Секса - тема табу

Статия от рубриката ми за радио Реакция, на тема:
Е или НЕ е тема табу у нас секса и всичко свързано с него

Един от първите изследователи на табуто е Зигмунт Фройд. Във втората част от книгата си “Тотем и табу”, Фройд се занимава с табуто. Терминът табу носи две значения: първото е “свещен”, а второто е “забранен”.
То е един “свещен страх”. Характерно за табуто е, че забраните не съдържат рационални аргументи и имат неясен произход. Табуто, съществува преди боговете и изпреварва във времето всички религии.
Норкоут Томас отбелязва, че съществуват три вида табу: Първият е естественото табу, което е тайнствена сила и е свързано с определено лице или предмет. Вторият е препредаденото табу, което е придобито и е пренесено от жреци или вожд. Третият вид обединява предишните два.
При създаването си, през онези времена, главните цели на табут са били:
1. защита на вождовете от беди
2. закрила на слабите
3. предпазване от опасности
4. гарантиране на важни актове като раждане, женитба, встъпване в мъжество
5. защита на хората от богове и демони
6. предпазване на неродените и на малките деца
7. опазването на собствеността.
При неспазване на табуто настъпва незабавно наказание. Забраните на табуто ограничават удоволствията, свободата на придвижване от едно място на друго и общуването. Те целят предпазването от опасна сила, която действа като зараза.
“Табу” е всичко, което е носител или източник на тайнственото свойство - хора, местности, предмети, природни състояния. Табу е забраната произтичаща от това свойство. За Вундт то включва “всички обичаи, в които се проявява страхът от определени обекти, свързани с култови представи или от действията, отнасящи се до тези обекти”. Според Вундт “няма народ или културен етап, които да са избегнали пораженията, нанесени от табуто”.
Табуто се превръща в управляващ принцип на правите и обичаите и в крайна сметка на законите, моралните най-вече.
Фройд стига до извода, че сходството между натрапливите забрани при неврозата и табуто се състои в липсата на мотиви за тези забрани, както и в загадъчния характер на техния произход. В определен момент те са се наложили и вследствие на страха, се спазват безусловно. Например при “фобията за докосване” всичко, което насочва мисълта към забраненото и предизвиква дори само мисловна връзка, е забранено, също, както и физическият контакт.
Табутата са насилствено внушени от предишното поколение. Първоначалното желание да се върши забраненото продължава да съществува у народите, съблюдаващи табутата. Отношението им към табутата е амбивалентно, в тяхната сфера на несъзнаваното доминира желанието да ги престъпят, но това ги плаши, тъкмо защото желанието изкушава, а страхът е по-силен от него.
Основата на табуто е забраненото действие, към което съществува силна неосъзната склонност. Примерът на нарушителя на табуто е заразителен, за това той е отбягван. Спазването на повелите на табуто не е нищо друго освен отказване от нещо силно желано преди. В церемониала на табуто изкуплението предхожда пречистването.
Амбивалентността присъства в емоционалните пориви на първобитните хора в много по-висока степен, отколкото в духовния свят на съвременните цивилизовани хора. Заедно с намаляването на амбивалентността постепенно започва да изчезва и табуто. Забраните на табуто са резултат от емоционалната амбивалентност.
С възникването на табуто възниква и съвестта по отношение на самото него и чувството за вина след неговото престъпване. Съвестта е вътрешно усещане за необходимостта от потискането на определени пробуждащи се у нас желания. Който има съвест, чувства в себе си правотата на порицанието, справедливостта на упрека за извършената постъпка. Такова е и отношението на първобитния човек към повелята на табуто.
Така че в крайна сметка може да кажем, че за нас, днес Табуто е силна обществена забрана, чието нарушаване обикновено се смята от социума за осъдително или отвратително. Табутата могат да варират от религиозни забрани за докосване на определени предмети, за извършване на определени действия или за произнасяне на определени думи, до приети и в нерелигиозни общности забрани за публично използване на определени думи, жестове и др.
След като знаем вече малко повече за Табуто, нека се замислим и върху самата тема на предаването днес, а именно "Е или НЕ е тема табу у нас секса и всичко свързано с него?"
С облекчение мога да кажа, че днес темата секс, вече е детронирана от званието табу. Да факт е че все още има някои теми, които са забулени под булото на табуто, но за тях започва да се говори, макар и бавно, по-малко и трудно, но се говори.
