неделя, 24 януари 2010 г.

Ако

Разговорите с възрастни хора и с безнадеждно болни показват, че те съжаляват не за нещата, които са направили, а по-скоро за онова, което са пропуснали да направят.

Бих си позволила да греша повече следващия път.
Бих живяла по-спокойно.
Бих постъпвала по-глупаво, отколкото този път.
Бих вземала насериозно по-малко неща.
Бих разчитала повече на късмета си.
Бих пътувала повече.
Бих изкачила повече планини и преплувала повече реки.
Бих яла повече сладолед и по-малко фасул.
Може би бих имала повече истински проблеми,
но по-малко въображаеми.

Сигурно сте разбрали, че съм от хората, които
живеят разумно и здравословно — ден след
ден, час след час.
Да, преживяла съм своите звездни мигове.
Ако можех да живея отново,
бих изживяла повече такива моменти.
Всъщност, бих се опитала да няма нищо друго.
Само мигове.
Един след друг, вместо да изживявам толкова много години ден след ден.
Бях от хората, които никъде не тръгваха без
термометър, грейка, дъждобран и парашут.
Ако можех да започна всичко отначало,
следващия път бих пътувала по-леко екипирана.
Ако можех да започна живота си отново,
бих ходила боса от ранна пролет до късна есен.
Бих танцувала повече.
Бих се возила на повече въртележки.
Бих набрала повече маргаритки.

Надин Стеър (85-годишна)

Няма коментари:

Публикуване на коментар