Въпросът е Отговорът

Написаните по-долу въпроси не ще бъдат нещо ново за теб, защото отговорите им са просто 50 общочовешки истини, от тези най-съкровените и най-интимните, върху които сме разсъждавали всички на един или друг етап от живота си.

Магията на тази статия се крие в това, че сега те са зададени наведнъж и в определен ред.
Въпросите нямат верни и грешни отговори. След като им отговорищ мислено обаче, ще откриеш неща за себе си, които могат да променят цялото ти възприятие за живота и теб самия.

Просто ги прочети и се опитай да си отговориш. И най-важното – бъди честен. Не забравяй, че понякога това, да си зададеш правилният въпрос, е всъщност Отговора.

1. Колко годишни бихте били, ако не знаехте на колко сте в момента?
2. Кое е по-лошото: да се провалиш, или така и да не пробваш?
3. Щом животът е толкова кратък, защо правим толкова неща, които не ни харесват и защо не правим толкова неща, които ни харесват?
4. Когато вече всичко е казано и направено, в крайна сметка, повече ли сте казали, или повече направили?
5. Кое е едното нещо, което най-много бихте искали да промените в света?
6. Ако щастието бе валутата, в която се плаща, коя е работата, която щеше да ви направи богати?
7. Действително ли правите онова, в което вярвате, или просто сте се примирили с това, което вършите?
8. Ако продължителността на човешкия живот беше 40 години, по какъв по-различен начин бихте го изживели?
9. До каква степен действително контролирате посоката на живота си в момента? Или в какъв процент?
10. Кое за вас е по-важно: да правите нещата правилно, или да правите правилните неща?
11. Представете си, че вечеряте с трима души, които уважавате и на които се възхищавате. Всички те започват да критикуват ваш близък приятел, който не знаят, че познавате. Критиките са безвкусни и недостойни. Какво ще направите?
12. Ако можете да дадете на едно новородено бебе само един съвет, какъв би бил той ?
13. Бихте ли нарушили закона, за да спасите обичан от вас човек?
14. Случвало ли ви се е да видите креативност там, където отначало сте видели лудост?
15. Какво е онова нещо, което сте сигурни, че правите различно от останалите?
16. Защо нещата, които ви правят щастливи, не правят щастливи всички?
17. Кое е нещото, което не сте направили, а истински сте искали? Какво ви спира?
18. Държите ли (се за) нещо, от което наистина трябва да се освободите?
19. Ако трябваше да се преместите на място или държава, в която не живеете в момента, къде щяхте да отидете и защо?
20. Натискате ли копчето на асансьора повече от веднъж ? Наистина ли мислите, че това ще го направи по-бърз?
21. Какво предпочитате – да сте загрижен гений или весел глупак?
22. Защо това, което сте вие, сте вие?
23. Били ли сте някога този приятел, който искате да имате?
24. Кое е по-лошо: когато добър приятел си замине, или да изгубите връзка с приятел, който живее до вас?
25. За какво сте най-благодарни?
26. Какво предпочитате – да изгубите всичките си стари спомени, или да не сте способни да създавате нови?
27. Възможно ли е да научите истината, без първо да я предизвикате?
28. Сбъдвал ли се е някога вашият най-голям кошмар?
29. Спомняте ли си преди 5 години онзи момент, в който бяхте ужасно разстроени? Той има ли значение изобщо сега?
30. Кой е най-щастливият ви спомен от детството?
31. В кой момент от близкото ви минало се почувствахте най-жив и мотивиран?
32. Ако не сега, кога тогава?
33. Ако не сте постигнали още нищо, какво изобщо имате да губите?
34. Случвало ли ви се е някога да бъдете с някого, с когото не сте си казали и дума, а след това да имате чувството, че сте провели най-хубавия разговор на света?
35. Защо същите онези религии, които даряват любов, причиняват толкова много войни?
36. Възможно ли е да знаете, без съмнение, кое е добро и кое зло?
37. Ако спечелите един милион лева, ще напуснете ли работата си?
38. Какво предпочитате – да имате по-малко работа за вършене, или да вършите много работа, която истински ви харесва?
39. Имате ли чувството, че този ден сте го изживели вече сто пъти?
40. Кога беше последният път, когато крачехте в мрака, водени единствено от слабото сияние на някаква идея, в която сте вярвали сляпо?
41. Ако узнаете, че всички, които познавате, ще умрат утре, кой бихте избрали да посетите днес?
42. Бихте ли намалили продължителността на живота си с 10 години, за да станете ужасно атрактивни и известни?
43. Каква е разликата между това да сте живи и да живеете истински?
44. Кога е времето, в което трябва да спрете да изчислявате рисковете и наградите и просто да тръгнете да правите това, което смятате за правилно, през глава?
45. Ако се учим от грешките си, защо толкова се притесняваме да не направим грешка?
46. Какво бихте направили по друг начин, ако знаете, че никой няма да ви критикува?
47. Кога беше последният път, когато чухте звука от собственото си дишане?
48. Какво обичате? Изразявали ли са някои от скорощните ви действия любовта ви към това нещо?
49. Ще помните ли това, което правите сега, след 5 години ? А това, което правихте вчера? А онзи ден?
50. Непрекъснато взимате решения. Въпросът е, сами ли ги взимате, или позволявате на другите да решават вместо вас?

