвява!
Добре тогава. Тръгвам си. В Атина
сама ще се завърна с лудостта си.
Ще ви оставя, само ме пуснете!
Не виждате ли колко съм злочеста!
ХЕРМИЯ
Че тръгвай си! Кой толкова те спира?
ЕЛЕНА
Сърцето ми, което тук оставям.
ХЕРМИЯ
С кого, с Лизандър?
ЕЛЕНА
О, не, не — с Деметрий!
ЛИЗАНДЪР _(към Елена)_
Не бой се, няма да ти стори зло!
ДЕМЕТРИЙ
Разбира се, дори и с твоя помощ!
ЕЛЕНА
О, ще го стори, само да рече!
В училище бе истинско зверче,
а и сега е злобна и свирепа,
макар да е донякъде порасла.
ХЕРМИЯ
„Донякъде“! Това е трети път!
И тези кавалери го търпят!
Пуснете ме!

ЛИЗАНДЪР
По-настрана, фъстъче!
Нищожество, пигмейче, недоносче,
по-настрана!
ДЕМЕТРИЙ
Недей се престарава
пред тез, които твоите услуги
не са желали! Настрана се дръж
от моята любима! Ако само
намекнеш й за капчица любов,
ще се разкайваш!

ЛИЗАНДЪР
Аз или пък ти?
Не ме задържа тази драка вече!
Последвай ме! Ще видим кой от нас
е с по-голямо право над Елена!
ДЕМЕТРИЙ
Аз теб да следвам? Не, наравно само!
До скула — скула и до рамо — рамо!

Излиза заедно с Деметрий.

ХЕРМИЯ
Видя ли? Всичко туй е зарад теб!
Сега ще видиш кой е звяр свиреп!
ЕЛЕНА
Но ако ти по мъжка си в ръцете,
то аз пък съм по-длъжка във нозете!

Излиза.

ХЕРМИЯ
Какво да правя? Всичко се оплете!

Излиза.

ОБЕРОН
Това е все от твоето нехайство,
а може би нарочно ти ги правиш
тез свои безобразия!
ПЪК
Не, не!
Царю на сенките, не бе нарочно!
Поръчката ти аз изпълних точно.
Ти каза: момък в дрехи от Атина.
Отде да знам, че имало двамина.
И после, сам признай си: та нали
забавни са тез техни крамоли?
ОБЕРОН
Забавни-незабавни, тук не стой!
Те вече дирят място за двубой.
Върви им попречи — нощта смрачи
и на небето звездните очи
покрий от небосклон до небосклон
с мъгла като катранен Ахерон*36,
[*36 Ахерон (мит.) — река, която течела през подземното царство на древните гърци, а също и през ада на Средновековието.]
и заблуди ги тъй във този мрак,
че да не може враг да срещне враг —
крещи оттук с лизандровски език,
ругай като Деметрий подир миг
и нека разминават се докле,
с крачка оловни, с ципести криле,
не плъзне по челата им сънят,
та вместо да се бият, да заспят.
Тогава ти минута улучи
и в младите Лизандрови очи
със помощта на туй вълшебно биле
стори света да стане, както бил е,
и те, с нов сок изплакнати от сока,
да тръгнат всеки в прежната посока!
А утре ще е всичко туй измама,
сънуван сън, от който помен няма,
и двете двойки весело назад
ще се завърнат в родния си град,
за да живеят дружно, без разлъка.
В туй време, от Титания без мъка
щом взема аз индийското момче,
ще я направя да не се влече
след този свой магарешки кумир —
и в царството ни ще настане мир.

ПЪК
Да бързаме, царю, със тез неща,
че драконите черни на нощта*37
[*37 „…драконите черни на нощта…“ (мит.) — в древността Нощта е била представяна на колесница, теглена от черни дракони.]
раздрали са на облаците сбора.
Виж, вече там звездата на Аврора*38
[*38 „…звездата на Аврора…“ — Аврора се наричала римската богиня на утринната зора: „Звезда на Аврора“ — Зорница, планетата Венера.]
проблясва помежду им и съзрели
лъча й, бързат духовете бели
към гробищата, докато онези,
умрели вън от бога, без ковчези
във тинест яз, край прашен кръстопът,
отдавна вече с червеите спят —
защото съвестта им прокълната
сама им запрещава светлината
и ги осъжда да живеят в мрак
до свършека на свършеците чак!
ОБЕРОН
И ний сме духове, но не от тез.
Като пазач във утринния лес,
аз бродя между ствол ите, додето
от източните двери на небето
войската на зарята не нахълта
карминена и кехлибарножълта,
за да покрие на Нептун царствата
с трептящата си люспеста позлата…
Но бързай! Трябва да привършим ние,
преди денят лика си да открие!

Излиза.

ПЪК
В град и село, тук и там,
мамя малък и голям!
Глупав-умен, всички знам
да ги купя и продам!
Охо, единият пристига вече!

Влиза отново Лизандър.

ЛИЗАНДЪР
Деметрий, где си? Де се скри, герой?
ПЪК
Аз чакам, пъзльо! И готов за бой!
ЛИЗАНДЪР
Тогава идвам!
ПЪК
Тясно ще е тук,
гласа ми следвай!

Лизандър излиза в посока на гласа. Влиза
отново Деметрий.

ДЕМЕТРИЙ
Няма го! Ни звук!
Лизандре! Мухльо! Заешка душа!
Къде се сгуши? Май те достраша!
ПЪК
От теб ли, пъзльо, който до звездите
крещиш за бой и биеш се в гърдите,
а криеш се, страхливец, вдън гори?
Не заслужаваш меча ми дори!
Ела, хлапе! Ела ми, самохвалко,
със пръчка да те понашаря малко!
ДЕМЕТРИЙ
Където си, почакай ме тогаз!
ПЪК
Тук няма място, следвай моя глас!

