ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

понеделник, 9 януари 2012 г.

ЯИРАГЛЪБ или странта, в която живея

ДА!ЯИРАГЛЪБ! Правилно четеш, не е правописна грешка. Това е страната, в която живея, в която живееш и ти! Защо ЯИРАГЛЪБ, защото при нас всичко е криворазбрано и на обратно!

Поводите да напиша тази статия са няколко, но най-важният от тях е защото искам да изкарам цялата мръсотия и мерзост, която полепна по мен, при сблъсъка ми е „европейско”-българските Държавни институции.

Историята на кратко, Община град Добрич, обявява конкурс 2-ма социални работници, по европейски проект за приемна грижа. На 6.01.2012г. излиза списък с допуснати и недопуснати кандидати. Моето име попада сред недопуснатите поради следната причина: „Основание: Липсва документ за образование в сферата на хуманитарните дейности.”

Малко предистория. Миналата година на 16.05.2011г. завърших семестриално психология във ВТУ. На 21.06.2011 издържах успешно държавен изпит по психология. Така завърших бакалавърската си степен по психология. Поради технологични причини дипломите и дипломирането ни, беше обявено за края на 2011. За да имам все пак някакъв документ, удостоверяващ факта, че съм бакалавър, от университета ни издадоха уверение. Днес е 9.01.2012, а аз и моите колеги още не сме получили дипломите си за бакалавърска степен на висше образование.

Връщам се на историята. Когато видях, че не съм допуснат, веднага потърсих телефон, на които да се обадя, но това беше много трудно и все пак успях. Проведох горе-долу нормален разговор с леко повишен тон, от страна на председателя на комисията г-жа Ив.Титова, в който като причина за недопускането ми, бяха съобщени няколко причини.

Първо, на уверението ми пишело, че съм студент 8 семестър на 4 курс, след като обясних, че такъв е модела на уверенията издавани от университета, причината сме смени. Новата причина беше, че уверението е с изтекъл 6 месечен срок на действие. И все пак ме помолиха да отида на 9.01.2012 в 9 часа в сградата на дирекция социално подпомагане гр.Добрич, за да се изясни случая.

Днес сутринта, в 9 бях пред кабинета на въпросната г-жа Ив.Титова. Разговора с нея се повтори едно към едно в общи линии. Тя предложи да изчакам да минат заплануваните интервюта с одобрените кандидати и в 5 часа да отида отново при нея, защото трябвало да се обсъди с комисията моят случай.

… Преди малко се върнах от тази среща, не бях допуснат до интервю и кандидатурата ми беше спряна. Защо? Първо като причина пак беше изтъкнат модела на уверението ми. Те не знаели дали съм завършил или не съм, това е точен цитат. На самото ми уверение пише, че към момента на получаването му съм се водил студент, но отдолу е записан успехът ми от семестрите и успехът ми от държавните изпити. Какво имаш да се чудиш при такова положение не знам, но явно има… След това една госпожа от комисията, не мога да кажа името и, защото никои от комисията не се представи, когато седнах пред тях, нали живея в България. В началото по заобиколен, а по-късно в прав текст ми каза, че те не можели да приемат уверение, защото в проекта едно от изискванията било кандидатите да имат диплома в сферата на хуманитарните дейности. Но иначе съм бил сред едни от най-добрите кандидати.

Тоест аз бях дискриминиран, заради факта, че Министерството на Образованието Наука и Младежта и ВТУ, не са издали и не са връчили на всички студенти от ВТУ специалност психология, дипломите им. Бях дискриминиран и от Министерството на труда и социалната политика, защото в начина на съставяне на изискванията за участие в европейски проекти е направен такъв пропуск, който явно не позволява участие на млади хора, току-що завършили образованието си и все още не получили дипломите си, по независещи от тях причини…

Парадоксално е, че младите и кадърни хора са третирани като нищожества, че системата позволява това да е така. Че не се гледат качества и отзиви, а се държи на бумащината. В моя случай имам препоръка от уважаван преподавател във ВТУ, от един от най-добрите психотерапевти в България, имам изкарани курсове, точно за работа с деца и семейства, следвам следдипломна специализация по психотерапия, завършил съм психология и уча социална психология, а не ме допускат, защото нямам в ръцете си диплома, а само уверение… Искат диплома, защото била истински документ, ако не е купена, евентуално…

Това е страната, в която живея, наказват ме за нещо, което не зависи от мен. Тук явно не са важни знанията и уменията, които имам, защото наистина и аз смятам, че имам нужните знания и умения, за да се справя с тази работа, а дребни неща, бюрокрация, която спъва всеки млад човек, решил да работи и да се развива в родината си.

Не знам как да коментирам забавянето на дипломите ни. Държавния ми изпит, беше в края на юни 2011, сега 6 месеца след него, аз още нямам диплома, нито за средно, нито за висше образование. Университета си измива ръцете министерството, а министерството с университета, катедра психология и с 2-те…

Иначе по телевизията постоянно се говори, как се правило всичко възможно, за да се върнат младите хора тук. Да, да, ама не! Куца цялата система, трябва да се направи реформа не само на върха, ами и в основата, иначе нещата си остават същите… Може да се смени министъра, шефа на агенцията и т.н., но чиновника от Добрич си остава един и същ и при жълти, и при сини, и при червени… и при Бойко!

Защо не подам жалба, защото няма смисъл, наистина няма смисъл, най-много да влоша неща, и при следващо евентуално кандидатстване за работа да бъда поставен в черния списък. А и да подам какво..., едното министерство ще си измие ръцете с другото, то с трето и т.н.. Безизходицата е голяма, не може да траеш, но ако се противиш ще ти резнат глава, грубо е, но е реално. Лесно щеше да е ако си независим, но ние сме зависими, всяко наше действие има последици, а тук тези последици със сигурност, ще се негативни за дръзналия да вдигне глава.

Мога и аз, като много други да кажа „край, не мога повече, махам се”, това ли е решението, преди знаех, че не, но вече не знам…

Знам само, че след всяка подобна среща с българската реалност си казвам „по-добре да се махна”.

МИРОСЛАВ ЗАШЕВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар