сряда, 25 април 2012 г.
Училището на животните
Приели
учебната програма, която включвала
бягане, катерене, плуване и летене и за
да я прилагат по-лесно, всички
животни
били задължени да посещават и четирите
дисциплини.
Патицата
била отличничка по плуване,
всъщност
по-добра дори от инструктора си, но имала
незадоволителни оценки по летене и
много слаби по бягане. Тъй като тичала
бавно,
трябвало да остава след часовете и да
пропуска плуването, за да тренира бягане.
Това продължило докато ципестите й
крака така се разранили, че оценките й
по плуване станали едва средни. Но
средното ниво се приемало като нормално
в училището, затова никой, освен патицата,
не се тревожел за това...
Заекът започнал
като най-добрия ученик в часовете по
бягане, но заради слабите оценки по
плуване трябвало да се упражнява до
пълно изтощение и накрая получил нервно
разстройство.
Отначало
катеричката била отличничка по катерене.
В часовете по летене учителят й я карал
да лети от
земята нагоре, вместо
от върха
на дървото
надолу, в
резултат на което тя изнемощяла до
крайност, получила и мускулна треска
от пренатоварване
и тогава
й писали тройка по катерене и двойка
по бягане.
Орелът
бил проблемно дете и затова
го възпитавали
сурово.
В
часовете
по катерене той побеждавал всички
останали нагоре към върха
на дървото,
но нас-тоявал
да използва собствен начин, за да стигне
до там.
В
края на годината една анормална змиорка,
която можела
да плува
извънредно добре, да бяга, да се катери
и да лети по малко, получила най-високата
обща оценка и станала първенец на
випуска.
Лалугерите
не посещавали училището и се борили
срещу налаганите им санкции, защото
административното ръководство не
включило в програмата копаене и заравяне.
Те дали децата си да чиракуват при един
язовец, а по-късно се присъединили към
мармотите и гризачите, за да положат
заедно основите на частно училище, чиито
възпитаници получили много добро
образование.
Има
ли поука тази приказка?
Джордж
X. РийВис
вторник, 24 април 2012 г.
7 години от публикуването на първото видео в YouTube
На днешната дата, 23 април, се навършват 7 години откакто бе
качено първото видеоклипче в световния мегапортал за споделяне на
видеосъдържание YouTube.
Видеото, което днес умилява с напълно
аматьорския си вид е заснето през 2005 г. от Яков Лапитски в зоопарка на
Сан Диего. Едва ли младият Яков, облечен със спортното си, подходящо за
дъждовно време, малко демодирано от днешна гледна точка яке тогава е
предполагал, че с този запис ще влезе в историята. Това потвърждава и
заглавието, което е дал на клипчето - „Аз, в зоопарка“. Видеото следва
след текста.
Сайтът за споделяне на видеосъдържание YouTube е
създаден от трима бивши служители на PayPal през февруари 2005 г. През
ноември 2006 г. той беше купен от Google за 1,26 млн. долара.
понеделник, 23 април 2012 г.
Приказка за мелничаря...
Някога в едно малко градче близо до морето живял един мелничар. Заедно с жена си той мелел зърното за жителите на градчето.
Нямало друго място на света, където да съществували толкова радост, здраве и щастие, както в това малко градче. Всички пришълци в това място се чудели – каква е тайната, какво необичайно нещо се е случило тук, че всички хора са толкова мъдри, здрави и щастливи?
Самите жители на градчето, които преживявали целия си съзнателен живот там в радост, здраве, щастие и веселие не знаели тайната на това чудо.
Днес ние ще вдигнем завесата и ще обясним чудото.
То се заключавало в служенето на мелничаря и неговата жена и в тази любов, която те влагали в брашното! Тази любов, която хората отнасяли със себе си заедно с торбите с брашно, от което после печали хляба си.
Възстановяващата сила на любовта на мелничаря и неговата жена прониквала в телата на хората, когато ядяли хляб. По този начин, като радиоактивно излъчване, тази животоутвърждаваща енергия на любовта се разпространявала по цялата община!
Никой от жителите на градчето не подозирал за причините на своето щастие.
Понякога хората живеещи дори в непосредствена близост един до друг, не съумяват да разгадаят и разпознаят изцеляващите простички малки дела на своите ближни!
Нямало друго място на света, където да съществували толкова радост, здраве и щастие, както в това малко градче. Всички пришълци в това място се чудели – каква е тайната, какво необичайно нещо се е случило тук, че всички хора са толкова мъдри, здрави и щастливи?
Самите жители на градчето, които преживявали целия си съзнателен живот там в радост, здраве, щастие и веселие не знаели тайната на това чудо.
Днес ние ще вдигнем завесата и ще обясним чудото.
То се заключавало в служенето на мелничаря и неговата жена и в тази любов, която те влагали в брашното! Тази любов, която хората отнасяли със себе си заедно с торбите с брашно, от което после печали хляба си.
Възстановяващата сила на любовта на мелничаря и неговата жена прониквала в телата на хората, когато ядяли хляб. По този начин, като радиоактивно излъчване, тази животоутвърждаваща енергия на любовта се разпространявала по цялата община!
Никой от жителите на градчето не подозирал за причините на своето щастие.
Понякога хората живеещи дори в непосредствена близост един до друг, не съумяват да разгадаят и разпознаят изцеляващите простички малки дела на своите ближни!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
