Българският дизайн на светло

Десет български дизайнери представят свои осветителни тела и мебели в изложба под наслов "На светло". Проявата е част от програмата на Биеналето на българския дизайн и е представена в изложбения център на Рока България, Експо Баня София.

„Макар бианалето да минава под мотото „Дизайн или криза", виждаме, че и с по-малко участници, тазгодишното издание представя доста сериозни неща.", коментира за citybuildhome.bg организаторът на събитието Ивайло Панайотов. „Някои от участниците тук бяха представени на Vienna Design Week, така че нивото е много високо и сме окуражени, че младите хора се изявяват по този начин", каза още той.


(Ивайло Панайотов приветства гостите с "Добре дошли")

Някои от представените дизайнери са добре познати на широката публика. За други, тепърва ще се говори. Един такъв млад автор е Яна Танковска, която показва свои лампи, изработени от хартия. Най-любопитното в работата по двата експоната е това, че огромната лампа от хартия е много по-лека от по-малките. Авторката обяснява това с използването на различни видове конструкции за направата на осветителните тела.




(Лампите на Яна Танковска)

Лампи-свещи, които на практика са вечни пък представя младият автор Христо Колев. Химик по образование и артист по душа, той поставя малка халогенна лампа в най-обикновена крушка. Тъй като коефициентът на полезно действие е по-малък, голяма част от енергията се трансформира не в светлина, а в топлина. Използвайки топлината, Христо разтапя парафин и стеарин /вещество, от което се правят скъпите свещи/.


(Лампите-свещи на Христо Колев)

Eфектът е мека светлина, приятна топлина при допир и интересен дизайн, съчетаващ течност и електричество в едно. „Тази комбинация плаши хората, но когато всичко е направено с мисъл се получава ето този добър резултат" , казва Христо. Интересен е ефектът, когато лапите се изключат и веществата, поставени в балона-крушка изстинат и се втвърдят, обясни още авторът.
Мечтата му е да направи осветително тяло изцяло от светещи компоненти, споделя той. Засега почти успява с модел от вплетени едно в друго осветителни тела, превърнати в права лампа.


("Почти сбъдната мечта")

Порцеланови лампи показва Рада Дичева от tochka&tochka Studio. „Порцеланът и фините керамични материали в последните години съвсем изчезнаха като потребност в България", сподели дизайнерката. Според нея материалът дава невероятни възможности не само за направата на съдове, но и всякакви красиви детайли от интериора. „За съжаление, не остана дори една фабрика, която да произвежда порцелан или фина керамика. А, да говорим за качествен дизайн без фабрики, които да произвеждат материали и продуктите на дизайнерите е смешно", коментира тя. Всичко се крепи на ентусиазма на авторите, смята още тя. „Живеем сега и не можем да отлагаме проектите си. Всички тук сме хора, които правят това, в което са влюбени и са готови да платят всяка цена за любовта си.", допълни Рада.


(Моделите на Рада Дичева)

Модулни лампи от шперплат представя Петър Захаринов. „Моделите са решени така, че да се сглобяват лесно, просто ти трябва крушка и фасунга и малко сръчност". „Аз не правя модели за сноби и всеки може да си позволи лампите ми", обясни своята философия авторът.


(Антиснобската лампа на Петър Захаринов)

Сглобяеми артикули излага и Константин Ачков, който също използва дърво и шперплат за произведенията си и умело намира пресечната точка между скулптурата, и мебелния дизайн.




(Константин Ачков и част от неговите произведения)

Изложбата ще продължи до 27-ми октомври, а посетителите имат възможност да видят произведения още на Деница Бояджиева, Димитър Петров, Красен Троански, Миглена Радкова и Студио Funkt.


(Осветителни тела, дело на Димитър Петров)


(Модел на Деница Бояджиева)


(Студио Funkt )

Виляна Павлова
Снимки: citybuildhome.bg

Делфин

Психологически тестове - забавни

Психотестовете все повече се налагат като решаваща форма на проверка при наемане на работа. В Европа и САЩ се прилагат от десетилетия. У нас това е относително нова методика, която обаче все по-масово навлиза, тъй като позволява относително бързо и обективно да се откроят професионалните и личностни качества на кандидата. Някои компании и специалисти по подбор на персонала дори преувеличават значимостта на резултатите от такива тестове. Затова, за да не се превърне подобно изпитание в сериозно препятствие пред получаването на мечтаната от вас длъжност, е добре да го опознаете предварително по-отблизо. Представяме ви пет от най-често практикуваните психотестове при наемане на работа.

№ 1: Любимият цвят

При този тест ще ви предложат да подредите 8 карти в различни цветове като започнете от цвета, който харесвате най-много и вървите в низходяща градация до този, който ви е най-неприятен.

Какво се изследва? Този тест измерва емоционалното състояние, а всяка карта символизира конкретна потребност:

Червен– потребност от действия;

Жълт - потребност от стремеж към постигане на цели, надежда;

Зелен - потребност от самоутвърждаване;

Син - потребност от привързаност, постоянство;

Сив - умора, стремеж към спокойствие;

Виолетов - бягство от реалността;

Кафяв - потребност от защита;

Черен - депресия.

Ключ към правилното решение: при подреждането, в първата четворка задължително трябва да присъстват червен, жълт, син и зелен цвят, като не е от особено значение в каква последователност ще ги сложите. Най-благоприятният вариант на подредба, който очертава профил на целеустремен и деен човек е: червено-жълто-зелено-синьо-виолетово- кафяво- сиво-черно.

№ 2: Урок по рисуване

Тук е възможно да ви накарат да нарисувате композиция, включваща дом, дърво, човек.

Какво се изследва? Смята се, че по този начин човек демонстрира своето самовъзприятие за мястото си в света. В този тест значение има всеки детайл: например разположението на рисунката върху листа (разположената в центъра, пропорционална рисунка говори за увереност в себе си), единната композиция от трите обекта свидетелства за цялостна личност и т.н.

Важно е и какво ще нарисувате първо: ако е домът, това говори за потребност от безопасност; ако е човешката фигура – значи сте прекалено „вторачени” в себе си, ако е дървото – съобщавате, че имате нужда от жизнена енергия.

От значение е и как изобразявате самите основни обекти. Дървото в този тест е метафора на целеустремеността. Ако решите да нарисувате голямо, стабилно дърво (дъб, например) това говори за самоувереност. Върбата пък означава точно обратното – неувереност. Фигурата на човека е метафора на това как смятате, че ви възприемат другите. А домът олицетворява самовъзприятието ви – нарисуван замък е знак за самолюбие, схлупена хижа – ниска самооценка.

Ключ към правилното решение: вашата рисунка трябва да е реалистична и пропорционална. За да демонстрирате комуникативност и готовност за работа в колектива не забравяйте за такива детайли като: път към входа на къщата (контактност), корени на дървото (свързаност с колектива), прозорци и врати (доброжелателност и откритост), слънце (жизнерадостност), овошно дръвче (практичност), домашно животно (грижовност).

№ 3: Разказ по картинка

При този тест обикновено показват картинки с изображения на хора в различни ситуации и молят за коментар: какво според вас се случва; какво си мисли човекът от картинката; защо постъпва така?

Какво се изследва? Изхождайки от тълкуването на сюжетите, психолозите определят кои са водещи житейски сценарии на кандидата за работа. С други думи той проектира върху картинките ситуации от личния си опит и издава своите страхове, желания, мироглед.

Така например, ако на картинката е изобразен плачещ или смеещ се човек, се очаква, че този, който я коментира, ще извади на показ собствените си поводи за радост и тъга.

Ключ към правилното решение: необходимо е да контролирате своите отговори и да дадете максимално позитивни тълкувания.

№ 4: Мастилените петна на Роршах

Това е изключително популярен и широко прилаган метод за психологическо оценяване, разработен от швейцарския психиатър и психоаналитик Херман Роршах в началото на миналия век.

При тази проверка се показват карти с изображения на безформени мастилени петна, разположени обаче симетрично. Въпросите, които обикновено се задават са: „Какво виждате?”, „На какво ви прилича?”

Какво се изследва? Този тест по същността си много наподобява предишния, тъй като разкрива истинското ви отношение към света. Позитивно тълкуване (например – „виждам хора, които общуват) говори за общителен, деен и позитивен човек. Негативното („виждам чудовище" или "страховито животно") е свидетелство, че сте обзети от много и необосновани страхове или пък сте в плен на дълбок стрес.