Доказателство за това е дори и темата тази вечер. Факт е и че от телевизора, компютъра, радиото и телефона, постоянно се говори за секс. Има дори предавания, които се посвещават изцяло в лоното на секса.
Лично аз не знам как е било преди 20 години, нямам много спомени от тогава, но от хора, които имат знам, че тогава разговорите за секс са били доста по-трудни и мъчителни, знам че дори и моите, както и голяма част от родителите на връстници ми се затрудняват и изпитват неудобство, като се засегне тази тема. Разбирам ги напълно, те са живели в друго време при други условия, в които разговорите за секс са били табу.
Днес обаче само в частична степен дадени страни от темата за секса, са все още под опеката на табуто, това например са различните видове и вариации на секс, мастурбацията при децата, половото възпитание на подрастващите и на на последно място факта, че за да бъде секса хубав е нужно партньорите да си кажат какво, как и къде им харесва а не да чакат другия да преоткрие Америка.
Затова ми се иска като заключение да хвърля малко светлина и да разбуля табуто върху тези теми, без да имам претенциите че това, което ще кажа, ще изчерпи напълно темата, това просто е невъзможно, и една от главните причини е националния ни характер, който винаги в известна степен ще табулизира темата за секса.
Но да се върна върху разбулването.
Първо видовете и вариациите на секса.
В зависимост от пола на партньорите, сексуалният контакт може да бъде разнополов и еднополов, зависимост от броя, може да е стандартен (двойка) с трети партньор (тройка) или групов сповече от трима. Вариаците на действията могат да бъдат: анално проникване, аналингус, вагинално проникване, кунилингус, мастурбация, петинг, псевдопроникване, трибадизъм, фелацио, фингъринг, фистинг, фрот, целувки, орален секс. А от книгата за любовта Кама Сутра, знаем, че броя на сексуалните пози на практика е неограничен. Важно тук е да кажа, че в по-широкото си значение думата секс означава не само съвкуплението (акт с проникване), но и всякакъв интимен физически контакт с цел удовлетворяване на сексуалното желание. Както и че ако действията, които се извършват са по взаимното съгласие на участниците, без значение от техния пол, брои, вид секс или поза която практикуват, им носят удоволствие и наслада от гледна точка на психологията не представляват сами по себе си никакъв проблем. Всеки човек се стреми към удоволствие, а секса определено е.
Мастурбацията при децата.
През това преминаваме всички, без изключение. Разликата е единствено в отношението и действията на нашите родители, след откриването на този факт. Игрите на чичо доктор и опознаването на собственото тяло, неизбежно водят до откриването на онези части от тялото, които при допир носят по-голямо удоволствие в сравнение с други. Съжалявам ако това, което ще кажа смути някои, но това е прекрасно. Прекрасен е факта, че детето пораства, открива и опознава себе си. Малкото момченце дори е гордо когато открие , че определени действия водят до удоволствие, гордо е от промяната, която вижда в себе си. Това естествено важи и за момичетата. Тук проблема не е в това, че детето си доставя удоволствие, а в това, че родителите в по-голямата си част не знаят какво да правят и как да реагират (а те просто не трябва да правят нищо) и понеже при тях моралът вече е свършил работата си, заклеймяват това като нещо грозно, лошо, неморално, неприлично, вредно дори. Което естествено за детето значи аха удоволствието не е хубаво, не трябва да изпитвам удоволствие, и така през този етап, които като възраст се явява през 7-8–та година се формира ригидния характер. Затова моят съвет към родителите е: просто се радвайте на факта, че детето ви пораства и подпомагайте неговото развитие, а него фрустрирайте със измислени псевдно-марални норми на поведение.
Половото възпитание на подрастващите
Днес историите за птичките и пчеличките не вършат работа. Децата знаят, че бебетата не идват от щъркела, не ги подценявайте. Когато детето започне да задава своите първи сексуални въпроси, не се шашкайте и не измисляйте някакви безумни истории, просто седнете и с подходящите думи, книжки и картинки (днес вече има много такива) разкажете не детето си истината. Като използвате правилната медицинска терминология. Много по-добре е детето ви да научи от вас истината за нещата, от колкото от своите връстници, на улицата или в детската градина.
И за финал хора, говорете, дори ние психолозите нямам някакви телепатични умения. Единствения начин партньора ви да разбере какво, как и къде ви харесва е като си споделяте. Така по този начин, правите връзката си още по стабилна и превръщате секса в още по-голямо удоволствие.