Двамата излизат.
Влиза Лизандър.

ЛИЗАНДЪР
Подлецът! Само вика и обижда,
а никакъв и нийде се не вижда!
За малко го достигнах неведнъж,
но скриваше се, а пък уж е мъж!
Страхът му е, изглежда, бързокрак,
а мойта мъст е капнала от бяг!
Ще легна тук!

Ляга.

Побързай, сладък ден!
Нощта укри Деметрия от мен,
но ще плати той своята вина
при първата ти бледа светлина!

Заспива.
Влизат отново Пък и Деметрий.

ПЪК
Хо-хо, пъзливецо! Хо-хо, насам!
ДЕМЕТРИЙ
Добре, да дойда. Но нали те знам —
когато съм далече, ме зовеш,
а дойда ли наблизо, хайде беж!
Сега къде си?

ПЪК
Как не виждаш? Тука!
ДЕМЕТРИЙ
Аз виждам, пак ще бъде несполука,
ала помни: при първите зари
ще ми платиш със лихвите дори!
Върви си!… А за мене би било
добре да поизмеря туй легло
с умората си. Идвай, сънен мрак!…
Лизандре, утре ще се срещнем пак!

Ляга и заспива.
Влиза отново Елена.

ЕЛЕНА
О, дълга нощ! О, страшно дълга нощ!
Минутите си бавни съкрати,
та утрото, като спокоен вожд,
да ми покаже градските врати!
Тук всички с мен се гаврят. И във скръб
аз връщам се обидена дома.
Ах, скрий ме, сън, приятелю мой скъп,
от мен самата в своята тъма!

Ляга и заспива.

ПЪК
Трима тук лежат и спят.
Липсващата е на път.
Ей я! Блед й е ликът,
сякаш не от кръв и плът.
Този Купидон чаровен
е и тука пак виновен —
той горкичките момички
тъй ги подлудява всички!

Влиза отново Хермия.

ХЕРМИЯ
Не, ни веднъж, не помня, ни веднъж
да съм вървяла тъй във глад и жад!
О, тяло, на умората издръж,
недей остава от духа назад!
Но не! Издрана, тежка от роса,
знам, няма да отида надалеч.
Ще легна тук. О, висши небеса,
пазете моя мил от чужди меч!

Ляга и заспива.

ПЪК
Спи ми мой
млад герой!
С таз трева
едва-едва
щом те пръсна, ще измия
досегашната магия,

Пръсва сок в очите на Лизандър.

и след миг
оня лик,
който мил
за теб е бил,
втори път със сила нова
взора ти ще очарова
и, народа както учи,
всеки свойто ще получи:
мъжът — женичка,
дървото — птичка,
колата — кобила,
сеното — вила,
колибата — комин,
молитвата — амин.
Щом се туй със туй сбере,
всичко ще върви добре!

Излиза.

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА

В гората край Атина.
Лизандър, Деметрий, Елена и Хермия спят на земята.
Влизат Титания и Кросното. Грахчо, Прашинко, Паяжинко, Синапчо и други Елфи ги придружават. Зад тях се появява, невидим, Оберон.

ТИТАНИЯ
О, мой прекрасни, в цветното легло
на своята робиня разреши
да кичи туй издигнато чело
и милва тези клюмнали уши!
КРОСНОТО
Къде е Грахчо?
ГРАХЧО
Моля?
КРОСНОТО
Уважаеми Грахчо, почешете ме, моля ви се, по тила. Къде е господин Паяжинко?
ПАЯЖИНКО
Моля?
КРОСНОТО
Господин Паяжинко, любезни ми месье Паяжинко, оплетете ми, моля ви се, онази червенокрака дива пчела, която е кацнала там на репея! Вземете й торбичката с мед и ми я донесете! Но не бързайте, драги, защото сляпата кучка слепи ги ражда. Хи-ха! Сиреч торбичката може да се пукне, а аз не искам да ви видя целия потънал в мед! А къде се дяна господин Синапчо?
СИНАПЧО
Моля?
КРОСНОТО
Добре, добре. Без толкова церемонии!
СИНАПЧО
Как бих могъл да ви бъда полезен?
КРОСНОТО
Като помогнеш на господин Паяжинко при чесане — то на тила ми. Би трябвало да ида на бръснар, защото, струва ми се, какво че лицето ми е чувствително обрасло. А пък аз съм едно такова деликатно магаре, че когато космите ме дразнят, почвам да се дръгна, с извинение за израза.
ТИТАНИЯ
А музика не искаш ли, мой мили?
КРОСНОТО
Виж, за музика — ще знаете — имам отлично ухо. Може! Нека изкарат там нещо с хлопка и звънци!
ТИТАНИЯ
Не искаш ли да хапнеш, обич моя?
КРОСНОТО
Че да хапна, защо не! Крина добър, сух овес например кой отказва! Или още по-добре — една хватка сено. Сладкото сенце няма равно на себе си!
ТИТАНИЯ
Един от моите най-ловки елфи
от катеричите запаси може
да ти домъкне лешничета вкусни!
КРОСНОТО
Ако ме питаш, бих предпочел шепа сушен грах. Само че сега по ме привлича спанака. Хи-ха! Искам да кажа, че усещам известно наклонение към спане. Нека всички тези ме оставят на мира!
ТИТАНИЯ
Добре, пък аз ще те прегърна нежно.
Придворни, оставете ни сами!

Елфите излизат.

Тъй повет и бръшлян в едно се сплитат
и дивата лоза тъй с бряста едър
венчава се, обвързвайки го страстно
с безбройните си пръстенчета вити.
О, как те любя! Как за теб копнея!

Заспиват.
Влиза Пък.

ОБЕРОН (излиза напред)
Ела и виж царицата ни, Робин!
От чара е духът й тъй заробен,
че вече почвам да я съжалявам.
Видях я преди час отвъд гората
за урода си дарове да дири,
и смъмрих я, че бе дошла дотам,
със цветове уханни да венчава
сплъстеното му дългоухо теме —
такъв позор, че капките роса
по техните венчета бяха сякаш
не бисери от източни морета,
а сълзи, със които те горките
оплакваха злочестата си участ.
Когато нагълчах я до насита
и чух я за пощада да ме моли,
поисках й индусчето. Веднага
тя прати своите феи да го вземат
и заведат във моите покои.
В отплата с таз тревица на Диана
аз погледа й ще освободя
от странната магарешка заблуда.
А ти, мой Пък, стори от тоз любовник
да падне дългоухата глава,
така че той, пробудил се със всички,
спокойно да се върне във Атина
и да си спомня тези случки нощни
като измислици на странен сън!
Но нека със Титания започнем.

Докосва клепките на Титания с вълшебната трева.

Както беше, пак бъди!
Виждай, както по-преди!
Нека в твоите гърди
разумът да победи!
Титанио, от сън се събуди!
ТИТАНИЯ (събужда се)
Какъв безумен, чуден сън видях!
Мой Обероне, влюбила се бях…
ОБЕРОН
Да, влюбила и до ушите, знам,
в ушите на това магаре там!
ТИТАНИЯ
Но, значи?… Как възможно е това? Чудовище!
Понасям го едва!
ОБЕРОН
Свали му, Робин, грозната глава!
И тихо там! Титания, викни
на елфите си, с песни и свирни
петимата тук спящи втори път
с упойка по-дълбока да приспят!
ТИТАНИЯ
Свирете, елфи!
Тиха музика.
ПЪК
С утрото от тоз калпак
да не ти остане знак
и отново да си пак
само късоух глупак!
ОБЕРОН
По-силно, музикантите! Така!
Титания, подай сега ръка,
във чест на обичта ни подновена
да залюлеем люлката зелена
на младите. А утре, моя фея,
среднощната венчавка на Тезея
ще украсим със танца си крилат
и одарим със тройна благодат,
че и за тез, потънали във сън,
венчален ще е утринният звън!
ПЪК
Утрото, царю, пристига.
Чувам глас на чучулига!
ОБЕРОН
Подир сенките на мрака
нека литнем, че ни чака
обиколка на земята
с бързината на луната!
ТИТАНИЯ
Но, летейки, обясни ми:
как е станало, любими,
че заспала ме завари
с тези смъртни за другари?

Излизат. Звук на рог. Влизат Тезей, Хиполита, Егей и Свитата.

ТЕЗЕЙ
…И доведете горския пазач,
защото сме привършили обряда,
и в тази утрин розова желая
любимата ми да послуша лая
на моите кучета. Пазача, казах!
Пуснете ги във западния дол!
А с вас, царице, там, на оня връх,
да се качим, та по-добре да чуем
как лаенето кучешко се слива
със ека на клисурата звънлива!
ХИПОЛИТА
Веднъж ме взеха Кадм*39 и Херкулес
[*39 Кадм (мит.) — герой на беотийските митове; легендарен основател на Тива.]
на остров Крит в един бездънен лес,
на лов за мечки с кучета от Спарта.
Наистина не знаех дотогава,
че куча хайка може да издава
тъй звънка глъч: гори, води, небе —
цял свят като че ли превърнат бе
в раздор съзвучен и във нежен грохот!
ТЕЗЕЙ
От соя на спартанските копои
са именно и кучетата мои:
с висящи бърни, пясъчни на косъм,
с уши, обиращи росата утрин,
с крака извити и със бичи гуши.
Не прекомерно бързи може би,
но гласовити и с нагласа вярна
като камбанки от една звънарна.
Ни в Спарта, ни в Тесалия, ни в Крит,
не вярвам лай тъй звънък и открит
от зов ловджийски да е бил извикван
или приветстван от ловджийски рог!
Сама съдете впрочем… Охо-хо!
Кои са тези нимфи във тревата?
ЕГЕЙ
Това е дъщеря ми, господарю.
Тук спи Лизандър. А пък тук — Деметрий.
А тази е Елена, дъщерята
на стария Недар. Недоумявам,
какво ги е събрало във гората!

ТЕЗЕЙ
Навярно са дошли по тъмно тук,
за да извършат майските обреди
ведно със нас. Но я кажи, Егее,
не трябваше ли дъщеря ти днеска
да съобщи каква съдба избира?
ЕГЕЙ
Да, днеска, княже.
ТЕЗЕЙ
Да засвири рог!

Звук на рог и викове зад сцената. Лизандър,
Деметрий, Елена и Хермия се събуждат и скачат на крака.

