Домашно направен „Скрабъл“

„Скрабъл“

scrabble

Изрових си всичките настолни игри от килера и със съжаление открих, че освен едно старо "Монополи" и един доста скъпарски шах нищо друго не може да свърши работа "За деца над 20 години". Изрових си и джагите, които ще донесат на квартирата малко стил "а ла Friends", но все пак не беше достатъчно. Започнах да проверявам каква игра мога да измайсторя вкъщи и след кратко интернет проучване стигнах до извода, че домашно направен "Скрабъл" може да се направи без много усилия. Грешах.

В началото

сметнах, че Google ще помогне в изравянето на игралното поле, ще го разпечатам на един или няколко листа (черно-бяло), ще принтирам буквите и ще ги прекарам през ламинатора и толкова. Но за щастие след малко по-сериозно търсене открих няколко варианта на борда във идеален разрязан на четири формат. Ето това е оригиналния кафяв вариант, а това е модифициран зелен. Както виждате са идеални за принтиране и използване. Ето и игралното табло в пълен размер на една страница - кафяво и зелено. Ние с гаджето използвахме кафявото. Близкото фото бяха така любезни да ни принтират четирите странички цветно (4х40ст = 1.60лв). Из игрите, които изрових се мъдреше една от най-тъпите настолни игри, които съм виждал някога - "Стани полицай N1", която явно е толкова остаряла и тъпа, че дори не можах да намеря нищо за нея в нета. За щастие въпросната игра имаше голямо табло от дебел картон. Решихме да използване тази игра за основа. Взехме си двойно-залепващо тиксо (1.59лв) и облепихме игралното табло на "Стани полицай" от лицевата страна. Изрязахме четирите парчета и внимателно, така че да се съединят добре едно с друго ги залепихме върху картона. Изрязах отстрани покрай залепеното и имахме готово игрално табло. Можете да видите резултата тук и тук. Както виждате, може да не е като купешкото, но определено стана доста добре.

Сега ни трябват букви.

Ето това е разпределението на буквите в българския скрабъл. Идеята беше и те да се принтират и изрежат, а след това да се подлепят с картон или просто да се ламинират. Е, не. Пообиколихме в "Kaufland" и за щастие на щанда с джунджурии "Всичко за 1.99" тя намери абсолютно идеални левтички. Явно се използват за разбъркване на боя или нещо от сорта. Бяха широки 18mm (точно колкото квадратчетата на таблото. В пакет имаше 3 дълги и 2 къси летвички. Взех 2 пакета (2х1.99лв = 3,98лв). На другия ден успях да се сдобия със зеге. Няма време същия този ден, но вечерта към 8:45 превърнах терасата в работилницата на Дядо Коледа. След като разчертах летвичките на по 18мм Използвах едно малко столче за поставка и един гайчен ключ, който жената стискаше, за стягане на летвичката към столчето. Понеже бяха много тънки и крехки, рязането се оказа изключително трудоемка задача, но след около час и нещо непрестанно рязане успях да направя всички летвички на сравнително еднакви квадратчета. За съжаление нямаше как да станат абсолютно еднакви, тъй като зегето се управлява трудно, когато няма плоскост, а и то си яде по малко. И след като за миг помислих, че тази вечер достатъчно пот хвърлих за тая игра се сетих, че следва още по-досадна част. Шкуренето. Разрязахме на две една шкурка и започнахме обработването на малките плочици. След около 3-4 часа шкурене вече имахме около 110 плочици. Резултата може да видите тук и тук. Станаха доста добре, като имах две счупени по ръбчетата (те се виждат на снимката). Не ми се чакаше до другия ден да купуваме нови летвички, за това започнахме надписването. Тя ги надписваше с молив, а след като решим, че е добре - повтаряше с тънкописец. Ето как станаха надписаните плочици - тук и тук. Сложихме буквите в нещо като торбичка, в която стояха неини обици и стана перфектно.

Поставките

Оригиналният скрабъл идва с едни пластмасови (в някой издания дървени) поставки, в които всеки от играчите може да си държи плочиците с буквите. Това съвсем не е задължителен елемент за играта, но след като намерихме проста схема на въпросните поставки, решихме да вземем един дебел кадастрон и едно гланцово блокче и да ги измайсторим. Ето я и самата схема. След като тя ми разчерта и изряза същите парчета от кадастрона и гланцовото блокче, подлепих едното с другото с помощта на двойно-залепващото тиксо и започнах сгъването. Четирите ги правих в процеса на работа по останалите неща, но едно крайния резултат - тук. Е, не претендирам, че станаха кой знае колко добре, но по-нататък във времето мога да направя нови. За сега вършат идеална работа.

Кутията

Мда, има и кутия. За целта отворих едната страна на кутията и капака на "Стани полицай N1", скъсих ги с ножицата малко и залепих обратно. Така въпросната кутия стана с идеален размер. Взех размерите на капака и ги пренесох върху кадастрона като оставих места за прегъване и залепяне. Тъй като беше около 3-4 часа през нощта имах някой грешки в изчисленията, но като цяло успях да облепя доста добре горния капак. После изнамерих логото на Scrabble, принтирахме го и го залепихме в средата на капака. Ето логото тук, ето и готовия капак - цък.

