ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

сряда, 21 септември 2011 г.

Леките или да имаш или да бъдеш...

Леките или да имаш или да бъдеш...
статия за рубриката ми в радио „Реакция”

Поредната брънка от причинно-следствената верига на глобалната криза, която е завладяла света в момента, оставя своя отпечатък и в рухването на нравствените устои. Това само по себе си е определящия фактор, който детерминира поведението на днешната младеж. В един свят, без ценности Шекспировата парадигма „Да бъдеш или не” е заменена с „Да имаш или да бъдеш”.
Твърдо вярвам, че всичко започва от семейството важни са не само първите 7, но и 2-рите и 3-тите и т.н. Семейството е ядрото около, което се въртят отделните елетрони, то ги обединява и ги държи заедно. Личният пример на мама и тати, става пример за подръжание на детето, а то ще го предаде на своите деца, те на своите... така е било и така ще бъде, не откриваме топлата вода. Какво става обаче ако примера на мама и тати не е „добър”, тук искам да отворя скоба( под добър и лош, имам в предвид критерии за общовалидни ценности и норми на поведение, които се налагат от обществото) или ако са много заети и дето си стои само у дома, за да не му е скучно си пуска телевизора или влиза в нета и какво вижда там, е предполагам сами се досещате. Тук идва въпроса за примера, заложено в нас е да подръжаваме на по-силния, но по-успелия, но когато критериите за успял са имането на коли, къщи, телефони, пари и маркови дрехи, когато аргумента на силата превъзхожда силата на аргумента, тогава за детето или подрастващия тинейджър срива на ценностната система е гарантиран. Изправяме се пред въпроса кой, с какво и на какво възпитава младите хора. Отговора му обаче е доста стряскаш, повечето семейства са изгубили съзнателно или не ролята си на формиращ фактор, родителите прехвърлят топката на учителите, но когато са пропуснати основни моменти през първите години от развитието на детето, учителите напрактика са безпомощни, след училище за възпитатнието на децата започват да се грижат телевизията и интернет. Безброй са причините за срива на ценностната система днес, не само на младите, но дори и на по-големите хора, отношението към много неща е изродено. „Успешните” модели на поведение днес, коренно се разминават с тези от преди 50, 40 или дори 30 години. Това което някога е било ценно и значимо, сега е разрушено и сринато из основи. Практически няма как да се установят и заложат ценности и норми, в които да бъдат възпитавани децата, понеже и те както и другите формиращи фактор са подложени на непрекъснати промени и реформи.
В този ред на мисли да имаш е много по-лесно от това да бъдеш. Нарочно не се впускам по-конкретно в темата за леките жени, защото леки са не само те, всичко днес е по-леко с тенденция за още повече олекотяване.
Да имаш или да бъдеш? Това е дилемата на човешкия избор днес. Под „съм“ или „имам“ се има в предвид два фундаментални начина на съществуване, два различни вида ориентация — към личността и към материалния свят, две различни структури на характера, преобладаващата от които определя начина, по който човек мисли, чувства и постъпва. В начина на съществуване, изразен с „имам“ взаимоотношението ми със света е отношение на притежание и собственост, в рамките на което искам да превърна в мое притежание всеки и всичко, включително и себе си. Начинът на съществуване „съм“ включва две битийни форми. Първата е противоположна на „имам”, и означава жизненост и естествена отвореност към света. Втората форма на „съм“ е противоположна на „изглеждам” и се отнася до истинската природа, до реалната същност на даден човек или предмет за разлика от измамната външност.
Дилемата „да имаш” или да „бъдеш” остава вечна и неразрешима за човешката същност. От времето на Шекспир обаче едно остава непроменено и това е въпроса дали сме готови да заплатим цената, за направения избор.
Да бъдеш или не — туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да понесеш камшиците, стрелите
на бясната съдба или да се
опълчиш сам срещу море от мъки
и да им туриш край?
Сигурно е и че желанието да имаш всичко и да бъдеш съвършен е толкова силно, колко и желанието да бъдеш съвършен и да имаш всичко.

Мирослав Зашев

Няма коментари:

Публикуване на коментар