ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Писмо в бутилка

Моите търсения ме доведоха до една голяма истина. Имах това, което всички търсят и почти никой не намира. Имах единствения човек, когото да обичам безкрайно. Човек, роден на Открития бряг и отраснал с магията на Атлантика. Човек с истински достойнства, постигнал всичко в живота сам. Той е моето пристанище. Нито бурята, нито проблемите, нито дори смъртта, не могат да ми го отнемат. Моля се за това, всеки човек да има шанса да познае такава любов. И да бъде благословен от нея. Ако молитвата ми бъде чута, ще изчезнат и вината, и съжалението. Това ще бъде краят на гнева. Моля те, Господи! Амин...
...Когато се сблъскаш с невъзможното, ти трябва време, за да го разбереш...
...Чувствам се изгубен, без ориентир, без компас. Знам, че е налудничаво, но се разбивам и в най-малката скала. Никога не съм се чувствал така. Ти беше моят истински север. Винаги намирах пътя към дома, когато ти беше там. Прости ми, че се разгневих, когато ме напусна. Вярвам, че това беше грешка и чакам Господ да я поправи. Вече съм по-добре. Работата ми помага. Но най-много ми помагаш ти...
...Ти бе най-хубавото нещо тази вечер. И този ден. И тази година...
Снощи видях усмивката ти в съня си. Тя ме прегърна с топла любов, притисна ме като малко дете. Единственото, което помня, е усещането за покой. Събудих се с това усещане и го запазих, докато можех. Искам да знаеш, че съм поел по пътя към този покой. Съжалявам за толкова много неща. Исках да се грижа по-добре за теб. Да те предпазя от всяка болест, от студа и от страха. Съжалявам, че не намирах думи да опиша чувствата си. Съжалявам, че чак сега поправих пътната врата. Съжалявам за скандалите. Съжалявам, че бях прекалено горд, за да ти кажа "Извинявай!". Съжалявам, че не ти правех комплименти... за дрехите ти, за косата ти. Трябваше да те притисна така, че и Господ да не може да ни раздели...
...Бих искал да е по-просто. Бих искал да е по-лесно...
...Всеки момент от живота ми е изпълнен с теб. Поправям яхтите, после отплавам, а през цялото време спомените ме заливат като прилив. Спомням си как, като бяхме млади, ти отиде да търсиш по-добър живот. Бях ужасно изплашен, но не смеех да го призная. Борех се със страха си, като си повтарях, че някога ще се върнеш. Повтарях го и мислех, какво да ти кажа, когато се върнеш. Сигурно съм обмислил стотици варианти. И когато моментът дойде, не казах почти нищо. Успях само да те целуна. И когато ти каза "Ще остана!", вече всичко беше казано. Сега отново го правя. Мисля, какво да ти кажа, ако по някакъв начин се върнеш...
...Ако направиш нещо лудо за някого, това ще докаже само едно - че той е един щастливец!...

Из "Писмо в бутилка" (Message in a Bottle)

Няма коментари:

Публикуване на коментар