Още нещо ?

Като допълнителни елементи все пак принтирах и изрязах буквите, които показах по-горе - за всеки случай. Разпечатах и правилата от тук. Намрих и официалният лист за водене на точките (Official score sheet) - ето го и него. Разпечатах 20-тина копия двустранно, че да има за доста игри напред.

Ами това е. Като за 6-7 лева при условие, че самият "Скрабъл" струва 60лв е доста добре. Ето и няколко снимки на целия комплект :

Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4

Източник: http://blog.idev-bg.com

ИЗВИНЕНИЕ КЪМ БОЙКО БОРИСОВ

БОЙКО БОРИСОВ ИСКА ИЗВИНЕНИЯ, Е ЩЕ СИ ГИ ПОЛУЧИ... ИЗВИНЯВАМ СЕ, ЧЕ ГЛАСУВАХ ЗА ГЕРБ НА ТЕЗИ ИЗБОРИ, ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ТОВА, ЧЕ В ТАКЪВ ДЕН ИСКА ИЗВИНЕНИЯ, А НЕ ДАВА ОБЯСНЕНИЯ, ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ТОВА, ЧЕ ПОЛИЦИЯТА НЕ СИ ВЪРШИ РАБОТА, ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ТОВА, ЧЕ АДМИНИСТРАТИВНАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ СМЪРДИ, ИЗВИНЯВАМ СЕ, ЧЕ НАШИТЕ ПОЛИТИЦИ ОТ ДЕН НА ДЕН СЕ ОСИРАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ, ИЗВИНЯВАМ СЕ, ЧЕ ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР НА МВР, КАЛИН ГЕОРГИЕВ ОСТАВИ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ И САМО НАБЛЮДАВАШЕ ПОЖАРИТЕ В КАТУНИЦА, ИЗВИНЯВАМ СЕ ЧЕ В ТОЗИ ДЕН СЕ КОМЕНТИРАТ ПЪРЖОЛИТЕ НА КУЧЕТО, КОЕТО ОТКРИ МИРОСЛАВА, ИЗВИНЯВАМ СЕ ЧЕ БОЙКО И ЦВЕТАН ПРЕДНАТА НОЩ НЕ СА СПЕЛИ, А СА СИ ВЪРШИЛИ РАБОТАТА, ЗА КОЯТО СА ИЗБРАНИ, ИЗВИНЯВАМ СЕ И ЧЕ СА РАБОТИЛИ, ИЗВИНЯВАМ СЕ, ЗАТОВА ЧЕ ТУК ВСЕКИ МОЖЕ ДА ОТНЕМЕ ЖИВОТ И ДА СЕ РАЗМИНЕ С 2 ГОДИНИ УСЛОВНО.. .ИЗВИНЯВАМ СЕ, ЧЕ СЪМ СЕ РОДИЛ ТУК И ЧЕ ИМАМ ПРЕТЕНЦИИТЕ ДА ЖИВИЯ НОРМАЛЕН И СПОКОЕН ЖИВОТ... НО НАЙ-ВЕЧЕ СЕ ИЗВИНЯВАМ НА МАЛКИТЕ И БЪДЕЩИТЕ ДЕЦА, КОИТО ЩЕ СЕ РОДЯТ ТУК!!! НЕ ГО ЗАСЛУЖАВАТ!

МИРОСЛАВ ЗАШЕВ

Въпреки че те няма

Липсваш ми,

въпреки че те нямам.

Липсваш ми,

искам до теб да застана.

В нощта просто да бъдеме двама.

Любовта причинява болка голяма

но болката е дваж пъти по-голяма,

когато без любовта, сам остана.

М.З.

ЯИРАГЛЪБ или странта, в която живея

ДА!ЯИРАГЛЪБ! Правилно четеш, не е правописна грешка. Това е страната, в която живея, в която живееш и ти! Защо ЯИРАГЛЪБ, защото при нас всичко е криворазбрано и на обратно!

Поводите да напиша тази статия са няколко, но най-важният от тях е защото искам да изкарам цялата мръсотия и мерзост, която полепна по мен, при сблъсъка ми е „европейско”-българските Държавни институции.

Историята на кратко, Община град Добрич, обявява конкурс 2-ма социални работници, по европейски проект за приемна грижа. На 6.01.2012г. излиза списък с допуснати и недопуснати кандидати. Моето име попада сред недопуснатите поради следната причина: „Основание: Липсва документ за образование в сферата на хуманитарните дейности.”

Малко предистория. Миналата година на 16.05.2011г. завърших семестриално психология във ВТУ. На 21.06.2011 издържах успешно държавен изпит по психология. Така завърших бакалавърската си степен по психология. Поради технологични причини дипломите и дипломирането ни, беше обявено за края на 2011. За да имам все пак някакъв документ, удостоверяващ факта, че съм бакалавър, от университета ни издадоха уверение. Днес е 9.01.2012, а аз и моите колеги още не сме получили дипломите си за бакалавърска степен на висше образование.

