Прощалното писмо на Маркес

Габриел Гарсия Маркес се оттегля от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Онова, което остави след себе си са купищата велики книги, които ни научиха колко силна може да е любовта и колко жалък може да бъде животът... и едно прощално писмо. 

Ето го.

  

„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защ
ото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

Покажи на приятелите си какво означават за теб.“

Прощалното писмо на Маркес

„Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.“

7 години от публикуването на първото видео в YouTube

На днешната дата, 23 април, се навършват 7 години откакто бе качено първото видеоклипче в световния мегапортал за споделяне на видеосъдържание YouTube.

Видеото, което днес умилява с напълно аматьорския си вид е заснето през 2005 г. от Яков Лапитски в зоопарка на Сан Диего. Едва ли младият Яков, облечен със спортното си, подходящо за дъждовно време, малко демодирано от днешна гледна точка яке тогава е предполагал, че с този запис ще влезе в историята. Това потвърждава и заглавието, което е дал на клипчето - „Аз, в зоопарка“. Видеото следва след текста.

Сайтът за споделяне на видеосъдържание YouTube е създаден от трима бивши служители на PayPal през февруари 2005 г. През ноември 2006 г. той беше купен от Google за 1,26 млн. долара.

Уволнението старт за нова кариера или важна е гледната точка

Вижте как освобождаването от работа може да се окаже неподозирана възможност за вашата кариера

Всяко зло за добро! Всички знаем тази максима. Когато загубиш работата си обаче, ти е доста трудно да повярваш, че са те изритали за добро.
Уволнението се оказало наистина повратен момент в кариерата на множество известни и богати личности в момента. Вместо да се отчаят, те го приели като възможност да разкрият истинския си потенциал.
Business Insider хвърля поглед върху някои от най-известните личности, които са били уволнени, преди да попаднат в светлините на прожекторите.

Вижте за кого уволнението се оказа неподозиран успех:

Уолт Дисни
През 1919 Уолт Дисни е уволнен от вестник Kansas City Star. Според издателя му начинаещият карикатурист нямал „достатъчно въображение и добри идеи”. Това не е последният неуспех на Дисни. Той купува анимационното студио Laugh-O-Gram, което скоро фалира. Тогава той решава да се насочи към нещо по-печелившо – Холивуд. Той и брат му се преместват в Калифорния и започват да продуцират анимационни филми.

Джоан Роулинг
Джоан Роулинг работила като секретарка за лондонския офис на Amnesty International, но мечтаела да стане писател. Тайно пишела истории на компютъра си и мечтаела да напише книга за тийнейджър магьосник на име Хари Потър. На шефовете й им писнало и я съкратили. Обезщетението й помогнало да се издържа известно време, след което Роулинг решила окончателно да се фокусира върху писането. Днес тя притежава огромно състояние и една от най-успешните писателки на всички времена.

Майкъл Блумбърг
Майкъл Блумбърг бил партньор в инвестиционна банка Salomon Brothers. През 1998 компанията им е купена от днешната Citigroup. Блумбърг бил уволнен, но получил солидно обезщетение. Той използвал сумата, за да стартира собствена финансова компания. Днес той е 18-ият най-богат човек в САЩ и кмет на Ню Йорк.

Анна Уинтор
Главната редакторка на Vogue започнала кариерата си като младши редактор в Harper's Bazaar. Редакторът Тони Мазала не харесал стила й и я уволнил само след 9 месеца. Тя възприела уволнението като урок и не изневерила на стила си. Уинтор препоръчва на всеки да бъде уволнен в даден момент. След като напуска Harper's Bazaar тя става редактор във Viva.

Мадона
Когато Мадона напуснала колежа и се преместила в Ню Йорк в търсене на слава, тя нямала никакви пари. Започнала работа в Dunkin Donuts на Таймс Скуеър, но не издържала и ден. След като опръскала клиент с желе, мениджърите й я уволнили. Материалното момиче обиколило още няколко заведения за бързо хранене като сервитьорка, преди да й се отдаде шанс да излезе на сцената  през 1979.

Опра Уинфри
Опра Уинфри започва като водеща на вечерните новини, но представяла историите твърде емоционално. Продуцентът на емисията я свалил от новините. Като компенсация й предложил да води дневно шоу. Уинфри била съкрушена първоначално. Смятала преместването за стъпка назад. Шоуто й „Хората говорят" обаче станало голям хит. Успехът помогнал на Опра да намери истинското си призвание.

Робърт Редфорд
Като тийнейджър Редфорд изкарвал пари като общ работник за Standard Oil. Шефът му обаче го хванал да спи в работно време. Вместо да го уволни, той го преместил в друг отдел. Там обаче Редфорд продължил да прави гафове и бил освободен. Уволнението му го окуражило да започне да преследва мечтите си. Записал се в колеж в Колорадо, след което се преместил в Ню Йорк, където станал актьор.

Елвис Пресли
Днес Елвис Пресли е известен като краля на рока, но по пътя към успеха той се е сблъскал с доста пречки. След един от първите му концерти в Нашвил продуцентът на събитието го посъветвал да се върне в Мемфис и да продължи със старото си занимание като шофьор на камион. За щастие, Елвис не го послушал, а продължил да прави музика.

Какво е любов?

Група от професионалисти задали този въпрос на деца от 4 до 8 години: "Какво според теб значи ЛЮБОВ?" Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.

Вижте и кажете какво мислите:

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека - 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти  различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били - 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл - 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси - 6 години

Любов е това, което те кара за се усмихваш, когато си тъжен.
Тери - 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари.
Дани - 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили - 8 години


Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби - 7 години (О-о-о!)

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш.
Ника - 6 години (Ние имаме нужда от няколко милиона повече Никита на тази планета )

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден.
Ноил - 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи -6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди - 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер - 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн - 5 години

Любов е, когато мама вижда татко - мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години

Любов е, когато кученцето ти те близва по лицето дори и тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан - 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен - 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен - 7 години ( Каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко, седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк - 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого "Обичам те", ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят.
Джесика - 8 години

И финалното.
Лео Баскаглия, писател и преподавател, разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете.

Победителят било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът отвърнал:" Нищо, само му помогнах да поплаче".

Най-влиятелните хора в света, според сп. "Тайм"

Те са хората, които вдъхновяват света, забавляват го, непрекъснато го предизвикват и имат властта и силата да го променят. С това въведение американското списание „Тайм“ представи тазгодишният си списък с най-влиятелните хора в света.

Подредбата е пъстра. До германския канцлер Ангела Меркел се нарежда футболната звезда Лионел Меси. До генералния секретар на САЩ Хилари Клинтън – херцогинята на Кеймбридж Кейт Мидълтън, която дели позицията със сестра си Пипа. В списъка няма подредба по възходящ или низходящ ред.

Природата на влиянието се променя, коментират от списанието. Светът произхожда от идеята, че вълшебен еликсир от звездите определя действията ни на земята. Модерните влияния често идват от магическите способности на технологиите и на социалните мрежи, които преодоляват времето и пространството и пренареждат възприята ни, казват те. Преди лидерът заставаше пред тълпата, после бяха изобретени микрофоните, а сега той може да изпрати съобщение до света от Twitter. Влиянието никога не е било толкова лесно постижимо, колкото днес, и същевременно толкова ефимерно.

„Затова опитваме да избираме хората, чието влияние е дълготрайно, и, с много малко изключения, похвално“, твърдят в „Тайм“. Икономистът Елинор Остром писа за трагедията на общото – идея, че собственият интерес започва силно да подкопава доброто в името на общото. От изданието отбелязват, че са се опитали да определят в класацията противоположното на това: как отделните хора могат да започнат верижна реакция на стойност, оформяйки събития по начини, които могат да бъдат „вирусни“ и ангажиращи.
Живеем в преходен период, в който лидерството и влиянието се появяват на необикновени места. В Саудитска Арабия Манал ал-Шариф публикува YouTube видео със себе си – тя е една от жените, на които е забранено да шофират в кралството. След това бе арестувана за 9 дни. Категориите в класацията са „пробиви“, „пионери“, „магнати“, „лидери и „икони“. Има и антигерои в съставения списък от 100 личности. Те са четирима и попадат в категорията „Rouges” („мошеник, измамник, самец, който живее отделно от стадото – англ. аз.“). Те са новият севернокорейски лидер Ким Чен Ун, сирийският президент Башар Асад, Мула Мохамед Омар – лидер на талибаните шейх Мухтар Али Зубайр - лидер на сомалийските бойци.

В списъка фигурират още Риана, Марко Рубио, Антъни Кенеди, Новак Джокович, Елинор Остром, Барбара Ван Даален, Ханс Розлинг, Сара Бъртън, Анонимните, Уорън Бъфет, Тим Кук, Барак Обама, Гудлък Джонатан, Кристин Лагард, Марио Драги, аятолах Али Хаменей, Мит Ромни, Порша Симпсън Милър, Марио Монти, Адел, Клеър Дейнс. Можете да го видите в пълен вид, като кликнете тук.

Последната дума... Джеймс Камерън

"Част от притчата за титаник е свързана с нашата арогантност, високомерие и чувството за непоклатимост. Но къде сме го чували преди....?! Това беше тази голяма машина, тази човешка система, която се блъскаше напред с толкова голяма инерция, че не би могла да завие или да спре на време, за да избегне катастрофа, а това е, което имаме сега. Човешката система на борда на "Титаник", е един микро космос, за света. Има различни класи, има първа класа, втора класа, трета класа, в нашият свят има развити нации, развиващи се нации, има милиони гладуващи, които ще бъдат най-силно засегнати от сблъсъкът с климатичните промени, който се очертават да бъдат следващият айсберг. Виждаме, че този айсберг е точно пред нас, но не можем да завием, не можем да завием заради инерцията на системата - политическа и икономическа. Има твърде много хора, които правят пари от тази система, от начина, по който работи сега. Тези хора са хванали лостовете на властта и не са готови да ги пуснат... Докато не го направят, няма да можем да завием и да избегнем айсберга, а когато го ударим богатите пак ще имат достъп до храна, до плодородна земя, до вода и всичко останало... удара ще понесат бедните, третата класа, както това се случи в "Титаник". Затова мисля, че тази история ще очарова винаги хората, защото е отражение на нашия свят и целият му социален спектър, но когато дойде моментът на истината и нашия живот наистина бъде изложен на риск, ние не знаем какво бихме направили и това е последната ми дума."

Джеймс Камерън

Титаник в музиката и киното

Историята на Титаник, беляза 20 век. Трегидията на 2215-те пътника на лайнера промени света. Темата Титаник се превърна в вдъхновение на редица успешни и не до там успешни продукции и проекти.

Безспорно обаче екранизацията на Титаник от 1997 година на режисьора Джеймс Камерън, с Леонардо Ди Каприо и Кейт Уинслет в главните роли е най-доброто, което светът някога е виждал!

Филмът е рекордьор по приходи, над 1,854 млрд.щ. долара. Филмът е рекордьор и по спечелени награди "Оскар"-11, включително за режисура и най-добър филм. Саундтракът към него е на Селин Дион - My Heart Will Go On, или в превод "Сърцето ми ще продължи".

Историята... ТИТАНИК

 ДНЕС НА 15.04.2012г. СЕ НАВЪРШВАТ 100 ГОДИНИ ОТ ПОТЪВАНЕТО НА ТИТАНИК

РМС Титаник е британски лайнер от клас "Олимпик", известен със сблъсъка си с айсберг и трагичното си потъване на 15 април 1912 г.

Построен в корабостроителницата Harland and Wolff в Белфаст, "Титаник" бил най-големия пътнически параход в света по онова време. По време на първото си плаване (от Саутхемптън, Англия; до Шербур, Франция; Куинстаун, Ирландия; и Ню Йорк), той се сблъсква с айсберг в 23:40, неделя вечерта на 14 април 1912, и потъва два часа и четиридесет минути по-късно в 2:20 понеделник сутринта на 15 април 1912 след като се разцепва на две части.

Само за 3 часа се случва трагичната история на най-модерния пътнически кораб за своето време, обявен предварително за "непотопим", който потъва в Атлантика на 15 април 1912 година. За няколко часа загиват около 1500 души пътници и екипаж. Не е установен точният брой на българите. По данни на "Лойд" загиналите българи са 38. Предполага се, че около 15 българи са оцелели, но повечето остават завинаги в Америка.

Хронология на събитията от Титаник

10 април 1912 

• 12:00 - "Титаник" напуска пристанището в Саутхемптън
• 19:00 - "Титаник" акостира в Шербур (Франция)
• 21:00 - "Титаник" се отправя към Ирландия

11 април 1912 

• 12:30 - "Титаник" акостира в Ирландия
• 13:30 - "Титаник" напуска Ирландското пристанище

14 април 1912

• 09:00 - първо съобщение за айсберги - 42°с.ш. и 49-51 з.д.
• 13:42 - второ предупреждение - 41°51′с.ш. и 49°52′з.д.
• 13:45 - трето предупреждение - 41°27′с.ш. и 50°8′з.д.
• 19:30 - четвърто предупреждение - 42°3′с.ш. и 49°9′з.д.
• 21:40 - пето предупреждение - 42-41°25′с.ш и 49-50°30′з.д.
• 23:00 - шесто предупреждение от "Калифорниън"
• 23:40 - "Титаник" се сблъсква с айсберг - 41°.6′с.ш и 50°14′з.д.

