ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

вторник, 1 май 2012 г.

Vow of renunciation

In denial during live

end, the endless wasted!

Be yourself do not know how,

but to judge and deny we know how!


Live life no dedicated,

a Do not, can not, should not,

I do not know, I do not want, Do not laugh!

Denying we live!


Deny the other, the stranger,

because it scares new, foreign!

As a rule, all deny

norms, rules and laws!


Even deny, deny

without love do not realize

that deny himself and

thus doom,

of denial!

Няма коментари:

Публикуване на коментар