Две снежинки

Валял сняг. През зимата това си е съвсем нормално явление. Времето било тихо и спокойно, нямало вятър и белите пухкави снежинки кръжали бавно в причудлив танц и постепено се приближавали към земята.

Две от снежинките, летящи близо една до друга, решили да завържат разговор. От страх да не се загубят от поглед, те се хванали за ръце и едната от тях весело заговорила:
- Колко е хубаво да летиш и да се наслаждаваш на полета си!
- Ние не летим, ние просто падаме – тъжно отговорила втората.
- Скоро ще се срещнем със земята и ще се превърнем в бяло пухено покривало!
- Не! Ние летим срещу смъртта, а на земята просто ще ни стъпчат...
- Ще станем ручей и ще се устремим към морето. Ние ще живеем вечно! – казала първата.
- Не, ние ще се разтопим и ще изчезнем завинаги... – възразила втората.

Те завършили своя разговор и пуснали ръцете си.
И всяка от тях полетяла към тази съдба, която сама си е избрала...

~ . ~ . ~

Автор – Корнелий Висарионов

Изневярата

Изневярата
статия за радио „Реакция”

В съвременния български тълковен речник е формулирано следното определение за изневяра - нарушаване на вярност, обикновено в любовта, но и към принципи, идеали, разбирания, традиции и т.н. За да разберем по-добре понятието трябва да се вгледаме в етимологичния произход на лексемата, който буквално би звучал – измяна на вярата. Това е простичкото обяснение за същността на изневярата.
Да, има различни видове изневяра - физическа, емоционална, душевна, нравствена, приятелска, любовна и т.н. Всички те обаче си приличат по едно, субекта на изневяра е предал убедеността и увереността си, в партньора, приятеля(в най-общия смисъл на думата) или дори в себе си.
Колкото са видовете изневяра, а те са много, толкова, ако не и повече са причините, подбудите, които карат даден човек да изневери. Въпреки голямото разнообразие на видовете изневяра, през годините се е наложило най-популярното схващане за изневяра, а именно изневярата в партньорските отношения. Сигурен съм, че и първата възникнала асоциация у вас е била физическата изневяра на един от двамата партньори. И това е разбираемо, защото този модел е налаган от всякъде, използва се във филми, шоу програми, клипове, песни, масмедии. Безброй са и списанията и електронните издания, които предлагат наивно-глуповати статии и тестове от сорта на: „5, 10 и т.н. мита за изневярата”, „как да го/я хванем в крачка”, „Какво не е изневяра... според него/нея” и ред подобни.
Наистина това е най-разпространеното схващане за изневяра и въпреки, че не е единствено, сега ще се спра по-подробно на него. Смятам, че при самото „раждане” на двойката, като такава и двамата партньори трябва ясно и категорично да изяснят своите позиции относно изневяра, защото както казах по рано, ако не се измени на вярата в двойката, в същност няма как да има изневяра. Какво означава това? Ако още в самото начало партньорите споделят своите становища относно въпроса „изневяра” и се договорят помежду си за т.н. „отворен тип връзка”, който се налага през последните години, то преспиването на единия или другия със случайно срещнат човек, няма да е изневяра, защото такива са договореностите между двамата, този акт няма да представлява предателство, понеже е следствие на вътрешните закони на двойката.
Ако обаче, не е на лице такава договореност, а напротив и двамата партньори държат на моногамността си, на романтичното доверие и интимността на двойката като самостоятелна единица, която не допуска трети член, то тогава изневярата на един от членовете на двойката, е грубо нарушение на установените между партньорите правила. Тук е мястото да спомена, че в този случай има разлика между емоционална и физическа изневяра.
Емоционалната изневяра може да е на лице, без да съществува физическа, както и обратното, може да има физическа, но не и емоционална изневяра. Тези условности да ги наречем, би трябвало да са предмет на вътрешно партньорските договорености. Всеки човек сам за себе си, разбира и тълкува различните видове изневяра, сам избира дали може да приеме или не физическа, но не и емоционална изневяра и обратното.
Едно е сигурно обаче, ако приемем изневярата(въобще) като проблем в двойката, то за този проблем са нужни двама, рядкост са случаите на изневяра, без значение от нейния вид, в една здрава, емоционална и стабилна връзка, в която партньорите са равнопоставени и споделят общи отговорности.
Могат обаче да се разгледат няколко типа личности по-склонни към изневяра. Това са всички, които не са си достатъчни сами на себе си, които се чувстват непълноценни, които очакват човека до тях да запълни някаква празнина, тези които имат ниска самооценка и търсят себе утвърждаване в чужди обятия, тези които търсят някой да ги развлича, да ги убеждава, че са страхотни, че са единствени, че Са.
Мъжете и жените значително се разминават в мнението си за причините за изневярата. Най-често срещаните при мъжа са: Синдромът на Дон Жуан, като и предния път споменах това е типичния „мъжкар”, които иска да се самоутвърди, чрез безразборните си сексуални контакти. Отмъстителите, които опитват да накарат колкото се може повече жени „да си платят” за „лошото” поведение, причината за това се крие в накърняване на собственото им достойнство от по-силна или властна жена(много често това може и да е майката) в по-ранен етап от живота им. Но това може и да следствие на вземания по-висок пост или по-голяма заплата от страна на съпругата му например. Когато брака зацикли, някои мъже предпочитат да „избягат от скуката”, от колкото да се изправят пред проблема и да го решат.
Данните от едно изследване твърдят, че почти 80% от жените изневеряват „по любов”, затова много по-характерна за жените е емоционалната от колкото физическата, както е при мъжете изневяра. Но причина за изневяра при жените може да са още сексуалната неудовлетвореност, търсенето на общуване и комуникация, която понякога престава да съществува с двойката.
Макар и да звучи много невротично понякога партньора, на когото е било изневерено прибягва до отмъщение за изневярата, за съжаление това може да се превърне в порочен затворен кръг, който да ограби партньорите и да ги съсипе тотално.
Това са малка част от причините и видовете изневяра в двойката. По темата за изневярата възникват купища въпроси, кое е изневяра и кое не, коя изневяра може да се прости и коя не и защо, трябва ли да се признае за изневярата или изневерилия трябва да носи кръста си сам. Всичко това е много субективно и не може да бъде удостоено с готови отговори. Всяка ситуация и е уникална сама по себе си и поради уникалността си се изисква и уникално тълкуване и разрешаване. Всичко е въпрос на вътрешните договорености на партньорите.
Искам обаче да спомена и за последиците от изневярата. Ако изневярата не е края на връзката, то тогава е на лице прошката. Няма как партньора на когото е било изневерено да знае, че другия няма пак да му изневери, няма как и други да знае, че партньора му няма „вечно” да натяква за грешката му, за това след една такава криза в отношенията и двамата трябва да положат усилия и да преоткрият себе си, да си повярват отново, защото както знам вярата е ирационална за нея няма научни обяснения, в нея трябва просто са повярваш. В заключение ще цитирам думите на Хорхе Букай:

„... Настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.”

М.З.

Едно, по-голямо, равно или по-малко е от три?!

Едно, по-голямо, равно или по-малко е от три?!
Статия за рубриката ми в радио Реакция

Връзката за една нощ се определя основно от това, че тя е ориентирана главно към моментното удоволствие. През целия си живот човек се стреми към удоволствието. А в наши дни хедонизма ни е достигнал гигантски размери, въпреки че съм сигурен, че може да расте ли расте. Много от младите хора особено, не живеят в система от стабилни социални професионални отношения, живота е много активен, а всичко това е в разрез с условията, в който трябва да се развива една стабилна, емоционална, дългосрочна връзка. Тръпката от нов контакт...Това безспорно е силният аргумент за еднократните връзки. Тук опонентите веднага биха могли да контрират, че в такава връзка човек не познава и не е отговорен към другия и това е така, при подобна връзка не се достига до интимността, която е висшия пилотаж в сериозните връзки. Но все пак никой не би отказал, тръпката, енергията, хормоналния коктейл, който се излива в нашето тяло, при запознанството ни с нов, привлекателен, а защо не и много секси човек. Тази тръпка определено си заслужава. Като минус на такава връзка бих посочил липсата на дискретност, възможността нашите действия да бъдат използвани за компрометиране и шантажиране дори. Ако пък дадения човек се намира в партньорски взаимоотношения, но въпреки това си позволи такова еднократно изживяване, това може да доведе до проблеми във връзката му, но тук вече става дума за изневярата(която ти предлагам като тема, много подходяща за следващия понеделник). Ако тези връзки се превърнат обаче в постоянна потребност, това може да бъде и симптоматично поведение. Изразяващо дълбоката несигурност, неувереност в личните качества, която кара тези хора постоянно да се самодоказват в собствените си очи, което пък от своя страна автоматично изключва идеята за дълготраен партньор. Голяма емоционална травма и емоционална незрялост, която няма нищо общо с годините ни, могат да бъдат пречка пред разкриването и доверяването на другия. Естествено не трябва да пропускаме и страха от поемането на отговорност, който пак е свързан с емоционалната незрялост. На прага между младежкото и зрялото, много млади хора се чувстват неспособни да поемат отговорността за изграждането на емоционално обвързани отношения, камо ли да поемат ролите на съпруг или родител. В тези случай секса за една нощ е решението, което им позволява да водят сексуално активен живот, без обвързване. За други пък, неблагоприятния опит, на които са били свидетели в собственото си семейство е изградил тази бариера и нежелание за трайно съжителство и обвързване. Могат да се изредят още безброй причини, поради които хората се впускат в безразборни сексуални контакти, това може да се разгледа и като резултат от политическото, икономическото и социалното де стабилизиране, както у нас, така и по света. Живота в криза, изисква оцеляване, а оцеляващи човек не се замисля за, а и не му трябва любов. Според пирамидата на потребностите на Маслоу, любовта стой на 3-тото стъпало, а на 1-вото са задоволяването на физиологичните потребности, от храна, сън, ... секс. Тук е момента да спомена, кое е 2-рото стъпало, а именно сигурност и защита, точно нещата, които ги няма по време на криза, без да влизам в подробности за кризата, която е емоционална, нравствена, социална, и след това материална. Та според Маслоу не е възможно задоволяване на потребност от по-високо равнище, ако не е задоволена потребност от по-ниско равнище. Е сами отгатнете 1 <, = или > е от 3.

