ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

събота, 18 февруари 2012 г.

Поредица "10-те изгубени световни богатства"

В последната част на поредицата ще ви представим две много интересни древни технологии. Едната има за цел да гради, другата да разрушава, но въпреки диаметралната си противоположност, те изиграват изключително важна роля в човешката история.

2. Римският цимент

Съвременният бетон е разработен през 18 век, като сместа от цимент, вода, пясък и чакъл е най-употребяваният строителен материал в света и до ден днешен. Рецептата, използвана през 18 век обаче не е първата по рода си. В действителност бетона е бил широко използван от древните римляни, перси, египтяни и асирийци. Специално римляните, за които той е бил основният градивен материал имат големи заслуги за първото усъвършенстване на рецептата чрез смесването на изгоряла вар, натрошени скали и вода. Умението им да боравят изключително добре с него им позволило да изградят много от най-известните си монументи, сред които Пантеона, Колизеума, аквадуктите, както и римските бани.

Как е бил изгубен?

Също като много други технологии от древноста, бетоновата рецепта е била изгубена по времето на „тъмните векове“. Най-популярната теория за изчезването е, че технологията на приготвянето е била нещо като търговска тайна сред каменоделците и метода, по който бива произвеждан бетона, умира с тези, които са били посветени в тайната. Може би още по-интересен ще ви се стори факта, че римският цимент имал много по-особени качества от модерния си еквивалент, който се използва днес. Зданията, построени от римляните, като Колизеума например, са се запазили през всичките тези векове. Предполага се, че необикновената якост на материала се дължи на различните съставки, които са използвали римляните, като дори има легенди, че в сместа се е добавяло мляко или кръв. По този начин се създавали въздушни мехурчета, които спомагали за лесното разширяване и свиване на бетона при различни метеорологични условия.

1. Гръцкият огън

Може би най-известната от всички изгубени технологии, които са били познати на човечеството е гръцкия огън - запалително оръжие използвано във Византийската империя. Някои го оприличават на съвременния напалм, но истината е, че гръцкия огън е имал свойството да гори дори и във вода. Счита се, че византийците са го използвали през XI век с цел да отблъснат арабските нашественици при обсадата на Константинопол. Любопитен факт е, че поразяващото оръжие е имало няколко различни разновидности. В по-ранната си форма е бил използван по начин, подобен на този на съвременния коктейл Молотов. По-късно бива пригоден и за флотилията на Византийската империя, като за целта са били използвани алуминиеви тръби, чрез които огнената стихия да достига до вражеските кораби.

Как е бил изгубен?

Със сигурност можем да твърдим, че технологията на гръцкия огън не ни е напълно чужда. Все пак съвременните военни използват подобни оръжия в продължение на години. Най-близкия еквивалент на гръцкият огън, който е познат и днес е напалма. Той не е бил напълно усъвършенстван чак до 1940 г., което ще рече, че технологията на гръцкия огън бива изгубена за период от почти 8 века. Историческите записи показват, че огнената стихия бива изгубена след края на Византийската империя, но причината за това все още не е известна. В същото време химическия състав на гръцкият огън продължава да тормози учените, които се опитват да разгадаят мистерията около него. Една от спряганите теории е, че сместа включва голяма доза селитра, която прави химичния състав сходен с този на барута. Голяма част от изследователите обаче я отхвърлят поради причината, че селитрата не изгаря във вода. Вместо това те предполагат, че рецептата е съставена от коктейл от нефт и други химикали, включително негасена вар и сяра.

http://www.manager.bg/

Няма коментари:

Публикуване на коментар