Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. По погрешка въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да намериш къде си оставил мобилния си телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собствения си, защото всички са ти в GSM-a.
14. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
15. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
16. 10- годишният ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
17. 10- годишният ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
18. Не си модерен, ако си на 20 години и не си спал с някой от твоя пол.
19. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
20. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
21. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
22. Сложил си парола на файла с паролите си.
23. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
24. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
25. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
26. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
27. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
28. Оплакваш се, че на GSM-а ти нямаш "copy" - "paste".
29. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
30. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
31. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
32. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
33 Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
34. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
35. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
36. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
37. Четеш този текст, съгласен си с него, и се усмихваш.
38. Още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
39. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък номер 9 няма.
40. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 9 наистина няма.
41. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска!
Из: Мъдрости от нета
неделя, 31 януари 2010 г.
събота, 30 януари 2010 г.
Часовникът, който е спрял на седем часа
На една стена в стаята ми е окачен красив старинен часовник, който вече не работи. Стрелките му, спрели открай време, сочат невъзмутимо един и същи час - точно седем.
Открай време този часовник е само ненужна украса върху белезникавата празна стена. И все пак има два момента през деня, два кратки мига, в които старият часовник сякаш се възражда отново от пепелта като птицата феникс.
Когато в лудия си бяг всички часовници в града ударят седем часа и механичните кукувички и гонгове заповтарят по седем пъти своята песен, старият часовник в моята стая сякаш оживява. Два пъти на ден, сутрин и привечер, часовникът е в пълна хармония с останалия свят.
Ако някой види часовника точно в тези моменти, би казал, че върви чудесно... Но след това, когато песента на другите часовници стихне и стрелките им продължат по скучния си път, моят стар часовник застива, верен на часа, в който някога е спрял.
Но аз обичам този часовник. И колкото повече говоря за него, повече го обичам, защото чувствам, че приличам все повече на него.
И аз съм застинал във времето. И аз се чувствам прикован и замрял. И аз донякъде съм излишна украса на една празна стена.
Но се радвам на кратките мигове, на които идва като по чудо и моят час.
Тогава чувствам, че съм жив. Всичко е ясно и светът е прекрасен. В такива мигове мога да творя, да мечтая, да летя, да казвам и чувствам повече неща, отколкото през цялото останало време. Това хармонично общение настъпва и се повтаря непрестанно, като неумолима закономерност.
Когато го изпитах за пръв път, исках да се вкопча в мига, мислейки, че мога да го задържа завинаги. Но не стана така. И на мен, както на моя приятел - часовника, времето на другите ми се изплъзва.
...Когато моментът отмине, часовниците, намерили убежище при други хора, продължават своя ход, а аз се връщам към обичайното вцепление, към работата си, бъбренето в кафето, към скучния ход, който обикновено наричам живот.
Но знам, че животът е нещо съвсем друго.
Знам, че животът, истинският живот, е сбор от онези мигове, които макар и кратки, ни карат да се усетим, че сме в хармония с Вселената.
Почти всички смятат, горките, че живеят.
А има само мигове на пълнота и онези, които не ги знаят и упорито искат да живеят вечно, ще бъдат осъдени да останат в света на сивия и еднообразен ход на ежедневието.
Затуй те обичам, стари часовнико. Защото ти и аз сме едно.
Оригиналният разказ е на Джовани Папини
Открай време този часовник е само ненужна украса върху белезникавата празна стена. И все пак има два момента през деня, два кратки мига, в които старият часовник сякаш се възражда отново от пепелта като птицата феникс.
Когато в лудия си бяг всички часовници в града ударят седем часа и механичните кукувички и гонгове заповтарят по седем пъти своята песен, старият часовник в моята стая сякаш оживява. Два пъти на ден, сутрин и привечер, часовникът е в пълна хармония с останалия свят.
Ако някой види часовника точно в тези моменти, би казал, че върви чудесно... Но след това, когато песента на другите часовници стихне и стрелките им продължат по скучния си път, моят стар часовник застива, верен на часа, в който някога е спрял.
Но аз обичам този часовник. И колкото повече говоря за него, повече го обичам, защото чувствам, че приличам все повече на него.
И аз съм застинал във времето. И аз се чувствам прикован и замрял. И аз донякъде съм излишна украса на една празна стена.
Но се радвам на кратките мигове, на които идва като по чудо и моят час.
Тогава чувствам, че съм жив. Всичко е ясно и светът е прекрасен. В такива мигове мога да творя, да мечтая, да летя, да казвам и чувствам повече неща, отколкото през цялото останало време. Това хармонично общение настъпва и се повтаря непрестанно, като неумолима закономерност.
Когато го изпитах за пръв път, исках да се вкопча в мига, мислейки, че мога да го задържа завинаги. Но не стана така. И на мен, както на моя приятел - часовника, времето на другите ми се изплъзва.
...Когато моментът отмине, часовниците, намерили убежище при други хора, продължават своя ход, а аз се връщам към обичайното вцепление, към работата си, бъбренето в кафето, към скучния ход, който обикновено наричам живот.
Но знам, че животът е нещо съвсем друго.
Знам, че животът, истинският живот, е сбор от онези мигове, които макар и кратки, ни карат да се усетим, че сме в хармония с Вселената.
Почти всички смятат, горките, че живеят.
А има само мигове на пълнота и онези, които не ги знаят и упорито искат да живеят вечно, ще бъдат осъдени да останат в света на сивия и еднообразен ход на ежедневието.
Затуй те обичам, стари часовнико. Защото ти и аз сме едно.
Оригиналният разказ е на Джовани Папини
петък, 29 януари 2010 г.
прикАЗка за егоизма
Едно време Звездите не умирали. Хората не Мечтаели, а Били Щастливи – задоволявали се с Наличното и умеели да го споделят.
Но Оракулът предрекъл наближаването на Нощта В Която За Първи Път Щяла Да Умре Звезда. А отдавна забравен Закон на Вселената гласи, че когато Звездите умират, Хората започват да искат повече от Наличното. В Нощта, В Която За Първи Път Щяла Да Умре Звезда трябвало да се роди и едно Момче. Единствено то можело да промени съдбата на Звездите и Хората – в Нощта В Която Момчето Навършвало Пълнолетие трябвало да погледне към небето, да види поредната умираща Звезда и да си Пожелае Звездите никога повече да не умират и Хората отново да се задоволяват с Наличното. Така предрекъл Оракулът.
Какво му остава на Предсказанието на един Оракул, освен да се сбъдне? Една нощ Звездата Която Щяла Да Умре Първа потръпнала.
- Какво беше това? – учудили се другите Звезди. Не били виждали дотогава Звезда да потръпва.
- Чувствам нещо странно в Ядрото си – отвърнала Звездата Която Щяла Да Умре Първа, потръпвайки за втори път. – Сякаш Болката от Горенето намалява.
- Ами това какво е? – от очите на Звездата Която Щяла Да Умре Първа била започнала да излиза пара.
- Мисля, че плача.. Защото мисля… мисля, че ми е Студено. Вече съвсем не чувствам Болката от Горенето в Ядрото си. Но все още съм гореща на повърхността и затова Сълзите ми се превръщат в пара.
- Глупости! Къде се е чуло и видяло Звезда да плаче? – възмутили се другите Звезди.
- Плача, защото се чувствам тъжна – глупав въпрос – глупав отговор. Сълзите й вече не се изпарявали. Капели. – Мисля, че… умирам?
- Но нима не знаеш? Една Звезда може да умре само, ако поиска да умре. А и Смъртта е като Болката – в нея няма нищо лошо – рекли другите Звезди.
- Болката от Горенето беше хубава. Всеки миг тя ми крещеше, че съм жива. Знам: и Смъртта ще бъде хубава. В Смъртта също се Гори, само че по различен начин и на различно място – съгласила се Звездата Която Щяла Да Умре Първа. – Не Смъртта ме натъжава. Натъжава ме Студеното. Вие не познавате Студеното. Студеното е празно и въпреки празнотата си успява да ми прошепне, че много скоро няма да съм жива. Едничкото ми оръжие срещу Студеното са Сълзите. Щом не ме е страх да плача, значи съм Силна. Но съвсем скоро Студеното ще замрази Сълзите ми и няма да мога да плача вече. Затова ще умра – защото искам да умра. Болката от Горенето… ми липсва.. Много. Твърде. Мно –
Студеното замразило Сълзите на Звездата Която Щяла Да Умре Първа. След като вече не можела да плаче, не й оставало друго, освен да Се Усмихне и да Умре Първа. Умряла Първа толкова красиво, колкото само една Звезда може да умре. Докато изтривала Сълзите си преди да Умре Първа, ледените късове порязали очите й, намокрили се с Кръвта й, която при Звездите не е Кръв, а е Огън, и се изсипали блестящи над Хората. Хората ги нарекли Метеори, а Силните парченца, които не се разтопили в Небето и стигнали до Земята – Метеорити. Това са Метеоритите – едничките оръжия на Звездите срещу Студеното, облицовани със съсирена Огнена Кръв.
Умираща Звезда
В това време, докато Звездата Която Щяла Да Умре Първа плачела и Умирала Първа, сред Хората се родило едно Момче. Родило се мъртво. Хората не са Звезди. Не знаят, че в Смъртта няма нищо лошо. До онзи момент обаче тя не ги натъжавала, защото се задоволявали с Наличното и Били Щастливи. Дори когато момченцата се раждали мъртви. За зла беда, Майката на нашето Момче съзряла Сълзите на Звездата Която Щяла Да Умре Първа. Майката на Момчето виждала Звездите, но не можела да чуе разговора им, тъй като те били твърде далеч, а тя – твърде изморена от родилните болки. Бидейки Проста Женица, помислила, че Звездата Която Щяла Да Умре Първа била натъжена заради Смъртта. И, бидейки Проста Женица, решила да подражава на Звездите – натъжила се и тя заради Смъртта на Своето Момче. И, натъжавайки се, за първи път пожелала Повече от Наличното: гледала как Звездата Която Щяла Да Умре Първа Умирала Първа и Мечтаела Момчето да се съживи.
Не щеш ли, Момчето проплакало, размърдало пръстчета – съживило се. Това се случило, защото какво му остава на Предсказанието на един Оракул, освен да се сбъдне? А и защото Бабите от Селото, които присъствали на раждането, ударили на Момчето няколко здрави Плесника. Майката на Момчето обаче, бидейки Проста Женица, тръгнала из Селото и от врата на врата разправяла:
- Звездите се натъжават от Смъртта; значи е редно и ний да се натъжаваме; значи е редно да пожелаваме Повече от Наличното; а като пожелаем Повече от Наличното, когато някоя Звезда умира, пожеланото ще се сбъдне.
Цяло Село разгласило сред останалите Хора:
- Звездите се натъжавали от Смъртта; значи било редно и ний да се натъжаваме; значи било редно да пожелаваме Повече от Наличното; а като сме пожелаели Повече от Наличното, когато някоя Звезда умирала, пожеланото щяло да се сбъдне.
При тази Новина Хората запретнали ръкави и се заловили да се страхуват от Смъртта; значи, да искат Повече от Наличното преди Смъртта; значи, да не споделят Наличното. Радвали се, когато Звездите умирали, защото можели да ги натоварят с нахалните си Мечти и Не Били Щастливи, тъй като тези Мечти така и не се сбъдвали. Защото били нахални.
Минало се време и Момчето поотраснало. Искайки да стане по-умно от Майка си, която била Проста Женица, то седнало да чете Книжки. Един ден в Селската Библиотека се натъкнало на Книжка с Приказки за Бедни Бъдещи Принцеси и Принцове на БЕЛИ Коне. (Бялото е хубав цвят, но не и ако си БЕДНА Принцеса. Ако разбирате какво искам да кажа. – лир. отклон.) Случвало ли ти се е, Малки Читателю, когато си бил още по-малък, да се влюбиш в някой от героите в комикс или анимационно филмче? Е, тъкмо това се случило с Момчето. Само че тогава нямало ни комикси, ни анимацийки – най ми имало Книжки с Приказки. Момчето от първо четене Обикнало една от Принцесите в Книжката, изобразена след Забогатяването й, разбира се. Обичало я от Цяло Сърце. Тъй като никой не си бил направил труда да нарисува Бащата на Принцесата – Кралят, нямало кой да обяви Ръката Й за награда. Момчето било изправено пред тежко Изпитание: трябвало сам-самичко да измисли как да спечели Сърцето на Нарисуваната Принцеса.
След като поумувало известно време, Момчето разбрало, че, при все че било по-умно от Майка си, която била Проста Женица, все още не било достатъчно умно, за да намери Солюшън за този Проблем. Имало да изтече още много вода, преди Чичо Гугъл да се пръкне на бял свят. Момчето решило да откъсне Страницата с Нарисуваната Принцеса от Книжката с Приказки, да я сложи на сигурно под възглавницата си, да поизчака година-две, пък тогава да му мисли.
Речено-сторено. Откъснало Момчето Нарисуваната Принцеса от Книжката с Приказки, като не забравило да направи на пух и прах и Страницата с Нейния Принц, и тази с Белия Му Кон.
