ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

събота, 5 ноември 2011 г.

Мъжете са от Марс, жените — от Венера

Мъжете са от Марс, жените — от Венера
Джон Грей

Психология на отношенията между мъжа и жената


Предговор

Една седмица след раждането на дъщеря ни Лорън жена ми Бони и аз бяхме напълно изтощени. Лорън ни будеше всяка нощ. Бони имаше разкъсвания от раждането и вземаше обезболяващи хапчета. Едва ходеше. Пет дни останах вкъщи, за да й помагам, и след това тръгнах отново на работа. Тя изглеждаше по-добре.
Докато съм бил на работа, хапчетата й се свършили. Вместо да ми се обади в службата, тя помолила един от братята ми, който случайно се отбил у нас, да отиде и да й купи. Брат ми обаче не се върнал. През целия ден Бони имала болки, а трябвало да се грижи и за бебето.
Нямах представа, че е прекарала толкова ужасен ден. Когато се върнах вкъщи, я заварих много разстроена. Изтълкувах погрешно състоянието й и сметнах, че за всичка обвинява мен.
— Цял ден имам болки — каза тя. — Хапчетата ми се свършиха. Не можех да мръдна от леглото, но кой го е грижа за това!
— Защо не ми се обади? — опитах да се защитя аз.
— Помолих брат ти, но той е забравил. Чаках го цял ден. Какво можех да направя? Едва ходя. Чувствам се толкова изоставена!
Тук вече не издържах. И моите нерви бяха изопнати докрай. Ядосах се, че не ми се беше обадила. Бях бесен, че ме обвинява, след като дори не знаех, че е била толкова зле. Разменихме си няколко остри думи и аз тръгнах към вратата. Бях уморен, раздразнителен и не ми се слушаше повече. И двамата бяхме напълно изчерпани.
Тогава стана нещо, което щеше да промени живота ми.
— Моля те, не излизай — каза Бони. — Точно сега имам най-голяма нужда от теб. Боли ме. Не съм спала няколко нощи. Моля те, изслушай ме.
Спрях, за да чуя това, което искаше да ми каже.
— Джон Грей, ти си приятел само за добри времена. Докато съм сладката, любвеобилна Бони, ти си тук с мен, но щом престана да съм такава — ти си отиваш.
Тя спря за момент и очите й се насълзиха. Вече с променен глас каза:
— Сега имам болки. Нищо не мога да ти дам. Но имам най-голяма нужда от теб. Моля те, ела и ме прегърни. Не казвай нищо. Просто искам да почувствам как ръцете ти ме обгръщат. Моля те, не си отивай.
Приближих се мълчаливо и я прегърнах. Тя се разрида в ръцете ми. След малко ми благодари, че съм останал. Каза ми, че просто е искала да я прегърна.
В този момент започнах да разбирам истинския смисъл на безкористната любов. Винаги съм мислил, че съм обичлив човек. Но Бони беше права. Бях приятел само за добри времена. Докато беше щастлива и мила, отвръщах й с любов. Но щом бе нещастна или разстроена, чувствах, че ме обвинява, и започвах да споря или се затварях в себе си.
Този ден за първи път не я оставих сама. Останах и беше чудесно. Успях да й се посветя в момент, когато наистина се нуждаеше от мен. Чувствах, че това е може би истинската любов. Грижата за другия. Вярата в нашата любов. Присъствието ми, когато тя има нужда от мен. Учудвах се колко лесно ми беше да й помогна, след като ми показа как да го направя.
Как бях пропуснал това? Бони просто искаше да бъда с нея и да я прегърна. Друга жена би разбрала инстинктивно от какво се нуждае Бони. Но като мъж не си давах сметка, че докосването, прегръдката и изслушването бяха толкова важни за нея.
След като разбрах всичко това, започнах да се държа с жена си по различен начин. Никога преди това не бих повярвал, че можем толкова лесно да решим конфликтите си.
При предишните ми връзки трудностите ме правеха безразличен и студен просто защото не знаех какво да направя. В резултат на това първият ми брак бе много болезнен и труден. Случката с Бони ми показа как мога да променя нещата.
Така ме обхвана вдъхновението да осъществя едно седемгодишно изследване, което ми помогна да развия прозренията си за мъжете и жените в тази книга. След като разбрах по какво се различават мъжете и жените в съвсем практичен и конкретен смисъл, започнах да осъзнавам, че е било съвсем ненужно да превръщам брака си в борба. С това ново съзнание, че сме различни, Бони и аз започнахме да общуваме значително по-добре и да се радваме много повече един на друг. Като признавахме и изучавахме различията помежду си, ние откривахме нови начини да подобрим взаимоотношенията си. Научихме за себе си неща, които родителите ни не са знаели и следователно не са могли да ни научат на тях. Когато започнах да споделям тези прозрения с участниците в семинарите си, техните взаимоотношения също започнаха да се обогатяват. Буквално хиляди хора, които идваха на моите семинари в почивните дни от седмицата, чувстваха още на другия ден драматична промяна във взаимоотношенията си.
Вече седем години отделни участници в моите семинари, както и двойки продължават да ми пишат за постигнатите от тях положителни резултати получавам снимки на щастливи семейства с децата им и благодарствени писма, че съм спасил брака им. В действителност любовта бе спасила брака им, но те щяха да се разведат, ако не бяха опознали по-задълбочено другия пол.
Сюзън и Джим бяха женени от 9 години. Както повечето семейства и те отначало се обичали, но след години на растящо отчуждаване и разочарования взаимното привличане между тях изчезнало и те решили да се разведат. Преди това обаче посетиха моя семинар за взаимоотношенията между мъжете и жените и Сюзън ми каза:
— Направихме всичко възможно, за да запазим брака си. Просто сме твърде различни.
По време на семинара те с изненада научиха, че различията им са не само нормални, но и неизбежни. Успокоиха се, че и други семейства бяха изпитали същото. И само два дни по-късно Сюзън и Джим имаха съвсем ново разбиране за мъжете и жените.
