ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Румпелщилцхен


Живял някога един мелничар. Той бил беден, но имал много красива дъщеря. Случило се веднъж да разговаря с краля и за да предизвика уважението му, мелничарят казал:
- Аз пък имам такава дъщеря, дето от слама може да изпреде златна нишка.
Кралят му рекъл:
- Тази работа е много интересна. Щом дъщеря ти е толкова изкусна в ръцете, доведи я утре в двореца, та да се уверя, че наистина може да го прави.
Мелничарят изпратил дъщеря си в двореца, а кралят я отвел в една пълна със слама стая, посочил й чекръка и вретеното и наредил:
- Захващай се сега за работа и ако до сутринта не изпредеш всичката слама на златна прежда, ще се простиш с живота си.
Заключил я в стаята и бедната девойка останала сама със сламата, но не знаела какво да прави с нея. Дострашало я - мил й бил живота и тя горчиво заплакала. Ненадейно вратата се отворила и в стаята влязло едно дребно, странно човече, което я заговорило:
- Здравей, млада мелничарке! Защо тъй безутешно ридаеш?
- Ох - отвърнала девойката, - трябва да изпреда златна прежда от тази слама, а не зная как се прави това.
- А какво ще ми дадеш, ако аз изпреда сламата вместо теб? - попитало човечето.
- Герданчето си - с готовност предложила девойката.
Взело човечето герданчето, приседнало до чекръка и - пър-пър-пър - с три завъртания на вретеното намотало цяла мотовилка със златна прежда. Поставило втора и - пър-пър-пър - три пъти се завъртяло вретеното и втората мотовилка била готова. Така работило човечето цяла нощ и превърнало всичката слама в златна прежда.
Щом съмнало, кралят дошъл в стаята и не могъл да повярва на очите си - всички мотовилки били пълни със златна прежда. Но това само подсилило алчността му за още злато и следващата нощ той наредил да заведат щерката на мелничаря в друга, по-голяма стая с много повече слама. Отишъл кралят в стаята и й напомнил, че ако й е мил живота, до сутринта трябва да е изпрела всичката слама.
Отново изпаднала девойката в отчаяние и отново заключената врата се отворила, и отново се появило човечето с въпроса:
- Какво ще ми дадеш, ако изпреда сламата вместо теб?
- Пръстенчето си ще ти дам - отвърнала с надежда девойката.
Взело човечето пръстена, запърпорило отново с вретеното и до разсъмване превърнало всичката слама в блестяща златна прежда.
Когато на сутринта кралят видял купищата златна прежда, много се зарадвал, но и това му се видяло малко, та наредил да заведат мелничарската дъщеря в трета, още по-голяма стая, препълнена със слама.
- Трябва да изпредеш всичко още тази нощ. Ако успееш, ще те взема за жена. „Нищо, че е дъщеря на беден мелничар - помислил си той, - по-богата от нея не бих намерил в цял свят".
Останала девойката сама в стаята и пред нея за трети път се появило малкото човече:
- Какво ще ми дадеш, ако и този път изпреда сламата вместо теб?
- Не ми остана вече нищичко, което бих могла да ти дам - отвърнала опечалената девойка.
- Обещай ми тогава първородната си рожба, след като станеш кралица.
Подвоумила се девойката, но ... какво да умува - била в безизходица. Обещала исканото и човечето изпрело всичката слама.
Дошъл на сутринта кралят и останал много доволен. Вдигнал сватба и така красивата мелничарска дъщеря станала кралица.
След година кралицата родила чудесно детенце. За странното малко човече съвсем била забравила... докато веднъж то само не се появило в стаята й.
Дай ми сега това, което ми обеща - рекло й то.
Уплашила се кралицата, запредлагала му богатствата на цялото кралство - само да не й отнема рожбата. Но човечето не се съгласявало:
- Не, за мен животът е по-скъп от всички съкровища на света.
Закършила ръце кралицата, заридала и човечето я съжалило, отстъпило:
- Добре. Ако до три дни успееш да узнаеш името ми, ще ти оставя детенцето.
Цяла нощ кралицата си припомняла имената, които някога била чувала. Изпратила бързоходец да обиколи страната и да научи какви други имена съществуват.
На сутринта човечето се появило в стаята й и кралицата започнала да изрежда: Каспар, Мелхиор, Балцер,изредила всички познати й имена, но след всяко име човечето отвръщало:
- Не, не се казвам така!
На другия ден кралицата изпратила свои хора да обиколят и съседните кралства, та да научат нови, странни имена.
Когато човечето дошло, тя занареждала необикновени, редки имена:
- Може би те наричат Рипенбист или Хамелсваде, или Шиюрбей?
Но то все отвръщало:
- Не, не се казвам така!
На третия ден се върнал бързоходецът и разказал на кралицата следното:
- Нови имена не открих, но когато прекосявах високата планина, обрасла с гъста гора,
дето живеят само лисици и зайци, видях малка къщурка. Пред къщурката гореше огън, а едно много смешно и забавно човече прескачаше огъня на куц крак и викаше:
Днес хляб ще изпека. Утре бира ще варя и на кралицата ще взема сина. Ах, добре е, че никой не знае за мен - малкият, лош дух Румпелщилцхен. Можете да си представите как се зарадвала кралицата, като чула това име. А когато човечето се появило при нея, тя първо го попитала:
- Не се ли казваш Кунц? -Не.
- А може би си Хайнц? -Не.
- Тогава ти си Румпелщилцхен.
- Самият дявол ти го е подсказал, самият дявол ти го е подсказал! - развикало се човечето и в яда си така силно тропнало с десния си крак, че потънало до пояс в земята. От това така се разгневило, че хванало левия си крак и само се разполовило.
От: Братя Грим
художник: Никифор Русков

Няма коментари:

Публикуване на коментар