Whitney Houston - I Will Always Love You

WE WILL ALWAYS LOVE YOU

99-те най-романтични неща

Не само за 14-ти февруари е добре да се присещаме за романтиката и да я търсим, а защо не и да я създаваме! Не всички романтични неща са скъпи като шампанското с ягоди или шоколадовите трюфели с червено вино. Не малка част от тях са дори безплатни. Ето и пълния списък!

• 1. Да наблюдавате заедно залеза на слънцето.
• 2. Да си вземете заедно душ.
• 3. Да си направите масаж на гърба.
• 4. Да слушате класическа музика и да се прегръщате в полумрака.
• 5. Да се целувате страстно.
• 6. Да я докосваш надолу по гърба.
• 7. Да си шепнете.
• 8. Да си сготвите заедно нещо вкусничко.
• 9. Да стоите заедно под дъжда.
• 10. Да се облечете взаимно.
• 11. Да се съблечете един другиго.
• 12. Да целувате всяка частичка от тялото й (му).
• 13. Да се държите за ръце.
• 14. Да спите заедно. (Да-да, именно да спите…not sex)
• 15. Да се галите.
• 16. Да си говорите задушевно, полуразсъблечени.
• 17. Да си подарявате взаимно подаръци.
• 18. Да й подариш малко букетче полски цветя.
• 19. Да облечеш негова дреха.
• 20. Да полежите на земята в полето и да гледате звездите.
• 21. Научи кой е любимият й парфюм и го използвай всеки път, когато отиваш при нея.
• 22. Свещи, ароматни масла, полумрак и музика правят секса/прегръдките вълшебни.
• 23. Целувайте се при всеки удобен случай.
• 24. Не обличай долно бельо и нека той(тя) да забележи това.
• 25. Не се надувайте. Дръжте се по-непосредствено!
• 26. Целуни я нежно по челото, зад ухото, след това й прошепни: “Обичам те”.
• 27. Заспете от умора, разговаряйки един с друг по телефона.
• 28. Вана с пяна.
• 29. Разходете се по плажа през нощта.
• 30. Правете любов.
• 31. Четете и си разменяйте стихове.
• 32. Вдишвайте аромата на косите й.
• 33. Прегръдките са универсално средство.
• 34. Казвай “Обичам те” само когато чувстваш това.
• 35. Прави случайни подаръци (цветя/кукли/книги и т. н.).
• 36. Кажи й, че тя е единственото момиче, което желаеш. Не лъжи!!
• 37. Прекарвайте всяка свободна секунда заедно.
• 38. Кажи й, че тя не е длъжна да прави нищо, ако няма желание. Предложи й да опита.
• 39. Гледайте се взаимно в очите.
• 40. Нежно прекарай ръка по бузата й, гледайки я в очите, й разкажи за своята любов и я целуни.
• 41. Разговаряйте само на езика на тялото и очите.
• 42. Пред хората – само лек флирт.
• 43. Застани зад нея и бръкни с ръце в джобовете й отпред.
• 44. Напиши любовна бележка и я сложи в неговия/нейния джоб.
• 45. Устните са за целуване. Както и очите, пръстите, бузите, челото, ръцете, ушите.
• 46. Купи й пръстенче.
• 47. Пейте заедно!
• 48. Почетете му/й на глас!
• 49. Изразявайте чувствата си!
• 50. Не си губете времето, когато оставате сами.
• 51. Разкажи й какво си мислиш, когато си на лекции (на работа).
• 52. Нарисувай нещо (ако умееш...) за него/нея...
• 53. Позволи й да поседи на коленете ти.
• 54. Идете заедно на туристически поход в планината или в гората.
• 55. Водното легло е нещо, което трябва да се опита.
• 56. Пристигайки вкъщи, позвъни й веднага.
• 57. Целуни й коремчето.
• 58. Винаги я прегръщай.
• 59. Момчетата обичат късите поли.
• 60. Съвместният обед укрепва отношенията.
• 61. Спагети…
• 62. Дръж й ръката, гледай я в очите, целуни й ръката и я притисни до сърцето си.
• 63. Ако не чуваш биенето на сърцето й, не сте достатъчно близко.
• 64. Танцувайте заедно.
• 65. Седнете пред огъня/камината, правете любов там.
• 66. Може да направиш така, че тя да заспи на коленете ти.
• 67. Занеси я в леглото.
• 68. Не се съмнявай в нея/в него.
• 69. Напиши на лист хартия “Аз те обичам” огледално обърнато и й/му го дай.
• 70. Заради нея/него може да нарушиш правилата на добрия тон.
• 71. Не забравяй да се извиняваш, когато й/му звъниш през пет минути.
• 72. Дори да си много зает, спри се, позвъни й и и кажи, че я обичаш.
• 73. Заминавайки на далечен път, звъни й, казвай й, че мислиш за нея.
• 74. Разкажи й сънищата си.
• 75. Мини 20 километра, за да я погледнеш за две минути.
• 76. Споделете си един с друг най-съкровените тайни и мечти.
• 77. Разкажи й/му своите религиозни преживявания.
• 78. Пред нейните родители бъди очарователният принц.
• 79. Изпълни всички ваши фантазии. (Не задължително сексуални.)
• 80. Среши косите й.
• 81. Недей да спиш през цялата нощ, измисли 99 начина да й направиш приятно.
• 82. Запознай се с нейните (неговите) приятели.
• 83. Идете заедно на църква.
• 84. Заведи я на романтична мелодрама и запомни какво й е харесало.
• 85. В ясна нощ поседете прегърнати при пълнолуние.
• 86. Изучете взаимно навиците си и не повтаряйте грешките си два пъти.
• 87. Всекиму се дава втори шанс.
• 88. Описвай удоволствието, което изпитваш, когато си с нея.
• 89. Споделете един с друг своите тайни.
• 90. Направете си снимки.
• 91. Обичайте се взаимно истински или се разделете.
• 92. Напиши разказ за това как си се влюбил в нея и й го подари.
• 93. Направи така, че тя винаги да знае какво мислиш ти за нея.
• 94. Обикни себе си преди да обикнеш когото и да било другиго.
• 95. Научи няколко приятни фрази на чужди езици.
• 96. Поздрави я с песен по радиото.
• 97. Спете заедно съблечени.
• 98. Не позволявай никому да я обижда.
• 99. Никога не забравяй да я целунеш за лека нощ. Винаги й казвай “Лека нощ!”

