ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

неделя, 24 януари 2010 г.

Не стой...

Не стой ридаейки на моя гроб.
Аз не съм там, Аз не спя.
Аз съм във вятъра свободен.
Аз съм блясъка в снега.
Аз съм галещия слънчев лъч.
Аз съм нежен есенен дъжд.
Не стой ридаейки на моя гроб,
Аз не съм там,аз не съм си отишла.

Откъс от сериала "Отчаяни съпруги"

Няма коментари:

Публикуване на коментар