Те се влюбиха отново един в друг. Отношенията им като по чудо се промениха. Престанаха да мислят за развод и се надяваха, че ще бъдат заедно до края на живота си. Ето какво каза Джим:
— Разбирането за различията помежду ни накара жена ми да се върне при мен. Това е най-големият подарък, който някога съм получавал. Отново се обичаме.
Шест години по-късно, когато ме поканиха в новия си дом, те продължаваха да се обичат. И все още ми бяха благодарни, че им помогнах да се разбират и да останат заедно.
Въпреки че почти всички биха се съгласили, че мъжете и жените са различни, повечето хора не могат да осъзнаят колко големи са тези различия. През последните 10 години много автори са правили опити да ги определят и анализират. Въпреки че е постигнат значителен напредък, повечето книги на тази тема са едностранчиви и за съжаление насаждат недоверие и неприязън към другия пол. Преобладаващото мнение е, че единият пол става жертва на другия. Нужен бе нов подход, който да ни убеди ясно колко различни са нормалните мъже и жени.
За да се подобрят отношенията между половете, е необходимо да се създаде такова разбиране за различията между тях, което да увеличи самоуважението и личното им достойнство, като внушава взаимно доверие, лична отговорност, повече внимание и любов. След като анкетирах повече от 25 000 участници в моите семинари, успях да определя именно по този начин различията между мъжете и жените. Когато изучавате тези различия, ще почувствате как се стопяват преградите от неприязън и недоверие към другия пол.
Ако откриете сърцето си, ще можете по-лесно да прощавате, да давате и получавате много повече любов и подкрепа. Надявам се, че това ново съзнание ще ви изведе извън рамките на внушенията в тази книга и ще ви подтикне да откриете нови начини за проява на обич към другия пол.
Всички принципи, изложени в тази книга, са изпитани и изпробвани. Поне 90% от 25 000 анкетирани откриха у себе си описаните различия. Ако се хванете, че кимате одобрително с глава, докато четете книгата, и си казвате: „Да, да, това съм самият аз“, то тогава вие определено не сте единствените, които възприемат нещата по този начин. И като другите ще имате полза от прозренията в тази книга.
„Мъжете са от Марс, жените — от Венера“ разкрива нови стратегии за намаляване на напрежението в отношенията между мъжете и жените и за изграждането им с повече любов чрез осъзнаване на различията между тях. В книгата се предлагат и практически съвети за преодоляване на отчуждението и разочарованието и за създаване на отношения на щастие и интимност между двата попа. Взаимоотношенията между мъжете и жените не трябва да се свеждат до борба. Липсата на разбиране към нуждите на другия поражда напрежение, неприязън и конфликти.
Взаимоотношенията на толкова много хора днес са разстроени. Те обичат партньорите си, но когато възникне напрежение между тях, не знаят как да го преодолеят. След като осъзнаете колко различни са мъжете и жените, вие ще научите как успешно да взаимодействате, да изслушвате и подкрепяте другия пол. Ще узнаете как да сътворите любовта, която заслужавате и от която се нуждаете. И докато четете книгата, сигурно ще се запитате дали без нея изобщо е възможно да се изградят успешни взаимоотношения.
„Мъжете са от Марс, жените — от Венера“ е _ръководство за създаване на взаимоотношения на обич между мъжете и жените_ през 90-те години. Тя разкрива големите различия между тях във всички области на техния живот. Те не само общуват по различен начин, но и мислят, усещат, възприемат, реагират, откликват, обичат, нуждаят се един от друг и преценяват постъпките си различно. Сякаш са същества от различни планети, говорят на различни езици и се нуждаят от различна храна.
Такова широко разбиране за нашите различия ще ви помогне много да преодолеете отчуждението в отношенията си, да разберете и да бъдете разбрани от другия пол. Тогава недоразуменията могат бързо да изчезнат или да бъдат избегнати. Погрешните очаквания могат лесно да се коригират. Само ако не забравяте, че партньорът ви е толкова различен от вас, сякаш е от друга планета, ще можете да се отпуснете и да се примирите с различията, вместо да им се противопоставяте или да се опитвате да ги промените.
И най-важното — чрез тази книга ще придобиете практически умения да решавате проблемите, които възникват поради тези различия. Книгата не е просто теоретичен анализ на психологическите различия между мъжете и жените, а и практическо ръководство за изграждане на отношения на обич между тях.
Истината за тези принципи е очевидна и може да се докаже от собствения ви опит и здрав разум. Приведените в тази книга примери ще изразят просто и ясно това, което винаги сте знаели инстинктивно. Съзнателното му възприемане ще ви помогне да сте самите себе си и да запазите индивидуалността си в отношенията с другия пол.
В отговор на прозренията, изложени в книгата, мъжете често казват:
— Точно такъв съм. Да не сте ме следили? Вече не смятам, че нещо у мен не е наред.
Реакцията на повечето жени е следната:
— Най-сетне мъжът ми се вслушва в това, което казвам. Не трябва повече да се боря, за да приеме потребностите ми. Когато обяснявате различията помежду ни, мъжът ми разбира. Благодаря ви.
Това са част от хилядите вдъхновяващи мнения, които хората споделиха, след като научиха, че мъжете са от Марс, а жените — от Венера. Новата програма, чрез която ще изграждате разбирането си за другия пол, дава не само изумителни и бързи, но и трайни резултати.