Хората казват, че когато се късат Страници от Книжки, Мрачни Дни настъпват. Нищо, че за Някого една Страница може да означава Всичко, а за Другите – почти Нищо. Нищо, че Някой може да иска с Цялото си Сърце тази Страница да бъде Само Негова, а Другите едва ли биха забелязали отсъствието й. Да не говорим, че Книгите, противно на мнението на определени Хора, не чувстват Болка. Понякога Болка по тяхните Страници чувстват само Хората, особено тези от тях, които са влюбени в някоя илюстрация. А и Болката е като Смъртта – в нея няма нищо лошо.
Но Приказката си върви. Когато се късат Страници от Книжки, Мрачни Дни настъпват. Мрачни Дни настъпили и за Селската Библиотека: вече никое Дете не можело да прочете тъкмо онази Приказка от тъкмо онази Книжка с Приказки. Така Момчето извършило своето Първо Дело на Висш Егоизъм.
Сезоните се редяли, а Момчето от ден на ден Обиквало все повече Своята Нарисувана Принцеса. Всяка Сутрин ставало Момчето в по-ранни от Ранните Зори, за да се любува на портрета й до… Ранни Зори. Споменът за прекрасния образ го дарявал с достатъчно Сила, за да свършва цялата си Тежка Работа през деня. Споменът за прекрасния образ го дарявал и с достатъчно Глупост, за да не се замисля за кого всъщност вършело цялата тази Тежка Работа. Всяка вечер лягало Момчето, само прегръщало тялото си, тъй като Нарисуваните Принцеси не прегръщат, и заспивало уморено. Дори в морния си сън обаче внимавало да не отпуска твърде тежко глава върху възглавницата, да не би да нарани Нарисуваната Принцеса, която си почивала на топло отдолу.
Не щеш ли, Мома от Селото видяла Момчето и тутакси се влюбила. Момчето било Нежно и Щастливо единствено в Скромната си Стаичка, насаме с боготворената от него Нарисувана Принцеса. Излезело ли навън, превръщало се в Арогантен и Начумерен младеж. Затова Момата от Селото го Обикнала от Цяло Сърце.
Майката на Момчето, при все че била Проста Женица, а може би тъкмо поради това, била и Добра Женица. Тя също Обичала сина си от Цяло Сърце. Преди време, когато било още малко, Момчето си нямало любима Нарисувана Принцеса, ами си имало любима Вкусна Каша. В мига, в който Обикнало Нарисуваната Принцеса от Цяло Сърце, Момчето от също толкова Цяло Сърце Намразило Вкусната Каша. Тя му напомняла за това колко далеч от него била Принцесата не само по Измерение, но и по Богатство. В онези далечни времена обаче Децата все още почитали Родителите си и Момчето скрило своята Омраза Към Вкусната Каша от Майка Си. Ден след ден Майката на Момчето продължавала да му носи Вкусна Каша и да вярва, че така правела Тежката Работа по-лека.
Дори и Най-Прости Женици, Майките винаги усещат кога отрочетата им Обичат Някого. Майката на Момчето и тя усетила Любовта на Детето си. Усетила също, че то не Било Щастливо в тази Любов. Боляло я с него, както само Майките ги Боли.
Дори и Най-Прости Женици, Майките винаги усещат кога Някой Обича отрочетата им. Майката на Момчето и тя усетила Любовта на Момата от Селото. Особено Най-Прости Женици, Майките си мислят, че на своя глава могат да избират в кого да се влюбят отрочетата им. Майката на Момчето и тя си помислила същото. Не харесвала особено Момата от Селото, но от нямане що да прави, решила да сватоса Детето си с нея, за да спре Болката.
- Слушай, дъще, какво ще направим! – рекла тя на Момата от Селото. – Син ми много Обича една Вкусна Каша. Ден след ден му нося от нея, за да правя Тежката Работа по-лека. Ще те науча как да приготвяш Кашата и утре ти ще му я занесеш. Вкуси ли от нея, ще те Обикне в миг.
Така и направили. Майката на Момчето научила Момата от Селото как да приготвя Вкусната Каша и на другия ден сама Момата му я занесла. Щом видяло Момата и Кашата обаче, Момчето в миг започнало да Ругае Момата, а да вкуси от Кашата не искало и да чуе. Момата трябвало да си отнесе Кашата обратно в Селото. Ръцете й били изгорени от дългото носене на топлата паница, но тя не заплакала. Обичала Момчето много и нямало да се откаже: щяла да му приготви нова Вкусна Каша, която да му занесе на следващия ден и не искала в Кашата да падат Сълзи – да не би да развалят вкуса й.
Ден след ден носела Момата от Селото Вкусна Каша на Любимото си Момче; ден след ден то я Ругаело, не искайки и да чуе да вкуси от Кашата; ден след ден паницата изгаряла ръцете на Момата, но тя не заплаквала, тъй като се страхувала да не развали вкуса на новата Каша.
- Утре сама аз ще приготвя Вкусната Каша за Сина Ми – рекла един ден Майката. – Може би ти не я приготвяш достатъчно добре и ароматът й не е достатъчно добър, за да го подмами да вкуси от нея. Това ще да е.
Така и направили. На другия ден Момата от Селото занесла на Момчето Вкусна Каша, която сама Майка Му била приготвила. За зла участ, Момчето от вечерта било намислило този път да вкуси от Кашата и да нарани Момата още по-дълбоко. Подсмихвайки се под все още девствения си мустак, то тикнало една лъжица с Вкусна Каша в устата си. Не минала и секунда, преди да изплюе Кашата право в лицето на Момата от Селото.
– Какво е това?! – разкрещяло се момчето, вече с празна уста, но отново в лицето на Момата от Селото. – Та аз Обичам Принцеса! Изям ли цяла паница от Евтината ти Каша, как ще целувам после потрета й? Допирът на Кашата ти се струва на бузите и езика ми като докосване до Жабешки Трупове. А дъхът на Комодски Варан сигурно има по-добър аромат…
Заплакала тогава Момата от Селото. Заплакала, защото вече нямало да приготвя Каша, чийто вкус можела да развали със Сълзите си. Принцесите не ядат Евтина Каша. Момчетата, които Обичат Принцеси – също. А Кашата била Вкусна.
Заплакала и Майката на Момчето. Заплакала, защото разбрала за Омразата на Момчето към Кашата. Синовете Обичат Евтините Каши на майките си. Синовете, които Обичат Принцеси – не. А Кашата била Вкусна…
Заплакало и Момчето. Защото Кашата била Вкусна. За първи път то разбрало какво означава Да Бъдеш Обичан от Цяло Сърце: когато Някой те Обича от Цяло Сърце, ден след ден ти приготвя Вкусна Каша. Ала Момчето не оплаквало страданието на Обичащата Си Майка, нито Любовната Болка на Момата от Селото. Оплаквало собствената си Любовна Болка: Момата от Селото можела да му докаже Обичта си, а неговата Нарисувана Принцеса – не. Хората казват, че щом Някой оплаква Своята Болка, вместо Чуждата, щом Някой Обича Нарисувани Принцеси, вместо Смирените Моми, които Обичат него, то този Някой е Злодей Най-Страшен. Но нима това, че все пак Обичаш Някого от Цяло Сърце, не те прави достатъчно Добър? Нима не е нормално Твоята Си Болка от Горенето да те Боли повече от Чуждата, тъй като Твоята Си Болка от Горенето пари вътре в Теб, а Чуждата – в нечие друго тяло и ти можеш само да видиш нейния дим? А и Болката е като Смъртта – в нея няма нищо лошо.
Но приказката си върви. Момчето се прочуло като Злодей Най-страшен, който оплаквал своята Болка, вместо Чуждата; който Обичал Нарисувани Принцеси, вместо Смирените Моми, които Обичали него. Така Момчето извършило своето Второ Дело на Висш Егоизъм.
- Когато Някой те Обича от Цяло Сърце, ден след ден ти приготвя Вкусна Каша. Моята Принцеса е Нарисувана и не може да приготвя нищо. Как да разбера дали ме Обича от Цяло сърце? – започнало да се пита Момчето и тази мисъл Мира не му давала. Ден и нощ плачело над образа на Нарисуваната Принцеса, внимавайки да не я измокри със Сълзите си. Накрая Момчето решило да се обърне към Маргаритките по Поляните, тъй като им се носела слава, че били вещи по Въпросите на Обичането.
- Обича Ме, Не Ме Обича, Обича Ме… Не Ме Обича! – Първа Маргаритка. С треперещи пръсти, Момчето откъснало Втора.
- Обича Ме, Не Ме Обича, Обича Ме… Не Ме Обича! – Трета Маргаритка…
- Обича Ме, Не Ме Обича, Обича Ме… Не Ме Обича! – Деветдесет И Трета Маргаритка.
Очите на Момчето вече били така замъглени от Сълзи, че едвам виждало и Маргаритките, и Поляните. Пипнешком откъснало Деветдесет И Четвърта Маргаритка и за деветдесет и четвърти път тя му казала, че Нарисуваната Принцеса не го Обичала.
- Обича Ме, Не Ме Обича, Обича Ме… Не Ме Обича! – Сто И Първа Маргаритка. Този път Момчето се ядосало. В яда си започнало да изтръгва Маргаритките из коренче и грубо да чупи белите им ръчички. Триста И Тридесета Маргаритка. Седем Хиляди Четиристотин И Дванадесета Маргаритка.
Не след дълго Поляните в цялото Кралство се покрили с ампутирани листенца и трупове на Маргаритки. По онова време все още имало достатъчно Маргаритки, Други Цветя и Девствени Лесове, така че Природозащитничеството не било на мода, но да оставиш цяло Кралство без ни една жива Маргаритка си се смятало за злодеяние. Така Момчето извършило своето Трето Дело на Висш Егоизъм.
Хората били започнали да искат Повече от Наличното. Досущ като тях, Момчето не се примирило с отговра на Маргаритките. Решило да отиде През Девет Планини в Двайста и да поиска съвет от Оракула.
- О, Мъдри Оракуле! – започнало Момчето. – Дойдох при теб през Девет Планини в Двайста, защото само Ти можеш да ми помогнеш. Попитах Маргаритките по Поляните и те ми отговориха, че Нарисуваната Принцеса, която Обичам от Цяло Сърце, не ме Обича от Цяло Сърце. Право ли казват?
- Защо ти трябваше да питаш Маргаритките, синко? – въздъхнал Оракулът. – Хората се съмняват в онова, което не могат да Видят и Пипнат. Обичта от Цяло Сърце е толкова Истинска, че може да бъде и Видяна, и Пипната. Никой не се съмнява в нея. Имаш ли Съмнения, то се знае: Момичето не те Обича от Цяло Сърце.
Момчето цяло поруменяло от срам, но неговата Обич си била от Цяло Сърце, а на Обичта от Цяло Сърце трудно й омръзва да се Излага.
- Но Моето Момиче е Нарисувано! Мъдри Оракуле, То си няма Сърце. Може би затова не ме Обича от Цяло Сърце? – На Обичта от Цяло Сърце трудно й омръзва да си изсмуква от палците на краката Причини за Липсата на Обич в Отговор.
- Много ти се моля, Оракуле, научи ме как да я Съживя! – Трудно й омръзва на Обичта от цяло Сърце да си изсмуква от показалците на краката Планове за Премахване на Причините за Липса на Обич в Отговор.
Оракулът погладил дългата си брада и запалил лула с Чудодейни Билки. Много внимавал да не опърли рунтавите си вежди, които били навсякъде. След като помълчал известно време, се заел да Говори. Чудодейните Билки го били хванали, затова Говорил Дълго и Доста Объркано. В общи линии Казал следното:
- Да Съживиш Нарисувана принцеса е Много Трудно – Невъзможно, бих казал, ако съществуваха Невъзможни Неща. Тази труднотия може да се изпълни само в Нощта В Която Ти Навършваш Пълнолетие. Само Ти можеш да Пожелаеш Сърце за Момичето. И то ще Обича с него Този Когото Зърне Първи. В съдбовната Нощ обаче ще имаш право на едно-едничко Желание. Аз вече съм предрекъл: Ти ще Пожелаеш Звездите никога повече да не умират и Хората отново да се задоволяват с Наличното. А Каквото е Писано, Това Ще Стане. Роден си, за да Бъдеш Герой. Всички Родени, за да Бъдат Герои, дори и да имат Вътрешна Борба, накрая избират Общото Благо пред Личното Щастие. И Ти така ще направиш. Виждам. Ще последваш примера на предците си: чичовците ти Хектор от „Илиада” и Иисус от „Новия завет”; дядо ти Коледа, който всяка година вдига диоптера на очилата си от четене на невръстни почерци. Тормози Джуджетата, въпреки Доброто си Сърце. Да, той съществува! Точно колкото са съществували Хектор и Иисус такива, каквито ни ги описват… Що се отнася до Твоето Момиче, за нея нищо не може да се направи.
Вместо да се Разплаче от черната вест, Момчето избухнало в Смях. То било от Хората Които Не Пушат Чудодейни Билки Но ги Хваща Когато Другите Пушат.
