ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

сряда, 11 януари 2012 г.

Въпреки че те няма


Липсваш ми,
въпреки че те нямам.
Липсваш ми,
искам до теб да застана.

В нощта просто да бъдеме двама.

Любовта причинява болка голяма
но болката е дваж пъти по-голяма,
когато без любовта, сам остана.
М.З.

Няма коментари:

Публикуване на коментар