15 април 1912 

• 00:13 - първи подаден сигнал за помощ.
• 00:55 - пускат втората спасителна лодка и първата сигнална ракета
• 01:40 - изстреляна последната сигнална ракета
• 01:55 - спусната последната 20-та спасителна лодка
• 02:10 - изпратен последен сигнал за помощ
• 02:17 - изгасва електричеството
• 02:18 - "Титаник" се разцепва на две части
• 02:20 - "Титаник" потъва
• 03:30 - пристига "Карпатия"
• 04:10 - започва качването на хората от лодките
• 08:50 - "Карпатия" взема курс обратно за Ню Йорк

Разследване

Всички са уверени, че корабът, намиращ се в близост до "Титаник" по време на инцидента, че е бил командван от капитан Стенли Лорд. Той не може да се оправдае нито пред сенатската комисия в Ню Йорк, нито пред следствието. Не е взето предвид, че не е видял никакви ракети, понеже се намирал на 20 мили от мястото на катастрофата и че радистът му не е чул никакви сигнали за бедствие. Капитан Лорд доживява с този позор до 1962 година. Вече на смъртно легло, той повиква нотариус и за последен път заявява, че е невинен. Три месеца след смъртта на Стенли Лорд норвежкото радио и телевизия съобщават за сензационната изповед на капитан Хендрик Нес, починал на 85 години. Към тази изповед го принуждава негов племенник, попаднал на дневника му от 1912 година, когато е бил капитан на промишления кораб "Самсун". Това е корабът, наблюдаван на 4-5 мили и който след първите ракети, загасил светлините си и изчезнал. Причината е, че "Самсун" ловувал контрабандно тюлени край Нюфаундленд и имал в трюмовете си няколко стотин убити животни. Ракетите на "Титаник" капитанът помислил за сигнали на патрулиращ кораб на бреговата охрана на САЩ. "Самсун" бил голям съд, но нямал радиостанция. Чак когато доплавали до Исландия, научили за корабокрушението на "Титаник". Капитан Нес събрал екипажа и му обяснил какво е станало. От никого не е искал клетва, те просто си мълчали...

Десетилетия наред всички смятаха, че айсбергът като нож е разрязъл обшивката на "Титаник". Приемаше се, че пробойната е дълга 90 метра и широка 2 метра. Но тази пробойна са видели само двама души на Титаник: Едуард Смит и конструкторът Томас Андрюс. И двамата загиват на кораба ...

Оцеляват почти всички, пътуващи в първа класа. В катастрофата загиват около 1500 души, от които поне 41 са българи. Оцеляват около 700, прибрани от кораба „Карпатия“.

Изследване и откриване

През лятото на 1985 година проф. Робърт Балард от Удсхолския океаногеографски институт с екип от двама души достига останките от "Титаник" на дълбочина 3795 м. За целта те използват миниподводницата "Алвин" и фоторобота "Джейсън Джуниър", привързан към "Алвин". Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки, че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не откриват никаква пробойна, а само подбитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е прост: бордът на кораба не е бил разрязан, той просто не е издържал и се е разпорил по нитовете в мястото на удара от налягането при срещата с айсберга. В края на 2005 г. група изследователи след множество задълбочени проучвания и опити стигат до заключението, че нитовете, използвани при строителството на "Титаник", са били много некачествени. Качествен нит без проблеми би издържал на натиск над 1000 KN, но са направени икономии за сметка на качеството на стоманата. Така тя не е могла да издържи повече от 350 KN.

"Титаник" се сблъсква с айсбер

 Часът е 23:30, дата е 14.04.2012 г., точно на тази дата и този час, преди сто години, на тези географска ширина и дължина 41°.6′с.ш и 50°14′з.д., са оставали 10 минути на кораба Титаник, преди да се случи една от най-големите трагедии на 20 век, сблъсъка на кораба Титаник с айсберг...

"В нощта на фаталната среща на "Титаник" с гренландския айсберг капитан Стенли Лорд пътува в същото направление за Бостън с 6000-тонния кораб "Калифорниян". Вечерта на 9 април неговият кораб е заобиколен от ледове и той е принуден да спре до сутринта. Понеже знае за медийния рейс на "Титаник" и че той се намира в същия район, капитан Лорд е първият, който предупреждава капитана на "Титаник" за опасните ледени блокове по радиото в 23:00 часа. Съобщението не е било разбрано и тъй като не е носил специален надпис за опасност, радистът на Титаник не е съобщил за него на капитана. Радистът на "Калифорниян" изключва радиостанцията и ляга да спи, защото дежурството му е изтекло. Още същата вечер двамата наблюдатели на Титаник съобщават за айсберг. Разстоянието е някъде около 200-250 метра. Температурата на въздуха е била около -10 градуса по Целзий. Първият офицер се намира на мостика и дава командата, която всеки морски офицер на негово място би изрекъл при подобна ситуация : "Ляво на борд, машини пълен назад!". Но вече е твърде късно, за да се предотврати удара с айсберга — ледената скала разпаря корпуса от към носа по дължина 90 метра. Водата бързо изпълва предните отделения. Ако само първите четири отделения бъдат наводнени, корабът може да продължи, без да потъне, но е наводнено и петото отделение. Конструкторът на "Титаник" Томас Андрюс веднага прави необходимите изчисления — корабът ще потъне! Когато от Титаник пускат първата спасителна лодка с пътници, капитанът му е относително спокоен - близо до тях се виждат светлините на кораб. Никой не се съмнява, че това е "Калифорниън". Но този кораб не отговаря на радиосигналите, нито на ракетите за бедствие, подавани от "Титаник". В един момент светлините му изгасват и той изчезва в нощта като мираж. Корабът потъва за около 2 часа и 20 минути, като отнася със себе си повече от 1500 жертви. Спасяват се само 704 души, които са прибрани на кораба "Карпатия".