Ключ към правилното решение: ако асоциирате картата с нещо негативно, дайте неутрален коментар. Например, не казвайте: „Виждам хора, които се карат” , а : „Виждам двама души, които общуват емоционално”.

№ 5: IQ тест

При този вариант на проверка ще ви предложат за определен срок от време (например 30 мин.) да отговорите на широк кръг от въпроси (от 40 до 200) с различна насоченост – от математически задачи до логически главоблъсканици.

Какво се изследва? Този тип тестове определят т.нар. коефициент на интелигентност. Макар и ефективността им все повече да се оспорва (ако човек покаже ниски резултати, това не означава, че е глупав. Възможно е по-скоро да има нестандартно мислене или пък просто да бил разсеян в момента), тестовете за интелигентност продължават да са масова практика. Най-разпространени са сборните тестове, разработени от английския психолог Ханс Айзънк, в които са заложени задачи със словесен, цифров и графичен материал.

Ключ към правилното решаване: бъдете нащрек, повечето въпроси в тестовете за интелигентност са подвеждащи. Ако времето, за което трябва да ги решите изтича, не оставяйте въпроси без отговори, а отбележете интуитивно това, което ви се струва като вярно решение – в повечето случаи така и се оказва. Не е лошо в навечерието на явяването на приемните тестове, да решите няколко такива въпросника в Интернет, за да схванете принципа. Според статистиката, всяко последващо решаване на психотестовете за интелигентност подобрява резултатностти с 5-7%.

Само не се увличайте в предварителната подготовка, за да не се окаже накрая ще се прекалено умни за предлаганата длъжност.

Поредица "10-те изгубени световни богатства"

В последната част на поредицата ще ви представим две много интересни древни технологии. Едната има за цел да гради, другата да разрушава, но въпреки диаметралната си противоположност, те изиграват изключително важна роля в човешката история.

2. Римският цимент

Съвременният бетон е разработен през 18 век, като сместа от цимент, вода, пясък и чакъл е най-употребяваният строителен материал в света и до ден днешен. Рецептата, използвана през 18 век обаче не е първата по рода си. В действителност бетона е бил широко използван от древните римляни, перси, египтяни и асирийци. Специално римляните, за които той е бил основният градивен материал имат големи заслуги за първото усъвършенстване на рецептата чрез смесването на изгоряла вар, натрошени скали и вода. Умението им да боравят изключително добре с него им позволило да изградят много от най-известните си монументи, сред които Пантеона, Колизеума, аквадуктите, както и римските бани.

Как е бил изгубен?

Също като много други технологии от древноста, бетоновата рецепта е била изгубена по времето на „тъмните векове“. Най-популярната теория за изчезването е, че технологията на приготвянето е била нещо като търговска тайна сред каменоделците и метода, по който бива произвеждан бетона, умира с тези, които са били посветени в тайната. Може би още по-интересен ще ви се стори факта, че римският цимент имал много по-особени качества от модерния си еквивалент, който се използва днес. Зданията, построени от римляните, като Колизеума например, са се запазили през всичките тези векове. Предполага се, че необикновената якост на материала се дължи на различните съставки, които са използвали римляните, като дори има легенди, че в сместа се е добавяло мляко или кръв. По този начин се създавали въздушни мехурчета, които спомагали за лесното разширяване и свиване на бетона при различни метеорологични условия.

1. Гръцкият огън

Може би най-известната от всички изгубени технологии, които са били познати на човечеството е гръцкия огън - запалително оръжие използвано във Византийската империя. Някои го оприличават на съвременния напалм, но истината е, че гръцкия огън е имал свойството да гори дори и във вода. Счита се, че византийците са го използвали през XI век с цел да отблъснат арабските нашественици при обсадата на Константинопол. Любопитен факт е, че поразяващото оръжие е имало няколко различни разновидности. В по-ранната си форма е бил използван по начин, подобен на този на съвременния коктейл Молотов. По-късно бива пригоден и за флотилията на Византийската империя, като за целта са били използвани алуминиеви тръби, чрез които огнената стихия да достига до вражеските кораби.

Как е бил изгубен?

