ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

вторник, 26 януари 2010 г.

Братя

Един мой приятел на име Пол получил автомобил, като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да й се възхищава.
- Ваша ли е тази кола господине ? – попитал той .
Пол кимнал.
- Брат ми я подари за Коледа.
Момчето било поразено.
- Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент ? О, Боже, бих искал... – и той се поколебал.
Пол, разбира се, знаел какво желае момчето – да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа.
- Бих искал – продължило момчето, - да мога да бъда такъв брат.
Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил :
- Искаш ли да те повозя в колата си ?
- Да, разбира се .
След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало :
- Господине имате ли нещо против да ме закарате до вкъщи ?
Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът – да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път.
- Бихте ли спрели пред онези две стъкла? – запитало момчето.
Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснал силно до гърдите си и посочил към колата.
- Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подаръкът за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същата като тази...Тогава сам ще видиш през прозорците всички Коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа.
Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване.

Тази година на Бъдни вечер Пол проумял какво е искал да каже Исус с думите си :
„ По- благословен е онзи, който дава ... „

Автор не известен

Няма коментари:

Публикуване на коментар