Връщам се на историята. Когато видях, че не съм допуснат, веднага потърсих телефон, на които да се обадя, но това беше много трудно и все пак успях. Проведох горе-долу нормален разговор с леко повишен тон, от страна на председателя на комисията г-жа Ив.Титова, в който като причина за недопускането ми, бяха съобщени няколко причини.

Първо, на уверението ми пишело, че съм студент 8 семестър на 4 курс, след като обясних, че такъв е модела на уверенията издавани от университета, причината сме смени. Новата причина беше, че уверението е с изтекъл 6 месечен срок на действие. И все пак ме помолиха да отида на 9.01.2012 в 9 часа в сградата на дирекция социално подпомагане гр.Добрич, за да се изясни случая.

Днес сутринта, в 9 бях пред кабинета на въпросната г-жа Ив.Титова. Разговора с нея се повтори едно към едно в общи линии. Тя предложи да изчакам да минат заплануваните интервюта с одобрените кандидати и в 5 часа да отида отново при нея, защото трябвало да се обсъди с комисията моят случай.

… Преди малко се върнах от тази среща, не бях допуснат до интервю и кандидатурата ми беше спряна. Защо? Първо като причина пак беше изтъкнат модела на уверението ми. Те не знаели дали съм завършил или не съм, това е точен цитат. На самото ми уверение пише, че към момента на получаването му съм се водил студент, но отдолу е записан успехът ми от семестрите и успехът ми от държавните изпити. Какво имаш да се чудиш при такова положение не знам, но явно има… След това една госпожа от комисията, не мога да кажа името и, защото никои от комисията не се представи, когато седнах пред тях, нали живея в България. В началото по заобиколен, а по-късно в прав текст ми каза, че те не можели да приемат уверение, защото в проекта едно от изискванията било кандидатите да имат диплома в сферата на хуманитарните дейности. Но иначе съм бил сред едни от най-добрите кандидати.

Тоест аз бях дискриминиран, заради факта, че Министерството на Образованието Наука и Младежта и ВТУ, не са издали и не са връчили на всички студенти от ВТУ специалност психология, дипломите им. Бях дискриминиран и от Министерството на труда и социалната политика, защото в начина на съставяне на изискванията за участие в европейски проекти е направен такъв пропуск, който явно не позволява участие на млади хора, току-що завършили образованието си и все още не получили дипломите си, по независещи от тях причини…

Парадоксално е, че младите и кадърни хора са третирани като нищожества, че системата позволява това да е така. Че не се гледат качества и отзиви, а се държи на бумащината. В моя случай имам препоръка от уважаван преподавател във ВТУ, от един от най-добрите психотерапевти в България, имам изкарани курсове, точно за работа с деца и семейства, следвам следдипломна специализация по психотерапия, завършил съм психология и уча социална психология, а не ме допускат, защото нямам в ръцете си диплома, а само уверение… Искат диплома, защото била истински документ, ако не е купена, евентуално…

Това е страната, в която живея, наказват ме за нещо, което не зависи от мен. Тук явно не са важни знанията и уменията, които имам, защото наистина и аз смятам, че имам нужните знания и умения, за да се справя с тази работа, а дребни неща, бюрокрация, която спъва всеки млад човек, решил да работи и да се развива в родината си.

Не знам как да коментирам забавянето на дипломите ни. Държавния ми изпит, беше в края на юни 2011, сега 6 месеца след него, аз още нямам диплома, нито за средно, нито за висше образование. Университета си измива ръцете министерството, а министерството с университета, катедра психология и с 2-те…

Иначе по телевизията постоянно се говори, как се правило всичко възможно, за да се върнат младите хора тук. Да, да, ама не! Куца цялата система, трябва да се направи реформа не само на върха, ами и в основата, иначе нещата си остават същите… Може да се смени министъра, шефа на агенцията и т.н., но чиновника от Добрич си остава един и същ и при жълти, и при сини, и при червени… и при Бойко!

Защо не подам жалба, защото няма смисъл, наистина няма смисъл, най-много да влоша неща, и при следващо евентуално кандидатстване за работа да бъда поставен в черния списък. А и да подам какво..., едното министерство ще си измие ръцете с другото, то с трето и т.н.. Безизходицата е голяма, не може да траеш, но ако се противиш ще ти резнат глава, грубо е, но е реално. Лесно щеше да е ако си независим, но ние сме зависими, всяко наше действие има последици, а тук тези последици със сигурност, ще се негативни за дръзналия да вдигне глава.

Мога и аз, като много други да кажа „край, не мога повече, махам се”, това ли е решението, преди знаех, че не, но вече не знам…

Знам само, че след всяка подобна среща с българската реалност си казвам „по-добре да се махна”.

МИРОСЛАВ ЗАШЕВ

Миро - Убиваме с любов