М.З.

Виртуална любов

Виртуална любов
Статия за радио "Реакция" 7.11.2011.

„Истинският смисъл на двойката, не е спасението, а срещата или по скоро срещите. Аз с теб. Ти с мен. Аз със себе си. Ти със себе си. Ние със света.” Така завършва романът на Хорхе Букай „Да се обичаме с отворени очи”.
Говорейки за любов, трябва да изясним разликата между тези две понятия любов и влюбване. Първо естествено е влюбването. Емоциите ни заливат като лавина, всеки път щом видим обекта на нашите желания. Не ядем, не спим, не мислим за нищо друго, освен за човека, в когото сме влюбени, и заради самият факт, че преживяваме това. По филмите го описват като „пърхане на пеперуди в корема”. А и от личен опит знаем, за онова свиване в корема, когато сме влюбени, това разбира се не е случайно, защото именно там в корема, под слънчевия сплит е центъра на нашите чувства и емоции.
За съжаление или не този период на влюбване не трае дълго, но остава спомена за него, който ни помага да запазим връзката си, и който от време на време може да пресъздаваме.
Какво става обаче, когато сме влюбени и в кого сме влюбени същност, е въпроса, който искам да разясня.
Влюбеният човек, не вижда другият в неговата цялост, а само това, което иска да види. Идеализираните от него черти. С други думи поставяме своя идеал за мъжа или жена, на мястото на човека, който е до него. Ако този процес не бъде преживян осъзнато, това със сигурност ще доведе до проблеми в двойката на един по-късен етап, а именно етапа на Любовта.
Любовта се заражда в момента, когато мога да видя с отворени очи, другия, в неговата цялост, тогава и само тогава любовта замества влюбването. След този начален момент на влюбването, започват да излизат наяве най-лошите мои черти, който проектирам и върху партньора. Виждам и другия такъв какъвто е и какъвто си е бил и преди. Преминаването през този етап на осъзнаване не е никак лесно и приятно, но е най-хубавото, което може да очакваме, защото само така можем да се свържем истински, пълноценно с другия.
Причина да останеш с другия с неговите позитивни и негативни страни е удоволствието и щастието, което изпитваш, когато сте заедно. Фактът, че си с някого, който се грижи да ти е добре, че ти самият искаш да се грижиш за някого, на когото искаш да му е добре, и взаимно да си давате това, от което имате нужда. Фактът, че искаш да даваш, не само да получаваш, че обичаш и си обичан. Това е любовта. Любовта въпреки, а не заради.
Влюбването е връзката със самите нас, макар и да избираме определен човек, върху който да проектираме това, което чувстваме. И когато след време другия започне да показва или ние просто проглеждаме и виждаме истинската му същност, започват конфликтите. И се изправяме пред простичкият избор, но трудно осъществим, да приемем другия такъв какъвто е и да го обичаме именно защото е такъв или да останем вкопчени в идеята за идеала и да продължим да го търсим, в друг човек може би.
Всяка една връзка преминава през такъв етап и от партньорите зависи, как ще подходят към разрешаването й. Любовта започва именно с осъзнаването и приемането на другия такъв какъвто е, без прибавена самостойност.
За съжаление обаче, много хора живеят отделени от същността си, а така е невъзможно човек да се отдаде на любовта. Защото най-важното в нея е да се осмелим да се вгледаме в себе си и да се обичаме такива каквито сме, затова че сме такива каквито сме. Тук и сега.