Разбира се, понякога пътят към създаване на отношения на обич може да се окаже труден. Проблемите са неизбежни и могат да бъдат източник както на неприязън и отблъскване, така и да задълбочат близостта и да засилят любовта, вниманието и доверието. Прозренията в тази книга не са магическа пръчка, която ще премахне всички проблеми. Те предлагат нов подход, чрез който вашите взаимоотношения ще ви помогнат да решавате проблемите в живота си още при тяхното възникване. Това ново съзнание ще ви помогне да овладеете инструментите, чрез които ще спечелите любовта, която заслужавате, и ще дадете на вашия партньор онази любов и подкрепа, която той или тя заслужават.
В тази книга правя много обобщения за жените и мъжете. Може би някои от тях ще ви се сторят по-верни от други. В края на краищата всеки от нас има уникална индивидуалност и опит. Понякога, по време на моите семинари, както някои семейни двойки, така и някои неженени споделят, че примерите, които давам, се отнасят за тях, но по обратен начин. Мъжът свързва себе си с описанията за жените, а жената — с описанията за мъжете. Това наричам смяна на ролите.
Искам да ви уверя, че няма нищо нередно, ако откриете, че сте сменили ролята си. Когато почувствате, че нещо в тази книга не се отнася до вас или го оставете /и преминете към нещо, което ви е близко/, или се вгледайте по-внимателно в себе си. Много мъже се отказват от някои чисто мъжки характерни черти, за да станат по-нежни и грижовни към другия пол. По същия начин много жени потискат някои женски качества, за да си изкарат прехраната в едно обкръжение, което цени мъжките достойнства. Ако имате такъв проблем, след като приложите съветите, начина на поведение и уменията, които препоръчваме в тази книга, вие не само ще можете да вдъхнете повече страст на вашите взаимоотношения, но и ще успеете до голяма степен да уравновесите мъжките и женските черти в характера си.
В книгата не разглеждам пряко въпроса, защо мъжете и жените за различни. Това е сложен въпрос, който има много отговори. Той е свързан с биологични различия, родителско влияние, образование, брой на децата в семейството, както и с културната обусловеност от обществото, средствата за масова информация и историята. /Тези проблеми се изследват подробно е друга моя книга, озаглавена „Мъже, жени и взаимоотношения: помирение с другия пол“./
Въпреки че прилагането на препоръките в тази книга дава незабавен резултат, тя не може да измести необходимостта от лечение и консултации при разстроени взаимоотношения и разбити семейства. Дори здрави индивиди могат да имат нужда от лечение или консултации в трудни обстоятелства. Твърдо вярвам в силната и постепенна трансформация, която се постига при лечение, брачни консултации и в групите за възстановяване на отношенията.
И есе пак чувал съм хора постоянно да казват, че са имали повече полза от това ново разбиране за взаимоотношенията, отколкото от продължителното лечение. Мисля обаче, че именно терапията и възстановителната работа са създали основата, която им е помогнала успешно да приложат прозренията си в тази книга във взаимоотношенията си с другите.
Ако в миналото сме имали нарушени и разстроени взаимоотношения, дори след продължително лечение и консултации вие изпитвате нужда да видите пред себе си образа на здравословните взаимоотношения между двата пола. Тази книга ви предлага именно този образ.
От друга страна, дори ако миналото ни е било наситено с взаимоотношения на любов и внимание, времената сега са други и е необходим нов подход към отношенията между половете. От съществено значение е да се научат нови и здравословни начини на общуване и изграждане на добри взаимоотношения между мъжете и жените.
Смятам, че всеки може да има полза от прозренията в тази книга. Единствената отрицателна реакция на участници в моите семинари се изразява с едно изречение:
— Бих искал някой да ми беше казал това по-рано.
Никога не е твърде късно да увеличите любовта в живота си. Само трябва да се научите как. Дори да сте се подложили на терапия, ако искате да имате по-пълноценни взаимоотношения с другия пол, то тази книга е точно за вас.
Приятно ми е да споделя с вас „Мъжете са от Марс, жените — от Венера“. Нека мъдростта и любовта ви се увеличат. Нека разводите да намалеят, а щастливите бракове да бъдат повече. Децата ни заслужават един, по-добър свят.
Джон Грей
15 ноември 1991 г.
Мил Вали, Калифорния
Глава I
Мъжете са от Марс, жените — от Венера
Представете си, че мъжете са от Марс, а жените — от Венера. Някога, много отдавна, като гледали през телескопите си, марсианците открили венерианките. Щом ги съзрели, у тях се пробудили чувства, които те никога не били изпитвали. Те се влюбили, бързо изобретили космическите кораби и отлетели за Венера.
Венерианките посрещнали марсианците с отворени обятия. Те знаели интуитивно, че този ден ще дойде. Сърцата им се отворили широко за любовта, която не били изпитвали никога преди това.
Любовта между марсианците и венерианките била вълшебна. Те били щастливи да са едни до други, да вършат всичко заедно и да споделят грижите и радостите си. Въпреки че били от различни светове, различията между тях ги опиянявали. Месеци наред те се опознавали, изучавали и преценявали различните си потребности, предпочитания и поведение. Години наред живели в любов и хармония.
След това решили да отлетят на Земята. В началото всичко било чудесно и красиво. Но влиянието на земната атмосфера надделяло и една сутрин всички се събудили с особен вид амнезия — избирателна амнезия!
И марсианците, и венерианките забравили, че са от различни планети и че по принцип са различни. И от тази сутрин всичко, което били научили за различията помежду си, се изличило от паметта им.
От този ден насетне мъжете и жените са в конфликт.