Със сигурност можем да твърдим, че технологията на гръцкия огън не ни е напълно чужда. Все пак съвременните военни използват подобни оръжия в продължение на години. Най-близкия еквивалент на гръцкият огън, който е познат и днес е напалма. Той не е бил напълно усъвършенстван чак до 1940 г., което ще рече, че технологията на гръцкия огън бива изгубена за период от почти 8 века. Историческите записи показват, че огнената стихия бива изгубена след края на Византийската империя, но причината за това все още не е известна. В същото време химическия състав на гръцкият огън продължава да тормози учените, които се опитват да разгадаят мистерията около него. Една от спряганите теории е, че сместа включва голяма доза селитра, която прави химичния състав сходен с този на барута. Голяма част от изследователите обаче я отхвърлят поради причината, че селитрата не изгаря във вода. Вместо това те предполагат, че рецептата е съставена от коктейл от нефт и други химикали, включително негасена вар и сяра.

http://www.manager.bg/

Поредица "10-те изгубени световни богатства"

Любопитни ли сте да разберете как древните римляни са предпазвали жените си от нежелана бременност и как няколко века по-късно човечеството е постигнало забележителен успех с едни от най-успешните космически програми за всички времена? Ако отговорът ви е „да”, то тогава оставяме на вас да прецените как природата и модерните технологии ни довеждат до този невероятен прогрес, на който имаме възможност да се насладим и днес.

4. Космическите програми „Аполо” и „Джемини”

Може би не сте се замисляли над това, но не всички изгубени технологии датират от древността. Понякога просто процесът на модернизация изисква все повече иновации. Космическите програми „Аполо“ и „Джемини“, които стартират в началото на 60-те години имат огромни заслуги за едни от най-големите успехи в историята на НАСА. „Джемини“, която продължи от 1965-1966г. е отговорна за голяма част от по-ранните изследвания и развитие на механиката на космическите полети, в които участват и хора. „Аполо“, която стартира малко след това, имаше за цел да осигури безопасно приземяване на човека на повърхността на Луната, като го постигна през юли 1969г.

Как са били изгубени?

Оказва се, че космическите програми „Аполо” и „Джемини” не са напълно изгубени. НАСА все още разполага с един или два ракето-носители от вида „Сатурн 5”, които лежат в някой склад заедно с много резервни части от спасителните капсули използвани при операциите. В действителност обаче много малко схеми и записки от истинските програми са запазени. Това се дължи на непрестанната космическа надпревара между САЩ и Русия, която принуждава двете страни да прибързват с планирането, проектирането и изграждането на процеса на космическите полети и да захвърлят старите технологии в миналото. Тази припряност обаче може да изиграе много лоша шега на НАСА и да осуети плановете за ново завръщане на Луната. Затова и сега всички сили са впрегнати в търсенето на изгубените тайни на „Аполо” и „Джемини” и невероятния им успех.

3. Силфиум

Изчезването на някои от световните богатства не винаги е резултат от пазенето на дълбока тайна или пропуски в историческите хроники. Понякога просто се случва природата да отказва да сътрудничи на човечеството. Такъв е случаят със Силфиума, билково лекарство – чудо, което римляните използвали като един от най-ранните методи за ограничаване и контрол на раждаемостта. Лекарството се извличало от семената на непознат за нас вид копър, който цъфтял само по бреговете на съвременна Либия. С форма на сърце, плодовете на растението (семките) били известни като универсален пенкилер, който се използвал за лечение на брадавици, висока температура, стомашно неразположение и цяла плеяда други заболявания. Силното му въздействие като най-старото противозачатъчно го превръща в една от най-ценните билки за древните римляни, като дори поставя лика му на част от римската валута.

Как е било изгубено?

Силфиумът е едно от най-търсените лекарства в древния свят като употребата му бързо се разпространява в цяла Европа и Азия. Въпреки забележителните си ефекти, растението отказвало да вирее на друго място освен по протежението на Средиземно море в Северна Африка. Това допринесло в известна степен за изчезването му, но основната причина се оказала малкото количество, което се отглеждало и голямата нужда от него. Фактът, че даденият сорт вече не съществува, възпрепятства опитите на съвременните изследователи да разберат дали растението наистина е толкова ефективно и дали случайно няма някакви нежелани странични ефекти, които да не са споменати в историческите хроники.

http://www.manager.bg