Влиянието на Чудодейните Билки отслабнало тъкмо навреме, за да посрещне Момчето Нощта В Която Навършвало Пълнолетие. Седнало на един камък, вторачило се в Небето и взело да се Тревожи. На сутринта щяла да се състои решаващата битка от Войната за Земята На Маргаритките (Войната за Земята Без маргаритките, ако трябва да бъдем исторически и географски коректни – „Списък на Най-Безумните Войни в Историята, т.е. Списък на Всички Войни в Историята”). Работата била там, че след Третото Дело на Висш Егоизъм на Момчето, Кралството се превърнало в желана като руйно вино глътка за всеки Уважаващ Себе Си Владетел. По онова време туристите все още се интересували предимно от Природата на една Страна, не толкова от Нощния Живот в Страноприемниците й. И тъй като по онова време все още имало достатъчно Маргаритки, Други Цветя и Девствени Лесове, едно Кралство Без Маргаритки представлявало нечувана забележителност. Съседното Кралство тръгнало на Война за покоряването на драгоценния ресурс.
Но не битката тревожела Момчето, въпреки че самото то предвождало войските на своето Кралство. Момчето знаело, че му било Писано да погледне към Небето, да види поредната умираща Звезда и да си пожелае Звездите никога повече да не умират и Хората отново да се задоволяват с Наличното. А щом Хората отново щели да се задоволят с Наличното, битка нямало да има. Друга била Болката на Момчето: тревожела го мисълта за Нарисуваната Принцеса, на която не й било Писано да Оживее…
То се случило изведнъж. Момчето усетило, че му се завива свят; задушавало се да седи под огласяното от щурци Небе; копнеело час по скоро да се завърне при Своето Момиче. Болката му се превърнала в Най-Силната и Искрена Болка – толкова Силна и Искрена, че не предизвикала Сълзи. Предизвикала Действия. Момчето рипнало от камъка и хукнало към Дома с разгърмяно Сърце. Бягало със стократно всички сили, но бягането не му тежало – сякаш всичките му органи били пълни с Магнитчета, а Страницата с Нарисуваната Принцеса цяла била един голям Магнит.
Много скоро Момчето стигнало Родния Дом. Дотичало до вратата на Скромната Си Стаичка и здраво я залостило. Заръчало на Майка си да не отключва, каквото ще да става. Каквото и да чуела отвътре.
Чак когато се отпуснало обратно на камъка под огласяното от щурци Небе, Момчето осъзнало, че било капнало от умора. Но вече имало много по-важна причина да не изпуска Небето от поглед. Звездата Която Щяла Да Умре Поредна нямало да спаси Целия Свят. Тя щяла да спаси свидната му Нарисувана Принцеса. Тяхната Любов.
И станала тя, каквато станала. Момчето съзряло Поредната Умираща Звезда, ала не си пожелало Звездите никога повече да не умират и Хората отново да се задоволяват с Наличното. Пожелало си Неговата Нарисувана Принцеса да Оживее и да получи Сърце.
Предсказанието на Оракула не се сбъднало. Може би защото Чудодейните Билки не просто разхлабили, а направо свалили белезниците от езика му – в противен случай едва ли щял да разкрие пред Момчето едничкия начин за Съживяване на Нарисуваната Принцеса. Предсказанието на Оракула не се сбъднало. Може би Момчето свърнало извън Написания си път на Герой, защото било омагьосано от Чудодейните Билки,. Чудодейните Билки така си правят: карат Хората да обърнат гъз на Лицемерните Саможертви и да постъпват според Гласа в Гърдите си. Но с Чудодейните Билки Гласът в Гърдите е по-силен и сладкодумен, отколкото и на самия Глас му се иска. И стават Бели.
Но не бива за всяка Беля да съдим Чудодейните Билки. Истината е, че в Живота става не, Каквото е Писано, а Каквото Променим.
Защо на никой от предците на Момчето не му било дошло на ум да избере Личното Щастие пред Общото Благо – не знам. Знам обаче какво се случило по-нататък. Мислите си, че Момчето мигновено се завтекло към Дома? За да види час по-скоро Живата си Любима? Не.
Тъй като Момчето не си Пожелало Хората отново да се задоволяват с Наличното, Владетелят на Съседното Кралство нямало да се задоволи със собствените си Обширни Земи. Предстояла решаващата битка от Войната за Земята Без Маргаритките. Момчето можело да Умре. То си спомняло думите на Оракула, които гласяли, че Живата Принцеса ще Обикне от Цяло Сърце Този Когото Зърне Първи. Момчето можело да Умре. Не искало Живата Принцеса да го Обиква от Цяло Сърце, ако след това щяла да изпита Болка по Смъртта му.
Неведоми са пътищата на Човешката Мисъл. Със същата лекота, с която избрало Личното Щастие пред Благото на всички Хора – с още по-голяма лекота дори – Момчето предпочело Благото на Една Жена пред Собственото си Щастие тя да го Обикне от Цяло Сърце, дори и в сетните мигове на Живота му. Мисълта на един Егоист…
Слънцето се показало на Хоризонта. И Момчето се показало на бойното поле. Тук няма да отдаваме почит на военни подвизи. Били те и Героични, се случват в нещо, което никак не трябва да се случва – Войната. И никоя Смърт във Войната не е Геройска. Само Смъртта на Краля е Геройска. Стига, разбира се, той да благоволи да се сражава редом със Селяните си. В една Война само Кралят може да Умре за Собствената си Кауза.
Тук е мястото да отбележим, че Момчето (както може да се очаква от Егоист като него) се биело за Собствената си Кауза. Както знаем, Момчето било влюбено в Нарисувана Принцеса, която не можела ни да Прегръща, ни да Целува, ни Птички и Пчелички. Ето защо то не прекарало възмъжаването си в Прегръщане, Целуване, Птички и Пчелички, както много свои побратими. Хранело се с Вкусна Каша (а може и да е бозало девет годин – това не ни е известно), обучавало се в изкуството на Войната и станало Най-Напетия Юнак по тези земи. Победата била в меча в неговите ръце и за награда му обещали Половината Кралството.
Тъкмо когато Момчето щяло да нанесе Победния Удар, при него дотичал Запъхтян Вестоносец.
- Простете, че Ви безпокоя в такъв момент, Най-Напети Юначе, но ме праща Клетата Ви Майчица! Заръча на часа да Ви предам , че в тъмна доба Момата от Селото, която Ви Обичаше от Цяло Сърце, е пристигнала в Дома Ви; меден глас пеел зад Заключената Врата и тя я разбила, помрачена от Ревност; насред Скромната Ви Стаичка стяла Чудно Красива Принцеса; цяла в позлата; светела ясно като Слънце; Принцесата зърнала Момата от Селото и я Обикнала от Цяло Сърце; Чудно Красивите Принцеси винаги получават онова, което Пожелаят – запленена от дивната й хубост, Момата от Селото също Обикнала Принцесата; казала, че през целия си живот била Обичала от Цяло Сърце само Вас, но Вие сте й донесъл Болка и затова от днес нататък нямало да се занимава с Мъже; докато Принцесата и Момата обменяли клетви в Любов от Пръв Поглед, Клетата Ви Майчица побързала да ме повика. Плачеше горко, тъй като сте наредил Вратата да не се отключва, каквото ще да става…
- Помни какво ще ти кажа, Запъхтени Глашатаю! – Момчето едвам говорело от Тъпата Болка, с която известието ударило главата му. – Кажи на Клетата ми Майчица, че съм загинал в битка и като Лъв съм се борил за Живота си. Заклевам те, нека тя не нивга не научи, че сам съм пожелал Смъртта. На Момата от Селото предай, че съм я Обичал от Цяло Сърце. Оставям й Половината Кралство, заедно с благословията да вземе за жена Чудно Красивата Принцеса и нека двете царуват заедно, Докато Смъртта ги Раздели. На принцесата… не казвай нищо. Пред теб с Гордост ще призная: Не Момата от Селото, а Принцесата Обичах от Цяло Сърце. Но никому недей издава Тайната ми. Сърцето ми подсказва, че колкото е Чудно Красива, толкова е и Чудно Добра. Разбере ли, че съм я Обичал и Умрял, ще се натъжи, макар и да не ме Обича. Искам само Щастие за Нея!
При тези думи Момчето стиснало зъби, развъртяло бясно меча си и Победило. Спечелило Половината Кралство, за да мове Принцесата да стане Истинска принцеса. Докато се биело, обаче, позволило да го ранят на Смърт.
Усмихнало Се при спомена за Страничката с Нарисуваната Принцеса и Умряло.
Хората не възпяли Момчето в своите Песни. Не му издигнали Паметници. Били му Сърдити, че Не Пожелало Звездите никога повече да не умират и Хората отново да се задоволяват с Наличното. Ала Звездите нямали кой знае колко против да Умират, защото си знаели: Смъртта е като Болката – в нея няма нищо лошо. Проблемите на Хората с Наличното пък съвсем не ги трогвали. Звездите били Духовни и нищо не разбирали от Налично. Видели как Момчето се Усмихва и Умира. Невидими за Хорските погледи заради Слънцето, те кимнали одобрително. Не разбирали от Наличното, но били вещи по въпросите на Живеенето Заради Собствените Желанията на Сърцето. Според Абсолютната им Мъдрост да поставяш Личното си Щастие и Щастието на онези, които Обичаш, пред всичко останало, си било съвсем в Реда на Нещата.
Неведоми са пътищата на Човешката Мисъл. Водено от Егоизъм, Момчето се отказало да бъде Герой на Хората, но сторило това, за което малцина Герои и ни един Обикновен Човек имат Сила: било достатъчно Велик Егоист, за да не натяква Болката си в търсене на чуждо Признание. Докато имало За Какво Да Се Бори, помитало всички пред себе си. Когато вече нямало За Какво Да Се Бори, отстъпило оръжията си на всички пред себе си. Велик Егоист.
Из: Мъдрости от нета
Но Оракулът предрекъл наближаването на Нощта В Която За Първи Път Щяла Да Умре Звезда. А отдавна забравен Закон на Вселената гласи, че когато Звездите умират, Хората започват да искат повече от Наличното. В Нощта, В Която За Първи Път Щяла Да Умре Звезда трябвало да се роди и едно Момче. Единствено то можело да промени съдбата на Звездите и Хората – в Нощта В Която Момчето Навършвало Пълнолетие трябвало да погледне към небето, да види поредната умираща Звезда и да си Пожелае Звездите никога повече да не умират и Хората отново да се задоволяват с Наличното. Така предрекъл Оракулът.
Какво му остава на Предсказанието на един Оракул, освен да се сбъдне? Една нощ Звездата Която Щяла Да Умре Първа потръпнала.
- Какво беше това? – учудили се другите Звезди. Не били виждали дотогава Звезда да потръпва.
- Чувствам нещо странно в Ядрото си – отвърнала Звездата Която Щяла Да Умре Първа, потръпвайки за втори път. – Сякаш Болката от Горенето намалява.
- Ами това какво е? – от очите на Звездата Която Щяла Да Умре Първа била започнала да излиза пара.
- Мисля, че плача.. Защото мисля… мисля, че ми е Студено. Вече съвсем не чувствам Болката от Горенето в Ядрото си. Но все още съм гореща на повърхността и затова Сълзите ми се превръщат в пара.
- Глупости! Къде се е чуло и видяло Звезда да плаче? – възмутили се другите Звезди.
- Плача, защото се чувствам тъжна – глупав въпрос – глупав отговор. Сълзите й вече не се изпарявали. Капели. – Мисля, че… умирам?
- Но нима не знаеш? Една Звезда може да умре само, ако поиска да умре. А и Смъртта е като Болката – в нея няма нищо лошо – рекли другите Звезди.
- Болката от Горенето беше хубава. Всеки миг тя ми крещеше, че съм жива. Знам: и Смъртта ще бъде хубава. В Смъртта също се Гори, само че по различен начин и на различно място – съгласила се Звездата Която Щяла Да Умре Първа. – Не Смъртта ме натъжава. Натъжава ме Студеното. Вие не познавате Студеното. Студеното е празно и въпреки празнотата си успява да ми прошепне, че много скоро няма да съм жива. Едничкото ми оръжие срещу Студеното са Сълзите. Щом не ме е страх да плача, значи съм Силна. Но съвсем скоро Студеното ще замрази Сълзите ми и няма да мога да плача вече. Затова ще умра – защото искам да умра. Болката от Горенето… ми липсва.. Много. Твърде. Мно –
Студеното замразило Сълзите на Звездата Която Щяла Да Умре Първа. След като вече не можела да плаче, не й оставало друго, освен да Се Усмихне и да Умре Първа. Умряла Първа толкова красиво, колкото само една Звезда може да умре. Докато изтривала Сълзите си преди да Умре Първа, ледените късове порязали очите й, намокрили се с Кръвта й, която при Звездите не е Кръв, а е Огън, и се изсипали блестящи над Хората. Хората ги нарекли Метеори, а Силните парченца, които не се разтопили в Небето и стигнали до Земята – Метеорити. Това са Метеоритите – едничките оръжия на Звездите срещу Студеното, облицовани със съсирена Огнена Кръв.
