ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

неделя, 24 януари 2010 г.

Ако

Разговорите с възрастни хора и с безнадеждно болни показват, че те съжаляват не за нещата, които са направили, а по-скоро за онова, което са пропуснали да направят.

Бих си позволила да греша повече следващия път.
Бих живяла по-спокойно.
Бих постъпвала по-глупаво, отколкото този път.
Бих вземала насериозно по-малко неща.
Бих разчитала повече на късмета си.
Бих пътувала повече.
Бих изкачила повече планини и преплувала повече реки.
Бих яла повече сладолед и по-малко фасул.
Може би бих имала повече истински проблеми,
но по-малко въображаеми.

Сигурно сте разбрали, че съм от хората, които
живеят разумно и здравословно — ден след
ден, час след час.
Да, преживяла съм своите звездни мигове.
Ако можех да живея отново,
бих изживяла повече такива моменти.
Всъщност, бих се опитала да няма нищо друго.
Само мигове.
Един след друг, вместо да изживявам толкова много години ден след ден.
Бях от хората, които никъде не тръгваха без
термометър, грейка, дъждобран и парашут.
Ако можех да започна всичко отначало,
следващия път бих пътувала по-леко екипирана.
Ако можех да започна живота си отново,
бих ходила боса от ранна пролет до късна есен.
Бих танцувала повече.
Бих се возила на повече въртележки.
Бих набрала повече маргаритки.

Надин Стеър (85-годишна)

Няма коментари:

Публикуване на коментар