Ако влюбването е ирационално, безразсъдно - лудост, то любовта е разумна и рационална, но и трудоемка, изисква много грижи и отдаденост. „Да си влюбен - означава да обичаш сходствата, а да обичаш - да си влюбиш в различията.”
До тук умишлено не съм споменал нищо за виртуалното, не отричам интернет, напротив да съм като пристрастен на моменти. Възползвам се от всичките му блага и предимства. Използвам го по все възможен начин: търся информация, пазаря от каталози, поръчвам си храна, плащам сметки, общувам с приятели, срещам нови познати. Но за любов интернет просто не става, в най-добрия случай може да е временен заместител или чрез него да се комуникира с другия, когато ни делят километри например, но само това, нищо повече. Определението за виртуален е „като истински”. Пояснява, че съществителното изпълнява същите функции и предназначение като реално съществуващо, но няма физическа реализация и е резултат на мисловна дейност. Любовта е всичко друго, но не и това. Тя не е като истинска, тя е истинска, физическа не само мисловна. Както казах, интернет може да ни помогне да открием, другия, да ни свърза с него, като нещо физически (работа, местожителство, пътуване и т.н.) ни дели, но само това. Любовта се развива и живее в реалния живот, тук и сега.
Освен, че във виртуалното пространство любовта не вирее, то крие и много опасности и рискове, дори когато го използваме като източник на нови запознанства.
Въз основа на много фактори, понякога хората са склонни да вярват, че не са ценени, дори не са достойни да бъдат обичани такива каквито са с целият ансамбъл от позитиви и негативи. Тогава те създават идентичност, според очакванията на тези, от които се чувстват отхвърлени, в началото това са естествено родителите, но този модел се запазва и занапред бъдещи приятелски и любовни отношения.
Тази измислена, неотговаряща на действителността идентичност обаче не е пълна (все пак е измислена един вид дори виртуална) затова се създава втора компенсаторна идентичност, която да запълни дадена празнота, това е лавинообразен процес, и тази втора, води след себе си трета, тя на свой ред четвърта и така, до момента, когато човека напълно загуби реалната представа за себе си и получи одобрението на другите. А интернет прекалено много улеснява измислянето на нереални идентичности.
Не знам дали романтичната любов днес с мъртва или не, но мисля, че любовта включва физическо усещане. Има хора, които докосват душата ни и когато се срещаме или разделяме с тях изпитваме силна радост или болка, чувства и усещания, които не изпитваме с други хора.
Свързваме любовта и с решението да допуснем друг до себе си, специално за него да отключим защитните си механизми, недоверието, откриваме се такива каквито сме, споделяме с него най-съкровените си мисли и желания, показваме голата си душа.
Тази любов обаче е възможна тогава и само тогава, когато ние сме цели, изградени и пълни личности, които в даден момент се срещат, а не две половинки, които имат нужда една от друга, за да бъдат едно, да се почувстват важни, цели и пълни. Това е зависимост, нуждая се от другия, за да съществувам. А при зависимостта няма избор. При липсата на избор, отсъства свободата. А без нея няма истинска, реална любов.

М.З.

Любовната игра

Любовната игра
статия за радио „Реакция”