Да не забравяме различията помежду си

Ако не осъзнаят, че са създадени да бъдат различни, мъжете и жените никога няма да постигнат разбирателство. Обикновено другият пол ни ядосва и разстройва, защото забравяме тази важна истина.
Очакваме другият пол да прилича повече на нас. Искаме те да желаят това, което желаем и ние, и да „чувстват нещата също като нас“.
Погрешно приемаме, че ако нашите партньори ни обичат, те ще реагират и ще се държат по определен начин — така, както ние реагираме и се държим към този, когото обичаме. Тази нагласа ни носи непрекъснато разочарования и ни пречи да отделим необходимото време, за да обсъдим с обич и разбиране различията си.
Мъжете погрешно очакват от жените да мислят, общуват и реагират като тях. От своя страна жените очакват от мъжете да чувстват, общуват и реагират като тях. Забравяме, че мъжете и жените са създадени да бъдат различни, и това внася ненужни пререкания и конфликти в нашите взаимоотношения.
Ясното признаване и зачитане на различията помежду ни значително намалява напрежението и разочарованието във взаимоотношенията ни с другия пол. Всичко може да се обясни, стига да помним, че мъжете са от Марс, а жените — от Венера.

Преглед на различията

В тази книга ще се спра подробно на различията между мъжете и жените. Всяка глава ще ви донесе нови важни прозрения. Ще разгледаме следните основни различия:
Във втора глава ще изследваме в какво се състои същностната разлика между ценностите на мъжете и жените и ще се опитаме да разберем двете най-големи грешки, които правим в отношенията си с другия пол: мъжете често грешат, като предлагат решения и омаловажават чувствата, докато жените дават съвети и наставления, без някой да ги моли за това. Като осъзнаем своя марсиански/венериански произход, ще разберем защо мъжете и жените допускат несъзнателно тези грешки. А като помним тези различия, ще можем да поправим грешките си и веднага да отговорим на потребностите на другия пол по един много по-приемлив за него начин.
В трета глава ще открием _различните начини, чрез които мъжете и жените се справят със стреса_. Докато марсианците са склонни да се усамотят и мълчаливо да помислят върху това, което ги гнети, венерианките чувстват инстинктивна потребност да разговарят за проблемите си. Ще усвоите нови стратегии за осъществяване на желанията ви в конфликтни ситуации.
В четвърта глава ще изследваме _начините за мотивиране на другия пол_. Мъжете са мотивирани, когато се чувстват потребни, докато жените — когато се чувстват обичани и ценени. Ще обсъдим три начина за подобряване на отношенията между мъжете и жените и ще разберем как да преодолеем най-големите препятствия: мъжете трябва да превъзмогнат нежеланието си да дават любов, а жените — своята неохота да я приемат.
В пета глава ще научите, че мъжете и жените не се разбират, защото говорят на различни езици. Предлага се марсианско/венериански фразеологичен речник, за да могат да се преведат изрази, които най-често остават неразбрани. Ще узнаете, че мъжете и жените говорят и дори престават да говорят по съвсем различни причини. Жените ще научат какво да правят, когато мъжът спре да говори, а мъжете — как да изслушват жените, без да се изнервят.
В шеста глава ще откриете, че потребността от интимност при мъжете и жените в различна. Мъжът се сближава, но след това чувства непреодолима нужда да се отдръпне. Жените ще узнаят как могат да насърчат тази негова потребност, така че той да се върне при тях като тетивата на опънат лък. Жените също ще научат кое е най-подходящото време за интимни разговори с мъжа.
В седма глава ще проследим как любовните нагласи у жената се издигат и падат ритмично като вълни_. Мъжете ще узнаят как да разбират правилно тези, понякога внезапни, обрати в чувствата. Ще се научат и как да разберат кога жената има най-голяма нужда от тях и как умело да я подкрепят в такива моменти, без да е необходимо да правят жертви.
В осма глава ще откриете, че _мъжете и жените дават любовта, от която те самите имат нужда, а не любовта, от която има нужда другият пол. Мъжете се нуждаят преди всичко от любов, която излъчва доверие, одобрение и признание. Жените имат нужда преди всичко от любов, която е грижовна и съчетана с разбиране и уважение. Ще откриете шестте най-разпространени маниера, чрез които може би неволно отблъсквате партньора или партньорката си.
В девета глава ще научим как да избягваме болезнените спорове. Мъжете ще разберат, че ако се държат така, сякаш винаги са прави, те могат да наранят чувствата на жената. Жените ще узнаят как неволно изпращат послание на неодобрение вместо на несъгласие и така предизвикват защитната реакция у мъжа. Ще изследваме анатомията на спора и ще направим много практически предложения за полезно общуване.
В десета глава ще се убедите, че мъжете и жените оценяват нещата различно. Мъжете ще научат, че венерианките оценяват всеки дар не любов и всеки друг подарък независимо от големината му. Вместо да се насочват към голям подарък, мъжете трябва да помнят, че не по-малко важни са малките прояви на любов; изреждат се 101 начина, с помощта на които могат да спечелят точки в отношенията си с жените. А жените ще узнаят как да пренасочат енергията си така, че да набират много точки в отношенията си с мъжете, като им дават това, което те искат.
В единадесета глава ще разберете защо на венерианките им е по-трудно да молят за подкрепа, както и защо марсианците обикновено се противопоставят на молбите им. Ще научите, че фразите „би ли могъл“ и „можеш ли“ отблъскват мъжете и ще узнаете с какво да ги замените. Ще разберете тайната как да накарате мъжа да дава повече и ще откриете силата на кратките, прями и точни изрази.
В дванадесета глава ще откриете четирите сезона на любовта. Реалната представа за промените в любовта и нейното развитие ще ви помогне да преодолеете неизбежните препятствия, които съпътстват всички връзки. Ще узнаете, че вашето минало или миналото на вашия партньор може да повлияе на взаимоотношенията ви, и ще стигнете до прозрението как да запазите жива магията на любовта.
Във всяка глава на „Мъжете са от Марс, жените — от Венера“ ще откриете нови тайни за създаване на трайни взаимоотношения на обич. Всяко ново откритие ще увеличава способността ви да развивате пълноценни взаимоотношения.

