ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

вторник, 7 февруари 2012 г.

200 години Чарлз Дикенс

Чарлз Джон Хъфман Дикенс е роден на 7 февруари 1812 година, в Ландпорт, Англия. Три години по-късно семейството се мести в Лондон. Детството му е почти идилично, прекарва времето в игри навън, но също така чете много. Баща му работи за кратко като чиновник, което позволява на Чарлз да получи частно обучение за няколко години в училище Уилям Гилс, в Чатман. Този период е неочаквано прекъснат, след като Джон Дикенс похарчва повече средства, отколкото има и е вкаран в затвора за това. Малко по-късно останалата част от семейството се присъединила към него, освен Чарлз, който остава на пансион при Елизабет Ройланс, семейна приятелка. За да плаща за пансиона си, и за да помогне на своето семейство, Дикенс започва да работи в голям склад за стоки на десет часов работен ден. Понякога чак жестоките работни условия, оставят дълбок отпечатък върху него.

След като Джон Дикенс прекарва няколко месеца в затвора, неговата баба умира и му завещава известна сума пари, с която той успява да се разплати с кредиторите и да се върне със семейството си при г-жа Ройланс. Все пак майката на Чарлз не иска от него да напусне работа, което много го наранява и му повлиява в отношението към жените. Така условията на работа на средната класа става една от главните теми в творчеството му. По това време започва да посещава академия Уелингтън, което според него не е добро училище. По-късно започва работа като чиновник в адвокатска кантора Елис и Блакмор. В свободното си време научава стенография и напуска работа, за да бъде репортер на свободна практика. През 1830, Чарлз среща първата си любов, Мария Бийднел, прототип на Дора в „Дейвид Копърфийлд”. Родителите й не одобряват Дикенс и я изпращат на обучение в училище в Париж.

През 1833 година, Чарлз Дикенс публикува първата си книга A Dinner at Poplar Walk. След това става политически журналист. Скечовете и статиите, които пише се издават в следващата му книга през 1836. Успехът му на писател продължава да расте и на следващата година той публикува „Оливър Туист”. През 1836 година, той се жени за Катрин Хогърт, дъщеря на издателя на Evening Chronicle. След кратък меден месец те се установяват в Блумсбъри. Двамата имат десет деца. Неговият по-малък брат Фредерик и сестра му Мери се пренасят при тях. Той е много привързан към сестра си, но тя умира в ръцете му през 1837, след кратко боледуване.

През 1842, Чарлз Дикенс и неговата съпруга предприемат първото му пътуване до САЩ и Канада, което е доста успешно, независимо от подкрепата му за премахване на робството. През 1846 година, Дикенс инвестира в благотворителен проект за изграждане на къща, която да приютява изпаднали жени, където да им помагат да се научат да домакинстват и да поемат нов път в живота. След това филантропията на Дикенс става добре известна, като в някои проекти той дори участва анонимно.

През 1851, семейство Дикесн се местят в Tavistock House, където той написва много от произведенията си – Мрачната къща /1852/, Трудни времена /1854/, Малката Дорит /1857/. През 1856 година, доходите от книгите му позволяват да купи къщата Gad’s Hill Place, покрай която минавал всеки ден като дете и мечтаел един ден да живее в нея. През 1857, Дикенс наема професионални актьори да изпълнят пиесата му „Замръзналата бездна”, която написва с протежето си Уилки Колинс. Тогава започва връзка с една от актрисите, Елън Тернан, която продължава до края на живота му. На следващата година се разделя с жена си Катрин, но по това време разводът е бил немислим за хора, толкова известни, какъвто е бил и той.

След десет години почивка, Дикенс предприема пътуване из английските провинции. След това написва други шедьоври като – Приказка за два града /1859/ и Големите надежди /1861/.

На 9 юли 1865, докато се връща от Париж, заедно с Тернан, Чарлз Дикенс попада в голямата влакова катастрофа при Стейпълурост. Единственият вагон, който остава непокътнат и върху релсите е този, в който пътува Дикесн. Той се опитва да помогне на останалите ранени, докато дойде помощ.

През 1867, той предприема второто си пътуване в Америка. На следващата година предприема пътуване из Англия и Шотландия, изнасяйки серия от „четения”, но през 1869 показва симптоми на лек удар и останалите четения са отменени. На следващата година, Дикенс преживява още един удар, в къщата си. Той умира на следващия ден, като така и не се връща в съзнание.

Той е погребан в Уестминстърското абатство, макар това да не било неговата воля. В завещанието си, той казва, че не иска да му бъдат издигани паметници в негова чест. В него той оставя и голяма сума пари на Тернан, позволявайки й да стане независима жена. За тяхната връзка се съди единствено от книгата на дъщеря му Мери, тъй като самата Тернан изгаря писмата, които са си писали. В книгата Мери разказва за тайната им връзка, продължила 13 години, и твърди, че са имали син, който обаче умира съвсем малък.

Няма коментари:

Публикуване на коментар