Според едно научно изследване, приоритетно значение на сношението отдават 83.7% от мъжете и 17.3% от жените.
От получените данни следва, че категорично трябва да разграничим двата пола при опита си да отговорим на въпросите свързани със сексуалната игра.
Схемата на желанието за сношение при мъжа е следната: либидо – сексуално желание – сексуално поведение – сексуална възбуда – оргазъм. При жената тя е значително по сложна: емоционална интимност – еротични стимули – субективна еротична готовност – сексуална възбуда – генитален отговор – генитална стимулация – оргазъм.
Петинга или любовната игра е вид сексуален акт без пенетрация. Представлява докосване, галене, целувки и прочие по цялото тяло без осъществяване на самия полов акт. Обикновено и да не се достигне до секс е съпроводен с оргазъм. В общия случай обаче любовната игра е прелюдия към самия акт. Безспорен е факта, че тя е от по-голямо значение за жената, която е способна да достигне оргазъм без реално проникване.
Любовната игра, би могла, да се окаже идеалната енциклопедия за това къде, как и какво харесва другия. Това е времето за собствено опознаване, както самостоятелно, така и чрез другия, както и обратното. Мястото за синхронизиране на телата и душите. Тук се опознават нещата, които възбуждат или потискат партньора ви, тук се опознават реакциите и усещанията идващи от различни източници, както и резултатите, до които водят. Опознават се и ерогенните зони.
Това са области по тялото както на мъжа, така и на жената със изострена чувствителност, поради струпания брой на нервни окончания. При докосване или стимулиране на тези места, чрез централната нервна система до мозъка се изпраща информация за удоволствие от там вегетативната нервна система изпуска контейл от хормони (Тестостерон, Естроген, Прогестин, Ендорфин, Прогестроген, Серотонин и др.), които водят до сексуална възбуда.
В голяма степен тези зони се препокриват, но има и съществени различия.
При мъжа на първо място е пениса най-силната ерогенна зона, скротума, перинеума, вътрешните страни на бедрата, пъпа, гърдите, зърната, целият гръбнак (гръбначния стълб), шията, устните.
При жената на първо място е клитора, G-точката, U-точката, входа на влагалището, вътрешна част на бедрата, пъпа, гърдите, зърната, устните.
Това са малка част и само най-популярните ерогенни зони у нас, някои от тях може да липсват или да не са толкова силно изразени и това не бива да притеснява хората. Всички ние сме индивидуални, затова и ерогенните ни зони са различни. Всеки човек има свои, точно определени зони, които трябва да се търсят в процеса на любовната игра. Това много ще се улесни, ако при мастурбация сме открили местата, които носят най-голямо блаженство. Друг много важен момент в опознаването на другия е говоренето. Трябва спокойно и целенасочено да насочваме другия, към най-чувствителните места по тялото ни. Да говорим свободно за това, какво ни харесва и какво не, как ни харесва и как не.
При младите хора петинга е най-сигурната и безопасна с „научно-изследователска” дейност, форма на сексуално изживяване, която спомага за опознаване на собственото и чуждото тяло и носи най-малък риск от заболяване или забременяване.
Любовните ласки и игри могат да заместят самия полов акт, но могат да разпалят страстите и да се превърнат в катализатора за един невероятен секс.

Мирослав Зашев

Леките или да имаш или да бъдеш...

Леките или да имаш или да бъдеш...
статия за рубриката ми в радио „Реакция”