10-те най-значими картини за всички времена - 2 част

втората част от селекцията на 10-те най-значими картини в историята на изкуството, съставена от авторите в сайта с класации toptenz.net

5. „Герника“

Категория: Най-странна

Автор: Пабло Пикасо

Неоспорим факт е, че „Герника“ определно е едно от най-капсулираните произведения на художника, но това, което наистина я отличава от останалите е нейното послание. Колкото и да се взирате в нея, едва ли ще го разберете, но със сигурност ще се почувствате неудобно. Изкривени лица, мрачни цветове - всичко това е някак изнервящо, не мислите ли? И няма как да не е, защото платното олицетворява ужаса на войната. Освен, че обобщава странния стил на Пикасо по перфектен начин, „Герника“ също така предава и неговото антивоенно послание, както никоя друга картина не може да го стори.

4. „Американска готика“

Категория: Най-пародийна

Автор: Грант Ууд

„Американска готика“ е перфектния пример за творба, която да се появи на точното място в точното време. При първият си показ в публичното пространство картината била приета напълно нормално. Вестници и списания я отпечатвали надлъж и нашир, докато тя си стояла кротко в Института по изкуство в Чикаго. С настъпването на Голямата депресия обаче тя се превърнала в нещо повече за хората, в символ на непоколебимия дух на американските пуритани и техния начин на живот. И така до ден днешен „Американска готика“ си остава една от най-пародираните творби в САЩ.

3. „Сатурн изяжда един от синовете си“

Категория: Най-ужасяваща

Автор: Франсиско Гоя

През 1819 г. Гоя прекратява официалната си кариера. Заселва се в къща в околностите на Мадрид, която става известна под името „Къщата на глухия“. Стените на този дом, художникът украсява с мрачни картини, породени от собствените му кошмари. „Сатурн изяжда един от синовете си“ е една от творбите част от цикъла „Черните картини“. Тя изобразява римският бог Сатурн, който поглъща децата си, защото му е предсказано, че едно от тях ще го предаде. Колкото и стряскащо да ви звучи, Гоя рисува тази и още няколко картини от цикъла направо на стените в кухнята си, откъдето по-късно биват свалени и изложени в музея „Прадо“.

2. „Раждането на Венера“

Категория: Най-еротична

Автор: Сандро Ботичели

Както и повечето художници от Ренесанса Сандро Ботичели е представител на Флорентинската школа. Повлиян от митологията, която е много популярна по онова време, той пресъздава на платно и мита за „Раждането на Венера“, която остава и до ден днешен една от най-добрите му творби. Родената от морската пяна Венера е стъпила върху голяма раковина и двамата богове на вятъра я тласкат към брега с дъха си, където я очаква нимфа, за да я загърне с разкошно наметало. Леко еротичната композиция превръща картината в една от най- популярните творби, а желаещите да я видят могат да я открият в галерия „Уфици“, във Флоренция.

1. „Супените кутии Кембъл“

Категория: Без жанр

Автор: Анди Уорхол

Анди Уорхол е типичният пример за художник без дефиниран жанр в изкуството. Макар концепциите на повечето му картини да изглеждат прости, като послания всяка една от тях е неповторима. „Супените кутии Кембъл“ са един наистина чудесен пример за модерно изкуство, повлияно, разбира се от ранните години на Уорхол като графичен дизайнер на търговски марки. Както може би си проличава художникът съвсем умишлено рисува тази картина като модернистична пародия на фруктиера с плодове. За привържаниците на естетиката Уорхол може би въобще не представлява интерес, но все пак има доста хора, които продължават да ценят творбите му.

10-те най-значими картини за всички времена

Добре известно е, че колкото и гениална да е една творба, нейното възприятие и оценка е субективно - някои я възхваляват, други я отричат тотално. Това е природата на изкуството. Освен това, в много от случаите, когато става въпрос най-вече за художествени произведения, славата на популярните картини не винаги е признак на изключителен замисъл, талант или невероятни усилия.

Въпреки всички тези условности, авторите в сайта с класации toptenz.net съставиха селекция на 10-те най-значими картини в историята на изкуството, поставяйки всяка от тях в определена категория. Ето какво включва изборът им:

10. „№ 5,1948”

Категория: Най-скъпо платената картина!

Автор: Джаксън Полък

Абстрактният, почти бурен експресионистичен стил на Полък почти винаги предизвиква масова оценка, че става въпрос за елементарен опит за създаване на изкуство. Има обаче и ценители, които искрено се възхищават на работата му и са готови да платят изключително много пари за творбите му. Ако трябва да сме точни най-високата сума, платена за картина на Полък е 156.8 млн. долара от анонимен купувач именно за „№ 5,1948”, което я превръща и в най-скъпата картина в света.

9. „Сватбата на семейство Арнолфини”

Категория: Най-загадъчна!

Автор: Ян ван Ейк

Тази маслена живопис от 1434 г. изобразява италианския търговец Джовани Арнолфини и съпругата му. Без да се вгледате внимателно, лесно може да отхвърлите този портрет просто като поредната бройка старо изкуство с участието на мъртви богати хора. Ако се вгледате по-обстойно обаче, ще видите едно малко кръгло огледало, на което се виждат още двама участници в композицията на картината. Смята се, че единия от персонажите отразяващ се в огледалната повърхност е самият ван Ейк. За другия образ не е известно нищо за съжаление. Учените обаче предполагат, че художникът е използвал увеличителното стъкло, за да нарисува фините детайли на тази напълно ненужна част от пейзажа и по този начин да създаде един от първите образи на великденско яйце в историята на изкуството.

8. „Черния квадрат”

Категория: С най-прост сюжет!

Автор: Казимир Малевич

Роденият в Украйна Малевич се счита за създател на супрематизма, което за всеобща изненада се оказва реална форма на изкуство през 20-те години на 20 век. Основите на този нов жанр в изобразителното изкуство се свеждат до прости геометрични форми, като „Черният квадрат” е най-показателния пример за това.

Очевидно, картината изглежда просто като черен квадрат, но нека това впечатление не ви заблуждава. Почти всяко едно платно на Малевич се оценява на поне 1 млн. долара ако не и повече.

7. „Композиция 8”

Категория: Най-артистична!

Автор: Василий Кандински

Кандински прекарва целият си живот в стремеж да намери перфектната комбинация от форми и цветове, за да покаже на хората как самият той вижда и преживява света. Не е изключено, гледайки „Композиция 8” да си помислите, че авторът е потенциален шизофреник. Съвременните изследователи обаче смятат, че Кандински наистина е страдал от синестезия - състояние на микс от идейни представи на възприятията. Човек с такова психично разстройство е способен да "чува" цветовете и да "вижда" музиката, например. Ако случаят с художника наистина е верен спокойно можем да твърдим, че той е един малцината щастливци, живели в една цветна и мелодична вселена, за която ние простосмъртните можем само да мечтаем.

