ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

петък, 20 август 2010 г.

Ново, ново следователно нищо ново, под старото слънце

Ей тва го знам от часовете по философия, кой го е казал непомня, но цитата помня.Както всяко нещо, с което съм се захващал, така и този блог си остана , само с идеята ежедневно водене...
Интернет дневник, достъпен за всеки... Лични мисли, които искаме обаче всички да видят случайно.Наскоро в "грозната бети", казаха че воденето на блогове, се прави само от озлобени хора, който са гневни и в безсилието си пишат...Дори и да е така, за какво ли пишат сякаш някой ги чете... ГЛУПОСТИ....
Вече всеки може да има блог,стига само да има време, и нерви да го води...
Май в момента съм от страната, на озлобените и пишештите... Има ли смисъл да си водиш онлайн привидно личен дневник...
Не знам... ще пробвам
М.З.

Няма коментари:

Публикуване на коментар