Добрите намерения не са достатъчни

Влюбването е винаги магия. Чувството е толкова силно, като че ли любовта ще продължи вечно. Наивно вярваме, че по никакъв начин няма да имаме проблемите на родителите си, че сме застраховани от възможността любовта да умре и че ще живеем щастливо винаги.
Но когато магията отмине и ежедневието надделее, става ясно, че мъжете продължават да очакват от жените да мислят и реагират като тях, а жените очакват от мъжете да чувстват и да се държат като тях. Без ясно да осъзнаем нашите различия, не можем да разберем и уважаваме партньора си и ставаме излишно настойчиви, недоволни, осъждащи и нетолерантни.
Любовта умира и при наличие на най-добри намерения. Възникват проблеми. Появява се неприязън. Нарушава се общуването. Расте недоверието. Резултатът е отблъскване и потискане на другия. Магията на любовта изчезва.
Питаме се:
Как се случи така?
Защо се случи така?
Защо се случи така именно с нас?
За да отговорят на тези въпроси, великите умове на човечеството са създали сложни философски и психологически системи. И все пак рутината надделява. Любовта умира. Случва се почти с всеки.
Ежедневно милиони хора търсят партньор, за да изпитат неповторимото чувство на обич. Всяка година милиони двойки се събират с любов и след това болезнено се разделят, защото са изгубили обичта. От тези, които съумяват да запазят любовта си достатъчно дълго, за да сключат брак, половината се развеждат. А от онези, които не се развеждат, вероятно половината не са удовлетворени от брака си. Те остават заедно от чувство за лоялност и задължение или от страха да започнат отново.
Наистина много малко хора са способни да живеят в любов. И все пак това се случва. Когато мъжете и жените са в състояние да уважават и приемат своите различия, тогава любовта има шанс да разцъфне.
Като разберем скритите различия на другия пол, можем по-успешно да дадем и получим любовта, която е в сърцата ни. Като установим и приемем различията помежду ни, можем да открием творчески решения, чрез които да успеем да осъществим желанията си. И което е по-важно, можем да се научим по-добре да подкрепяме и обичаме хората, които са ни скъпи.
Любовта е магия и може да продължи, ако помним, че сме различни.

Глава II
Господин „Оправи го“ и „Комитетът за подобряване на атмосферата у дома“
Най-честото оплакване на жените от мъжете е, че те не ги изслушват. Мъжът или напълно пренебрегва жената, когато му говори, или я слуша за съвсем кратко време, установява какво я безпокои, после гордо слага шапката на Господин „Оправи го“ и веднага предлага решение на проблемите й, за да я накара да се почувства по-добре. И се разстройва, когато тя не оценява този негов жест на обич. Независимо колко пъти тя му казва, че не я слуша, той не я чува и продължава да прави същото. А това, което тя иска, е съчувствие, а не решение на проблемите й, както той мисли.
Най-честото оплакване на мъжете от жените е, че те винаги се опитват да ги променят. Когато една жена обича един мъж, тя изпитва отговорност да му помогне да успее и се опитва да му помогне да се справи с живота по-добре. Тя създава „Комитет за подобряване на атмосферата у дома“, чийто главен прицел е мъжът. Колкото и да се съпротивлява той на нейната помощ, тя упорства и използва всяка възможност, за да му помогне или да му каже какво да прави. Тя смята, че го превъзпитава, докато той чувства само че е под контрол. А това, което той иска е, тя да го приеме такъв, какъвто е.
В края на краищата тези два проблема могат да се решат като, първо, разберем защо мъжете предлагат решения и защо жените се стремят да променят мъжете. Нека се върнем във времето преди обитателите на Марс и Венера да се открият и да дойдат заедно на Земята, да наблюдаваме живота им и тогава можем да научим повече за мъжете и жените.

Животът на Марс

Марсианците ценят силата, компетентността, резултатността и постиженията. Те винаги вършат нещо, за да докажат себе си и да развият силата и уменията си. Изпитват удовлетворение главно от успехите и постиженията си.
Самочувствието на мъжа се определя от способността му да постига резултати.
Всичко на Марс е отражение на тези ценности. Дори облеклото им е подбрано така, че да отразява уменията и компетентността им. Полицаи, войници, бизнесмени, учени, шофьори на таксита, техници и готвачи — всички те носят униформи или поне шапки, които отразяват техните умения и власт над другите.
Те не четат списания като „Сайколоджи тудей“, „Селф“ или „Пийпъл“ Повече ги привличат дейности на открито като лов, риболов или състезателните коли. Интересуват се от новините, времето и спорта и най-малко от любовни романи и самоучители.
Занимават ги повече „предметите“ и „нещата“, отколкото хората и чувствата. Дори днес на Земята, докато жените фантазират за любов, мъжете мечтаят за мощни коли, по-бързи компютри, различни технически нововъведения и висши технологии. Мъжете са заети с „нещата“, които могат да им помогнат да изразят силата си, да постигнат резултати и да осъществят целите си.
За марсианеца постигането на целите е много важно. То е средство да докаже компетентността си и така да се почувства добре. А за да се почувства добре, той трябва да постигне сам целите си. Никой друг не може да го направи вместо него. Марсианците се гордеят, че правят всичко сами. Самостоятелността при тях е символ на ефективност, сила и компетентност.
Осъзнаването от жените на тази марсианска черта може да им помогне да разберат защо мъжете толкова се съпротивляват, когато някой поиска да ги поправи или да им каже какво да правят. Да се предлага на мъж съвет, за който той не е молил, означава да се приеме, че той не знае какво да прави или че не може да го направи сам. Мъжете са много докачливи по този въпрос, защото въпросът за компетентността е много важен за тях.
Тъй като сам се справя с проблемите си, марсианецът рядко говори за тях, освен ако не се нуждае от експертен съвет. Той размишлява така: „Защо да занимавам някой друг с проблемите си, когато мога и сам да ги реша?“ Не споделя проблемите си, освен ако не му е нужна помощта на някой друг, за да намери решение. Да моли за помощ, когато може и сам да се справи, се възприема като признак за слабост.
Ако обаче наистина се нуждае от помощ, намирането й се счита за мъдрост. В такъв случай той ще намери някой, когото уважава, и ще сподели с него проблема си. Да се започне разговор по някакъв проблем, на Марс това е покана за съвет. Другият марсианец възприема предоставената му възможност за голяма чест.
Той автоматично си слага шапката „Оправи го“, слуша известно време и след това предлага няколко умни съвета.
Този марсиански навик е една от причините, поради които мъжете инстинктивно предлагат решения, щом жените заговорят за проблемите си. Когато жената невинно споделя притесненията си или разсъждава на глас за проблемите си през изминалия ден, мъжът погрешно допуска, че тя търси някакъв експертен съвет. Той си слага шапката „Оправи го“ и започва да дава съвети, като по този начин показва любовта си и се опитва да й помогне.
Той иска да й помогне да се почувства по-добре, като реши проблемите й. Иска да й бъде полезен. Чувства, че може да бъде оценен и така да заслужи любовта й, като използва способностите си да реши проблемите й.
След като й предложи решение обаче, а тя продължава да е потисната, за него става все по-трудно да я слуша, тъй като неговото решение е отхвърлено и той се чувства ненужен.
Мъжът не предполага, че може да помогне просто като слуша с участие и интерес. Не знае, че на Венера разговорите за проблемите не са покана за предлагане на решение.