6. „3-ти Май 1808г.”

Категория: Най-смела!

Автор: Франсиско Гоя

Наблюдавайки картината, спокойно можем да кажем, че излъчването й е доста обезпокоително. Сюжетът показва как отряд войници от армията на Наполеон убива невинни испанци, участвали в съпротивата срещу самия него. Чувствата изливащи се от картината не са героични, не са и вдъхновяващи. Преобладава усещането за страх.

Любопитен факт е, че преди 1814 г., когато е нарисувана картината, нито един художник не е имал смелостта да изобрази такъв сюжет. Всички картини за войната са били възхвала на славата и честта. Гоя слага край на тази традиция като придава напълно нов характер и вид на военната живопис.

Поредица "10-те изгубени световни богатства"

В днешната част на поредицата ще ти представя по един представител на знанието и силата в древността. Две богатства, на които светът вече няма възможност да се радва.

6. Александрийската библиотека

Библиотеката е основана в древния египетски град Александрия около 300 години пр.н.е. най-вероятно по време на царуването на Птолемей Сотер. С това се отбелязва първия сериозен опит да се събере цялата известна информация за външния свят на едно място. Размерът на цялата съвкупност от писания не е известен, макар че някои специалисти твърдят, че е около 1 млн. свитъци. Тази безценна сбирка привляка някои от най-големите умове на своето време, като Зенодот Ефески и Аристофан, които прекарвали значително време в научна работа във величественото здание. С времето библиотеката станала толкова важна за хората от Александрия, че дори се появила легенда, според която всеки посетител на града трябва да предостави книгите, с които пътува, за да могат да им се направят копия, които да останат за съхранение в библиотеката.

Как е била изгубена?

Библиотеката и цялото й съдържание били опожарени някъде около първи или втори век след Христа. Учените все още не са сигурни как е започнал пожара, но има няколко конкуриращи се версии. Първата е, че Юлий Цезар случайно изгорил библиотеката, когато в опита си да блокира вражеска флота, нарочно подпалил собствените си кораби. Само че огнената стихия излязла от контрол и достигнала и до самото книгохранилище. Друга версия е, че сградата е била плячкосвана и опожарявана много пъти от нашествениците, император Аврелиан, Теодосий I и арабския завоевател Амр Ибн ал-Аас. Така или иначе библиотеката е унищожена, а много от тайните на древността изчезнали завинаги заедно с нея.

5. Дамаска стомана

Дамаската стомана, славеща се с изключителната си здравине е била широко разпространена в Близкия изток в периода 1100-1700г. п.Хр. От нея се изработвали предимно мечове и ножове. Оръжията от този вид стомана били толкова остри, че се твърдяло, че с тях може да се разсекат скали и други видове метали. Остриетата, изработени от „ууц“ стомана (истинското наименование на материала, от който са били изработвани оръжията), която най-вероятно е била внасяна от Индия или Шри Ланка се отличавали и с различните си шарки, образувани от специфичното разполагане на слоевете при изстиването на течния метал, от които били изковани. Точно в подреждането на слоевете се криера тайната на якостта и гъвкавостта на стоманата след закаляване.

Как е била изгубена?

Самата технология за изработване на оръжия от дамаска стомана се предполага, че е изчезнала някъде около 1750г. сл. Хр. Конкретната причина не е известна, макар че има няколко теории за това. Най-популярната е, че доставката на руди необходими за приготвянето на специалната формула за дамаска стомана започнали рязко да намаляват и затова майсторите ковачи били принудени да развиват други техники. В днешно време има доста сечива, които се предлагат на пазара като направени от дамаска стомана, но истината е, че колкото и добре да са изработени, те не могат да се сравняват със здравината и издръжливостта на вече изчезналия оригинал.

http://www.manager.bg

Поредица "10-те изгубени световни богатства"

Светът никога не е бил толкова технологично напреднал, колкото е сега. Но по пътя на прогреса, който в повечето случаи безкомпромисно отрича или забравя старото са били безвъзвратно изгубени някои ценни достижения на човечеството. Много от технологиите, изобретенията и производствените процеси от древността просто са изчезнали с течение на времето, докато други все още не са напълно разбрани от съвременните учени. Някои от тях, като ВиК, отоплението и пътното строителство бяха преоткрити, но много от завинаги изгубените технологии са на път да се превърнат в легенди. Ще ви запознаем с по-интересните от тях:

10. Цигулките Страдивариус

Една изгубена технология е процеса на изработка на неповторимите по звучене цигулки Страдивариус и други струнни инструменти. Цигулките, заедно с различни видове виоли, чела и китари са били изработвани от Антонио Страдивари и неговите синове в Италия в периода 1660-1730 г. Във времената, когато са били създавани стойността им не е била толкова висока, докато сега са останали само около 650 инструмента, които се оценяват на стотици хиляди долари всеки. В действителност името Страдивари се е превърнало в синоним на качество и перфекционизъм и служи като описателен термин за нещо, което се счита за най-висок клас изделие в своята област.

Как е изгубена тайната?

Техниката за изработването на инструментите Страдивари е семейна тайна, известна само на Антонио Страдивари и синовете му, Омбоно и Франческо. Цялостната технология на изработка изчезва със смъртта на последния наследник на фамилията. До ден днешен тайната на цигулките Страдивариус изкушава изследователи от цял свят, които се опитват да разбулят мистерията на технологията на изработване. Водеща засега си остава хипотезата, че омагьосващия звук на инструментите от тази школа се дължи на плътността на специално дърво, избирано от Антонио и синовете му за изработване на корпуса. Разбира се, има и хора, които оспорват твърдението, че инструментите Страдивариус са специални по някакъв начин. Има поне едно проучване, което стига до заключението, че повечето хора дори не забелязват разлика в качеството на звука между цигулка Страдивари и някоя от съвременните й потомци.

9. Непенте

Самата сложност на някои науки при древните гърци и римляни често е доста удивителна, особено когато става дума за медицина. Наред с много други неща, гърците са били известни с методите си за лечение на опечалени, а именно с вълшебно питие на забравата. Отварата е примитивен антидепресант, който е известен със способността си да прогонва скръбта. Тя също така намира отражение и в гръцката литература като „Одисея“ на Омир. Растението Непенте, от което се прави вълшебната отвара притежава уникални ефекти, които много наподобяват на опиевата тинктура.

Как е било изгубено?