Умираща Звезда
В това време, докато Звездата Която Щяла Да Умре Първа плачела и Умирала Първа, сред Хората се родило едно Момче. Родило се мъртво. Хората не са Звезди. Не знаят, че в Смъртта няма нищо лошо. До онзи момент обаче тя не ги натъжавала, защото се задоволявали с Наличното и Били Щастливи. Дори когато момченцата се раждали мъртви. За зла беда, Майката на нашето Момче съзряла Сълзите на Звездата Която Щяла Да Умре Първа. Майката на Момчето виждала Звездите, но не можела да чуе разговора им, тъй като те били твърде далеч, а тя – твърде изморена от родилните болки. Бидейки Проста Женица, помислила, че Звездата Която Щяла Да Умре Първа била натъжена заради Смъртта. И, бидейки Проста Женица, решила да подражава на Звездите – натъжила се и тя заради Смъртта на Своето Момче. И, натъжавайки се, за първи път пожелала Повече от Наличното: гледала как Звездата Която Щяла Да Умре Първа Умирала Първа и Мечтаела Момчето да се съживи.
Не щеш ли, Момчето проплакало, размърдало пръстчета – съживило се. Това се случило, защото какво му остава на Предсказанието на един Оракул, освен да се сбъдне? А и защото Бабите от Селото, които присъствали на раждането, ударили на Момчето няколко здрави Плесника. Майката на Момчето обаче, бидейки Проста Женица, тръгнала из Селото и от врата на врата разправяла:
- Звездите се натъжават от Смъртта; значи е редно и ний да се натъжаваме; значи е редно да пожелаваме Повече от Наличното; а като пожелаем Повече от Наличното, когато някоя Звезда умира, пожеланото ще се сбъдне.
Цяло Село разгласило сред останалите Хора:
- Звездите се натъжавали от Смъртта; значи било редно и ний да се натъжаваме; значи било редно да пожелаваме Повече от Наличното; а като сме пожелаели Повече от Наличното, когато някоя Звезда умирала, пожеланото щяло да се сбъдне.
При тази Новина Хората запретнали ръкави и се заловили да се страхуват от Смъртта; значи, да искат Повече от Наличното преди Смъртта; значи, да не споделят Наличното. Радвали се, когато Звездите умирали, защото можели да ги натоварят с нахалните си Мечти и Не Били Щастливи, тъй като тези Мечти така и не се сбъдвали. Защото били нахални.
Минало се време и Момчето поотраснало. Искайки да стане по-умно от Майка си, която била Проста Женица, то седнало да чете Книжки. Един ден в Селската Библиотека се натъкнало на Книжка с Приказки за Бедни Бъдещи Принцеси и Принцове на БЕЛИ Коне. (Бялото е хубав цвят, но не и ако си БЕДНА Принцеса. Ако разбирате какво искам да кажа. – лир. отклон.) Случвало ли ти се е, Малки Читателю, когато си бил още по-малък, да се влюбиш в някой от героите в комикс или анимационно филмче? Е, тъкмо това се случило с Момчето. Само че тогава нямало ни комикси, ни анимацийки – най ми имало Книжки с Приказки. Момчето от първо четене Обикнало една от Принцесите в Книжката, изобразена след Забогатяването й, разбира се. Обичало я от Цяло Сърце. Тъй като никой не си бил направил труда да нарисува Бащата на Принцесата – Кралят, нямало кой да обяви Ръката Й за награда. Момчето било изправено пред тежко Изпитание: трябвало сам-самичко да измисли как да спечели Сърцето на Нарисуваната Принцеса.
След като поумувало известно време, Момчето разбрало, че, при все че било по-умно от Майка си, която била Проста Женица, все още не било достатъчно умно, за да намери Солюшън за този Проблем. Имало да изтече още много вода, преди Чичо Гугъл да се пръкне на бял свят. Момчето решило да откъсне Страницата с Нарисуваната Принцеса от Книжката с Приказки, да я сложи на сигурно под възглавницата си, да поизчака година-две, пък тогава да му мисли.
Речено-сторено. Откъснало Момчето Нарисуваната Принцеса от Книжката с Приказки, като не забравило да направи на пух и прах и Страницата с Нейния Принц, и тази с Белия Му Кон.
Хората казват, че когато се късат Страници от Книжки, Мрачни Дни настъпват. Нищо, че за Някого една Страница може да означава Всичко, а за Другите – почти Нищо. Нищо, че Някой може да иска с Цялото си Сърце тази Страница да бъде Само Негова, а Другите едва ли биха забелязали отсъствието й. Да не говорим, че Книгите, противно на мнението на определени Хора, не чувстват Болка. Понякога Болка по тяхните Страници чувстват само Хората, особено тези от тях, които са влюбени в някоя илюстрация. А и Болката е като Смъртта – в нея няма нищо лошо.
Но Приказката си върви. Когато се късат Страници от Книжки, Мрачни Дни настъпват. Мрачни Дни настъпили и за Селската Библиотека: вече никое Дете не можело да прочете тъкмо онази Приказка от тъкмо онази Книжка с Приказки. Така Момчето извършило своето Първо Дело на Висш Егоизъм.
Сезоните се редяли, а Момчето от ден на ден Обиквало все повече Своята Нарисувана Принцеса. Всяка Сутрин ставало Момчето в по-ранни от Ранните Зори, за да се любува на портрета й до… Ранни Зори. Споменът за прекрасния образ го дарявал с достатъчно Сила, за да свършва цялата си Тежка Работа през деня. Споменът за прекрасния образ го дарявал и с достатъчно Глупост, за да не се замисля за кого всъщност вършело цялата тази Тежка Работа. Всяка вечер лягало Момчето, само прегръщало тялото си, тъй като Нарисуваните Принцеси не прегръщат, и заспивало уморено. Дори в морния си сън обаче внимавало да не отпуска твърде тежко глава върху възглавницата, да не би да нарани Нарисуваната Принцеса, която си почивала на топло отдолу.
Не щеш ли, Мома от Селото видяла Момчето и тутакси се влюбила. Момчето било Нежно и Щастливо единствено в Скромната си Стаичка, насаме с боготворената от него Нарисувана Принцеса. Излезело ли навън, превръщало се в Арогантен и Начумерен младеж. Затова Момата от Селото го Обикнала от Цяло Сърце.
Майката на Момчето, при все че била Проста Женица, а може би тъкмо поради това, била и Добра Женица. Тя също Обичала сина си от Цяло Сърце. Преди време, когато било още малко, Момчето си нямало любима Нарисувана Принцеса, ами си имало любима Вкусна Каша. В мига, в който Обикнало Нарисуваната Принцеса от Цяло Сърце, Момчето от също толкова Цяло Сърце Намразило Вкусната Каша. Тя му напомняла за това колко далеч от него била Принцесата не само по Измерение, но и по Богатство. В онези далечни времена обаче Децата все още почитали Родителите си и Момчето скрило своята Омраза Към Вкусната Каша от Майка Си. Ден след ден Майката на Момчето продължавала да му носи Вкусна Каша и да вярва, че така правела Тежката Работа по-лека.
Дори и Най-Прости Женици, Майките винаги усещат кога отрочетата им Обичат Някого. Майката на Момчето и тя усетила Любовта на Детето си. Усетила също, че то не Било Щастливо в тази Любов. Боляло я с него, както само Майките ги Боли.
Дори и Най-Прости Женици, Майките винаги усещат кога Някой Обича отрочетата им. Майката на Момчето и тя усетила Любовта на Момата от Селото. Особено Най-Прости Женици, Майките си мислят, че на своя глава могат да избират в кого да се влюбят отрочетата им. Майката на Момчето и тя си помислила същото. Не харесвала особено Момата от Селото, но от нямане що да прави, решила да сватоса Детето си с нея, за да спре Болката.
- Слушай, дъще, какво ще направим! – рекла тя на Момата от Селото. – Син ми много Обича една Вкусна Каша. Ден след ден му нося от нея, за да правя Тежката Работа по-лека. Ще те науча как да приготвяш Кашата и утре ти ще му я занесеш. Вкуси ли от нея, ще те Обикне в миг.
Така и направили. Майката на Момчето научила Момата от Селото как да приготвя Вкусната Каша и на другия ден сама Момата му я занесла. Щом видяло Момата и Кашата обаче, Момчето в миг започнало да Ругае Момата, а да вкуси от Кашата не искало и да чуе. Момата трябвало да си отнесе Кашата обратно в Селото. Ръцете й били изгорени от дългото носене на топлата паница, но тя не заплакала. Обичала Момчето много и нямало да се откаже: щяла да му приготви нова Вкусна Каша, която да му занесе на следващия ден и не искала в Кашата да падат Сълзи – да не би да развалят вкуса й.
Ден след ден носела Момата от Селото Вкусна Каша на Любимото си Момче; ден след ден то я Ругаело, не искайки и да чуе да вкуси от Кашата; ден след ден паницата изгаряла ръцете на Момата, но тя не заплаквала, тъй като се страхувала да не развали вкуса на новата Каша.
- Утре сама аз ще приготвя Вкусната Каша за Сина Ми – рекла един ден Майката. – Може би ти не я приготвяш достатъчно добре и ароматът й не е достатъчно добър, за да го подмами да вкуси от нея. Това ще да е.
Така и направили. На другия ден Момата от Селото занесла на Момчето Вкусна Каша, която сама Майка Му била приготвила. За зла участ, Момчето от вечерта било намислило този път да вкуси от Кашата и да нарани Момата още по-дълбоко. Подсмихвайки се под все още девствения си мустак, то тикнало една лъжица с Вкусна Каша в устата си. Не минала и секунда, преди да изплюе Кашата право в лицето на Момата от Селото.
– Какво е това?! – разкрещяло се момчето, вече с празна уста, но отново в лицето на Момата от Селото. – Та аз Обичам Принцеса! Изям ли цяла паница от Евтината ти Каша, как ще целувам после потрета й? Допирът на Кашата ти се струва на бузите и езика ми като докосване до Жабешки Трупове. А дъхът на Комодски Варан сигурно има по-добър аромат…
Заплакала тогава Момата от Селото. Заплакала, защото вече нямало да приготвя Каша, чийто вкус можела да развали със Сълзите си. Принцесите не ядат Евтина Каша. Момчетата, които Обичат Принцеси – също. А Кашата била Вкусна.
Заплакала и Майката на Момчето. Заплакала, защото разбрала за Омразата на Момчето към Кашата. Синовете Обичат Евтините Каши на майките си. Синовете, които Обичат Принцеси – не. А Кашата била Вкусна…
Заплакало и Момчето. Защото Кашата била Вкусна. За първи път то разбрало какво означава Да Бъдеш Обичан от Цяло Сърце: когато Някой те Обича от Цяло Сърце, ден след ден ти приготвя Вкусна Каша. Ала Момчето не оплаквало страданието на Обичащата Си Майка, нито Любовната Болка на Момата от Селото. Оплаквало собствената си Любовна Болка: Момата от Селото можела да му докаже Обичта си, а неговата Нарисувана Принцеса – не. Хората казват, че щом Някой оплаква Своята Болка, вместо Чуждата, щом Някой Обича Нарисувани Принцеси, вместо Смирените Моми, които Обичат него, то този Някой е Злодей Най-Страшен. Но нима това, че все пак Обичаш Някого от Цяло Сърце, не те прави достатъчно Добър? Нима не е нормално Твоята Си Болка от Горенето да те Боли повече от Чуждата, тъй като Твоята Си Болка от Горенето пари вътре в Теб, а Чуждата – в нечие друго тяло и ти можеш само да видиш нейния дим? А и Болката е като Смъртта – в нея няма нищо лошо.
Но приказката си върви. Момчето се прочуло като Злодей Най-страшен, който оплаквал своята Болка, вместо Чуждата; който Обичал Нарисувани Принцеси, вместо Смирените Моми, които Обичали него. Така Момчето извършило своето Второ Дело на Висш Егоизъм.
- Когато Някой те Обича от Цяло Сърце, ден след ден ти приготвя Вкусна Каша. Моята Принцеса е Нарисувана и не може да приготвя нищо. Как да разбера дали ме Обича от Цяло сърце? – започнало да се пита Момчето и тази мисъл Мира не му давала. Ден и нощ плачело над образа на Нарисуваната Принцеса, внимавайки да не я измокри със Сълзите си. Накрая Момчето решило да се обърне към Маргаритките по Поляните, тъй като им се носела слава, че били вещи по Въпросите на Обичането.
- Обича Ме, Не Ме Обича, Обича Ме… Не Ме Обича! – Първа Маргаритка. С треперещи пръсти, Момчето откъснало Втора.
- Обича Ме, Не Ме Обича, Обича Ме… Не Ме Обича! – Трета Маргаритка…
- Обича Ме, Не Ме Обича, Обича Ме… Не Ме Обича! – Деветдесет И Трета Маргаритка.
Очите на Момчето вече били така замъглени от Сълзи, че едвам виждало и Маргаритките, и Поляните. Пипнешком откъснало Деветдесет И Четвърта Маргаритка и за деветдесет и четвърти път тя му казала, че Нарисуваната Принцеса не го Обичала.
- Обича Ме, Не Ме Обича, Обича Ме… Не Ме Обича! – Сто И Първа Маргаритка. Този път Момчето се ядосало. В яда си започнало да изтръгва Маргаритките из коренче и грубо да чупи белите им ръчички. Триста И Тридесета Маргаритка. Седем Хиляди Четиристотин И Дванадесета Маргаритка.
Не след дълго Поляните в цялото Кралство се покрили с ампутирани листенца и трупове на Маргаритки. По онова време все още имало достатъчно Маргаритки, Други Цветя и Девствени Лесове, така че Природозащитничеството не било на мода, но да оставиш цяло Кралство без ни една жива Маргаритка си се смятало за злодеяние. Така Момчето извършило своето Трето Дело на Висш Егоизъм.
