ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

вторник, 20 март 2012 г.

ОБРИЧАНЕ НА ОТРИЧАНЕ

В  ОТРИЧАНО  ВРЕМЕ  ЖИВЕЕМ,
       КРАЙНОТО,  БЕЗКРАЙНО  ПИЛЕЕМ!
ДА  СЪДИМ  И  ОТРИЧАМЕ  КОПНЕЕМ,
ДА  БЪДЕМ  СЕБЕ  СИ  НЕ  УМЕЕМ!
      

ЖИВЕЕМ  ЖИВОТ  НА  „НЕ" ПОСВЕТЕН,
       НА „НЕДЕЙ",  „НЕ  МОЖЕ",  „НЕ ТРЯБВА",
„НЕ  ЗНАМ",  „НЕ  ИСКАМ",  „НЕ  СЕ  СМЕЙ"!
       ОТРЕКЛИ  СМЕ  СЕ  ДА  ЖИВЕЕМ!

ОТРИЧАМЕ  ДРУГИЯТ,  НЕПОЗНАТИЯТ,
       ЗАЩОТО  НИ  ПЛАШИ  НОВОТО,  ЧУЖДОТО!
ПО  ПРАВИЛО  ВСИЧКО  ОТРИЧАМЕ,
       НОРМИ,  ПРАВИЛА  И  ЗАКОНИ!

ДОРИ  ОТРИЧАНЕТО  ОТРИЧАМЕ,
       БЕЗ  ДА  СЕ  ОБИЧАМЕ,  НЕ  ОСЪЗНАВАМЕ,
ЧЕ  И  СЕБЕ  СИ  ОТРИЧАМЕ  И 
       ПО  ТОЗИ  НАЧИН  СЕ  ОБРИЧАМЕ,
                Н А О Т Р И Ч А Н Е ! ! !

Няма коментари:

Публикуване на коментар