четвъртък, 16 декември 2010 г.

Да има Дядо Коледа

През 1897 г. Вирджиния (1889-1971) - осем-годишната дъщеря на Филип О'Ханлън, пита баща си дали наистина има дядо Коледа. Вирджиния О'Ханлън започва да се съмнява в съществуването на брадатия старец, когато нейните приятели ѝ казват, че той не съществува.
Филип предлага на дъщеря си да пише на известния по това време в Ню Йорк вестник The Sun, като ѝ казва, че „ако видиш нещо в Сън, значи е истина.“. Той вероятно се е опитвал да избегне директен отговор, но Филип съвсем несъзнателно дава възможност на един от редакторите на вестника - Франсис Чърч да повдигне простичкия въпрос и да отговори, разгръщайки сложните му философски страни.

„Сън“:
Скъпи редакторе! Аз съм на 8 години.
Някои от моите малки приятели казват, че няма дядо Коледа.
Татко казва: „Ако видиш нещо в „Сън“, значи е истина.“
Моля ви кажете ми истината: има ли дядо Коледа?
ВИРДЖИНИЯ О'ХАНЛЪН
115 ЗАПАД ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТА УЛИЦА

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична епоха. Те вярват единствено на това, което виждат. Мислят, че нищо, което малките им умове не разбират, не съществува. Всички умове, Вирджиния, независимо дали принадлежат на възрастни, или на деца, са малки. Във великата наша вселена човекът е просто едно насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безграничния свят около него и съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото знание.

Да, Вирджиния, има дядо Коледа. Той съществува толкова очевидно, колкото любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост. Уви, колко ужасен би бил света ако нямаше дядо Коледа. Би бил толкова ужасен, колкото ако нямаше Вирджинии. Нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които да правят това съществуване поносимо. Нямаше да има имаме друга радост, освен тази, изпитвана чрез зрението и хладния разум. Вечната светлина, с която детството изпълва света, би била унищожена.

Да не вярваш в дядо Коледа! Това е като да не вярваш във феи. Може да накараш баща си да наеме мъже, които да наблюдават всеки комин на Бъдни вечер, за да хванат дядо Коледа, но дори и да не го видят да слиза, какво биха доказали? Никой не вижда дядо Коледа, но това не е знак, че той не съществува. Най-истинските неща в света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Виждала ли си феи да танцуват по поляната? Разбира се, че не си, но това не е доказателство, че те не са там. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които не са видени и които са невидими в този свят.

Можеш да счупиш детска дрънкалка и да видиш какво създава звука вътре, но има було, което покрива невидимия свят и което дори най-силните мъже, нито дори обединената сила на най-силните мъже, които някога са живели, могат да повдигнат. Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да дръпнат настрани завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са там. Всичко ли е истинско? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-реално.

Да няма дядо Коледа! Слава Богу, той е жив и живее завинаги. След хиляда години, Вирджиния, не, след десет пъти по десет хиляди години той ще продължава да носи радост на детското сърце.

Франсис Чърч, статия за вестник "The Sun"

петък, 12 ноември 2010 г.

"Приказки за пораснали деца" Мадлен Алгафари

Едно плюс едно е равно на Едно


Адаптация по едноименната приказка на Мадлен Алгафари, 1+1=1. Филма е реализиран с любезното съдействие на Марина Новачева. Автор и режисьор Мирослав Зашев. Текст Мадлен Алгафари.

петък, 20 август 2010 г.

Хаос от цветни точки

мАко всичко в живота ти изглежда като хаос от цветни точки или случайни събития, опитай се да смениш перспективата, от която гледаш на нещата.Представи си, че си завираш главата в някоя книжка с много цветни илюстрации, естествено от 1 сантиметър няма да виждаш нищо освен „цветни точки”, но ако погледнеш от 1 метър всичко ще си дойде на мястото.Така е и с живота ни.От по висока перспектива всичко в живота и около него, всичко което ни се случва и преживяваме има смисъл.Света не е хаос от „цветни точки”, а всъщност всички ние сме свързани, а това е прекрасно, истинско, красиво и добро.От толкова близо не може да очакваме всичко да има смисъл, точно сега.Но все повече и повече напоследък чувствам как всички сме свързани в едно цяло.И в живота на всички ни има всичко, ние самите сме всичко.И това ни прави хора, витални, нормани, различни,хармонични, истински, живи, божествени.
По мотиви от филма: "Latter Days"
М.З.

Определение за човека

Кой може да даде определение за човека?
Какво е човекът изобщо, машина, робот
или любящо и крехко създание нежно,
което може само с дума да нараниш.

Защо човека се ражда,
какъв е смисъла на живота?
Какви са препятствията във него,
успеха и неуспеха?

На кое място поставят се,
вярата, надежда, любовта?
Дали късметът му е
спътник во'веки?

Гледа навън в неизвестност,
чувства страх, самота и тъга.
Мисли за всичко, за нищо,
за безкрая и вечността.
М.З.