Добрутро. Мина Валентиновден*40.
[*40 „…Мина Валентиновден…“ — според старото английско поверие птичките започвали да вият гнездата си в деня на свети Валентин — 14 февруари.]
Защо едва сега на тези птички
дошло им е на ум гнезда да вият?
ЛИЗАНДЪР
Пощада, княже!
ТЕЗЕЙ
Нека станат всички!
Вий двама сте съперници. Кажете,
какво ви е сближило духовете,
та спят една до друга две омрази
и никоя не мисли да се пази?
ЛИЗАНДЪР
Пресветли княже! Аз съм тъй объркан!
И още сънен, нищо не разбирам!
Но мога клетва за едно да дам:
че как съм се намерил тук не знам!
Бих казал само… да, тъй беше май че…
да си призная честно, ние двама
със Хермия сме тук, защото бяхме
побягнали със нея от Атина,
за да подирим място, дето няма
да ни заплашва нейният закон.
ЕГЕЙ
Достатъчно! Да, именно законът!
Законът, господарю, с пълна сила
да се приложи срещу тоз негодник!
Те щяха да ни окрадат, Деметрий,
те щяха да се изпарят, отнели
от теб оназ, която любиш, знам;
от мене — мойта власт да ти я дам!
ДЕМЕТРИЙ
О, княже мой, Елена съобщи ми
за техните кроежи да избягат
и хукнах аз след тях, а тя след мен.
Ала не зная по какво вълшебство,
но явно по вълшебство, любовта ми
към Хермия се разтопи във миг
подобно сняг напролет и за нея
сега си спомням, както за играчка,
която съм желаел като малък.
А цялата ми обич, вяра, радост,
предмет на тез очи и тяхна сладост
е тя! Елена! Бяхме ний сгодени,
преди да видя Хермия. Замаян,
тогаз отблъснах любовта й, както
отблъсва здравата храна болник,
но днес отново, оздравял във миг,
добивам прежния си вкус към нея
и чувствам: тя ме прави да живея!
ТЕЗЕЙ
Красиви влюбени, добра сполука
ви срещна с мен! Подробностите после.
Над твоето желание, Егее,
властта ми този път ще надделее:
ведно със нас ще съчетаем в храма
навеки тези двете с тези двама.
А тъй като напредна утринта,
лова за друго време ще отложим.
Обратно към Атина! Днеска там
ще бъде ден наистина голям!
Да тръгнем, Хиполита!

Излиза заедно с Хиполита, следван от Свитата.

ДЕМЕТРИЙ
Усещам всичко смътно и далечно,
като планински гребен, който чезне
сред облаци!
ХЕРМИЯ
За мен пък всичко някак
се раздвоява, сякаш че го гледам
с очи несъгласува ни!

ЕЛЕНА
А аз пък
намерила съм сякаш скъпоценност
и чувствам я и моя, и не моя!
ДЕМЕТРИЙ
Дали сме будни? Още ми се струва,
че виждам сън! Кажете, преди малко
наистина ли тука беше Князът?
ЕЛЕНА
Да, беше! С Хиполита!
ХЕРМИЯ
И с баща ми!
ЛИЗАНДЪР
И ни покани с тях да ни венчаят!
ДЕМЕТРИЙ
И, значи, тез неща не са измама?
Тогава да ги следваме във храма —
и нека из обратните пътеки
подробно своя сън разкаже всеки!

Излизат.

КРОСНОТО (събужда се)
Като ми дойде реда, извикайте ме! Аз почвам след „Пираме мой прекрасен“. Хей! Клине! Пискуне, кърпачо на духала, къде духна? Носльо, медникарю! Хей, Комар! Господи, драснали са, докато съм спал! Ама пък каква фантазия сънувах! Какъв приятен кошмар! Ума да ти се вземе! Но да не съм магаре, да седна да го разказвам и тълкувам на всеки!… Сънувах, че съм… Не, просто не мога да го кажа!… Сънувах, че съм станал… Сънувах, че имам… Не, само някой смешник, от тези нацапаните в лицето и цапнатите в устата, може да изрече какво сънувах, че имам!… Човешко око не е чуло, ухо не е видяло, ръка не е вкусила, сърце не може да изкаже и език не може да си представи какво беше то! Ще кажа на Клина да напише по него балада, че да я вмъкнем в пиесата. Аз ще я изпея и ще я наречем „Сънят на Кросното“, защото беше само сън, уви!… Ще я изпълня съвсем в края на пиесата, когато съм вече умрял, и ще покося голям успех!


ВТОРА СЦЕНА

Атина. В дома на Кита.
Влизат Клина, Пискуна, Носльо и Комара.

КЛИНА
Пратихте ли да питат у Кросното? Още ли не се е върнал?
КОМАРА
И помен няма от него. Казвам ви, духовете са го транспортирали в нещо.
ПИСКУНА
Ако не се върне, пиесата ни отива по дявола! Право ли казвам?
КЛИНА
Право не, ами право! В цяла Атина не можеш намери друг Пирам като него!
ПИСКУНА
Защото от всички атински занаятчии той беше, ще знаете, най-остроумният!
КЛИНА
А каква вънкашност, какъв глас! Казвам ви, в града всички го обичат; той беше просто общ прелюбодеец!
ПИСКУНА
„Общ любимец“ искаш да кажеш! „Прелюбодеец“, опазил господ, е нещо лошо!
Влиза Талашко.
ТАЛАШКО
Майстори! Князът се върна от храма. Там освен него са се венчали още двама-трима господа. Ех, да ще да стане нашата пиеса, ще станем хора и ние!
ПИСКУНА
Горкото Кросно! Загуби доживотна пенсия от по шест пенса дневно! Князът сто на сто неминуемо и фиктивно щеше да му ги изръси само ако го беше видял като Пирам. И щеше да си ги е заслужил. Шест пенса не му мърдаха!

Влиза Кросното.
КРОСНОТО
Къде са тези гълъбчета, къде са ми приятел четата!
КЛИНА
Кросно! Ник! О, рядък миг! О, чуден монумент!
КРОСНОТО
Братлета, има да ви разправям чудеса! Но не ме питайте какви, защото да не съм честен атинянин, ако ви ги кажа! Ще ви ги разправя точ в точ!
КЛИНА
Казвай, де! Какво чакаш?
КРОСНОТО
Не, от мен ни дума! Мога да ви информирам само, че обядът на княза е завършил. Събирайте си костюмите, зашийте нови връзки на брадите и си нанижете нови панделки в обувките. И тръгвайте ежеминутно към двореца. Защото, с две думи, пиесата ни е приета! Тизба за всеки случай да си смени долните дрехи, а този, който ще играе лъва, да не си реже ноктите, за да може да ги показва от лапите си. И главно, достопочтени актьори, никой да не яде лук или чесън, защото трябва да имаме приятен дъх, та всички да кажат: каква приятна, дъховита комедия. И нито дума повече! Марш!
Излизат.