Често пъти някои от тези „изгубени“ богатства вероятно са все още около нас и днес, но само нашата неспособност да определим техния съвременен еквивалент ги прави толкова мистериозни. Ако се съгласите с това твърдение, може би ще се окаже, че типичен пример е Непенте. Лекарството най-вероятно все още се използва и днес, но историците не са в състояние да определят точното вещество, което гърците са използвали в миналото. Опиумът определено е най-популярният избор, но към него можем да причислим и екстракта от пелин и скополамин.

http://www.manager.bg

Whitney Houston - I Will Always Love You

WE WILL ALWAYS LOVE YOU

200 години Чарлз Дикенс

Чарлз Джон Хъфман Дикенс е роден на 7 февруари 1812 година, в Ландпорт, Англия. Три години по-късно семейството се мести в Лондон. Детството му е почти идилично, прекарва времето в игри навън, но също така чете много. Баща му работи за кратко като чиновник, което позволява на Чарлз да получи частно обучение за няколко години в училище Уилям Гилс, в Чатман. Този период е неочаквано прекъснат, след като Джон Дикенс похарчва повече средства, отколкото има и е вкаран в затвора за това. Малко по-късно останалата част от семейството се присъединила към него, освен Чарлз, който остава на пансион при Елизабет Ройланс, семейна приятелка. За да плаща за пансиона си, и за да помогне на своето семейство, Дикенс започва да работи в голям склад за стоки на десет часов работен ден. Понякога чак жестоките работни условия, оставят дълбок отпечатък върху него.

След като Джон Дикенс прекарва няколко месеца в затвора, неговата баба умира и му завещава известна сума пари, с която той успява да се разплати с кредиторите и да се върне със семейството си при г-жа Ройланс. Все пак майката на Чарлз не иска от него да напусне работа, което много го наранява и му повлиява в отношението към жените. Така условията на работа на средната класа става една от главните теми в творчеството му. По това време започва да посещава академия Уелингтън, което според него не е добро училище. По-късно започва работа като чиновник в адвокатска кантора Елис и Блакмор. В свободното си време научава стенография и напуска работа, за да бъде репортер на свободна практика. През 1830, Чарлз среща първата си любов, Мария Бийднел, прототип на Дора в „Дейвид Копърфийлд”. Родителите й не одобряват Дикенс и я изпращат на обучение в училище в Париж.

През 1833 година, Чарлз Дикенс публикува първата си книга A Dinner at Poplar Walk. След това става политически журналист. Скечовете и статиите, които пише се издават в следващата му книга през 1836. Успехът му на писател продължава да расте и на следващата година той публикува „Оливър Туист”. През 1836 година, той се жени за Катрин Хогърт, дъщеря на издателя на Evening Chronicle. След кратък меден месец те се установяват в Блумсбъри. Двамата имат десет деца. Неговият по-малък брат Фредерик и сестра му Мери се пренасят при тях. Той е много привързан към сестра си, но тя умира в ръцете му през 1837, след кратко боледуване.

През 1842, Чарлз Дикенс и неговата съпруга предприемат първото му пътуване до САЩ и Канада, което е доста успешно, независимо от подкрепата му за премахване на робството. През 1846 година, Дикенс инвестира в благотворителен проект за изграждане на къща, която да приютява изпаднали жени, където да им помагат да се научат да домакинстват и да поемат нов път в живота. След това филантропията на Дикенс става добре известна, като в някои проекти той дори участва анонимно.

През 1851, семейство Дикесн се местят в Tavistock House, където той написва много от произведенията си – Мрачната къща /1852/, Трудни времена /1854/, Малката Дорит /1857/. През 1856 година, доходите от книгите му позволяват да купи къщата Gad’s Hill Place, покрай която минавал всеки ден като дете и мечтаел един ден да живее в нея. През 1857, Дикенс наема професионални актьори да изпълнят пиесата му „Замръзналата бездна”, която написва с протежето си Уилки Колинс. Тогава започва връзка с една от актрисите, Елън Тернан, която продължава до края на живота му. На следващата година се разделя с жена си Катрин, но по това време разводът е бил немислим за хора, толкова известни, какъвто е бил и той.

След десет години почивка, Дикенс предприема пътуване из английските провинции. След това написва други шедьоври като – Приказка за два града /1859/ и Големите надежди /1861/.

На 9 юли 1865, докато се връща от Париж, заедно с Тернан, Чарлз Дикенс попада в голямата влакова катастрофа при Стейпълурост. Единственият вагон, който остава непокътнат и върху релсите е този, в който пътува Дикесн. Той се опитва да помогне на останалите ранени, докато дойде помощ.

През 1867, той предприема второто си пътуване в Америка. На следващата година предприема пътуване из Англия и Шотландия, изнасяйки серия от „четения”, но през 1869 показва симптоми на лек удар и останалите четения са отменени. На следващата година, Дикенс преживява още един удар, в къщата си. Той умира на следващия ден, като така и не се връща в съзнание.

Той е погребан в Уестминстърското абатство, макар това да не било неговата воля. В завещанието си, той казва, че не иска да му бъдат издигани паметници в негова чест. В него той оставя и голяма сума пари на Тернан, позволявайки й да стане независима жена. За тяхната връзка се съди единствено от книгата на дъщеря му Мери, тъй като самата Тернан изгаря писмата, които са си писали. В книгата Мери разказва за тайната им връзка, продължила 13 години, и твърди, че са имали син, който обаче умира съвсем малък.

100 години номиниция за Нобелова награда

Преди 100 години, на днешната дата поетът и писателят ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ е номиниран за НОБЕЛОВА награда за Литература...

Пенчо Славейков е български поет. Един от дейците на кръга "Мисъл", наред с д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Син на поета-общественик Петко Славейков.
Следвал Философия в Лайпциг. Първата му книга - "Момини сълзи" е създадена под влияние на Хайне. През 1892 г. в сп. "Мисъл" се появяват първите редакции на поемите "Cis moll", "Сърце на сърцата", "Успокоения", "Фрина". Следват публикации на поемите "Ралица", "Бойко", "Неразделни", първите глави на епопеята "Кървава песен", много от миниатюрите в "Сън за щастие". През 1896 г. излизат сборникът "Епически песни" и стихосбирката "Сън за щастие".
От 1898 г. Славейков става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. "Мисъл" и е в центъра на литературния кръг "Мисъл". Поддиректор (1901-1909) и директор (1909-1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908-1909). През 1911 г. е командирован в Цариград, Атина, Неапол, Рим, за да се запознае с развитието на библиотечното дело. След завръщането си завършва ч. 2 на "Кървава песен" и подготвя антологията "Немски поети". На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков не заема длъжността и заминава за чужбина.
През ноември пристига в Италия. Установява се в малкото курортното градче Брунате, където умира на 28 май 1912 г.