Хората били започнали да искат Повече от Наличното. Досущ като тях, Момчето не се примирило с отговра на Маргаритките. Решило да отиде През Девет Планини в Двайста и да поиска съвет от Оракула.
- О, Мъдри Оракуле! – започнало Момчето. – Дойдох при теб през Девет Планини в Двайста, защото само Ти можеш да ми помогнеш. Попитах Маргаритките по Поляните и те ми отговориха, че Нарисуваната Принцеса, която Обичам от Цяло Сърце, не ме Обича от Цяло Сърце. Право ли казват?
- Защо ти трябваше да питаш Маргаритките, синко? – въздъхнал Оракулът. – Хората се съмняват в онова, което не могат да Видят и Пипнат. Обичта от Цяло Сърце е толкова Истинска, че може да бъде и Видяна, и Пипната. Никой не се съмнява в нея. Имаш ли Съмнения, то се знае: Момичето не те Обича от Цяло Сърце.
Момчето цяло поруменяло от срам, но неговата Обич си била от Цяло Сърце, а на Обичта от Цяло Сърце трудно й омръзва да се Излага.
- Но Моето Момиче е Нарисувано! Мъдри Оракуле, То си няма Сърце. Може би затова не ме Обича от Цяло Сърце? – На Обичта от Цяло Сърце трудно й омръзва да си изсмуква от палците на краката Причини за Липсата на Обич в Отговор.
- Много ти се моля, Оракуле, научи ме как да я Съживя! – Трудно й омръзва на Обичта от цяло Сърце да си изсмуква от показалците на краката Планове за Премахване на Причините за Липса на Обич в Отговор.
Оракулът погладил дългата си брада и запалил лула с Чудодейни Билки. Много внимавал да не опърли рунтавите си вежди, които били навсякъде. След като помълчал известно време, се заел да Говори. Чудодейните Билки го били хванали, затова Говорил Дълго и Доста Объркано. В общи линии Казал следното:
- Да Съживиш Нарисувана принцеса е Много Трудно – Невъзможно, бих казал, ако съществуваха Невъзможни Неща. Тази труднотия може да се изпълни само в Нощта В Която Ти Навършваш Пълнолетие. Само Ти можеш да Пожелаеш Сърце за Момичето. И то ще Обича с него Този Когото Зърне Първи. В съдбовната Нощ обаче ще имаш право на едно-едничко Желание. Аз вече съм предрекъл: Ти ще Пожелаеш Звездите никога повече да не умират и Хората отново да се задоволяват с Наличното. А Каквото е Писано, Това Ще Стане. Роден си, за да Бъдеш Герой. Всички Родени, за да Бъдат Герои, дори и да имат Вътрешна Борба, накрая избират Общото Благо пред Личното Щастие. И Ти така ще направиш. Виждам. Ще последваш примера на предците си: чичовците ти Хектор от „Илиада” и Иисус от „Новия завет”; дядо ти Коледа, който всяка година вдига диоптера на очилата си от четене на невръстни почерци. Тормози Джуджетата, въпреки Доброто си Сърце. Да, той съществува! Точно колкото са съществували Хектор и Иисус такива, каквито ни ги описват… Що се отнася до Твоето Момиче, за нея нищо не може да се направи.
Вместо да се Разплаче от черната вест, Момчето избухнало в Смях. То било от Хората Които Не Пушат Чудодейни Билки Но ги Хваща Когато Другите Пушат.
Влиянието на Чудодейните Билки отслабнало тъкмо навреме, за да посрещне Момчето Нощта В Която Навършвало Пълнолетие. Седнало на един камък, вторачило се в Небето и взело да се Тревожи. На сутринта щяла да се състои решаващата битка от Войната за Земята На Маргаритките (Войната за Земята Без маргаритките, ако трябва да бъдем исторически и географски коректни – „Списък на Най-Безумните Войни в Историята, т.е. Списък на Всички Войни в Историята”). Работата била там, че след Третото Дело на Висш Егоизъм на Момчето, Кралството се превърнало в желана като руйно вино глътка за всеки Уважаващ Себе Си Владетел. По онова време туристите все още се интересували предимно от Природата на една Страна, не толкова от Нощния Живот в Страноприемниците й. И тъй като по онова време все още имало достатъчно Маргаритки, Други Цветя и Девствени Лесове, едно Кралство Без Маргаритки представлявало нечувана забележителност. Съседното Кралство тръгнало на Война за покоряването на драгоценния ресурс.
Но не битката тревожела Момчето, въпреки че самото то предвождало войските на своето Кралство. Момчето знаело, че му било Писано да погледне към Небето, да види поредната умираща Звезда и да си пожелае Звездите никога повече да не умират и Хората отново да се задоволяват с Наличното. А щом Хората отново щели да се задоволят с Наличното, битка нямало да има. Друга била Болката на Момчето: тревожела го мисълта за Нарисуваната Принцеса, на която не й било Писано да Оживее…
То се случило изведнъж. Момчето усетило, че му се завива свят; задушавало се да седи под огласяното от щурци Небе; копнеело час по скоро да се завърне при Своето Момиче. Болката му се превърнала в Най-Силната и Искрена Болка – толкова Силна и Искрена, че не предизвикала Сълзи. Предизвикала Действия. Момчето рипнало от камъка и хукнало към Дома с разгърмяно Сърце. Бягало със стократно всички сили, но бягането не му тежало – сякаш всичките му органи били пълни с Магнитчета, а Страницата с Нарисуваната Принцеса цяла била един голям Магнит.
Много скоро Момчето стигнало Родния Дом. Дотичало до вратата на Скромната Си Стаичка и здраво я залостило. Заръчало на Майка си да не отключва, каквото ще да става. Каквото и да чуела отвътре.
Чак когато се отпуснало обратно на камъка под огласяното от щурци Небе, Момчето осъзнало, че било капнало от умора. Но вече имало много по-важна причина да не изпуска Небето от поглед. Звездата Която Щяла Да Умре Поредна нямало да спаси Целия Свят. Тя щяла да спаси свидната му Нарисувана Принцеса. Тяхната Любов.
И станала тя, каквато станала. Момчето съзряло Поредната Умираща Звезда, ала не си пожелало Звездите никога повече да не умират и Хората отново да се задоволяват с Наличното. Пожелало си Неговата Нарисувана Принцеса да Оживее и да получи Сърце.
Предсказанието на Оракула не се сбъднало. Може би защото Чудодейните Билки не просто разхлабили, а направо свалили белезниците от езика му – в противен случай едва ли щял да разкрие пред Момчето едничкия начин за Съживяване на Нарисуваната Принцеса. Предсказанието на Оракула не се сбъднало. Може би Момчето свърнало извън Написания си път на Герой, защото било омагьосано от Чудодейните Билки,. Чудодейните Билки така си правят: карат Хората да обърнат гъз на Лицемерните Саможертви и да постъпват според Гласа в Гърдите си. Но с Чудодейните Билки Гласът в Гърдите е по-силен и сладкодумен, отколкото и на самия Глас му се иска. И стават Бели.
Но не бива за всяка Беля да съдим Чудодейните Билки. Истината е, че в Живота става не, Каквото е Писано, а Каквото Променим.
Защо на никой от предците на Момчето не му било дошло на ум да избере Личното Щастие пред Общото Благо – не знам. Знам обаче какво се случило по-нататък. Мислите си, че Момчето мигновено се завтекло към Дома? За да види час по-скоро Живата си Любима? Не.
Тъй като Момчето не си Пожелало Хората отново да се задоволяват с Наличното, Владетелят на Съседното Кралство нямало да се задоволи със собствените си Обширни Земи. Предстояла решаващата битка от Войната за Земята Без Маргаритките. Момчето можело да Умре. То си спомняло думите на Оракула, които гласяли, че Живата Принцеса ще Обикне от Цяло Сърце Този Когото Зърне Първи. Момчето можело да Умре. Не искало Живата Принцеса да го Обиква от Цяло Сърце, ако след това щяла да изпита Болка по Смъртта му.
Неведоми са пътищата на Човешката Мисъл. Със същата лекота, с която избрало Личното Щастие пред Благото на всички Хора – с още по-голяма лекота дори – Момчето предпочело Благото на Една Жена пред Собственото си Щастие тя да го Обикне от Цяло Сърце, дори и в сетните мигове на Живота му. Мисълта на един Егоист…
Слънцето се показало на Хоризонта. И Момчето се показало на бойното поле. Тук няма да отдаваме почит на военни подвизи. Били те и Героични, се случват в нещо, което никак не трябва да се случва – Войната. И никоя Смърт във Войната не е Геройска. Само Смъртта на Краля е Геройска. Стига, разбира се, той да благоволи да се сражава редом със Селяните си. В една Война само Кралят може да Умре за Собствената си Кауза.
Тук е мястото да отбележим, че Момчето (както може да се очаква от Егоист като него) се биело за Собствената си Кауза. Както знаем, Момчето било влюбено в Нарисувана Принцеса, която не можела ни да Прегръща, ни да Целува, ни Птички и Пчелички. Ето защо то не прекарало възмъжаването си в Прегръщане, Целуване, Птички и Пчелички, както много свои побратими. Хранело се с Вкусна Каша (а може и да е бозало девет годин – това не ни е известно), обучавало се в изкуството на Войната и станало Най-Напетия Юнак по тези земи. Победата била в меча в неговите ръце и за награда му обещали Половината Кралството.
Тъкмо когато Момчето щяло да нанесе Победния Удар, при него дотичал Запъхтян Вестоносец.
- Простете, че Ви безпокоя в такъв момент, Най-Напети Юначе, но ме праща Клетата Ви Майчица! Заръча на часа да Ви предам , че в тъмна доба Момата от Селото, която Ви Обичаше от Цяло Сърце, е пристигнала в Дома Ви; меден глас пеел зад Заключената Врата и тя я разбила, помрачена от Ревност; насред Скромната Ви Стаичка стяла Чудно Красива Принцеса; цяла в позлата; светела ясно като Слънце; Принцесата зърнала Момата от Селото и я Обикнала от Цяло Сърце; Чудно Красивите Принцеси винаги получават онова, което Пожелаят – запленена от дивната й хубост, Момата от Селото също Обикнала Принцесата; казала, че през целия си живот била Обичала от Цяло Сърце само Вас, но Вие сте й донесъл Болка и затова от днес нататък нямало да се занимава с Мъже; докато Принцесата и Момата обменяли клетви в Любов от Пръв Поглед, Клетата Ви Майчица побързала да ме повика. Плачеше горко, тъй като сте наредил Вратата да не се отключва, каквото ще да става…
- Помни какво ще ти кажа, Запъхтени Глашатаю! – Момчето едвам говорело от Тъпата Болка, с която известието ударило главата му. – Кажи на Клетата ми Майчица, че съм загинал в битка и като Лъв съм се борил за Живота си. Заклевам те, нека тя не нивга не научи, че сам съм пожелал Смъртта. На Момата от Селото предай, че съм я Обичал от Цяло Сърце. Оставям й Половината Кралство, заедно с благословията да вземе за жена Чудно Красивата Принцеса и нека двете царуват заедно, Докато Смъртта ги Раздели. На принцесата… не казвай нищо. Пред теб с Гордост ще призная: Не Момата от Селото, а Принцесата Обичах от Цяло Сърце. Но никому недей издава Тайната ми. Сърцето ми подсказва, че колкото е Чудно Красива, толкова е и Чудно Добра. Разбере ли, че съм я Обичал и Умрял, ще се натъжи, макар и да не ме Обича. Искам само Щастие за Нея!
При тези думи Момчето стиснало зъби, развъртяло бясно меча си и Победило. Спечелило Половината Кралство, за да мове Принцесата да стане Истинска принцеса. Докато се биело, обаче, позволило да го ранят на Смърт.
Усмихнало Се при спомена за Страничката с Нарисуваната Принцеса и Умряло.
Хората не възпяли Момчето в своите Песни. Не му издигнали Паметници. Били му Сърдити, че Не Пожелало Звездите никога повече да не умират и Хората отново да се задоволяват с Наличното. Ала Звездите нямали кой знае колко против да Умират, защото си знаели: Смъртта е като Болката – в нея няма нищо лошо. Проблемите на Хората с Наличното пък съвсем не ги трогвали. Звездите били Духовни и нищо не разбирали от Налично. Видели как Момчето се Усмихва и Умира. Невидими за Хорските погледи заради Слънцето, те кимнали одобрително. Не разбирали от Наличното, но били вещи по въпросите на Живеенето Заради Собствените Желанията на Сърцето. Според Абсолютната им Мъдрост да поставяш Личното си Щастие и Щастието на онези, които Обичаш, пред всичко останало, си било съвсем в Реда на Нещата.
Неведоми са пътищата на Човешката Мисъл. Водено от Егоизъм, Момчето се отказало да бъде Герой на Хората, но сторило това, за което малцина Герои и ни един Обикновен Човек имат Сила: било достатъчно Велик Егоист, за да не натяква Болката си в търсене на чуждо Признание. Докато имало За Какво Да Се Бори, помитало всички пред себе си. Когато вече нямало За Какво Да Се Бори, отстъпило оръжията си на всички пред себе си. Велик Егоист.
