ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

сряда, 6 юни 2012 г.

Великият крал

Великият крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни, много храбри. А пък били и близнаци – всички на една и съща възраст, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се кралят с великия мъдрец и той му подсказал какво да направи.
Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване:
— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник. И кралят потеглил на път.
Първият син си помислил: “Какво да правя със семената?” Сложил ги в железен сейф – когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били...

Вторият син си помислил: “Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена – изобщо не са семена”. Отишъл в магазина, продал ги и получил пари. При това си помислил: “Когато се върне баща ми, ще отида в магазина и ще купя нови семена, ще ги дам на баща ми по-добри, отколкото са били”.
А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място.
След три години, когато баща им се върнал, първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и започнали да вонят. Бащата казал: “Какво е това? Нима такива семена ти дадох?” Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!” Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал: “Ти си материалист”.
Вторият син се втурнал към маагзина, купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си, но бащата казал: “Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог”.
Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. “Какво ли е направил той?” А третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтяли милиони цветя. И синът казал: “Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна. Бащата казал: “Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената!”
Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби. Само съзидателният ум може да го разбере. В това е красотата на цветята – те не могат да се трупат и държат на склад. Те олицетворяват Бога – не е възможно да пестиш и трупаш. Те символизират любовта – а любовта не може да се пази в склад.
Не е случайно това, че цветята са символ на любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности.
Любовта прилича на цветята – ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. Бог е изт

Няма коментари:

Публикуване на коментар