Интернет.

200 години Чарлз Дикенс

Чарлз Джон Хъфман Дикенс е роден на 7 февруари 1812 година, в Ландпорт, Англия. Три години по-късно семейството се мести в Лондон. Детството му е почти идилично, прекарва времето в игри навън, но също така чете много. Баща му работи за кратко като чиновник, което позволява на Чарлз да получи частно обучение за няколко години в училище Уилям Гилс, в Чатман. Този период е неочаквано прекъснат, след като Джон Дикенс похарчва повече средства, отколкото има и е вкаран в затвора за това. Малко по-късно останалата част от семейството се присъединила към него, освен Чарлз, който остава на пансион при Елизабет Ройланс, семейна приятелка. За да плаща за пансиона си, и за да помогне на своето семейство, Дикенс започва да работи в голям склад за стоки на десет часов работен ден. Понякога чак жестоките работни условия, оставят дълбок отпечатък върху него.

След като Джон Дикенс прекарва няколко месеца в затвора, неговата баба умира и му завещава известна сума пари, с която той успява да се разплати с кредиторите и да се върне със семейството си при г-жа Ройланс. Все пак майката на Чарлз не иска от него да напусне работа, което много го наранява и му повлиява в отношението към жените. Така условията на работа на средната класа става една от главните теми в творчеството му. По това време започва да посещава академия Уелингтън, което според него не е добро училище. По-късно започва работа като чиновник в адвокатска кантора Елис и Блакмор. В свободното си време научава стенография и напуска работа, за да бъде репортер на свободна практика. През 1830, Чарлз среща първата си любов, Мария Бийднел, прототип на Дора в „Дейвид Копърфийлд”. Родителите й не одобряват Дикенс и я изпращат на обучение в училище в Париж.

През 1833 година, Чарлз Дикенс публикува първата си книга A Dinner at Poplar Walk. След това става политически журналист. Скечовете и статиите, които пише се издават в следващата му книга през 1836. Успехът му на писател продължава да расте и на следващата година той публикува „Оливър Туист”. През 1836 година, той се жени за Катрин Хогърт, дъщеря на издателя на Evening Chronicle. След кратък меден месец те се установяват в Блумсбъри. Двамата имат десет деца. Неговият по-малък брат Фредерик и сестра му Мери се пренасят при тях. Той е много привързан към сестра си, но тя умира в ръцете му през 1837, след кратко боледуване.

