ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

неделя, 24 януари 2010 г.

Подаръкът

Бенет Сърф разказваше тази трогателна история за някакъв автобус, който се друсал по забутаните пътища на Юга.
На една от седалките седяло дребничко старче и стискало в ръка букет свежи цветя. На другата редица недалеч от него седяла девойка, която непрестанно поглеждала към цветята. Дошло време старецът да слиза. Когато минал покрай нея, той поставил цветята в скута на момичето.
— Виждам, че цветята много ви харесват — казал той — и мисля, че съпругата ми би се зарадвала, ако и кажа, че съм ги дал на вас.
Момичето приело цветята и през стъклото на автобуса продължило да следи с поглед стареца. Щом слязъл от автобуса, той се отправил към портата на малко гробище.

От: Бенет Сърф

Няма коментари:

Публикуване на коментар