ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

вторник, 26 януари 2010 г.

Лисицата и тигъра

Един ден тигърът ловувал в гората и хванал, за нейно нещастие, една лисица. За лисицата неизбежният край бил ясен – смърт. Независимо от опасността лисицата трябвало да намери изход.

Изведнъж лисицата заявила на тигъра: „Как смееш да ме убиваш!”

Тигърът бил изненадан от думите й попитал за причината. Тогава лисицата повишавайки глас обявила арогантно: „Да ти кажа истината, аз съм тази, която Господ определи за цар на гората и всички животни! Ако ме убиеш, това ще е срещу волята на Господ, нали знаеш?”

Виждайки, че тигърът станал подозрителен, лисицата добавила: ”Нека да направим следния опит. Да се разходим в гората. Следвай ме и ще видиш КАК ЖИВОТНИТЕ СА УПЛАШЕНИ ОТ МЕН.” Тигърът се съгласил.

И така лисицата вървяла из гората гордо пред тигъра. Както може да си представите животните, виждайки тигъра отзад били ужасени и се разбягвали. Тогава лисицата казала високомерно: ”Няма съмнение, че това, което казах е истина, нали?”

Тигърът нямало какво да каже освен да приеме резултата. Така, че той поклатил глава и казал:

„Права си. Ти си царят!”

Автор не известен

Няма коментари:

Публикуване на коментар