Поредната брънка от причинно-следствената верига на глобалната криза, която е завладяла света в момента, оставя своя отпечатък и в рухването на нравствените устои. Това само по себе си е определящия фактор, който детерминира поведението на днешната младеж. В един свят, без ценности Шекспировата парадигма „Да бъдеш или не” е заменена с „Да имаш или да бъдеш”.
Твърдо вярвам, че всичко започва от семейството важни са не само първите 7, но и 2-рите и 3-тите и т.н. Семейството е ядрото около, което се въртят отделните елетрони, то ги обединява и ги държи заедно. Личният пример на мама и тати, става пример за подръжание на детето, а то ще го предаде на своите деца, те на своите... така е било и така ще бъде, не откриваме топлата вода. Какво става обаче ако примера на мама и тати не е „добър”, тук искам да отворя скоба( под добър и лош, имам в предвид критерии за общовалидни ценности и норми на поведение, които се налагат от обществото) или ако са много заети и дето си стои само у дома, за да не му е скучно си пуска телевизора или влиза в нета и какво вижда там, е предполагам сами се досещате. Тук идва въпроса за примера, заложено в нас е да подръжаваме на по-силния, но по-успелия, но когато критериите за успял са имането на коли, къщи, телефони, пари и маркови дрехи, когато аргумента на силата превъзхожда силата на аргумента, тогава за детето или подрастващия тинейджър срива на ценностната система е гарантиран. Изправяме се пред въпроса кой, с какво и на какво възпитава младите хора. Отговора му обаче е доста стряскаш, повечето семейства са изгубили съзнателно или не ролята си на формиращ фактор, родителите прехвърлят топката на учителите, но когато са пропуснати основни моменти през първите години от развитието на детето, учителите напрактика са безпомощни, след училище за възпитатнието на децата започват да се грижат телевизията и интернет. Безброй са причините за срива на ценностната система днес, не само на младите, но дори и на по-големите хора, отношението към много неща е изродено. „Успешните” модели на поведение днес, коренно се разминават с тези от преди 50, 40 или дори 30 години. Това което някога е било ценно и значимо, сега е разрушено и сринато из основи. Практически няма как да се установят и заложат ценности и норми, в които да бъдат възпитавани децата, понеже и те както и другите формиращи фактор са подложени на непрекъснати промени и реформи.
В този ред на мисли да имаш е много по-лесно от това да бъдеш. Нарочно не се впускам по-конкретно в темата за леките жени, защото леки са не само те, всичко днес е по-леко с тенденция за още повече олекотяване.
Да имаш или да бъдеш? Това е дилемата на човешкия избор днес. Под „съм“ или „имам“ се има в предвид два фундаментални начина на съществуване, два различни вида ориентация — към личността и към материалния свят, две различни структури на характера, преобладаващата от които определя начина, по който човек мисли, чувства и постъпва. В начина на съществуване, изразен с „имам“ взаимоотношението ми със света е отношение на притежание и собственост, в рамките на което искам да превърна в мое притежание всеки и всичко, включително и себе си. Начинът на съществуване „съм“ включва две битийни форми. Първата е противоположна на „имам”, и означава жизненост и естествена отвореност към света. Втората форма на „съм“ е противоположна на „изглеждам” и се отнася до истинската природа, до реалната същност на даден човек или предмет за разлика от измамната външност.
Дилемата „да имаш” или да „бъдеш” остава вечна и неразрешима за човешката същност. От времето на Шекспир обаче едно остава непроменено и това е въпроса дали сме готови да заплатим цената, за направения избор.

Да бъдеш или не — туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да понесеш камшиците, стрелите
на бясната съдба или да се
опълчиш сам срещу море от мъки
и да им туриш край?

Сигурно е и че желанието да имаш всичко и да бъдеш съвършен е толкова силно, колко и желанието да бъдеш съвършен и да имаш всичко.

Мирослав Зашев

Изневярата

Изневярата
статия за радио „Реакция”

В съвременния български тълковен речник е формулирано следното определение за изневяра - нарушаване на вярност, обикновено в любовта, но и към принципи, идеали, разбирания, традиции и т.н. За да разберем по-добре понятието трябва да се вгледаме в етимологичния произход на лексемата, който буквално би звучал – измяна на вярата. Това е простичкото обяснение за същността на изневярата.
Да, има различни видове изневяра - физическа, емоционална, душевна, нравствена, приятелска, любовна и т.н. Всички те обаче си приличат по едно, субекта на изневяра е предал убедеността и увереността си, в партньора, приятеля(в най-общия смисъл на думата) или дори в себе си.
Колкото са видовете изневяра, а те са много, толкова, ако не и повече са причините, подбудите, които карат даден човек да изневери. Въпреки голямото разнообразие на видовете изневяра, през годините се е наложило най-популярното схващане за изневяра, а именно изневярата в партньорските отношения. Сигурен съм, че и първата възникнала асоциация у вас е била физическата изневяра на един от двамата партньори. И това е разбираемо, защото този модел е налаган от всякъде, използва се във филми, шоу програми, клипове, песни, масмедии. Безброй са и списанията и електронните издания, които предлагат наивно-глуповати статии и тестове от сорта на: „5, 10 и т.н. мита за изневярата”, „как да го/я хванем в крачка”, „Какво не е изневяра... според него/нея” и ред подобни.
Наистина това е най-разпространеното схващане за изневяра и въпреки, че не е единствено, сега ще се спра по-подробно на него. Смятам, че при самото „раждане” на двойката, като такава и двамата партньори трябва ясно и категорично да изяснят своите позиции относно изневяра, защото както казах по рано, ако не се измени на вярата в двойката, в същност няма как да има изневяра. Какво означава това? Ако още в самото начало партньорите споделят своите становища относно въпроса „изневяра” и се договорят помежду си за т.н. „отворен тип връзка”, който се налага през последните години, то преспиването на единия или другия със случайно срещнат човек, няма да е изневяра, защото такива са договореностите между двамата, този акт няма да представлява предателство, понеже е следствие на вътрешните закони на двойката.
Ако обаче, не е на лице такава договореност, а напротив и двамата партньори държат на моногамността си, на романтичното доверие и интимността на двойката като самостоятелна единица, която не допуска трети член, то тогава изневярата на един от членовете на двойката, е грубо нарушение на установените между партньорите правила. Тук е мястото да спомена, че в този случай има разлика между емоционална и физическа изневяра.
Емоционалната изневяра може да е на лице, без да съществува физическа, както и обратното, може да има физическа, но не и емоционална изневяра. Тези условности да ги наречем, би трябвало да са предмет на вътрешно партньорските договорености. Всеки човек сам за себе си, разбира и тълкува различните видове изневяра, сам избира дали може да приеме или не физическа, но не и емоционална изневяра и обратното.
Едно е сигурно обаче, ако приемем изневярата(въобще) като проблем в двойката, то за този проблем са нужни двама, рядкост са случаите на изневяра, без значение от нейния вид, в една здрава, емоционална и стабилна връзка, в която партньорите са равнопоставени и споделят общи отговорности.
Могат обаче да се разгледат няколко типа личности по-склонни към изневяра. Това са всички, които не са си достатъчни сами на себе си, които се чувстват непълноценни, които очакват човека до тях да запълни някаква празнина, тези които имат ниска самооценка и търсят себе утвърждаване в чужди обятия, тези които търсят някой да ги развлича, да ги убеждава, че са страхотни, че са единствени, че Са.
Мъжете и жените значително се разминават в мнението си за причините за изневярата. Най-често срещаните при мъжа са: Синдромът на Дон Жуан, като и предния път споменах това е типичния „мъжкар”, които иска да се самоутвърди, чрез безразборните си сексуални контакти. Отмъстителите, които опитват да накарат колкото се може повече жени „да си платят” за „лошото” поведение, причината за това се крие в накърняване на собственото им достойнство от по-силна или властна жена(много често това може и да е майката) в по-ранен етап от живота им. Но това може и да следствие на вземания по-висок пост или по-голяма заплата от страна на съпругата му например. Когато брака зацикли, някои мъже предпочитат да „избягат от скуката”, от колкото да се изправят пред проблема и да го решат.
Данните от едно изследване твърдят, че почти 80% от жените изневеряват „по любов”, затова много по-характерна за жените е емоционалната от колкото физическата, както е при мъжете изневяра. Но причина за изневяра при жените може да са още сексуалната неудовлетвореност, търсенето на общуване и комуникация, която понякога престава да съществува с двойката.
Макар и да звучи много невротично понякога партньора, на когото е било изневерено прибягва до отмъщение за изневярата, за съжаление това може да се превърне в порочен затворен кръг, който да ограби партньорите и да ги съсипе тотално.
Това са малка част от причините и видовете изневяра в двойката. По темата за изневярата възникват купища въпроси, кое е изневяра и кое не, коя изневяра може да се прости и коя не и защо, трябва ли да се признае за изневярата или изневерилия трябва да носи кръста си сам. Всичко това е много субективно и не може да бъде удостоено с готови отговори. Всяка ситуация и е уникална сама по себе си и поради уникалността си се изисква и уникално тълкуване и разрешаване. Всичко е въпрос на вътрешните договорености на партньорите.
Искам обаче да спомена и за последиците от изневярата. Ако изневярата не е края на връзката, то тогава е на лице прошката. Няма как партньора на когото е било изневерено да знае, че другия няма пак да му изневери, няма как и други да знае, че партньора му няма „вечно” да натяква за грешката му, за това след една такава криза в отношенията и двамата трябва да положат усилия и да преоткрият себе си, да си повярват отново, защото както знам вярата е ирационална за нея няма научни обяснения, в нея трябва просто са повярваш. В заключение ще цитирам думите на Хорхе Букай:

„... Настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.”