През 1842, Чарлз Дикенс и неговата съпруга предприемат първото му пътуване до САЩ и Канада, което е доста успешно, независимо от подкрепата му за премахване на робството. През 1846 година, Дикенс инвестира в благотворителен проект за изграждане на къща, която да приютява изпаднали жени, където да им помагат да се научат да домакинстват и да поемат нов път в живота. След това филантропията на Дикенс става добре известна, като в някои проекти той дори участва анонимно.

През 1851, семейство Дикесн се местят в Tavistock House, където той написва много от произведенията си – Мрачната къща /1852/, Трудни времена /1854/, Малката Дорит /1857/. През 1856 година, доходите от книгите му позволяват да купи къщата Gad’s Hill Place, покрай която минавал всеки ден като дете и мечтаел един ден да живее в нея. През 1857, Дикенс наема професионални актьори да изпълнят пиесата му „Замръзналата бездна”, която написва с протежето си Уилки Колинс. Тогава започва връзка с една от актрисите, Елън Тернан, която продължава до края на живота му. На следващата година се разделя с жена си Катрин, но по това време разводът е бил немислим за хора, толкова известни, какъвто е бил и той.

След десет години почивка, Дикенс предприема пътуване из английските провинции. След това написва други шедьоври като – Приказка за два града /1859/ и Големите надежди /1861/.

На 9 юли 1865, докато се връща от Париж, заедно с Тернан, Чарлз Дикенс попада в голямата влакова катастрофа при Стейпълурост. Единственият вагон, който остава непокътнат и върху релсите е този, в който пътува Дикесн. Той се опитва да помогне на останалите ранени, докато дойде помощ.

През 1867, той предприема второто си пътуване в Америка. На следващата година предприема пътуване из Англия и Шотландия, изнасяйки серия от „четения”, но през 1869 показва симптоми на лек удар и останалите четения са отменени. На следващата година, Дикенс преживява още един удар, в къщата си. Той умира на следващия ден, като така и не се връща в съзнание.

Той е погребан в Уестминстърското абатство, макар това да не било неговата воля. В завещанието си, той казва, че не иска да му бъдат издигани паметници в негова чест. В него той оставя и голяма сума пари на Тернан, позволявайки й да стане независима жена. За тяхната връзка се съди единствено от книгата на дъщеря му Мери, тъй като самата Тернан изгаря писмата, които са си писали. В книгата Мери разказва за тайната им връзка, продължила 13 години, и твърди, че са имали син, който обаче умира съвсем малък.

Стоянка Мутафова - една фурия на 90

Една от иконите на българския театър, голямата актриса Стоянка Мутафова днес, 2 февруари, навършва 90 години и на преклонна възраст тя не се отделя от сцената, а празнува на нея. Тази вечер от 19 ч. почитателите й ще я гледат в постановката "Госпожа Стихийно бедствие" в Сатиричен театър "Алеко Константинов".

Дори и на 90 тя влиза под кожата на най-фаталната, най-сексапилната и най-женствената дама, каквато е в мечтите на героинята си. Нейната 90-годишна Олга танцува степ, чарлстон, сиртаки, валс, командва цяла къща и най-вече дъщеря си Елза, останала стара мома заради нея.

След постановката Мутафова ще получи специалното отличие "Златен век" с огърлие от министъра на културата Вежди Рашидов, съобщиха от театъра.

С това изявите на актрисата на сцената на Сатиричния театър не свършват. В средата на януари бе обявено, че Мутафова е започнала репетиции на френската комедия "Столетие мое" от Мишел Лоранс. В пиесата тя играе ролята на Малу, която празнува стотния си рожден ден и по повода около нея се събира цялото и семейство.

Режисьор на постановката е Владимир Петков, а на сцената заедно с 90-годишната актриса излизат и Йорданка Стефанова, Росица Александрова и най-новото попълнения в екипа на театъра - Полин Лалова. Почтитатели на театъра могат да очакват "Столетие мое" на сцена в началото на април.

Рожденият ден на актрисата, наричана често покрай ролите си госпожа Стихийно бедствие и г-жа Министершата, ще бъде отблелязан и с филми с нейно участие в програмата на кино "Одеон" и Българската национална телевизия.

