ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

вторник, 26 януари 2010 г.

Първото стъпало

Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
— Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!

Индийска притча

Няма коментари:

Публикуване на коментар