М.З.

Да има Дядо Коледа

През 1897 г. Вирджиния (1889-1971) - осем-годишната дъщеря на Филип О'Ханлън, пита баща си дали наистина има дядо Коледа. Вирджиния О'Ханлън започва да се съмнява в съществуването на брадатия старец, когато нейните приятели ѝ казват, че той не съществува.
Филип предлага на дъщеря си да пише на известния по това време в Ню Йорк вестник The Sun, като ѝ казва, че „ако видиш нещо в Сън, значи е истина.“. Той вероятно се е опитвал да избегне директен отговор, но Филип съвсем несъзнателно дава възможност на един от редакторите на вестника - Франсис Чърч да повдигне простичкия въпрос и да отговори, разгръщайки сложните му философски страни.

„Сън“:
Скъпи редакторе! Аз съм на 8 години.
Някои от моите малки приятели казват, че няма дядо Коледа.
Татко казва: „Ако видиш нещо в „Сън“, значи е истина.“
Моля ви кажете ми истината: има ли дядо Коледа?
ВИРДЖИНИЯ О'ХАНЛЪН
115 ЗАПАД ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТА УЛИЦА

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична епоха. Те вярват единствено на това, което виждат. Мислят, че нищо, което малките им умове не разбират, не съществува. Всички умове, Вирджиния, независимо дали принадлежат на възрастни, или на деца, са малки. Във великата наша вселена човекът е просто едно насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безграничния свят около него и съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото знание.

Да, Вирджиния, има дядо Коледа. Той съществува толкова очевидно, колкото любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост. Уви, колко ужасен би бил света ако нямаше дядо Коледа. Би бил толкова ужасен, колкото ако нямаше Вирджинии. Нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които да правят това съществуване поносимо. Нямаше да има имаме друга радост, освен тази, изпитвана чрез зрението и хладния разум. Вечната светлина, с която детството изпълва света, би била унищожена.

Да не вярваш в дядо Коледа! Това е като да не вярваш във феи. Може да накараш баща си да наеме мъже, които да наблюдават всеки комин на Бъдни вечер, за да хванат дядо Коледа, но дори и да не го видят да слиза, какво биха доказали? Никой не вижда дядо Коледа, но това не е знак, че той не съществува. Най-истинските неща в света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Виждала ли си феи да танцуват по поляната? Разбира се, че не си, но това не е доказателство, че те не са там. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които не са видени и които са невидими в този свят.

Можеш да счупиш детска дрънкалка и да видиш какво създава звука вътре, но има було, което покрива невидимия свят и което дори най-силните мъже, нито дори обединената сила на най-силните мъже, които някога са живели, могат да повдигнат. Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да дръпнат настрани завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са там. Всичко ли е истинско? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-реално.

Да няма дядо Коледа! Слава Богу, той е жив и живее завинаги. След хиляда години, Вирджиния, не, след десет пъти по десет хиляди години той ще продължава да носи радост на детското сърце.

Франсис Чърч, статия за вестник "The Sun"

"Приказки за пораснали деца" Мадлен Алгафари

Едно плюс едно е равно на Едно


Адаптация по едноименната приказка на Мадлен Алгафари, 1+1=1. Филма е реализиран с любезното съдействие на Марина Новачева. Автор и режисьор Мирослав Зашев. Текст Мадлен Алгафари.