ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

събота, 5 ноември 2011 г.

Нека ти разкажа - Жабки в каймака

Беше по време на изпити. Бях преминал два заключителни и един текущ. Следващият ми изпит беше след седмица и имах много за учене.

— Няма да смогна — казах на Хорхе. — Излишно е да си хабя силите за тоя, дето духа. Мисля, че е най-добре да се явя, пък колкото съм научил, толкова. Така поне, ако ме скъсат, няма да се тюхкам, че съм учил цяла седмица.
— Знаеш ли приказката за двете жабки? — попита ме Дебелия.

Имало някога две жаби, които паднали в един съд с каймак.
Жабите тутакси разбрали, че ще потънат: нямало как да изплуват или да се задържат дълго на повърхността на този каймак, гъст като плаващи пясъци. В началото двете жаби заритали в каймака, мъчейки се да стигнат до ръба на съда. Напразно, само шляпали намясто и потъвали. Усещали, че става все по-трудно да излязат на повърхността и да си поемат дъх.
Едната от тях викнала: „Не мога повече. Няма как да изляза оттук. Не може да се плува в тази каша. Щом ще се мре, защо да удължавам страданието. Няма смисъл да умирам, изтощена от напразни усилия“.
И като казала това, престанала да рита с крака и тутакси потънала, буквално погълната от гъстата бяла каша.
Другата жаба, по-упорита или може би по-твърдоглава, си рекла: „Няма начин! Нищо не мога да направя, за да изляза оттук. И все пак, въпреки близката смърт, предпочитам да се боря до последен дъх. Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми“.
И продължила да рита и да шляпа с часове все на едно място, без да напредва нито със сантиметър.
Но скоро от това шляпане в каймака, от биенето и ритането той станал на масло.
Изненадана, жабата скокнала, плъзнала се по него и стигнала до ръба на съда. Така се върнала у дома, квакайки весело.

Няма коментари:

Публикуване на коментар