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА

Атина. В двореца на Тезей.
Влизат Тезей, Хиполита, Филострат, Придворни и Свита.

ХИПОЛИТА
Но колко чудни работи разказва
таз влюбена младеж!
ТЕЗЕЙ
По-чудни даже,
отколкото правдиви. Аз не вярвам
във приказки за феи и вълшебства.
На влюбения мозъка бълбука
като на лудия, в представи странни,
отхвърляни от трезвия ни разум.
Да, тези луди, влюбени, поети
са цели от приумици излети.
Един — това е лудият — измисля
страшилища, каквито няма в ада.
Побъркан също, влюбеният вижда
в грозницата си чара на Елена.
Поетът пък във трескав унес мята
очи между небето и земята
и щом фантазията му роди
каквато и да е, той в миг с перото
описва го така, че за четеца
превръща своето въздушно нищо
във нещо с местожителство и име!
Да, тъй въображението действа,
че щом човек е радостно настроен,
измисля си и нещо да го радва;
или, обратно, щом внуши си ужас,
превръща в мечка всеки тъмен храст.
ХИПОЛИТА
Но тази нощ със всичките й случки,
и тази едновременна промяна
във чувствата на четирима души,
свидетелстват за свързаност, за нещо,
което на действителност прилича,
макар да е на вид невероятно!
ТЕЗЕЙ
А, ето ги! И как излъчват радост!

Влизат Лизандър, Деметрий, Хермия и Елена.

Да, радост, млади хора! Нека тя
обсипва щедро дните ви с цветя!
ЛИЗАНДЪР
И с вас, о, княже, тя да е безспир
в любовно ложе и на весел пир!
ТЕЗЕЙ
Сега елате! В музика и танци
да съкратим със вас века тричасов,
делящ вечерята от оня миг,
във който спалните ще ни посрещнат!
Уредникът на празненствата, вярвам,
намислил ни е някаква забава.
Къде си, Филострате?
ФИЛОСТРАТ
Тук съм, княже!
ТЕЗЕЙ
Какво приготвил си ни тази вечер,
за да залъже времето лениво —
концерт, балет, забава, маскарад?
ФИЛОСТРАТ
Това е днешната програма, княже.
Решете сам какво да се покаже!
Подава му лист хартия.

ТЕЗЕЙ
„Войната със кентаврите*41 — ще пее
[*41 Кентаври (мит.) — Кентаврите били победени от враждебното им племе на лапитите с помощта на Херкулес и на Тезей.]
скопец атински в съпровод на арфа“.
Не, друго, друго! Туй ви го разказах
във чест на сродника ми Херкулес.
„Вакханките, разкъсващи Орфея
в пиянската си ярост“*42. Старо нещо!
[*42 „…Вакханките…“ (мит.) — вакханки се наричали жените, участвуващи във вакханалиите, т.е. Празненствата в чест на гръцкия бог на виното и плодородието Вакх (Дионисий). Според преданието те разкъсали тракийския певец Орфей, защото отказал да се присъедини към техните оргии.]
Играха го, когато се завръщах
от славното превземане на Тива.
„Оплакване на музите над гроба
на Знанието, най-скоропостижно
споминало се от хронична бедност“*43.
[*43 „…Оплакване на музите… бедност…“ (мит.) — музите били богини на изкуствата при древните гърци. Тук има намек за една поема на английския поет Едмънд Спенсър (1552 — 1599) и същевременно за безрадостното положение на хората на науката и изкуствата по Шекспирово време.]
Не, туй ще бъде нещо сатирично,
което за венчавка не подхожда!
„Голяма лаконично-дълга драма
за любовта на Тизба и Пирама —
трагичен фарс“. Какво, не се ли лъжа?
Трагичен фарс? И лаконично-дълга?
Това прилича ми на парещ лед
или на огнен сняг. Не виждам в тази
безсмислица какъв е вложил смисъл
тоз, който тъй безстрашно я е писал!
ФИЛОСТРАТ
Но тя наистина е лаконична,
защото има-няма десет думи,
ала и тези думи са й много,
така че с право я наричат дълга;
при туй трагична е, защото свършва
със смърт и кърви, но като я гледах,
аз весели сълзи пролях такива,
че жанра фарс и той ще й отива.
ТЕЗЕЙ
И кой я изпълнява?
ФИЛОСТРАТ
Прости хора,
занаятчии от града, които,
работейки за първи път с ума си,
измъчили са грубата си памет,
за да покажат своя труд пред вас.
ТЕЗЕЙ
Добре, ще ги изслушаме.
ФИЛОСТРАТ
О, не!
Не е за вас пиесата им, княже.
Аз виждал съм я. Тя не струва нищо.
Освен ако забавни ви се видят
нечуваните напъни и мъки,
които тези хора груборъки
ще вложат в непосилната задача
да ви зарадват.
ТЕЗЕЙ
Трупата да влезе!

Филострат излиза.

Не може нещо да е недобро,
когато е поднесено усърдно
от обичта и чувството за дълг.
Да седнат дамите!
ХИПОЛИТА
Не бих желала
да видя простотата унизена,
а нейното старание — убито!
ТЕЗЕЙ
И няма да ги видите!
ХИПОЛИТА
Но как?
Разбрах, че няма нищо да излезе!
ТЕЗЕЙ
И толкоз по-приятно ще ни бъде,
когато им благодарим за нищо.
Щом те грешат, забава ний ще дирим
в отгатване на репликата вярна
и що от туй, че слабо ще играят,
щом чувстваме, че силно се стараят!
При своите разходки из страната
навред от учени съм бивал срещан
с подготвени слова, ала когато
съглеждал съм ги, сред речта внезапно
да побледняват, да претупват бързо
ефекта, толкоз време доизглаждан,
и в края, без дори да ме приветстват,
да занемяват — вярвайте ми, скъпа, —
в туй млъкване привета съм им чувствал
и смутът им, роден от скромна почит,
по-близък ми е бивал до сърцето,
отколкото дърдоренето гладко
на техните по-бляскави събратя.
Привързаност аз диря по света
сред хората с привързани уста.