Животът на Венера

Венерианките имат различни ценности. Те ценят любовта, общуването, красотата и отношенията си с другите. Прекарват много от времето си, като се подкрепят, помагат си и се грижат една за друга. Самочувствието им се определя от чувствата и качеството на взаимоотношенията им. Осъществяват се, като споделят чувствата си и общуват с другите.
Всичко на Венера отразява тези ценности. Вместо да строят магистрали и високи сгради, венерианките искат да живеят в хармония, в една общност и в едно проникнато от обич сътрудничество. За тях взаимоотношенията са по-важни от работата и технологиите. Техният свят като цяло е противоположност на света на Марс.
Те не носят униформи като марсианците /за да доказват компетентността си/. Напротив, доставя им удоволствие да сменят премяната си всеки ден, според настроението си. За тях е много важно да изразят своята личност и особено чувствата си. Могат да сменят дрехите си по няколко пъти дневно, щом се променя и настроението им.
Общуването е от първостепенна важност за тях. Да споделят личните си чувства е много по-важно, отколкото да постигнат някакви цели или успехи в живота си. Разговорите и общуването са източник на огромно удовлетворение за тях.
За мъжа е трудно да разбере всичко това. Той може да се доближи до преживяванията на жените при споделянето на чувствата им и общуването им с другите, като ги сравни с удовлетворението, което изпитва, когато спечели надбягване, постигне някаква цел или реши някакъв проблем.
Вместо към цели жените са ориентирани към взаимоотношения. За тях е по-важно да изразят загриженост, доброта и любов. Двама марсианци обядват заедно, за да обсъдят някакъв проект или целта си в някакъв бизнес; те трябва да решат някакъв проблем. Освен това марсианците разглеждат обяда в ресторант като ефикасен подход към храненето: без пазаруване, без готвене и миене на чинии. За венерианките един обяд е възможност за създаване на взаимоотношения, за оказване на помощ и за получаване на подкрепа от приятел. Разговорът между жени в ресторант може да бъде много откровен и интимен, почти като диалог между лекар и пациент.
На Венера всички учат психология и имат някаква научна степен по даване на консултации. Те са твърде погълнати от личното израстване, от духовността и от всичко, което може да даде живот, здраве и растеж. Венера е покрита с паркове, градини, търговски центрове и ресторанти.
Венерианките са много интуитивни. Развили са тази способност, след като са предусещали потребностите на другите в продължение на векове. Гордеят се, че са съпричастни към потребностите и чувствата на другите. Ако една венерианка предложи помощ и съдействие на друга венерианка, без да е била помолена, това се смята за знак за голяма любов.
Тъй като на Венера доказването на нечия компетентност не е от голямо значение, предлагането на помощ не е обидно и нуждата от помощ не е признак на слабост. Мъжът обаче може да се почувства обиден, когато жената му предлага съвет, защото смята, че тя не вярва в способността му да свърши всичко сам.
Жената няма никаква представа за тази чисто мъжка чувствителност, тъй като за нея е добре дошло, ако някой й предложи помощта си. Това я кара да се чувства обичана и ценена. Но отправено към мъж, предложението за помощ може да го накара да се чувства некомпетентен, слаб и дори нелюбим.
На Венера съветите и предложенията се смятат за признак на обич. Венерианките непоколебимо вярват, че ако нещо има ефект, този ефект може да се подобри. Характерно за тях е желанието им да подобрят нещата. Когато обичат някого, те открито му казват какво може да подобри и му предлагат как да го направи. При тях съветите и конструктивната критика са акт на любов.
Марс е много различен. Марсианците са ориентирани преди всичко към намирането на решения. Ако нещо дава ефект, тяхното мото е: „Не го променяй“. Инстинктът им ги кара да не се намесват, ако то действа. „Не го поправяй, ако не е счупено“ е често срещан израз при тях.
Когато жената се опитва да подобри нещо у мъжа, той чувства, че тя се опитва да го „поправи“. Той получава посланието, че нещо у него не е наред. А тя дори не съзнава, че любвеобилните й опити да му помогне могат да го унижат. И погрешно смята, че му помага да израсне.