Из: Мъдрости от нета
четвъртък, 28 януари 2010 г.
Правилата на живота
"Животът е поредица от уроци,
които трябва да се изживеят,
за да бъдат разбрани."
Хелън Келър
Д-р Чери Картър-Скот е психолог, консултант, инструктор, международен лектор, автор, треньор, води семинари и е председател на Борда на директорите на Института MMS - Организацията за управление на мотивацията, специализирана в развитие на личността и на професионалната подготовка. Работила е с над 200 000 души в групи за колективна терапия или като частен консултант по целия свят. Консултант е на корпорации като IBM, GTI, Burger King, Ameriсan Express.
Автор е на 4 книги, сред които са и бестселърите "Негахолизъм" и "Ако животът е игра, това са правилата".
Десетте правила за човешките същества не са вълшебни, нито пък обещават постигане на вътрешен покой само чрез 10 стъпки.
Те не предлагат светкавично изцеление на всички емоционални и душевни болки и не носят моментално просветление.
Единственото им предназначение е да ни служат като карта по пътя на духовното израстване.
Те не са задължителни; те не нареждат какво трябва и какво не трябва да правим, да мислим или казваме.
Те не са заповеди, а само напътствия за това, как да играем играта "Живот".
Няма задължителен модел за действие.
Целта е да се пробуди съзнанието и пътуването в живота да стане по-лесно.
Десетте правила за човешките същества са:
1. ЩЕ ПОЛУЧИШ ТЯЛО
Дали го харесваш или мразиш,
то ще бъде твое през цялото време,
докато си на тази земя.
Твоето тяло е дом на твоята душа.
Въпреки че ще пътувате заедно през целия си живот, ти и твоето тяло ще останете напълно различни по природа.
Твоето тяло е буфер между теб и околния свят.
От него ще получиш първите си житейски уроци.
Позволи на тялото си да изживява удоволствията на живота.
Удоволствието е физическият израз на радостта. Не си отказвай развлеченията, не си отказвай радостта: тя е храната на душата.
Предизвикателството на Правило 1 е да постигнеш хармония с тялото си, за да може то да ти служи пълноценно и да те научи на приемане, самоуважение, зачитане и задоволство от самия себе си.
Приемане: "Открих, че когато обичаме, приемаме и одобряваме себе си такива, каквито сме, ние можем да постигнем всичко в живота." Луиз Хей.
Самоуважение: "Никой не може да те накара да се чувстваш посредствен без твоето съгласие." Елинор Рузвелт.
Зачитане: "Тялото е твоето превозно средство в живота. Докато си тук, ще живееш в него. Обичай го, уважавай го, почитай го и го цени. Отнасяй се него добре, за да ти служи подобаващо." Сузи Прудън.
Удоволствие: "Да се радваш, че живееш, не е грях." Брус Спрингстийн.
2. ЩЕ УСВОЯВАШ УРОЦИ
Записан си в целодневното неофициално училище, наречено "Живот".
Всеки ден ще имаш възможност да усвояваш уроци.
Някои от тези уроци може и да не ти харесат;
други може и да намразиш;
трети може да ти се сторят неуместни и глупави.
Тези уроци са част от твоята лична учебна програма.
Всеки от нас има свое собствено предназначение и следва собствена учебна програма, уникална и независима. За да се овладеят, уроците трябва да се изживеят. Приемай всеки човек за свой учител и всяка ситуация - за поредния урок.
Предизвикателството на Правило 2 е да следваш единствено собствения си път, като усвояваш персоналните си уроци. Тогава ще успееш да разкриеш мистерията на своето предназначение и да го изпълниш. Ще престанеш да се изживяваш като жертва на съдбата или на нечия омраза и ще установиш контрол над собствения си живот.
Докато се бориш да откриеш и опознаеш себе си, ще научиш важните уроци на отвореността, избора, справедливостта и непринудеността.
Отвореност: "Когато опитът се тълкува правилно, той води към портите на царството на душата." Йон Кабат-Зен.
Избор: "Пред Слънцето и Луната твърдо заявявам, че ще правя това, което сърцето ми нарежда и което носи радост на душата ми." Ралф Уолдо Емерсън.
Справедливост: "Плачех, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака." Неизвестен автор.
Непринуденост: "Когато следвате съдбата си, вие храните своята душа." Харолд Кушнер.
3. НЯМА ГРЕШКИ, ИМА САМО УРОЦИ
Израстването е процес на непрекъснато експериментиране,
серия от проби, грешки и временни победи.
Неуспелите експерименти също са част от пътя към успеха.
Вместо да възприемаш своите грешки като провали, а грешките на другите - като обиди, възползвай се от възможността да се поучиш от тях. Грешката - наша или чужда, е само катализатор на духовната еволюция.
"Всяко нещастие е скрит подтик и ценен намек." (Емерсън)
Не винаги е лесно да видим доброто във всяко нещастие, което ни спохожда.
("Всяко зло за добро", Българска народна поговорка.)
За това трябва да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и накрая - на хумора.
Състрадание: "Човекът е способен както на велико състрадание, така и на велико равнодушие. Изцяло във възможностите му е да развие състраданието и да надрасне равнодушието." Норман Кузънс.
Прошка: "Човешко е да съгрешиш, божествено е да простиш." Александър Поуп.
Етика: "Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо." Елизабет Кюблер-Рос.
Хумор: "Изключително важно е да се научим да се смеем над себе си." Катрин Мансфийл;
"Светът е оцелял, защото се е смял." Българска народна поговорка.
4. УРОКЪТ СЕ ПОВТАРЯ, ДОКАТО БЪДЕ НАУЧЕН
Един и същи урок ще ти бъде представян в различни форми, докато го научиш. Когато го усвоиш напълно, можеш да се заемеш със следващия.
Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората в твоя живот. Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезеш от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаеш урока и да го интегрираш в себе си като полезен опит.
За да направиш промяната в себе си, на което всъщност те учи всеки урок, трябва да научиш уроците на пробуждането, желанието, причинността и търпението.
Пробуждане: "Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили." Хенри Дейвид Торо.
Имаш две възможности: да живееш на автопилот, или пробудено и осъзнато. Изборът е твой.
Желание: "Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си." Хорас Джаксън Браун.
"Искам" е основа на избор, който води до действие. "Би трябвало" е основа за решение, което води до жертва.
Причинност: "На всяко действие съответства равно противодействие." Сър Исак Нютон;
"Каквото повикало, такова се обадило." Българска народна поговорка.
Причинно-следствената връзка само потвърждава факта, че ти си първоизточникът на всичко, което ти се случва. Единствено ти си отговорен за собствената си съдба.
Търпение: "Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред." Рам Дас.
5. УСВОЯВАНЕТО НА УРОЦИ НЯМА КРАЙ
"В училището на живота няма почивни дни."
Жоржи Амаду
Няма миг от живота, който да не съдържа уроци. Докато си жив, все ще има уроци, които трябва да бъдат научени.
Животът не е подвластен на контрол. Невъзможно е да се отървеш от уроците. Безмисловното упорство и съпротивата водят единствено до емоционален срив. Животът е целогодишно училище, в което на практика дипломиране няма. Учебният процес придава смисъл на съществуването.
Правило 5 учи, че трябва да убедиш Егото си да приеме ролята на вечен студент в университета на Живота и да усвои уроците на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта.
Отстъпчивост: "Отстъпчивостта не отслабва силата, а я увеличава." Мариан Уилямсън.
Единственото, което трябва да направиш, е да отстъпиш пред реалната действителност, вместо да се напъваш да правиш това, което според някого "би трябвало да бъда".
Себеотдаване: "Най-голямата ни слабост е, че се предаваме. Най-сигурният начин да успеем е винаги да опитаме поне още веднъж." Томас Алва Едисон.
Трябва да приемеш за своя основна житейска задача овладяването на уроците. Урокът на себеотдаването ще се появи при теб във формата на нерешителност, когато вземаш решение, или в трудности и препятствия, когато се заемеш с изпълнението на вече взетото решение.
Скромност: "И когато изкачиш върха на планината, едва тогава започваш истински да се изкачваш." Халил Джубран.
Вселената не толерира арогантността и прекалената самоувереност и лесно сваля прекалено раздутото Его обратно на земята. Целта й е не да те накаже, а да поддържа баланса в самия теб.
Гъвкавост: "Да се усъвършенстваш, означава да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често." Уинстън Чърчил.
6. "ТАМ" НЕ Е ПО-ДОБРЕ ОТ "ТУК"
Когато твоето "там", за което мечтаеш
или към което се стремиш, стане "тук",
ти просто ще откриеш друго "там",
което пак ще изглежда по-добро от твоето "тук".
Не бягай от себе си. Спри, обърни се с лице към проблемите и ги реши. Тогава твоето "тук" ще стане най-доброто място за живот.
Поставянето на цели и преследването на мечти не трябва да става за сметка на живота Тук и Сега- единственото време и място, където всъщност живеем.
Отлагането на живота за бъдеще време е бягство, както и живеенето с миналото.
Поставянето на условия винаги те затваря в омагьосан кръг и ти пречи да изживееш пълноценно настоящия миг - единственото, което наистина имаш. Предизвикателството на Правило 6 е да живееш Тук и Сега. Ще ти помогнат уроците на признателността, необвързаността, изобилието и мира.
Признателност: "Щом престанеш да сравняваш това, което имаш, с това което нямаш или което искаш да бъде, ти ще започнеш да се наслаждаваш на това, което е." Чери Хюбър.
Необвързаност: "Може би един от най-трудните уроци е да не изпадате в зависимост от очакваните резултати от своите действия." Джоан Борисенко.
Изобилие: "Най-богат е онзи, който изпитва истинско задоволство от това, което има в момента." Робърт К. Савидж.
Мир: "Не е нужно да правите каквото и да е. Просто живейте." Стивън Ливайн.
7. ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ
Не можем да обичаме или мразим нещо у някого,
освен ако в него не виждаме отразено онова,
което обичаме или мразим у себе си.
Начинът, по който възприемаме околните, е много точен барометър за отношението ни към самите нас. Ние обичаме тези, които приличат на нас, и отблъскваме онези, които излагат на показ собствените ни недостатъци. Във всеки срещнат се отразяваме ние самите.
Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си.
Правило 7 учи, че трябва да отклоним вниманието си от околните и да го насочим към себе си. Вместо да преценяваме и да съдим другите, най-напред трябва да опознаем себе си. За да направим решителната крачка в преориентирането от другите към себе си, ще ни помогнат уроците по толерантност, яснота, изцеление и подкрепа.
Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг ;
"Живейте и оставете другите също да живеят." Съвременен фолклор.
Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." Джери Гарсия.
Яснотата е умението да виждаш бистро и се постига в моментите на вътрешно съзерцание. Трябва само да се преориентираш отвън навътре, да престанеш да се занимаваш с другите и да се вгледаш в себе си.
Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.
Изцелението е възстановяване на състоянието на цялост и изцяло зависи от собственото ти желание.
Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало." Едит Уортън.
Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си. Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.
8. САМО ОТ ТЕБ ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕШ ЖИВОТА СИ
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими.
Как ще ги използваш, зависи единствено от теб.
Винаги, по всяко време изборът е единствено твой.
Всеки човек сам гради своята реалност. Всеки притежава авторското право върху живота си.
Правило 8 те предизвиква сам да моделираш живота си в зависимост от собствения си избор и желания. Време е да научиш уроците на отговорността, свободата, смелостта, енергията и приключението.
Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." Елизабет Кюблер-Рос.
Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.
Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда.
Нещото може да бъде предмет, ситуация или човек. Най-често това са собствените ни навици или собственото ни минало. Позволи им да си отидат и ще бъдеш свободен.
Смелост: "Смелостта е определената от живота цена на покоя." Амелия Ерхард.
Всичко, което трябва да направиш, е да поемеш дълбоко въздух и да пристъпиш към действие.
Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може." Хенри Форд.
Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.
Приключение: "Животът е или смела авантюра, или нищо." Хелън Келер
"Ако можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го. В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.
Приключението е резултат от готовността да изживееш живота си с неизчерпаем ентусиазъм. Всеки се ражда с приключенски дух. Искрата угасва с порастването ни. Дали животът ни ще бъде банално ежедневие или чудесни приключение, зависи единствено от нас.
9. ОТГОВОРИТЕ, ОТ КОИТО ИМАШ НУЖДА, СА У ТЕБ САМИЯ
Отговорите на всички въпроси, които животът ти поставя, ти носиш в себе си. Трябва само да повярваш и да се възползваш.
Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.
Непрекъснато получаваме съобщения или указания от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот.
Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътешествието си през живота.
За да следваме Правило 9, трябва да научим уроците на слушането, доверието и вдъхновението. Те ще ти помогнат да се свържеш с вътрешната си Мъдрост, която знае всичките необходими ти отговори.
Вслушване: "Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание." Дийпак Чопра.
Урокът се състои в това, да се настроиш на честотата на излъчване на собствената си духовна ДНК. Това, което ти се предава чрез нея, е най-доброто за теб.
Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." Ралф Уолдо Емерсън.
През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.
Вдъхновение: "Сред делника трябва да намерим духовната храна за творческото начало в душите си." Сарк.
Вдъхновението е мигът на докосване и освобождаване на духа. Нещо запалва пламъка на вдъхновението и предизвиква послание, което отново ни напомня, че всички отговори вече са в нас.