Дни минаха и много мина с тях.

Тъй както свива модрия седянко

цветец, когато слънцето залезе,

и тъй сърцето Ралица се сви,

прибрало спомен скъп за ясни дни...

Живей сиротно с своето сираче

живот неволен тя сега. Радей

по чужди къщи, бъхти се весден,

и прязнощ я над хурката заваря.

Но в ваклите очи на свойта рожба,

когато се тя вгледа и познай

в тях Ива - до сърце си го притисне,

и пак оная хубава усмивка

на устните й цъфва, от живота

ненадломена - с несломено сърце.

Из поемата "Ралица"

Писмо на Чарли Чаплин до дъщеря му Жералдин

Моето момиче,

Сега е нощ. Всички невъоръжени воини в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.

Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезнал от очите ми. Той е тук - на масата, тук до моето сърце. Но къде си ти? Там, в приказния Париж, танцуваш на величествената сцена на Шан з’Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина.

Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийската красавица, пленена от хан Тартар. Бъди красива и танцувай! Бъди звезда и сияй! Но ако възторзите на публиката те опияняват, ако ароматът на цветята, изпратени до тебе, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща!

Аз съм твоят баща, Жералдин! Аз съм Чарли Чаплин! Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка - за спящата красавица, за чудния дракон в полето… А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: “Върви си! Аз спя с мечтите на моята дъщеря!”

Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: “Виждате ли това момиче. Това е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва- Чарли! Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут! Днес е твой ред. Танцувай! Аз танцувах в широк и скъсан панталон, а ти - в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигат понякога в небесата. Иди! Иди и там! Не се завръщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: ” Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?” Ти не ме познаваш, Жералдин… Колкото и приказки да съм ти разказвал през ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал… А тя също е интересна… Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после събираше милостиня. Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече! Аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушуваше цял океан от гордост, а трябваше подхвърлените монети да го пресушават! Но въпреки това аз съм жив, а за живота обикновено малко се говори. По-добре да говорим за теб. След твоето име, Жералдин, е моето - Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика! В полунощ, когато излизаш от големия салон, ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена. И ако е бременна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите - ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус ти разглеждай града, разхождай се. Гледай хората! Вдовиците и сираците гледай! И най-малко по един път на ден си казвай: “И аз съм една от тях!”

Да! Ти си една от тях, моето момиче!Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената. Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам. Там ще видиш танцьорки като теб - даже и по-красиви от теб, и по-горди от теб. Там от ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни! Добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре, който свири по-добре! И знай - в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да наругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена. Аз ще умра, но ти ще живееш. Искам ти никога да не живееш в бедност. Заедно с това писмо ти изпращам и един празен чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да го намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи.

Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за играчите. Но трябва да ти кажа една истина, моето момиче - хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат. Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек. И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен. На нея по й приляга да говори за това…

Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Твоето тяло е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш оттам по-облечен и по-чист. Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време. Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е отпреди десет години, от времето, което си отива. Не се бой - тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последния човек, който става поданик на острова на голите!

Знам, че синове и бащи винаги са били във вечен двубой! С мене, с моите мисли воювай, моето момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, и искам да вярвам - тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо - ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа. Чарли е остарял вече, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна на сцената ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми е в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си - Чарли!

Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек.

Опитай и ти !

ИЗВИНЕНИЕ КЪМ БОЙКО БОРИСОВ

БОЙКО БОРИСОВ ИСКА ИЗВИНЕНИЯ, Е ЩЕ СИ ГИ ПОЛУЧИ... ИЗВИНЯВАМ СЕ, ЧЕ ГЛАСУВАХ ЗА ГЕРБ НА ТЕЗИ ИЗБОРИ, ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ТОВА, ЧЕ В ТАКЪВ ДЕН ИСКА ИЗВИНЕНИЯ, А НЕ ДАВА ОБЯСНЕНИЯ, ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ТОВА, ЧЕ ПОЛИЦИЯТА НЕ СИ ВЪРШИ РАБОТА, ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ТОВА, ЧЕ АДМИНИСТРАТИВНАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ СМЪРДИ, ИЗВИНЯВАМ СЕ, ЧЕ НАШИТЕ ПОЛИТИЦИ ОТ ДЕН НА ДЕН СЕ ОСИРАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ, ИЗВИНЯВАМ СЕ, ЧЕ ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР НА МВР, КАЛИН ГЕОРГИЕВ ОСТАВИ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ И САМО НАБЛЮДАВАШЕ ПОЖАРИТЕ В КАТУНИЦА, ИЗВИНЯВАМ СЕ ЧЕ В ТОЗИ ДЕН СЕ КОМЕНТИРАТ ПЪРЖОЛИТЕ НА КУЧЕТО, КОЕТО ОТКРИ МИРОСЛАВА, ИЗВИНЯВАМ СЕ ЧЕ БОЙКО И ЦВЕТАН ПРЕДНАТА НОЩ НЕ СА СПЕЛИ, А СА СИ ВЪРШИЛИ РАБОТАТА, ЗА КОЯТО СА ИЗБРАНИ, ИЗВИНЯВАМ СЕ И ЧЕ СА РАБОТИЛИ, ИЗВИНЯВАМ СЕ, ЗАТОВА ЧЕ ТУК ВСЕКИ МОЖЕ ДА ОТНЕМЕ ЖИВОТ И ДА СЕ РАЗМИНЕ С 2 ГОДИНИ УСЛОВНО.. .ИЗВИНЯВАМ СЕ, ЧЕ СЪМ СЕ РОДИЛ ТУК И ЧЕ ИМАМ ПРЕТЕНЦИИТЕ ДА ЖИВИЯ НОРМАЛЕН И СПОКОЕН ЖИВОТ... НО НАЙ-ВЕЧЕ СЕ ИЗВИНЯВАМ НА МАЛКИТЕ И БЪДЕЩИТЕ ДЕЦА, КОИТО ЩЕ СЕ РОДЯТ ТУК!!! НЕ ГО ЗАСЛУЖАВАТ!

МИРОСЛАВ ЗАШЕВ

ЯИРАГЛЪБ или странта, в която живея

ДА!ЯИРАГЛЪБ! Правилно четеш, не е правописна грешка. Това е страната, в която живея, в която живееш и ти! Защо ЯИРАГЛЪБ, защото при нас всичко е криворазбрано и на обратно!

Поводите да напиша тази статия са няколко, но най-важният от тях е защото искам да изкарам цялата мръсотия и мерзост, която полепна по мен, при сблъсъка ми е „европейско”-българските Държавни институции.