Писмо на Чарли Чаплин до дъщеря му Жералдин

Моето момиче,

Сега е нощ. Всички невъоръжени воини в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.

Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезнал от очите ми. Той е тук - на масата, тук до моето сърце. Но къде си ти? Там, в приказния Париж, танцуваш на величествената сцена на Шан з’Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина.

Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийската красавица, пленена от хан Тартар. Бъди красива и танцувай! Бъди звезда и сияй! Но ако възторзите на публиката те опияняват, ако ароматът на цветята, изпратени до тебе, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща!

Аз съм твоят баща, Жералдин! Аз съм Чарли Чаплин! Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка - за спящата красавица, за чудния дракон в полето… А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: “Върви си! Аз спя с мечтите на моята дъщеря!”

Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: “Виждате ли това момиче. Това е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва- Чарли! Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут! Днес е твой ред. Танцувай! Аз танцувах в широк и скъсан панталон, а ти - в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигат понякога в небесата. Иди! Иди и там! Не се завръщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: ” Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?” Ти не ме познаваш, Жералдин… Колкото и приказки да съм ти разказвал през ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал… А тя също е интересна… Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после събираше милостиня. Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече! Аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушуваше цял океан от гордост, а трябваше подхвърлените монети да го пресушават! Но въпреки това аз съм жив, а за живота обикновено малко се говори. По-добре да говорим за теб. След твоето име, Жералдин, е моето - Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика! В полунощ, когато излизаш от големия салон, ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена. И ако е бременна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите - ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус ти разглеждай града, разхождай се. Гледай хората! Вдовиците и сираците гледай! И най-малко по един път на ден си казвай: “И аз съм една от тях!”

Да! Ти си една от тях, моето момиче!Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената. Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам. Там ще видиш танцьорки като теб - даже и по-красиви от теб, и по-горди от теб. Там от ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни! Добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре, който свири по-добре! И знай - в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да наругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена. Аз ще умра, но ти ще живееш. Искам ти никога да не живееш в бедност. Заедно с това писмо ти изпращам и един празен чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да го намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи.

Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за играчите. Но трябва да ти кажа една истина, моето момиче - хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат. Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек. И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен. На нея по й приляга да говори за това…

Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Твоето тяло е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш оттам по-облечен и по-чист. Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време. Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е отпреди десет години, от времето, което си отива. Не се бой - тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последния човек, който става поданик на острова на голите!

Знам, че синове и бащи винаги са били във вечен двубой! С мене, с моите мисли воювай, моето момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, и искам да вярвам - тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо - ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа. Чарли е остарял вече, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна на сцената ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми е в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си - Чарли!

Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек.

Опитай и ти !

Приятел

Приятел е този, с когото и мълчанието е приятно...Приятел е този, който е винаги насреща в трудни моменти...Приятел е този, пред когото можеш не само да се смееш, но и да си поплачеш...Приятел е този, който ще ти остане верен, дори когато всички други се откажат от теб...Приятел е този, който те разбира, дори тогава, когато ти самият не се разбираш...Приятел е този, който те приема такъв, какъвто си - с всичките твои недостатъци, дори и някои от тях да му причиняват болка...Приятел е този, който винаги ти казва истината - дори тогава, когато тя не ти харесва...Приятел е този, който не е с теб заради някакви облаги, а ти е приятел дори тогава, когато това не му е изгодно...Приятел е този, който винаги е искрен с теб, защото знае, че ти винаги ще го разбереш…Приятел е този, на който можеш да простиш дори това, което никога не би простил на никой друг…Приятел е този, който продължава да е с теб дори когато целият останал свят си отиде...
Защото истинските приятели са като звездите: не винаги ги виждаш, но знаеш, че винаги са около теб!

Еклисиаст /избрано/

Екл. 3:1 Има време за всяко нещо,
И срок за всяка работа под небето:
Екл. 3:2 Време за раждане, и време за умиране;
Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Екл. 3:3 Време за убиване, и време за изцеляване;
Време за събаряне, и време за градене;
Екл. 3:4 Време за плачене, и време за смеене;
Време за жалеене, и време за ликуване;
Екл. 3:5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни;
Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Екл. 3:6 Време за търсене, и време за изгубване;
Време за пазене, и време за хвърляне;
Екл. 3:7 Време за раздиране, и време за шиене;
Време за мълчание, и време за говорене;
Екл. 3:8 Време за обичане и време за мразене;
Време за война, и време за мир.

Екл. 3:11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му;
Положил е и вечността в тяхното сърце,

Екл. 3:14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно;
Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него;
И Бог е направил това, за да се боят човеците от Него.

Екл. 4:9 По-добре са двама, отколкото един,
Понеже те имат добра награда за труда си;
Екл. 4:10 Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си;
Но горко на оня, който е сам, когато падне,
И няма друг да го дигне.
Екл. 4:11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят;
А един как ще се стопли сам?
Екл. 4:12 И ако някой надвие на един, който е сам,
Двама ще му се опрат;
И тройното въже не се къса скоро.