М.З.

Едно, по-голямо, равно или по-малко е от три?!

Едно, по-голямо, равно или по-малко е от три?!
Статия за рубриката ми в радио Реакция

Връзката за една нощ се определя основно от това, че тя е ориентирана главно към моментното удоволствие. През целия си живот човек се стреми към удоволствието. А в наши дни хедонизма ни е достигнал гигантски размери, въпреки че съм сигурен, че може да расте ли расте. Много от младите хора особено, не живеят в система от стабилни социални професионални отношения, живота е много активен, а всичко това е в разрез с условията, в който трябва да се развива една стабилна, емоционална, дългосрочна връзка. Тръпката от нов контакт...Това безспорно е силният аргумент за еднократните връзки. Тук опонентите веднага биха могли да контрират, че в такава връзка човек не познава и не е отговорен към другия и това е така, при подобна връзка не се достига до интимността, която е висшия пилотаж в сериозните връзки. Но все пак никой не би отказал, тръпката, енергията, хормоналния коктейл, който се излива в нашето тяло, при запознанството ни с нов, привлекателен, а защо не и много секси човек. Тази тръпка определено си заслужава. Като минус на такава връзка бих посочил липсата на дискретност, възможността нашите действия да бъдат използвани за компрометиране и шантажиране дори. Ако пък дадения човек се намира в партньорски взаимоотношения, но въпреки това си позволи такова еднократно изживяване, това може да доведе до проблеми във връзката му, но тук вече става дума за изневярата(която ти предлагам като тема, много подходяща за следващия понеделник). Ако тези връзки се превърнат обаче в постоянна потребност, това може да бъде и симптоматично поведение. Изразяващо дълбоката несигурност, неувереност в личните качества, която кара тези хора постоянно да се самодоказват в собствените си очи, което пък от своя страна автоматично изключва идеята за дълготраен партньор. Голяма емоционална травма и емоционална незрялост, която няма нищо общо с годините ни, могат да бъдат пречка пред разкриването и доверяването на другия. Естествено не трябва да пропускаме и страха от поемането на отговорност, който пак е свързан с емоционалната незрялост. На прага между младежкото и зрялото, много млади хора се чувстват неспособни да поемат отговорността за изграждането на емоционално обвързани отношения, камо ли да поемат ролите на съпруг или родител. В тези случай секса за една нощ е решението, което им позволява да водят сексуално активен живот, без обвързване. За други пък, неблагоприятния опит, на които са били свидетели в собственото си семейство е изградил тази бариера и нежелание за трайно съжителство и обвързване. Могат да се изредят още безброй причини, поради които хората се впускат в безразборни сексуални контакти, това може да се разгледа и като резултат от политическото, икономическото и социалното де стабилизиране, както у нас, така и по света. Живота в криза, изисква оцеляване, а оцеляващи човек не се замисля за, а и не му трябва любов. Според пирамидата на потребностите на Маслоу, любовта стой на 3-тото стъпало, а на 1-вото са задоволяването на физиологичните потребности, от храна, сън, ... секс. Тук е момента да спомена, кое е 2-рото стъпало, а именно сигурност и защита, точно нещата, които ги няма по време на криза, без да влизам в подробности за кризата, която е емоционална, нравствена, социална, и след това материална. Та според Маслоу не е възможно задоволяване на потребност от по-високо равнище, ако не е задоволена потребност от по-ниско равнище. Е сами отгатнете 1 <, = или > е от 3.

М.З.