10. С РАЖДАНЕТО ЩЕ ЗАБРАВИШ ВСИЧКО ТОВА
Ако искаш отново да си спомниш,
трябва да разплетеш двойната спирала
на вътрешното знание.
Нерядко в процеса на усвояване на уроци те ни се струват близки и познати: спомняме си това, което по рождение знаем.
Припомнянето е моментът на осъзнаване на истината. Забравянето - изпадане в състояние на временна амнезия. Когато си несигурен, когато се колебаеш, ти си забравил. Всяко прекомерно отклоняване от състоянието на осъзната пробуда води до загуба на контакт с универсалната мъдрост, присъща на всяко живо същество.
Предизвикателството на Правило 10 е отново и отново да си спомняш своята истина и винаги, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Време е да научиш най-висшите уроци: на вярата, мъдростта и безграничността.
Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." Томас Мор.
Вярвам в слънцето - дори когато не свети.
Вярвам в любовта - дори когато не е проявена.
Вярвам в Бога - дори когато мълчи.
Жертва на Холокоста.
Мъдрост: "Мъдростта се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да не отмени или да ни пожали." Марсел Пруст.
Мъдростта не значи интелигентност. Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията. Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.
Безграничност: "Така нареченият резултат, всъщност е само начало." Ралф Уолдо Емерсън.
Безграничността е усещането, че пред теб няма предел; че можеш да постигнеш всичко; че можеш да бъдеш всичко. Еволюцията никога не свършва и всеки от нас притежава безкраен потенциал за развитие. Няма предел за твоето състрадание, за твоите желания, за твоето отдаване, за твоята толерантност, за всяко твое придобито знание. Ти имаш позволението безкрайно силно да обичаш, да израстваш и да си припомниш цялата своя мъдрост.
И ОЩЕ ЗА ПРАВИЛАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ:
· Всеки урок ще се повтаря, докато го усвоиш.
· След това идва проверката.
· Издържиш ли изпита, преминаваш към следващия урок.
· Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
· Когато търсиш истинския урок в дадена ситуация, ти всъщност се пречистваш.
· Припомняй си, че си тук, за да учиш.
· Обръщай внимание на всичко, което преживяваш.
· Бъди прилежен в действията си, за да разбереш урока.
· Питай и ще получиш отговор.
· Проучвай всички възможни варианти.
· Открий ефекта на огледалото в своето отношение към околните.
· Приемай всяка трудност като предоставена възможност.
· Вярвай в себе си.
· Довери се на интуицията си и нека тя те води във всеки избор.
· Бъди състрадателен към себе си.
· Помни, че няма грешки, има само уроци.
· Обичай себе си, доверявай се на своя избор и всичко ще бъде възможно!
От: д-р Чери Картър-Скот
които трябва да се изживеят,
за да бъдат разбрани."
Хелън Келър
Д-р Чери Картър-Скот е психолог, консултант, инструктор, международен лектор, автор, треньор, води семинари и е председател на Борда на директорите на Института MMS - Организацията за управление на мотивацията, специализирана в развитие на личността и на професионалната подготовка. Работила е с над 200 000 души в групи за колективна терапия или като частен консултант по целия свят. Консултант е на корпорации като IBM, GTI, Burger King, Ameriсan Express.
Автор е на 4 книги, сред които са и бестселърите "Негахолизъм" и "Ако животът е игра, това са правилата".
Десетте правила за човешките същества не са вълшебни, нито пък обещават постигане на вътрешен покой само чрез 10 стъпки.
Те не предлагат светкавично изцеление на всички емоционални и душевни болки и не носят моментално просветление.
Единственото им предназначение е да ни служат като карта по пътя на духовното израстване.
Те не са задължителни; те не нареждат какво трябва и какво не трябва да правим, да мислим или казваме.
Те не са заповеди, а само напътствия за това, как да играем играта "Живот".
Няма задължителен модел за действие.
Целта е да се пробуди съзнанието и пътуването в живота да стане по-лесно.
Десетте правила за човешките същества са:
1. ЩЕ ПОЛУЧИШ ТЯЛО
Дали го харесваш или мразиш,
то ще бъде твое през цялото време,
докато си на тази земя.
Твоето тяло е дом на твоята душа.
Въпреки че ще пътувате заедно през целия си живот, ти и твоето тяло ще останете напълно различни по природа.
Твоето тяло е буфер между теб и околния свят.
От него ще получиш първите си житейски уроци.
Позволи на тялото си да изживява удоволствията на живота.
Удоволствието е физическият израз на радостта. Не си отказвай развлеченията, не си отказвай радостта: тя е храната на душата.
Предизвикателството на Правило 1 е да постигнеш хармония с тялото си, за да може то да ти служи пълноценно и да те научи на приемане, самоуважение, зачитане и задоволство от самия себе си.
Приемане: "Открих, че когато обичаме, приемаме и одобряваме себе си такива, каквито сме, ние можем да постигнем всичко в живота." Луиз Хей.
Самоуважение: "Никой не може да те накара да се чувстваш посредствен без твоето съгласие." Елинор Рузвелт.
Зачитане: "Тялото е твоето превозно средство в живота. Докато си тук, ще живееш в него. Обичай го, уважавай го, почитай го и го цени. Отнасяй се него добре, за да ти служи подобаващо." Сузи Прудън.
Удоволствие: "Да се радваш, че живееш, не е грях." Брус Спрингстийн.
2. ЩЕ УСВОЯВАШ УРОЦИ
Записан си в целодневното неофициално училище, наречено "Живот".
Всеки ден ще имаш възможност да усвояваш уроци.
Някои от тези уроци може и да не ти харесат;
други може и да намразиш;
трети може да ти се сторят неуместни и глупави.
Тези уроци са част от твоята лична учебна програма.
Всеки от нас има свое собствено предназначение и следва собствена учебна програма, уникална и независима. За да се овладеят, уроците трябва да се изживеят. Приемай всеки човек за свой учител и всяка ситуация - за поредния урок.
Предизвикателството на Правило 2 е да следваш единствено собствения си път, като усвояваш персоналните си уроци. Тогава ще успееш да разкриеш мистерията на своето предназначение и да го изпълниш. Ще престанеш да се изживяваш като жертва на съдбата или на нечия омраза и ще установиш контрол над собствения си живот.
Докато се бориш да откриеш и опознаеш себе си, ще научиш важните уроци на отвореността, избора, справедливостта и непринудеността.
Отвореност: "Когато опитът се тълкува правилно, той води към портите на царството на душата." Йон Кабат-Зен.
Избор: "Пред Слънцето и Луната твърдо заявявам, че ще правя това, което сърцето ми нарежда и което носи радост на душата ми." Ралф Уолдо Емерсън.
Справедливост: "Плачех, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака." Неизвестен автор.
Непринуденост: "Когато следвате съдбата си, вие храните своята душа." Харолд Кушнер.
3. НЯМА ГРЕШКИ, ИМА САМО УРОЦИ
Израстването е процес на непрекъснато експериментиране,
серия от проби, грешки и временни победи.
Неуспелите експерименти също са част от пътя към успеха.
Вместо да възприемаш своите грешки като провали, а грешките на другите - като обиди, възползвай се от възможността да се поучиш от тях. Грешката - наша или чужда, е само катализатор на духовната еволюция.
"Всяко нещастие е скрит подтик и ценен намек." (Емерсън)
Не винаги е лесно да видим доброто във всяко нещастие, което ни спохожда.
("Всяко зло за добро", Българска народна поговорка.)
За това трябва да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и накрая - на хумора.
Състрадание: "Човекът е способен както на велико състрадание, така и на велико равнодушие. Изцяло във възможностите му е да развие състраданието и да надрасне равнодушието." Норман Кузънс.
Прошка: "Човешко е да съгрешиш, божествено е да простиш." Александър Поуп.
Етика: "Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо." Елизабет Кюблер-Рос.
Хумор: "Изключително важно е да се научим да се смеем над себе си." Катрин Мансфийл;
"Светът е оцелял, защото се е смял." Българска народна поговорка.
4. УРОКЪТ СЕ ПОВТАРЯ, ДОКАТО БЪДЕ НАУЧЕН
Един и същи урок ще ти бъде представян в различни форми, докато го научиш. Когато го усвоиш напълно, можеш да се заемеш със следващия.
Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората в твоя живот. Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезеш от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаеш урока и да го интегрираш в себе си като полезен опит.
За да направиш промяната в себе си, на което всъщност те учи всеки урок, трябва да научиш уроците на пробуждането, желанието, причинността и търпението.
Пробуждане: "Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили." Хенри Дейвид Торо.
Имаш две възможности: да живееш на автопилот, или пробудено и осъзнато. Изборът е твой.
Желание: "Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си." Хорас Джаксън Браун.
"Искам" е основа на избор, който води до действие. "Би трябвало" е основа за решение, което води до жертва.
Причинност: "На всяко действие съответства равно противодействие." Сър Исак Нютон;
"Каквото повикало, такова се обадило." Българска народна поговорка.
Причинно-следствената връзка само потвърждава факта, че ти си първоизточникът на всичко, което ти се случва. Единствено ти си отговорен за собствената си съдба.
Търпение: "Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред." Рам Дас.
5. УСВОЯВАНЕТО НА УРОЦИ НЯМА КРАЙ
"В училището на живота няма почивни дни."
Жоржи Амаду
Няма миг от живота, който да не съдържа уроци. Докато си жив, все ще има уроци, които трябва да бъдат научени.
Животът не е подвластен на контрол. Невъзможно е да се отървеш от уроците. Безмисловното упорство и съпротивата водят единствено до емоционален срив. Животът е целогодишно училище, в което на практика дипломиране няма. Учебният процес придава смисъл на съществуването.
Правило 5 учи, че трябва да убедиш Егото си да приеме ролята на вечен студент в университета на Живота и да усвои уроците на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта.
Отстъпчивост: "Отстъпчивостта не отслабва силата, а я увеличава." Мариан Уилямсън.
Единственото, което трябва да направиш, е да отстъпиш пред реалната действителност, вместо да се напъваш да правиш това, което според някого "би трябвало да бъда".
Себеотдаване: "Най-голямата ни слабост е, че се предаваме. Най-сигурният начин да успеем е винаги да опитаме поне още веднъж." Томас Алва Едисон.
Трябва да приемеш за своя основна житейска задача овладяването на уроците. Урокът на себеотдаването ще се появи при теб във формата на нерешителност, когато вземаш решение, или в трудности и препятствия, когато се заемеш с изпълнението на вече взетото решение.
Скромност: "И когато изкачиш върха на планината, едва тогава започваш истински да се изкачваш." Халил Джубран.
Вселената не толерира арогантността и прекалената самоувереност и лесно сваля прекалено раздутото Его обратно на земята. Целта й е не да те накаже, а да поддържа баланса в самия теб.
Гъвкавост: "Да се усъвършенстваш, означава да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често." Уинстън Чърчил.
6. "ТАМ" НЕ Е ПО-ДОБРЕ ОТ "ТУК"
Когато твоето "там", за което мечтаеш
или към което се стремиш, стане "тук",
ти просто ще откриеш друго "там",
което пак ще изглежда по-добро от твоето "тук".
Не бягай от себе си. Спри, обърни се с лице към проблемите и ги реши. Тогава твоето "тук" ще стане най-доброто място за живот.
Поставянето на цели и преследването на мечти не трябва да става за сметка на живота Тук и Сега- единственото време и място, където всъщност живеем.
Отлагането на живота за бъдеще време е бягство, както и живеенето с миналото.
Поставянето на условия винаги те затваря в омагьосан кръг и ти пречи да изживееш пълноценно настоящия миг - единственото, което наистина имаш. Предизвикателството на Правило 6 е да живееш Тук и Сега. Ще ти помогнат уроците на признателността, необвързаността, изобилието и мира.
Признателност: "Щом престанеш да сравняваш това, което имаш, с това което нямаш или което искаш да бъде, ти ще започнеш да се наслаждаваш на това, което е." Чери Хюбър.
Необвързаност: "Може би един от най-трудните уроци е да не изпадате в зависимост от очакваните резултати от своите действия." Джоан Борисенко.
Изобилие: "Най-богат е онзи, който изпитва истинско задоволство от това, което има в момента." Робърт К. Савидж.
Мир: "Не е нужно да правите каквото и да е. Просто живейте." Стивън Ливайн.
7. ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ
Не можем да обичаме или мразим нещо у някого,
освен ако в него не виждаме отразено онова,
което обичаме или мразим у себе си.
Начинът, по който възприемаме околните, е много точен барометър за отношението ни към самите нас. Ние обичаме тези, които приличат на нас, и отблъскваме онези, които излагат на показ собствените ни недостатъци. Във всеки срещнат се отразяваме ние самите.
Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си.
Правило 7 учи, че трябва да отклоним вниманието си от околните и да го насочим към себе си. Вместо да преценяваме и да съдим другите, най-напред трябва да опознаем себе си. За да направим решителната крачка в преориентирането от другите към себе си, ще ни помогнат уроците по толерантност, яснота, изцеление и подкрепа.
Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг ;
"Живейте и оставете другите също да живеят." Съвременен фолклор.
Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." Джери Гарсия.
