ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Защото

"Ние бягаме не само защото ни е страх,но ни е и страх, защото бягаме. Плачем не само защото ни е тъжно, но ни е и тъжно, защото плачем. Смеем се не само защото ни е смешно, но ни е и смешно, защото се смеем..."

От: Джеймс Ланге

Няма коментари:

Публикуване на коментар