Влиза отново Филострат.

ФИЛОСТРАТ
Пресветли княже, Прологът очаква
да му дадете знак.
ТЕЗЕЙ
Добре, да влезе!

Тръбен звук.
Влиза Клина в ролята на Пролога.

ПРОЛОГЪТ
„Ако не ви допаднем, ще бъдем ний доволни
…старанието наше поне да ви хареса.
Макар че са ни чужди амбициите… болни,
желаем да сте всички докрай на таз пиеса.
Комедията наша е, вярвайте, такава,
че нищичко не струва… да вземете поука.
Но ние ще играем… за весела забава,
не щем да бъдем само… оръдия на скука.
Актьорите ви чакат, за да ви изнесат…
труда си твърде скромен за строгия ви съд.“
ТЕЗЕЙ
Не може да се каже, че този приятел поставя точно точките.
ЛИЗАНДЪР
Препуска пролога си, като че е яхнал необязден жребец. И спира, където не трябва. Поуката, господарю, е, че не стига да говориш, а трябва и да знаеш какво говориш.
ХИПОЛИТА
Наистина този актьор изсвири пролога си като дете, което си играе с флейта. Звук имаше, но музика — никаква.
ТЕЗЕЙ
Да, речта му приличаше на заплетена верига. Звената й бяха цели, но не й се видяха ни краят, ни началото. Какво следва?

Влизат Кросното, Пискуна, Носльо, Комара и Талашко в ролите на Пирам, Тизба, Стената, Луната и Лъва.

ПРОЛОГЪТ
„О, публико прекрасна, бъди така учтива
за ролите да чуеш по два-три кратки реда
Пирам е тоя тука. Отвсякъде го бива.
А този пък е Тизба, отдето да се гледа.
Тоз тука е Стената. Затуй е цял във глина.
За Тизба и Пирама тя прави всичко трудно.
През неговата дупка си шепнат тез двамина,
което е възможно, макар и малко чудно.
А този с това куче, фенера и трънака
е Светлината лунна, явяваща се лично,
да може тази двойка под нея да се чака,
тъй както е във текста указано изрично.
А туй е Лъв ужасен, от който страх те хваща.
Когато Тизба тръгва, той бил на лов тъдява.
От него тя побягва, но си изпуска плаща
и той след туй дере го и с кърви опетнява.
Пирам тогаз пристига, съглежда плаща в кърви,
помисля си, какво, че тя станала е жъртва,
закалва се със меча и тъй загива първи,
защото Тизба още в момента не е мъртва,
а под една черница от звяра се е скрила,
но връща се, съглежда телото на Пирама
и меча му измъква и със страхотна сила
наръгва се тя също, та мъртви стават двама.
Но нека двете жертви, стена, луна и лъв
изпълнят тоя разказ, опръскан с толкоз кръв!“

Прологът, Пирам, Тизба, Лъвът и Луната излизат.

ТЕЗЕЙ
Питам се дали лъвът ще проговори.
ДЕМЕТРИЙ
Нищо чудно, господарю, щом говорят толкоз магарета!
СТЕНАТА
„Аз моля да повярват господата,
че вече не съм Носльо, а Стената,
и не каква да е, ами с пролука
със цел да могат тези двама тука
през мен да шепнат нежната си реч.
И затова съм в глина и киреч,
та да си каже всеки: — Ето, на,
в киреч е той и значи е стена. —
Ако не е киреча, кой ще знае,
че Носльо във пиесата стена е?
А с тоз отвор отляво и отдясно
аз шепота им ще пропускам ясно.“
ТЕЗЕЙ
Как ви се вижда? За една смес от вар и косми не е зле?
ДЕМЕТРИЙ
Прав сте, господарю. Това е най-остроумната стена, с която съм се сблъсквал досега.
ТЕЗЕЙ
Тихо! Пирам пристига.
Влиза отново Пирам.

ПИРАМ
„О, черна нощ, покрила с нощови
земята вред, освен където ден е!
О, нощ! Уви! Уви! О, нощ! Уви!
Май Тизба е забравила за мене!
И ти, Стена! И ти, Стена! Стена!
Която раздвояваш ни със нея!
Разкрий ми само дупчица една,
да мога да я малко лицезрея!

Стената разперва пръсти.

О, Зевс да бъде с тебе! Но какво?
От милата ми Тизба помен няма!
О, зид лъжлив от грубо вещество,
дано се провалиш в бездънна яма!“
ТЕЗЕЙ
Мисля, че Стената, понеже е одушевена, би трябвало сега и тя да го наругае.
ПИРАМ
Не, господарю, нищо подобно! „Бездънна яма“ е знак за Тизба. Щом я чуе, тя трябва да се появи и аз да я видя през зирката. Гледайте само как ще стане точно така. Ето я, иде!

Влиза отново Тизба.

ТИЗБА
„Стена, Стена, ти знаеш моя плач!
От моя мил откъсната защо съм?
Не ти ли топлих аз, о, зид-палач,
мазилката от хоросан и косъм?“
ПИРАМ
„Гласа й виждам! О, Стена, постой,
лицето й да чуя непорочно!“
ТИЗБА
„О, Зевсе мой, аз мисля, че е той!“

ПИРАМ
„Какво ще мислиш, като аз съм точно!
Подобно Лимонандър*44 твой съм роб!“
[*44 „…Лимонандър… Хетера…“ — става дума за Леандър и Херо. Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), влюбен в жрицата на Афродита, Херо, всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, с любимата си, и накрая загинал във вълните, защото вятърът угасил огъня, който тя палела за него; Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.]

