ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

вторник, 26 януари 2010 г.

Пътят

Джошу се обърнал към учителя Нансен:
- Кой е верният Път?
Нансен отговорил:
- Всекидневният път е верният Път.
Джошу запитал:
- Мога ли да го науча?
Нансен отвърнал:
- Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя.
Джошу полюбопитствал:
- Но ако не го изучавам как ще го узная?
Отговорът на Нансен бил:
- Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето.

Из: Мъдрости от нета

Няма коментари:

Публикуване на коментар