В "Одеон" от 17:30 ч. ще дават "Езоп" на Рангел Вълчанов, където Мутафова си партнира с Георги Калоянчев, Доротея Тончева, Джоко Росич и Константин Коцев. Малко по-късно, от 18:45 и от 21 ч., в две части по БНТ ще бъде излъчен филмът "120 мнути голям смях със Стоянка Мутафова", посветен на живота на актрисата, в който са включени кадри от Златния фонд на телевизията, откъси от телевизионни и театрални спектакли, филми и забавни програми.

Малко преди рождения й ден издателство "Слънце" публикува и нейната автобиографична книга, озаглавена "Една фурия на 90", със съавтор драматурга Юрий Дачев. Официалната премиера на книгата ще бъде на 8 февруари в столичната книжарница "Хеликон-България". В нея актрисата разкрива "гаменския" си нрав, както самата тя го определя в анонса на книгата.

Стоянка-Мария Константинова Мутафова се ражда в София на 2 февруари 1922 г. Завършила е класическа филология в Софийски университет, както и Държавната тетрална школа в столицата. Преди да стане част от основателите на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" през 1956 г., в началото на кариерата си е актриса в екипа на Народния театър "Иван Вазов" в периода между 1949 и 1956 г.

Българската публика я обича най-вече заради ролите й на сцена в спектаклите "Госпожа Стихийно бедствие", "Магистратите също плачат", " Големанов", "Шедьовър" и "Космонавти". На големия и малкия екран зрителите я помнят от появите и във филмите "Специалист по всичко", "Бялата стая", "Кит", "Езоп", "Топло", като през последните години участва и в сериала "Столичани в повече".

http://www.dnevnik.bg

Незабележими следи

…Прозорецът беше отворен. Студеният въздух нахлуваше в стаята и вледеняваше всичко. Рисуваше призрачно бели, дяволски красиви цветя по стъклото, играеше си със заскрежената вече завеса. Прииждаше на талази, изсмукваше последните капки топлина и надежда от всичко, до което се докоснеше, оставяйки ледени, незабележими следи.

***

Той, обаче не усещаше ледените му целувки. Беше изгубил чувствителността си към всичко. Ледът и студът отдавна бяха вкопчили в сърцето му, злокобните си прегръдки. Единствените спомени за някакво чувство, бяха на празнота.За другите той имаше всичко: семейство, което го обича, верни приятели, работа, която харесва, хубави дрехи, скъпи неща, да за другите той имаше всичко. Наистина имаше всичко това, оценяваше го, но въпреки това, чувството за празнота не го оставяше намира. Липсваше му нещо, нещо, което беше искал цял живот – любов. Искаше да дари на един човек, цялата си любов, искаше да обича и да бъде обичан. Но любовта сякаш бягаше от него, колкото повече я търсеше и преследваше, тя толкова по-ловко му се измъкваше и се скриваше още по-дълбоко.
От няколко години, той не се беше влюбвал, за разлика от преди, когато да бъде влюбен, бе нормалното му състояние. Това го съсипваше, унищожаваше го. Мразеше до болкаа безсилието си. Искаше да се влюби отново, отново да повярва в любовта, но не успяваше. Всеки подобен опит завършваше с двойно по-голямо разочарование. През деня успяваше някак да се справи с това положение, имаше работа, ангажименти, но вечер. Когато нощта покриваше с черната си пелерина града и той се прибираше в огромния си празен апартамент, го обземаха мрачни мисли. Искаше да има семейство, деца, мечтаеше за това, още когато беше малко момче. Въображението му рисуваше толкова ярки и пъстри картини, които бяха толкова реални, че ако се протегнеш можеш да ги пипнеш, той го направи, протегна се, но ръката му увисна във въздуха, а шарените картини се изпариха. В неговото въображение, той имаше всичко, което му липсваше в реалността. Затова обичаше да живее в своя измислен свят.
Вечер преди да заспи, беше неговото време, неговото време за живот, само тогава се чувстваше цял и пълен, само тогава всичко имаше смисъл, само тогава беше щастлив, весел, безгрижен и усмихнат, само тогава беше влюбен и раздаваше любовта си. Така заспиваше всяка вечер.
Всяка вечер обаче се събуждаше от един и същ кошмар, най-големият кошмар - реалността. Събуждаше се, целият облян в студена пот, не искаше да живее в реалния живот, искаше неговият - въображаем, но осъзнаваше, че той съществува единствено във въображението му, тези мисли не му даваха покой. Не можеше повече да спи, затова стана и отвори прозореца…

М.З.