Откажете се да давате съвети

Без това прозрение за природата на марсианеца жената може много лесно, непреднамерено и несъзнателно, да нарани и обиди мъжа, когото обича най-много.
Например представете си, че Том и Мари отиват на гости. Том кара колата. След като около двадесет минути обикаля един и същ квартал, Мери разбира, че Том се е загубил. Накрая му предлага да попитат някой къде е улицата, която търсят. Том изведнъж млъква. Най-накрая пристигат, но напрежението не ги напуска цялата вечер. Мери няма никаква представа защо той е толкова потиснат.
От своя страна тя единствено е искала да му каже: „Обичам те и ти предлагам помощта си.“
От своя страна той е обиден, защото единственото, което е разбрал, е: „Не ти вярвам, че можеш да ни докараш дотам. Ти не си компетентен!“
Без да знае нищо за живота на Марс, Мери не може да оцени колко е важно за Том да осъществи целта си без чужда помощ. Предлагането на съвет в този случай е върховна обида. Както вече разбрахме, марсианците никога не предлагат съвет, ако не ги помолят за това. Начинът да зачетеш друг марсианец е винаги да приемеш, че той може да реши проблема си сам, освен ако сам не потърси помощта ти.
Мери няма представа, че когато Том се загуби и почне да се лута в един и същ квартал, тя получава уникална възможност да му покаже любовта и подкрепата си. В този момент той е особено уязвим и се нуждае от допълнителна любов. Да го зачете, като не му предлага съветите си, би било за него подарък, какъвто за нея е красивият букет или любовната бележка, изпратена от него.
След като узна тайните на марсианците и венерианките. Мери разбра как би могла да подкрепи Том в такива трудни моменти. Следващият път, когато той се загуби, вместо да му предлага „помощ“, тя се въздържа от коментар, пое дълбоко въздух и в сърцето си оцени това, което Том се опитваше да направи за нея. Том от своя страна й бе благодарен за сърдечното й отношение и доверие.
В повечето случаи, когато жената предлага нежелан съвет или се опитва да „помогне“ на мъжа, тя няма никаква представа колко критична и нелюбяща може да изглежда в неговите очи. Въпреки че намеренията й са продиктувани от обич, предложенията й го обиждат и нараняват. Реакцията му може да бъде силно отрицателна, особено ако се е почувствал като нахокано дете или ако някога е бил свидетел как баща му е бил критикуван за същото нещо от майка му.
За много мъже е от голямо значение да докажат, че могат да постигнат целта си, колкото и незначителна да е тя, като например шофирането до някой ресторант или събиране. Горчивата ирония е, че той може да бъде по-чувствителен за малките неща, отколкото за големите. Чувствата му са следните: „Ако не може да ми се довери за такива дребни неща като шофирането до едно гости, как ще ми повярва за по-големи неща?“ Подобно на марсианските си прадеди, мъжете се гордеят да са експерти, особено когато става въпрос за поправяне на механични повреди, отиване до някъде или решаване на проблеми. В такива моменти мъжът най-много се нуждае от любящо разбиране, а не от съвети или критика от нейна страна.

Умението да се изслушва

По същия начин, ако мъжът не разбере колко различна от него е жената, той може да влоши отношенията си с нея, като се опита да помогне. Мъжете трябва да помнят, че жените говорят за проблемите си, за да се доближат до тях, а не непременно да стигнат до някакво решение.
Много често жената иска просто да сподели чувствата си от изминалия ден, а нейният съпруг я прекъсва и, мислейки че й помага, й предлага многобройни решения и няма представа защо тя е недоволна.
Много често жената просто иска да сподели чувствата си от изминалия ден, а нейният съпруг я прекъсва и, мислейки че й помага, й предлага многобройни решения.
Например Мери се връща вкъщи след изтощителен ден. Тя иска и има нужда да сподели чувствата си от деня.
Мери:
— Имам толкова много работа. Нямам никакво време за себе си.
Том:
— Трябва да напуснеш тази работа. Не е нужно да работиш толкова много. Прави това, което ти харесва.
Мери:
— Но аз обичам работата си. Те просто очакват от мен чудеса.
Том:
— Не ги слушай. Просто прави това, което смяташ за правилно.
Мери:
— Това и правя! Не е за вярване, но забравих да се обадя на леля днес.
Том:
— Не се тревожи, тя ще те разбере. Мери:
— Знаеш ли какво й е сега? Тя има нужда от мен. Том:
— Тревожиш се прекалено много и затова се чувстваш нещастна.
Мери, сърдито:
— Невинаги съм нещастна. Не можеш ли просто да ме изслушаш?
Том:
— Но аз те слушам. Мери:
— Защо ли въобще си правя труда да говоря с теб?
След този разговор Мери е по-разстроена, отколкото когато се е върнала у дома и е потърсила интимност и приятелство от мъжа си. Том също е объркан и няма понятие какво се е случило. Иска да помогне, но тактиката му за решаване на проблемите й е погрешна.
Без да познава живота на Венера, Том не разбира колко важно е само да слуша, без да предлага каквито и да било решения. Решенията му само влошават нещата. Разберете, че венерианките никога не предлагат решения, когато някой им говори. Начин да уважиш венерианка е да я слушаш търпеливо, с разбиране и да се опиташ наистина да вникнеш в чувствата й.
Том не е знаел, че само проявата на участие, като изслуша Мери, би й донесло огромно облекчение и удовлетворение. Но той постепенно свикна да я изслушва, когато научи за венерианките и за тяхната голяма потребност от разговори.
Сега, когато Мери се връща вкъщи изморена и изтощена, разговорите им са съвсем различни и звучат по следния начин:
Мери:
— Имам толкова много работа. Нямам никакво време за себе си.
Том поема дълбоко дъх, издишва бавно, отпуска се и казва:
— Хм, изглежда си имала тежък ден. Мери:
— Очакват от мен чудеса. Не знам какво да правя. Том прави пауза и после казва:
— Хмм. Мери:
— Забравих да се обадя на леля ми. Том леко смръщва вежди:
— Наистина ли? Обади й се веднага. Мери:
— Тя се нуждае от мен именно сега. Чувствам се толкова лоша.
Том:
— Ти си толкова обичливо същество. Ела тук, дай да те прегърна.
Том прегръща Мери и тя се отпуска в ръцете му с голяма въздишка на облекчение. След това казва:
— Обичам да разговарям с теб. Караш ме да се чувствам щастлива. Благодаря ти, че ме изслуша.
Не само Мери, но и Том се чувства по-добре. Той в изумен колко по-щастлива е жена му, след като накрая се е научил да я изслушва. С новото съзнание за различията помежду им Том е възприел мъдростта на изслушването, без да предлага решения, а Мери — мъдростта да остави нещата такива, каквито са, и да ги приема, без да предлага нежелани съвети или да отправя критики.
Нека да обобщим двете най-често срещани грешки, които правим в отношенията си с другия пол:
1. Мъжът се опитва да промени чувствата на жената, когато тя е потисната, и приема ролята на господин „Поправи го“, предлага решения за нейните проблеми, без да съзнава, че наранява чувствата й.
2. Жената се опитва да промени поведението на мъжа, когато е сбъркал, като приема ролята на „Комитет за подобряване на атмосферата у дома“ и предлага нежелани съвети или отправя критика.