Историята на кратко, Община град Добрич, обявява конкурс 2-ма социални работници, по европейски проект за приемна грижа. На 6.01.2012г. излиза списък с допуснати и недопуснати кандидати. Моето име попада сред недопуснатите поради следната причина: „Основание: Липсва документ за образование в сферата на хуманитарните дейности.”

Малко предистория. Миналата година на 16.05.2011г. завърших семестриално психология във ВТУ. На 21.06.2011 издържах успешно държавен изпит по психология. Така завърших бакалавърската си степен по психология. Поради технологични причини дипломите и дипломирането ни, беше обявено за края на 2011. За да имам все пак някакъв документ, удостоверяващ факта, че съм бакалавър, от университета ни издадоха уверение. Днес е 9.01.2012, а аз и моите колеги още не сме получили дипломите си за бакалавърска степен на висше образование.

Връщам се на историята. Когато видях, че не съм допуснат, веднага потърсих телефон, на които да се обадя, но това беше много трудно и все пак успях. Проведох горе-долу нормален разговор с леко повишен тон, от страна на председателя на комисията г-жа Ив.Титова, в който като причина за недопускането ми, бяха съобщени няколко причини.

Първо, на уверението ми пишело, че съм студент 8 семестър на 4 курс, след като обясних, че такъв е модела на уверенията издавани от университета, причината сме смени. Новата причина беше, че уверението е с изтекъл 6 месечен срок на действие. И все пак ме помолиха да отида на 9.01.2012 в 9 часа в сградата на дирекция социално подпомагане гр.Добрич, за да се изясни случая.

Днес сутринта, в 9 бях пред кабинета на въпросната г-жа Ив.Титова. Разговора с нея се повтори едно към едно в общи линии. Тя предложи да изчакам да минат заплануваните интервюта с одобрените кандидати и в 5 часа да отида отново при нея, защото трябвало да се обсъди с комисията моят случай.

… Преди малко се върнах от тази среща, не бях допуснат до интервю и кандидатурата ми беше спряна. Защо? Първо като причина пак беше изтъкнат модела на уверението ми. Те не знаели дали съм завършил или не съм, това е точен цитат. На самото ми уверение пише, че към момента на получаването му съм се водил студент, но отдолу е записан успехът ми от семестрите и успехът ми от държавните изпити. Какво имаш да се чудиш при такова положение не знам, но явно има… След това една госпожа от комисията, не мога да кажа името и, защото никои от комисията не се представи, когато седнах пред тях, нали живея в България. В началото по заобиколен, а по-късно в прав текст ми каза, че те не можели да приемат уверение, защото в проекта едно от изискванията било кандидатите да имат диплома в сферата на хуманитарните дейности. Но иначе съм бил сред едни от най-добрите кандидати.

Тоест аз бях дискриминиран, заради факта, че Министерството на Образованието Наука и Младежта и ВТУ, не са издали и не са връчили на всички студенти от ВТУ специалност психология, дипломите им. Бях дискриминиран и от Министерството на труда и социалната политика, защото в начина на съставяне на изискванията за участие в европейски проекти е направен такъв пропуск, който явно не позволява участие на млади хора, току-що завършили образованието си и все още не получили дипломите си, по независещи от тях причини…

Парадоксално е, че младите и кадърни хора са третирани като нищожества, че системата позволява това да е така. Че не се гледат качества и отзиви, а се държи на бумащината. В моя случай имам препоръка от уважаван преподавател във ВТУ, от един от най-добрите психотерапевти в България, имам изкарани курсове, точно за работа с деца и семейства, следвам следдипломна специализация по психотерапия, завършил съм психология и уча социална психология, а не ме допускат, защото нямам в ръцете си диплома, а само уверение… Искат диплома, защото била истински документ, ако не е купена, евентуално…

Това е страната, в която живея, наказват ме за нещо, което не зависи от мен. Тук явно не са важни знанията и уменията, които имам, защото наистина и аз смятам, че имам нужните знания и умения, за да се справя с тази работа, а дребни неща, бюрокрация, която спъва всеки млад човек, решил да работи и да се развива в родината си.

Не знам как да коментирам забавянето на дипломите ни. Държавния ми изпит, беше в края на юни 2011, сега 6 месеца след него, аз още нямам диплома, нито за средно, нито за висше образование. Университета си измива ръцете министерството, а министерството с университета, катедра психология и с 2-те…

Иначе по телевизията постоянно се говори, как се правило всичко възможно, за да се върнат младите хора тук. Да, да, ама не! Куца цялата система, трябва да се направи реформа не само на върха, ами и в основата, иначе нещата си остават същите… Може да се смени министъра, шефа на агенцията и т.н., но чиновника от Добрич си остава един и същ и при жълти, и при сини, и при червени… и при Бойко!

Защо не подам жалба, защото няма смисъл, наистина няма смисъл, най-много да влоша неща, и при следващо евентуално кандидатстване за работа да бъда поставен в черния списък. А и да подам какво..., едното министерство ще си измие ръцете с другото, то с трето и т.н.. Безизходицата е голяма, не може да траеш, но ако се противиш ще ти резнат глава, грубо е, но е реално. Лесно щеше да е ако си независим, но ние сме зависими, всяко наше действие има последици, а тук тези последици със сигурност, ще се негативни за дръзналия да вдигне глава.

Мога и аз, като много други да кажа „край, не мога повече, махам се”, това ли е решението, преди знаех, че не, но вече не знам…

Знам само, че след всяка подобна среща с българската реалност си казвам „по-добре да се махна”.

МИРОСЛАВ ЗАШЕВ

Приятел

Приятел е този, с когото и мълчанието е приятно...Приятел е този, който е винаги насреща в трудни моменти...Приятел е този, пред когото можеш не само да се смееш, но и да си поплачеш...Приятел е този, който ще ти остане верен, дори когато всички други се откажат от теб...Приятел е този, който те разбира, дори тогава, когато ти самият не се разбираш...Приятел е този, който те приема такъв, какъвто си - с всичките твои недостатъци, дори и някои от тях да му причиняват болка...Приятел е този, който винаги ти казва истината - дори тогава, когато тя не ти харесва...Приятел е този, който не е с теб заради някакви облаги, а ти е приятел дори тогава, когато това не му е изгодно...Приятел е този, който винаги е искрен с теб, защото знае, че ти винаги ще го разбереш…Приятел е този, на който можеш да простиш дори това, което никога не би простил на никой друг…Приятел е този, който продължава да е с теб дори когато целият останал свят си отиде...
Защото истинските приятели са като звездите: не винаги ги виждаш, но знаеш, че винаги са около теб!