ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Две снежинки

Валял сняг. През зимата това си е съвсем нормално явление. Времето било тихо и спокойно, нямало вятър и белите пухкави снежинки кръжали бавно в причудлив танц и постепено се приближавали към земята.

Две от снежинките, летящи близо една до друга, решили да завържат разговор. От страх да не се загубят от поглед, те се хванали за ръце и едната от тях весело заговорила:
- Колко е хубаво да летиш и да се наслаждаваш на полета си!
- Ние не летим, ние просто падаме – тъжно отговорила втората.
- Скоро ще се срещнем със земята и ще се превърнем в бяло пухено покривало!
- Не! Ние летим срещу смъртта, а на земята просто ще ни стъпчат...
- Ще станем ручей и ще се устремим към морето. Ние ще живеем вечно! – казала първата.
- Не, ние ще се разтопим и ще изчезнем завинаги... – възразила втората.

Те завършили своя разговор и пуснали ръцете си.
И всяка от тях полетяла към тази съдба, която сама си е избрала...

~ . ~ . ~

Автор – Корнелий Висарионов

Няма коментари:

Публикуване на коментар