ТИЗБА
„Като Хетера твоя съм до гроб!“
ПИРАМ
„Тъй верен като мен и толкоз мил
Цефал*45 къмто Прокрида не е бил!“
[*45 „…Цефал… Прокрида…“ — легендарни съпрузи, които от ревност се довели взаимно до измяна.]
ТИЗБА
„А с мойта верност към Кефал едва ли
би дръзнала Скарида да се хвали!“
ПИРАМ
„О, целуни ме, моя свръхжелана!“
ТИЗБА
„Не мога. Все целувам хоросана.“
ПИРАМ
„На гроба Нинов ще те чакам аз!“
ТИЗБА
„Аз там ще съм, преди да мине час!“

Пирам и Тизба излизат.

СТЕНАТА
„Стената вече свърши свойта роля.
Напускам аз, като за прошка моля.“

Излиза.

ТЕЗЕЙ
И ето че стената между двамата съседи падна.
ДЕМЕТРИЙ
И пада и се да падне, като има такива дълги уши.
ТЕЗЕЙ
И най-добрата пиеса е измислица, а и най-лошата се търпи, когато й помага въображението.
ХИПОЛИТА
Но чие? На актьорите или на зрителите?
ТЕЗЕЙ
На едните и на другите. Ако ние виждахме тези актьори такива, каквито се виждат сами, честна дума, щяха да се окажат велики майстори на сцената. Но ето два звяра пристигат.

Влизат Лъвът и Луната.

ЛЪВЪТ
„О, нежни дами, скачащи със вик,
когато в ъгъла пробяга мишка,
дано не ви изплаши моят лик
и тази физиология кръвнишка.
Това съм аз, Талашко, а не лъв.
Аз само се представям за такъв,
и честна дума, ако бих бил лъв,
за кожата си бих треперил пръв.“
ТЕЗЕЙ
Бога ми, доста учтив и добродушен звяр.
ДЕМЕТРИЙ
И как само се звери срещу нас!
ЛИЗАНДЪР
Този лъв е смел просто като заек!
ТЕЗЕЙ
И умен като гъсок!
ДЕМЕТРИЙ
Любопитно е, господарю, кой надвива в него: заекът или гъсокът?
ТЕЗЕЙ
Не се знае. Това е невиждан двубой. Но стига толкоз — нека чуем какво ще ни каже тази луна!
ЛУНАТА
„Фенерът, с който пръскам светлина,
представя тук двурогата луна.
Това е значи тя. А аз съм сам
човекът, който обитава там.“*46
[*46 „…човекът, който обитава там…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек — грешник, наказан да живее на месечината; той носел фенер и наръч тръни.]
ТЕЗЕЙ
Това вече надминава всичко. Щом е обитател на луната, би трябвало да влезе във фенера си.
ДЕМЕТРИЙ
Страх го е, защото ще угаси свещта. Тя е вече към края си.
ХИПОЛИТА
И моето търпение също. Дано тази Луна залезе по-скоро!
ТЕЗЕЙ
Умът й е толкоз блед, че явно се готви да изчезне. Все пак учтивостта изисква да я изчакаме.
ЛИЗАНДЪР
Продължавай, Луна!
ЛУНАТА
Искам да кажа само, че този фенер е луната, че аз съм човека на луната, че този трънак е моят трънак, а това куче — моето куче.
ДЕМЕТРИЙ
И всичко това би трябвало да бъде вътре във фенера, защото се вижда на луната. Но тихо! Иде Тизба!

Влиза отново Тизба.

ТИЗБА
„Пред Ниновия гроб пристигнах тук.
Но где ли е Пирам? Не чувам звук?“
ЛЪВЪТ _(реве)_
„Ау-у-у-у!“

Тизба избягва.
ДЕМЕТРИЙ
Браво на лъва! Чудесен рев!
ТЕЗЕЙ
Браво на Тизба! Прекрасен бяг!
ХИПОЛИТА
Браво на Луната! Отличен лъч! Тя наистина светеше изящно.

Лъвът разкъсва плаща на Тизба и излиза.

ТЕЗЕЙ
Браво още веднъж на Лъва! Майсторско дране!
ДЕМЕТРИЙ
Сега ще дойде Пирам.
ЛИЗАНДЪР
Щом лъвът се е скрил.

Влиза отново Пирам.

ПИРАМ
„Луна, към мене слънчев лъч прати!
О, как великолепно светиш ти!
Ще зърна аз при твоя чист светлик
едничкия на мойта Тизба лик!
Но стой, но стой!
О, боже мой!
Око не ме ли мами?
Пред мен лежащ
познат мен плащ
сковава в страх душа ми!
Опръскан с кръв
от лъвска стръв!
О, Тизбо! Нежно име!
Ти, съдбо зла,
ела, ела,
на мръвки направи ме!“
ТЕЗЕЙ
Такова дълбоко отчаяние вследствие смъртта на близък човек може наистина да те опечали и не на шега!

ХИПОЛИТА
Бога ми, и на мен ми домъчня!
ПИРАМ
„Защо създаваш лъвове, небе,
та лъв да умъртви във зверски яд
таз, дето е — не, не, таз, дето бе
свръхнедокоснат от поквара цвят!
Но млък, о, реч!
Ти, остър меч,
забий се, братко мили,
под лява гръд,
там, дето врат
пожизнените сили!
Така, така!
Със таз ръка!

Пробожда се.

Луна, стъмни небето!

Луната излиза.

В последен миг
млъкни, език!
Умирам след което!“

Умира.

ДЕМЕТРИЙ
И прав е. Този упорит език не го оставяше да умре.
ЛИЗАНДЪР
Как няма да е упорит, като принадлежи на такова магаре. Слава богу, то е вече навирило петалата.
ТЕЗЕЙ
Но един добър лекар би могъл да го спаси и накара да зареве отново.
ХИПОЛИТА
Не разбирам само защо Луната се скри, преди Тизба да се върне и открие любимия си.
ТЕЗЕЙ
Тя ще го открие при звездна светлина. Ето я. С нейните мъки ще завършат и нашите.

