ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

петък, 20 август 2010 г.

*** Когато на вън дъжд завали ***

Когато на вън дъжд завали
и капка по капка сипе се той,
в душата нахлуват мисли различни
за живота или за смъртта.

За това как човекът живее,
за делата му на тая земя.
За пропилените и за бъдните дни,
за мечтата превърната в блян

По света има хора различни,
бели и черни, богати и бедни,
но всеки по своему е самотник,
скрил самотата зад привидна усмивка.

Но когато това осъзнаеш вече
е късно за живота напред.
Пред теб се изправя безкрая,
живота си на света завещаваш.

Когато на вън дъжд завали
и капка по капка сипе се той,
в душата нахлуват мисли различни
за живота, не аз за смъртта.
М.З.

Няма коментари:

Публикуване на коментар