Яснотата е умението да виждаш бистро и се постига в моментите на вътрешно съзерцание. Трябва само да се преориентираш отвън навътре, да престанеш да се занимаваш с другите и да се вгледаш в себе си.
Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.
Изцелението е възстановяване на състоянието на цялост и изцяло зависи от собственото ти желание.
Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало." Едит Уортън.
Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си. Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.
8. САМО ОТ ТЕБ ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕШ ЖИВОТА СИ
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими.
Как ще ги използваш, зависи единствено от теб.
Винаги, по всяко време изборът е единствено твой.
Всеки човек сам гради своята реалност. Всеки притежава авторското право върху живота си.
Правило 8 те предизвиква сам да моделираш живота си в зависимост от собствения си избор и желания. Време е да научиш уроците на отговорността, свободата, смелостта, енергията и приключението.
Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." Елизабет Кюблер-Рос.
Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.
Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда.
Нещото може да бъде предмет, ситуация или човек. Най-често това са собствените ни навици или собственото ни минало. Позволи им да си отидат и ще бъдеш свободен.
Смелост: "Смелостта е определената от живота цена на покоя." Амелия Ерхард.
Всичко, което трябва да направиш, е да поемеш дълбоко въздух и да пристъпиш към действие.
Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може." Хенри Форд.
Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.
Приключение: "Животът е или смела авантюра, или нищо." Хелън Келер
"Ако можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го. В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.
Приключението е резултат от готовността да изживееш живота си с неизчерпаем ентусиазъм. Всеки се ражда с приключенски дух. Искрата угасва с порастването ни. Дали животът ни ще бъде банално ежедневие или чудесни приключение, зависи единствено от нас.
9. ОТГОВОРИТЕ, ОТ КОИТО ИМАШ НУЖДА, СА У ТЕБ САМИЯ
Отговорите на всички въпроси, които животът ти поставя, ти носиш в себе си. Трябва само да повярваш и да се възползваш.
Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.
Непрекъснато получаваме съобщения или указания от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот.
Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътешествието си през живота.
За да следваме Правило 9, трябва да научим уроците на слушането, доверието и вдъхновението. Те ще ти помогнат да се свържеш с вътрешната си Мъдрост, която знае всичките необходими ти отговори.
Вслушване: "Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание." Дийпак Чопра.
Урокът се състои в това, да се настроиш на честотата на излъчване на собствената си духовна ДНК. Това, което ти се предава чрез нея, е най-доброто за теб.
Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." Ралф Уолдо Емерсън.
През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.
Вдъхновение: "Сред делника трябва да намерим духовната храна за творческото начало в душите си." Сарк.
Вдъхновението е мигът на докосване и освобождаване на духа. Нещо запалва пламъка на вдъхновението и предизвиква послание, което отново ни напомня, че всички отговори вече са в нас.
10. С РАЖДАНЕТО ЩЕ ЗАБРАВИШ ВСИЧКО ТОВА
Ако искаш отново да си спомниш,
трябва да разплетеш двойната спирала
на вътрешното знание.
Нерядко в процеса на усвояване на уроци те ни се струват близки и познати: спомняме си това, което по рождение знаем.
Припомнянето е моментът на осъзнаване на истината. Забравянето - изпадане в състояние на временна амнезия. Когато си несигурен, когато се колебаеш, ти си забравил. Всяко прекомерно отклоняване от състоянието на осъзната пробуда води до загуба на контакт с универсалната мъдрост, присъща на всяко живо същество.
Предизвикателството на Правило 10 е отново и отново да си спомняш своята истина и винаги, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Време е да научиш най-висшите уроци: на вярата, мъдростта и безграничността.
Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." Томас Мор.
Вярвам в слънцето - дори когато не свети.
Вярвам в любовта - дори когато не е проявена.
Вярвам в Бога - дори когато мълчи.
Жертва на Холокоста.
Мъдрост: "Мъдростта се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да не отмени или да ни пожали." Марсел Пруст.
Мъдростта не значи интелигентност. Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията. Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.
Безграничност: "Така нареченият резултат, всъщност е само начало." Ралф Уолдо Емерсън.
Безграничността е усещането, че пред теб няма предел; че можеш да постигнеш всичко; че можеш да бъдеш всичко. Еволюцията никога не свършва и всеки от нас притежава безкраен потенциал за развитие. Няма предел за твоето състрадание, за твоите желания, за твоето отдаване, за твоята толерантност, за всяко твое придобито знание. Ти имаш позволението безкрайно силно да обичаш, да израстваш и да си припомниш цялата своя мъдрост.
И ОЩЕ ЗА ПРАВИЛАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ:
· Всеки урок ще се повтаря, докато го усвоиш.
· След това идва проверката.
· Издържиш ли изпита, преминаваш към следващия урок.
· Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
· Когато търсиш истинския урок в дадена ситуация, ти всъщност се пречистваш.
· Припомняй си, че си тук, за да учиш.
· Обръщай внимание на всичко, което преживяваш.
· Бъди прилежен в действията си, за да разбереш урока.
· Питай и ще получиш отговор.
· Проучвай всички възможни варианти.
· Открий ефекта на огледалото в своето отношение към околните.
· Приемай всяка трудност като предоставена възможност.
· Вярвай в себе си.
· Довери се на интуицията си и нека тя те води във всеки избор.
· Бъди състрадателен към себе си.
· Помни, че няма грешки, има само уроци.
· Обичай себе си, доверявай се на своя избор и всичко ще бъде възможно!
От: д-р Чери Картър-Скот
За Любовта
В днешния свят има много насилие, безпокойство и проблеми. Често роднинските отношения причиняват болка и страдания, защото няма истинско разбиране, любов и грижа. Заради несигурността, възникваща в нашия живот, различни страхове и лъжи, заради това, че изпитваме влияние от страна на други хора и ситуации, ние се чувстваме подтиснати. А причината е в нашата материалистичност, ние сме забравили за своята истинска същност.
От незапомнени времена хората си задават въпроса: „Кой съм аз? Как съм дошъл в този свят? Какво е моето предназначение?” Истината е тази, че АЗ – това е съзнателна същност, душа. АЗ – е този, който е способен да мисли, да съди, да чувства, да разбира. Душата – това е сияещата точка духовна енергия, божествена светлина, вечна и непреходна. Истинската природа на душата – това е покой, чистота, любов, щастие.
Любовта е свързана с добродетели. Проявявайки добродетели в своя живот, ние притегляме към себе си любовта на другите. Всяка добродетел – това е семе и посявайки семето на една добродетел, вие ще съберете голяма реколта.
Любовта – това е най-голямата добродетел, в която са съединени много други: търпимост, уважение, смирение, сътрудничество. Търпимостта ни позволява да съхраним чувството за собствено достойнство при неблагоприятни обстоятелства. Тогава, дори в отговор на негативните чувства на другите, от сърцето ни излизат добри пожелания. С помощта на отношенията, погледите и действията, изпълнени с любов, може да се промени света.
Любовта е първото нещо, което е необходимо, за да се направи света по-добър. В по-добрия свят любовта е естествен закон.
Любовта - това е сила да се дава, без да се очаква нищо в замяна. Любовта приема, разбира, лекува. За да имаме сила да приемем подобно на всепоглъщащ океан, е необходимо смирено сърце и любов не проявяваща претенции към другите, а приемаща ги такива, каквито са. Безкористната любов е способна да забравя и прощава слабостите на другите и да вижда във всеки само красота и уникалност.
Любовта е принцип, който поддържа човешките отношения, придава им дълбочина и достойнство. Любовта е убеждение, че всички хора като души, като личности са равни. Когато любовта се съпътства с вяра и доверие, то тя по естествен начин става здрава основа на взаимоотношенията.
Любов – това е състояние на съзнанието, безкористно и самодостатъчно. Основата на истинската любов между хората е духовността. Ако гледаме на всеки като духовна същност, ако възприемаме духовната реалност на другите, то естествено възниква духовна любов. Прохладата на духовната любов е способна да преобрази отрицателното в положително. Духовната любов носи хармония, разбиране и доброта във взаимоотношенията с другите. Там, където има чиста, духовна любов е невъзможна враждебност, ненавист и гняв.
Ако не осъзнаем своята собствена ценност, ще бъдем тъжни. А там, където има тъга, там няма любов. Ако не обичаме себе си, не сме способни да обичаме другите. Необходимо е да се ценят особеностите, които са в нас, да се цени ролята на всеки в този свят. Няма никой друг като мен, няма две еднакви души, и нашите различия създават разноцветния килим на живота. Животът на всеки е безценен, защото всеки се явява дете на Бога. Бог обича всяка човешка душа.
Бог е Вечният Източник на Любовта. Любовта на Бога е безгранична, безусловна и чиста. Тя се лее като поток от слънчеви лъчи и е достъпна за всеки, тя не знае никакви граници. В любовта на Бога има огромна мъдрост, очистителна и преобразяваща сила. Чистата любов на Бога възражда душата, възвръща я към самата себе си, към нейната истинска природа. Вибрациите на любовта Бог излива върху всички души в света, независимо към коя нация, вероизповедание или култура принадлежат. Този, който усеща духовната любов на Бога се отрича от лъжите, фалша и ненавистта. Такива души осъзнават, че всички ние сме братя, деца на единствения Отец. Чувството на братство помага да се развие духовна любов към всеки.
Сърцето на Бога е толкова огромно, толкова щедро. Всеки, който го достигне, може да се разтвори в него. Сърцето на Бога е изпълнено с височайша любов към своите деца, то винаги е открито за нас, и Бог просто чака ние да отидем при Него.
От: Ирина Власенко
Превод Т. Темелкова
От незапомнени времена хората си задават въпроса: „Кой съм аз? Как съм дошъл в този свят? Какво е моето предназначение?” Истината е тази, че АЗ – това е съзнателна същност, душа. АЗ – е този, който е способен да мисли, да съди, да чувства, да разбира. Душата – това е сияещата точка духовна енергия, божествена светлина, вечна и непреходна. Истинската природа на душата – това е покой, чистота, любов, щастие.
Любовта е свързана с добродетели. Проявявайки добродетели в своя живот, ние притегляме към себе си любовта на другите. Всяка добродетел – това е семе и посявайки семето на една добродетел, вие ще съберете голяма реколта.
Любовта – това е най-голямата добродетел, в която са съединени много други: търпимост, уважение, смирение, сътрудничество. Търпимостта ни позволява да съхраним чувството за собствено достойнство при неблагоприятни обстоятелства. Тогава, дори в отговор на негативните чувства на другите, от сърцето ни излизат добри пожелания. С помощта на отношенията, погледите и действията, изпълнени с любов, може да се промени света.
Любовта е първото нещо, което е необходимо, за да се направи света по-добър. В по-добрия свят любовта е естествен закон.
Любовта - това е сила да се дава, без да се очаква нищо в замяна. Любовта приема, разбира, лекува. За да имаме сила да приемем подобно на всепоглъщащ океан, е необходимо смирено сърце и любов не проявяваща претенции към другите, а приемаща ги такива, каквито са. Безкористната любов е способна да забравя и прощава слабостите на другите и да вижда във всеки само красота и уникалност.
Любовта е принцип, който поддържа човешките отношения, придава им дълбочина и достойнство. Любовта е убеждение, че всички хора като души, като личности са равни. Когато любовта се съпътства с вяра и доверие, то тя по естествен начин става здрава основа на взаимоотношенията.
Любов – това е състояние на съзнанието, безкористно и самодостатъчно. Основата на истинската любов между хората е духовността. Ако гледаме на всеки като духовна същност, ако възприемаме духовната реалност на другите, то естествено възниква духовна любов. Прохладата на духовната любов е способна да преобрази отрицателното в положително. Духовната любов носи хармония, разбиране и доброта във взаимоотношенията с другите. Там, където има чиста, духовна любов е невъзможна враждебност, ненавист и гняв.
Ако не осъзнаем своята собствена ценност, ще бъдем тъжни. А там, където има тъга, там няма любов. Ако не обичаме себе си, не сме способни да обичаме другите. Необходимо е да се ценят особеностите, които са в нас, да се цени ролята на всеки в този свят. Няма никой друг като мен, няма две еднакви души, и нашите различия създават разноцветния килим на живота. Животът на всеки е безценен, защото всеки се явява дете на Бога. Бог обича всяка човешка душа.
Бог е Вечният Източник на Любовта. Любовта на Бога е безгранична, безусловна и чиста. Тя се лее като поток от слънчеви лъчи и е достъпна за всеки, тя не знае никакви граници. В любовта на Бога има огромна мъдрост, очистителна и преобразяваща сила. Чистата любов на Бога възражда душата, възвръща я към самата себе си, към нейната истинска природа. Вибрациите на любовта Бог излива върху всички души в света, независимо към коя нация, вероизповедание или култура принадлежат. Този, който усеща духовната любов на Бога се отрича от лъжите, фалша и ненавистта. Такива души осъзнават, че всички ние сме братя, деца на единствения Отец. Чувството на братство помага да се развие духовна любов към всеки.
Сърцето на Бога е толкова огромно, толкова щедро. Всеки, който го достигне, може да се разтвори в него. Сърцето на Бога е изпълнено с височайша любов към своите деца, то винаги е открито за нас, и Бог просто чака ние да отидем при Него.
От: Ирина Власенко
Превод Т. Темелкова
Абонамент за:
Публикации (Atom)