Влиза отново Тизба.

ХИПОЛИТА
Тази Тизба, надявам се, ще съкрати нещата. За такъв Пирам надгробното слово не може да бъде прекомерно дълго.
ДЕМЕТРИЙ
Не се знае, господарко. И двамата са си лика-прилика. Ако ги поставим на везни, прашинка би залюляла блюдата. Един Пирам — да те пази бог! — и една Тизба — опазил те господ!
ЛИЗАНДЪР
Тя го забеляза с лъчезарните си очи.
ДЕМЕТРИЙ
След което каза следното…
ТИЗБА
„Любов, ти спиш?
О, взор мой, виж!
На смърт това е знака!
Продумай! Ням!
Пробил се сам!
Студена пръст го чака!
Къде е тоз
твой вишнев нос,
сияещ сред простора?
къде — оназ
със цвят на праз
зеленина на взора?
О, парки три*47,
[*47 «…О, парки три…» (мит.) — трите парки били в римската религия богини на човешката участ: едната предяла нишката на живота, втората я прокарвала през превратностите на съдбата, а третата я прерязвала.]
все пак добри
бъдете вий към мене!
Не искам аз
живот ни час,
щом моят мил студен е!
Тоз нож е наш
и може дваж
той роля да играе!
Пробожда се.
О, мой, Пирам,
не ще си сам!
Умирам и това е!“

Умира.

ТЕЗЕЙ
Луната и Лъвът изглежда са оставени живи, за да погребат мъртвите.
ДЕМЕТРИЙ
И Стената също.
ЛЪВЪТ
Не, господа. Стената между бащите им рухна. А сега, ако желаете, погледайте епилога или послушайте леконравен бергамски танц*48 в изпълнение на двама от трупата ни.
[*48 Бергамски танц — жив народен танц от Северна Италия.]
ТЕЗЕЙ
Не, за бога, без епилог! Вашата пиеса не се нуждае от молба за снизхождение. Главните актьори са мъртви и за да го проявим, би трябвало да снизходим в гроба им! Наистина ако този, който е написал пиесата, играеше Пирам и се беше обесил на жартиерата на Тизба, трагедията щеше да бъде още по-вълнуваща. Но и така тя е добра, а пък изпълнението беше буквално невиждано. Продължавайте значи с бергамския танц. Прескочете епилога.

Танц.

Железният език отби дванайсет.
В леглата младите! Настава време
за феите и духовете. Чувствам,
че всеки час, отнет от тази нощ,
ще ни открадне час от утринта.
Таз малко недодялана пиеса
ни съкрати нощта. Приятен сън!
От утре според древните ни нрави
очакват ни две седмици забави.

Излизат. Влиза Пък.

ПЪК
Полунощ е. В своя кът
всяка живинка се крие.
Само някъде вълкът
страшно по луната вие.
Само грозен лъвски звук
тук-таме раздира мрака,
но сломен от своя плуг,
хърка в хижата селяка.
В запустелия таван
кукумявка глухо вика
и за смъртния саван
с трепет мисли си болника.
Свети в мрака дънер сух,
час на мъртвите настава
и тълпят се дух до дух
по църковната морава.
Но туй час е и за нас,
леко войнство на Хеката*49,
[*49 Хеката _(мит.)_ — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове, понякога отъждествявана със Селена.]
и затуй съм пратен аз
тук с метличка във ръката.
Бягай, прах, от този дом!
Вън от него, мише племе!
Всяка стая светва, щом
Пък със нея се заеме!

Влизат Оберон, Титания и Свитите им.

ОБЕРОН
Тлее огънят едвам.
Сетна искрица бе тая.
Духове, ту тук — ту там
мигайте от стая в стая,
тъй че да се вие вред
сватбеният ни балет!
ТИТАНИЯ
Само че преди това
нека ноти и слова
да повтарят подир мен,
та в дома благословен
чак до първите лъчи
химнът брачен да звучи!

Песен и танц.

ОБЕРОН
А сега из този дом
всяка фея, всеки гном
може волно да блуждае,
дето ще и дето знае.
Ние пък от балдахина
на хазяите двамина
ще обсипем брака нов
с благодат и благослов,
тъй че те — пък и онея
с тях делящи Хименея*50 —
[*50 Хименей (мит.) — бог на брака у гърците и римляните. Изобразяван като момък, окичен с гирлянди и държащ факел.]
нивга да не се разделят
и безбройната им челяд
да блести от красота;
бенки, заешки уста,
костни болести да няма,
и родителите двама
дълго да живеят с тях
в кръг от песни и от смях.
Вий пък с полската роса,
дето прави чудеса,
поръсете тази къща,
тъй че сила всемогъща
в жилите й да кипи.
Но докато всичко спи,
тръгвайте! Добра сполука!
Сбор преди зората тука!

Оберон и Титания със Свитите си излизат.

ПЪК
Ако ние, сенки леки,
сме дотегнали на всеки,
помислете, че сте спали,
ний додето сме играли;
че били са тези сцени
с разни роли разменени,
само сънна бъркотия
в мозъчната ви кутия.
Да, така си помислете:
сън един, сънуван лете,
сън с отворени очи.
И ако не прозвучи
змийска свирка в тази зала
или някой за похвала
сбърка да изръкоплеска,
зарад този опит днеска,
с други опит по-търпим
ний ще ви се отплатим.
Обещавам ви го аз,
а кажете ми: от вас,
драги господа и дами,
кой е чувал Пък да мами?

Излиза.

William Shakespeare
А Midsummer Night’s Dream, 1594–1596

Няма коментари:

Публикуване на коментар