Преди повече от 3,5 милиарда години на нашата земя се е зародил живота.От тогава до днес са настъпили редица промени, които безвъзвратно са оставили своя отпечатък върху историята на света.Част от тази история е и хомосапиенс.Макар човека, да се е появил стотици милиони години по-късно, неговото въздействие, със сигурност е оказало а и оказва най-голямо влияние върху планетата.Само за 160 хиляди години, човекa е извървял пътя от праисторическата, до виртуалната ера.
Да, човека може би е най-голямото чудо на този свят, или най-голямата грешка, какъв е смисъла на неговото съществуване, как е ролята му, с каква цел е бил сътворен са въпроси, които сега не са тема на разсъждение.Важен е факта, че човека съществува и взаимодейства с другите и с околния свят.Резултата от това взаимодействие е развитието било то прогресивно или регресивно.И пак въпроса дали човек оказва положително или отрицателно влияние, чрез своето прогресивно-регресивно развитие, не ни интересува, важен е факта, че човек се развива.И когато имаме думите човек, развитие, път, ера и виртуален, не е трудно да достигнем до идеята за виртуалната ера, през която преминава пътя на човешкото развитие.
От самото начало на своя живот, човек се развива и това е нормалното човешко състояние, много важен е факта че при хората, личното индивидуално развитие, развива и общото, масовото развитие.Следвайки и закона, че масовите натрупвания водят до качествени изменения, откриваме простата истина, че човек е човек, защото се развива.Макар общоприетата максима, че всичко в този живот е един кръговрат, която обезсмисля човешкото разитие, защото следвайки нея развитие всъшност няма, човека от 160 хиляди години върви по пътя на еволюциата и все още не е достигнал до етапа, в който да се върне на първоначалната позиция.Резултати на това развитие са всички научни, технологични и практични нововъведения, които засипват хората.От последното столетие, такива са телеграфите, телефоните, радиото, телевизията, компютрите, интернет.
Последните две са основните действащи лица в темата на моето есе, виртуалната ера.Безсмислено, наивно и глупаво е да говорим за виртуална ера, без да знам какво свъшност значават тези термини, и ако за всички е ясно, или поне би трябвало да е, какво означава ера, то понятието виртуален е по-голяма загатка.След кратка справка в тълковния речник срещу думата виртуален пище „Който може да се прояви, възможен.”
Самото описание подсказва разбирането на израза виртуална ера, възможна ера.Едно перифразиране би звучало така, ера на възможностите, или по точно ера на неограничените човешки възможности.Защото място на развитие, на съществуване на тази виртуална ера, която съществува в паралел с невиртуалната ера е интернет пространството.А както всички знам в интернет, няма граници, няма закони.Там всеки може да бъде, макар и за малко, това което иска да бъде, да бъде своите неосъществени мечти, стремежи, модели, планове, да бъде това, което не е, но иска да е. Има възможността да изживее, такива неща, за който в реалният не виртуален свят, не би и посмял да опита.Това разбира се е много опасно, защото границата между виртуалното и реалното е много тънка и прекаляването с виртуалното от един човек с по-лабилна психика би могло да окаже шизофренично въздействие, раздвояване на личността.Трябвя ясно и категорично да се знае, кое е възможно в реалния и кое във виртуалния свят.
Компютрите, копютърните технологии и интернет, са базисните центрове, около които се развива съвременното човешко общество.Ако преди 25 години хората незнаеха какво е компютър, а интернет беше мечта, то сега живота, на младият съвременен човек, за добро и зло е невъзможен без тези три копоненнта на виртуалната реалност.
Тези неограничени възможности, колкото улесняват човек, толкова и го заробват и обезличават.Всеки компютърно грамотен човек, може напрактика да живие пред своя персонален компютър, чрез него може да, купува всичко необходимо за своето съществуване, да плаща всички сметки, данъци, такси, да се запознава с хора, да достига до всяка точка на света, да открие любимия човек, дори и да прави секс.Естествено всичко това е за сметка на личното индивидуално, реално преживяване на тези събития.Безспорно интернет и виртуалното пространство улесняват живота на човек, но не бива да се злоупотребява, понеже и тук като с лекарството, когато е в определена доза то лекува, но кагато се прекали с него убива.
Примамливото тук е, че когато незаставаш пред света със собственото си име и лице, а чрез някакъв никнейм ти се сливаш със тълпата в интернет, ставаш част от една маса, за която възрастта, пола, образованието, расата не са от значение, не си отговорен за постъпките си, освобождаваш се от предрасъдъците и задръжките на обществото, всичко това в омерено количество действа релаксиращо, но когато се прекали става опасно.Прекаляването води до заболявания на психиката, обезличавене.
Идеята за ерата на неограничените човешки възможности, по своя смисъл е едно прекрасно средство за усленяване на човешкия живот, но използвана с корисна цел от хора с „лоши” намерения, би могла да се окаже „атомната бомба” на 21 век.
В заключение, живота на човек се поражда от сблъсъка на един сперматозоид с една яйцеклетка, от този момент започва едно бурно развитие, което поражда след себе си друго, и друго, и така нататък, кога е бил този първи сблъсък никои не знае.Но се знае, че от озни момент на сътворението, е започнало това развитие, което продължава и днес, в този момент, в този час, в тази секунда.В началото споменах, за идеята за виртуалната ера.През която преминава пътя на човешкото развитие, защото вуруалната ера не е край, а е само поредната стъпка в това развитие, започнало неизвестно кога.
