ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Еклисиаст /избрано/

Екл. 3:1 Има време за всяко нещо,
И срок за всяка работа под небето:
Екл. 3:2 Време за раждане, и време за умиране;
Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Екл. 3:3 Време за убиване, и време за изцеляване;
Време за събаряне, и време за градене;
Екл. 3:4 Време за плачене, и време за смеене;
Време за жалеене, и време за ликуване;
Екл. 3:5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни;
Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Екл. 3:6 Време за търсене, и време за изгубване;
Време за пазене, и време за хвърляне;
Екл. 3:7 Време за раздиране, и време за шиене;
Време за мълчание, и време за говорене;
Екл. 3:8 Време за обичане и време за мразене;
Време за война, и време за мир.

Екл. 3:11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му;
Положил е и вечността в тяхното сърце,

Екл. 3:14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно;
Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него;
И Бог е направил това, за да се боят човеците от Него.

Екл. 4:9 По-добре са двама, отколкото един,
Понеже те имат добра награда за труда си;
Екл. 4:10 Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си;
Но горко на оня, който е сам, когато падне,
И няма друг да го дигне.
Екл. 4:11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят;
А един как ще се стопли сам?
Екл. 4:12 И ако някой надвие на един, който е сам,
Двама ще му се опрат;
И тройното въже не се къса скоро.

Екл. 5:1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом,
Защото да се приближиш да слушаш е по-добро,
Отколкото да принесеш жертва на безумните,
Които не знаят, че струват зло.
Екл. 5:2 Не прибързвай с устата си,
Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога;
Защото Бог е на небесата, а ти на земята,
Затова нека бъдат думите ти малко;
Екл. 5:3 Защото, както съновидението произхожда от многото занимание,
Така и гласът на безумния от многото думи.
Екл. 5:4 Когато направиш обрек Богу,
Не се бави да го изпълниш,
Защото Той няма благоволение в безумните;
Изпълни това, което си обрекъл.
Екл. 5:5 По-добре да се не обричаш,
Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
Екл. 5:6 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти;
И не казвай пред Божия служител, че е било по небрежение;
Защо да се разгневи Бог на гласа ти,
И да погуби делото на ръцете ти?
Екл. 5:7 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи,
Ти се бой от Бога.

Екл. 5:12 Сънят на работникът е сладък, малко ли е ял, или много;
А пресищането на богатия не го оставя да спи.
Екл. 5:13 Има тежко зло, което видях под слънцето, именно,
Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;
Екл. 5:14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай,
И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
Екл. 5:15 Както е излязъл из утробата на майка си,
Гол ще отиде пак както е дошъл,
Без да вземе нещо от труда си,
За да го занесе в ръката си.

Екл. 6:7 Всичкият труд на човека е за устата му;
Душата обаче не се насища.

Екл. 7:1 Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта повече от деня на раждането.
Екл. 7:2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене,
Отколкото да отиде в дом на пируване;
Защото това е сетнината на всеки човек,
И живият може да го вложи в сърцето си.

Екл. 7:8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й;
По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

Екл. 7:20 Наистина няма праведен човек на земята,
Който да струва добро и да не греши.

Екл. 7:26 И намирам, че е по-горчива от смърт
Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови;
Който е добър пред Бога ще се отърве от нея;
А грешникът ще бъде хванат от нея.

Екл. 7:29 Ето, това само намерих,
Че Бог направи човека праведен,
Но те изнамериха много измишления.

Екл. 8:8 Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа,
Нито да има власт над деня на смъртта;
И в тая война няма уволнение,
Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

Екл. 8:12 Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува,
Пак аз това зная, че ще бъде добре,
На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;
Екл. 8:13 А на нечестивия не ще бъде добре,
Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка,
Защото той не се бои пред Бога.

Екл. 9:9 Радвай се на живота с жената, която си възлюбил,
През всичките дни на суетния си живот,
Които ти са дадени под слънцето, -
През всичките дни на твоята суета;
Защото това ти е делът в живота
И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

Екл. 9:11 Обърнах се, и видях под слънцето
Че надтичването не е на леките, нито боят на силните,
Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните,
Нито благоволението на изкусните;
Но на всичките се случва според времето и случая.

Екл. 10:1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи;
Така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

Екл. 10:4 Ако гневът на управителя се подигне против тебе
не напущай мястото си, защото отстъпването отвръща големи грешки,
Екл. 10:5 Има зло, което видях под слънцето, -
Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
Екл. 10:6 Безумният се поставя на висок чин,
А богатите седят в долни места.
Екл. 10:7 Видях слуги на коне,
И князе ходещи като слуги по земята.
Екл. 10:8 Който копае яма ще падне в нея;
И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

Екл. 10:10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му,
Тогава трябва да се напряга повече със силата;
А мъдростта е полезна за упътване.

Екл. 10:11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна,
Тогава няма полза от омайва.
Екл. 10:16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете,
И началниците ти ядат рано!
Екл. 10:17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни,
И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

Екл. 10:20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си,
И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си;
Защото въздушна птица ще отнесе гласа,
И крилатото ще извести това нещо.

Екл. 11:1 Хвърли хляба си по водата,
Защото след много дни ще го намериш!
Екл. 11:2 Дай дял на седмина, и дори на осмина;
Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.

Екл. 11:4 Който се взира във вятъра няма да сее;
И който гледа на облаците няма да жъне.
Екл. 11:5 Както не знаеш как се движи духът,
Нито как се образуват костите в утробата на непразната,
Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.

Екл. 11:9 Весели се младежо, в младостта си
И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти,
И ходи по пътищата на сърцето си,
И според каквото гледат очите ти!
Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
Екл. 11:10 Затова отмахни от сърцето си досадата,
И отдалечи от плътта си всичко що докарва неволя;
Защото младостта и юношеството са суета.

Екл. 12:1 И помни Създателя си в дните на младостта си,
Преди да дойдат дните на злото,

Екл. 12:13 Нека чуем краят на цялото слово:
Бой се от Бога и пази заповедите Му,
Понеже това е всичко за човека;
Екл. 12:14 Защото, относно всяко скрито нещо,
Бог ще докара на съд всяко дело,
Било то добро или зло.

Няма коментари:

Публикуване на коментар