Екл. 5:1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом,
Защото да се приближиш да слушаш е по-добро,
Отколкото да принесеш жертва на безумните,
Които не знаят, че струват зло.
Екл. 5:2 Не прибързвай с устата си,
Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога;
Защото Бог е на небесата, а ти на земята,
Затова нека бъдат думите ти малко;
Екл. 5:3 Защото, както съновидението произхожда от многото занимание,
Така и гласът на безумния от многото думи.
Екл. 5:4 Когато направиш обрек Богу,
Не се бави да го изпълниш,
Защото Той няма благоволение в безумните;
Изпълни това, което си обрекъл.
Екл. 5:5 По-добре да се не обричаш,
Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
Екл. 5:6 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти;
И не казвай пред Божия служител, че е било по небрежение;
Защо да се разгневи Бог на гласа ти,
И да погуби делото на ръцете ти?
Екл. 5:7 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи,
Ти се бой от Бога.

Екл. 5:12 Сънят на работникът е сладък, малко ли е ял, или много;
А пресищането на богатия не го оставя да спи.
Екл. 5:13 Има тежко зло, което видях под слънцето, именно,
Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;
Екл. 5:14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай,
И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
Екл. 5:15 Както е излязъл из утробата на майка си,
Гол ще отиде пак както е дошъл,
Без да вземе нещо от труда си,
За да го занесе в ръката си.

Екл. 6:7 Всичкият труд на човека е за устата му;
Душата обаче не се насища.

Екл. 7:1 Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта повече от деня на раждането.
Екл. 7:2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене,
Отколкото да отиде в дом на пируване;
Защото това е сетнината на всеки човек,
И живият може да го вложи в сърцето си.

Екл. 7:8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й;
По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

Екл. 7:20 Наистина няма праведен човек на земята,
Който да струва добро и да не греши.

Екл. 7:26 И намирам, че е по-горчива от смърт
Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови;
Който е добър пред Бога ще се отърве от нея;
А грешникът ще бъде хванат от нея.

Екл. 7:29 Ето, това само намерих,
Че Бог направи човека праведен,
Но те изнамериха много измишления.

Екл. 8:8 Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа,
Нито да има власт над деня на смъртта;
И в тая война няма уволнение,
Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

Екл. 8:12 Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува,
Пак аз това зная, че ще бъде добре,
На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;
Екл. 8:13 А на нечестивия не ще бъде добре,
Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка,
Защото той не се бои пред Бога.

Екл. 9:9 Радвай се на живота с жената, която си възлюбил,
През всичките дни на суетния си живот,
Които ти са дадени под слънцето, -
През всичките дни на твоята суета;
Защото това ти е делът в живота
И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

Екл. 9:11 Обърнах се, и видях под слънцето
Че надтичването не е на леките, нито боят на силните,
Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните,
Нито благоволението на изкусните;
Но на всичките се случва според времето и случая.

Екл. 10:1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи;
Така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

Екл. 10:4 Ако гневът на управителя се подигне против тебе
не напущай мястото си, защото отстъпването отвръща големи грешки,
Екл. 10:5 Има зло, което видях под слънцето, -
Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
Екл. 10:6 Безумният се поставя на висок чин,
А богатите седят в долни места.
Екл. 10:7 Видях слуги на коне,
И князе ходещи като слуги по земята.
Екл. 10:8 Който копае яма ще падне в нея;
И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

Екл. 10:10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му,
Тогава трябва да се напряга повече със силата;
А мъдростта е полезна за упътване.

Екл. 10:11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна,
Тогава няма полза от омайва.
Екл. 10:16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете,
И началниците ти ядат рано!
Екл. 10:17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни,
И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

Екл. 10:20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си,
И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си;
Защото въздушна птица ще отнесе гласа,
И крилатото ще извести това нещо.

Екл. 11:1 Хвърли хляба си по водата,
Защото след много дни ще го намериш!
Екл. 11:2 Дай дял на седмина, и дори на осмина;
Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.

Екл. 11:4 Който се взира във вятъра няма да сее;
И който гледа на облаците няма да жъне.
Екл. 11:5 Както не знаеш как се движи духът,
Нито как се образуват костите в утробата на непразната,
Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.

Екл. 11:9 Весели се младежо, в младостта си
И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти,
И ходи по пътищата на сърцето си,
И според каквото гледат очите ти!
Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
Екл. 11:10 Затова отмахни от сърцето си досадата,
И отдалечи от плътта си всичко що докарва неволя;
Защото младостта и юношеството са суета.

Екл. 12:1 И помни Създателя си в дните на младостта си,
Преди да дойдат дните на злото,

Екл. 12:13 Нека чуем краят на цялото слово:
Бой се от Бога и пази заповедите Му,
Понеже това е всичко за човека;
Екл. 12:14 Защото, относно всяко скрито нещо,
Бог ще докара на съд всяко дело,
Било то добро или зло.