М.З.
Да, човека може би е най-голямото чудо на този свят, или най-голямата грешка, какъв е смисъла на неговото съществуване, как е ролята му, с каква цел е бил сътворен са въпроси, които сега не са тема на разсъждение.Важен е факта, че човека съществува и взаимодейства с другите и с околния свят.Резултата от това взаимодействие е развитието било то прогресивно или регресивно.И пак въпроса дали човек оказва положително или отрицателно влияние, чрез своето прогресивно-регресивно развитие, не ни интересува, важен е факта, че човек се развива.И когато имаме думите човек, развитие, път, ера и виртуален, не е трудно да достигнем до идеята за виртуалната ера, през която преминава пътя на човешкото развитие.
От самото начало на своя живот, човек се развива и това е нормалното човешко състояние, много важен е факта че при хората, личното индивидуално развитие, развива и общото, масовото развитие.Следвайки и закона, че масовите натрупвания водят до качествени изменения, откриваме простата истина, че човек е човек, защото се развива.Макар общоприетата максима, че всичко в този живот е един кръговрат, която обезсмисля човешкото разитие, защото следвайки нея развитие всъшност няма, човека от 160 хиляди години върви по пътя на еволюциата и все още не е достигнал до етапа, в който да се върне на първоначалната позиция.Резултати на това развитие са всички научни, технологични и практични нововъведения, които засипват хората.От последното столетие, такива са телеграфите, телефоните, радиото, телевизията, компютрите, интернет.
Последните две са основните действащи лица в темата на моето есе, виртуалната ера.Безсмислено, наивно и глупаво е да говорим за виртуална ера, без да знам какво свъшност значават тези термини, и ако за всички е ясно, или поне би трябвало да е, какво означава ера, то понятието виртуален е по-голяма загатка.След кратка справка в тълковния речник срещу думата виртуален пище „Който може да се прояви, възможен.”
Самото описание подсказва разбирането на израза виртуална ера, възможна ера.Едно перифразиране би звучало така, ера на възможностите, или по точно ера на неограничените човешки възможности.Защото място на развитие, на съществуване на тази виртуална ера, която съществува в паралел с невиртуалната ера е интернет пространството.А както всички знам в интернет, няма граници, няма закони.Там всеки може да бъде, макар и за малко, това което иска да бъде, да бъде своите неосъществени мечти, стремежи, модели, планове, да бъде това, което не е, но иска да е. Има възможността да изживее, такива неща, за който в реалният не виртуален свят, не би и посмял да опита.Това разбира се е много опасно, защото границата между виртуалното и реалното е много тънка и прекаляването с виртуалното от един човек с по-лабилна психика би могло да окаже шизофренично въздействие, раздвояване на личността.Трябвя ясно и категорично да се знае, кое е възможно в реалния и кое във виртуалния свят.
Компютрите, копютърните технологии и интернет, са базисните центрове, около които се развива съвременното човешко общество.Ако преди 25 години хората незнаеха какво е компютър, а интернет беше мечта, то сега живота, на младият съвременен човек, за добро и зло е невъзможен без тези три копоненнта на виртуалната реалност.
Тези неограничени възможности, колкото улесняват човек, толкова и го заробват и обезличават.Всеки компютърно грамотен човек, може напрактика да живие пред своя персонален компютър, чрез него може да, купува всичко необходимо за своето съществуване, да плаща всички сметки, данъци, такси, да се запознава с хора, да достига до всяка точка на света, да открие любимия човек, дори и да прави секс.Естествено всичко това е за сметка на личното индивидуално, реално преживяване на тези събития.Безспорно интернет и виртуалното пространство улесняват живота на човек, но не бива да се злоупотребява, понеже и тук като с лекарството, когато е в определена доза то лекува, но кагато се прекали с него убива.
Примамливото тук е, че когато незаставаш пред света със собственото си име и лице, а чрез някакъв никнейм ти се сливаш със тълпата в интернет, ставаш част от една маса, за която възрастта, пола, образованието, расата не са от значение, не си отговорен за постъпките си, освобождаваш се от предрасъдъците и задръжките на обществото, всичко това в омерено количество действа релаксиращо, но когато се прекали става опасно.Прекаляването води до заболявания на психиката, обезличавене.
Идеята за ерата на неограничените човешки възможности, по своя смисъл е едно прекрасно средство за усленяване на човешкия живот, но използвана с корисна цел от хора с „лоши” намерения, би могла да се окаже „атомната бомба” на 21 век.
В заключение, живота на човек се поражда от сблъсъка на един сперматозоид с една яйцеклетка, от този момент започва едно бурно развитие, което поражда след себе си друго, и друго, и така нататък, кога е бил този първи сблъсък никои не знае.Но се знае, че от озни момент на сътворението, е започнало това развитие, което продължава и днес, в този момент, в този час, в тази секунда.В началото споменах, за идеята за виртуалната ера.През която преминава пътя на човешкото развитие, защото вуруалната ера не е край, а е само поредната стъпка в това развитие, започнало неизвестно кога.
М.З.
Няма коментари:
Публикуване на коментар