Тихо, тихо, тихо тихо.. да не чуе тя…Камъче, разплакано в човека на обувката, която твърде бърза. Бързо, бързо, бързо, бързо. Човека на луната тича. Утро е. Питай Малкия принц за боата и после ми кажи,че си обичал. Искаш ли.Светът да е облаче и да вали.Да е тъмно и снегът да свети като коледна елха от времето, когато дядо Коледа е истински. И коминът никога да не е тесен. Искам да съм плюшено мече в ръцете на момче, което го е кръстило. Малко, мъничко, с рошави коси и вяра по-голяма от елхата.Искам да съм плюшено мече в ръцете на момче, което знае,че след покрива започва летенето.Колко пъти падаш.Има ли значение.Искаш ли.Да си играем на Карлсон и Пипи Дълго чорапче.Ти ще летиш и ще идваш, когато стане тъмно, аз ще бъда силна и ще ходя наобратно. Или бяха Каспър и Уенди. Иска ми се някак да си плътен. Тихо , тихо, тихо …да не чуе тя. Бързаш. Забрави. Бързай, бързай, бързай. Камъче в обувката. Ти си в камъчето. Забрави. Евтаназия на чувството. И точка.Неграмотно, не на място. Сбърках целия си текст. Моля ти се, напиши ми приказка.
От: Илина Георгиева
От: Илина Георгиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар