ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

неделя, 24 януари 2010 г.

Напиши ми приказка

Тихо, тихо, тихо тихо.. да не чуе тя…Камъче, разплакано в човека на обувката, която твърде бърза. Бързо, бързо, бързо, бързо. Човека на луната тича. Утро е. Питай Малкия принц за боата и после ми кажи,че си обичал. Искаш ли.Светът да е облаче и да вали.Да е тъмно и снегът да свети като коледна елха от времето, когато дядо Коледа е истински. И коминът никога да не е тесен. Искам да съм плюшено мече в ръцете на момче, което го е кръстило. Малко, мъничко, с рошави коси и вяра по-голяма от елхата.Искам да съм плюшено мече в ръцете на момче, което знае,че след покрива започва летенето.Колко пъти падаш.Има ли значение.Искаш ли.Да си играем на Карлсон и Пипи Дълго чорапче.Ти ще летиш и ще идваш, когато стане тъмно, аз ще бъда силна и ще ходя наобратно. Или бяха Каспър и Уенди. Иска ми се някак да си плътен. Тихо , тихо, тихо …да не чуе тя. Бързаш. Забрави. Бързай, бързай, бързай. Камъче в обувката. Ти си в камъчето. Забрави. Евтаназия на чувството. И точка.Неграмотно, не на място. Сбърках целия си текст. Моля ти се, напиши ми приказка.

От: Илина Георгиева

Няма коментари:

Публикуване на коментар