В защита на господин „Оправи го“ и „Комитета за подобряване на атмосферата у дома“

Като посочвам двете основни грешки, не искам напълно да отрека господин „Оправи го“ или „Комитета за подобряване на атмосферата у дома“. Всъщност те са много положителни марсиански и венериански черти. Грешките идват само от неподходящо избраното време и неправилния подход.
Жената много цени господин „Оправи го“, стига той да не предлага услугите си, когато е притеснена. Мъжете трябва да помнят, че когато жените са потиснати и говорят за проблемите си, не е време да предлагат решения; вместо тях жената има нужда да я изслушат и постепенно сама ще се почувства по-добре. Не е необходимо някой да я „поправи“.
Мъжът много цени „Комитета за подобряване на атмосферата у дома“, стига той сам да помоли за неговото съдействие. Жените трябва да помнят, че нежеланите съвети или критиката, особено ако мъжът е сгрешил, го карат да се чувства нелюбим и контролиран. Той се нуждае повече от одобрение, отколкото от съвети, за да се поучи от грешките си. Когато мъжът чувства, че жената не се опитва да го поправи, съществува много по-голяма вероятност той да поиска съвета и помощта й.
Когато партньорът ни се противопоставя, причината е най-вероятно в неподходящо избраното време или в неправилния подход.
Когато осъзнаем тези различия, ще ни е много по-лесно да уважаваме чувствата на своя партньор и да бъдем по-толерантни към него. Освен това вече е ясно, че ако партньорът ни се противопоставя, то е вероятно защото погрешно сме избрали времето или подхода. Нека проучим този въпрос по-подробно.

Когато жената се противопоставя на решенията, предложени от мъжа

Когато жената се противопоставя на решенията, предложени от мъжа, той чувства, че компетентността му е поставена под съмнение. В резултат на това той смята, че не му вярват, не го ценят и загубва интерес към партньорката си. Готовността му да слуша естествено намалява.
В подобни ситуации мъжът може да разбере защо жената му се противопоставя само ако не забравя, че тя е от Венера. Може да разсъди и да открие, че е предложил решения е момент, когато тя се е нуждаела от съчувствие и подкрепа.
Ето някои кратки фрази, чрез които мъжът може несъзнателно да накърни чувствата и възприятията на жената или да й предложи нежелани решения. Опитайте се да отгатнете защо тя се противопоставя, когато й каже:
1. „Не трябва да се тревожиш толкова“.
2. „Не съм казал такова нещо,“
3. „Не е голяма работа.“
4. „Добре, съжалявам. Сега можем просто да забравим това.“
5. „Защо просто не го направиш?“
6. „Но ние разговаряме.“
7. „Не трябва да се обиждаш, не исках да кажа това.“
8. „Какво искаш да кажеш?“
9. „Не трябва да се чувстваш по този начин.“
10. „Как можа да го кажеш? Миналата седмица прекарах цял ден с теб. Прекарахме чудесно“.
11. „Добре, просто го забрави.“
12. „Добре, ще почистя задния двор. От това ще станеш ли по-щастлива?“
13. „Разбрах. Точно това трябва да направиш.“
14. „Разбери, нищо не можем да направим.“
15. „Ако ще се оплакваш от тази работа, по-добре не я върши.“
16. „Защо позволяваш на хората да се държат така с теб?“
17. „Ако не си щастлива, тогава просто трябва да се разведем.“
18. „Добре, отсега нататък го прави така.“
19. „Отсега нататък аз ще се заема с това.“
20. „Разбира се, че те обичам. Това е нелепо.“
21. „Ще кажеш ли най-сетне какво има?“
22. „Това, което трябва да направим е…“
23. „Изобщо не беше така.“
Всяко от тези изявления или омаловажава, или се опитва да обясни обърканите чувства, или предлага решение, което цели изведнъж да превърне отрицателните емоции в положителни. Първата стъпка, която мъжът трябва да предприеме, за да ги промени, е просто да престане да прави горните забележки /по-подробно ще разглеждаме тази тема в пета глава/. Но да се изслушва партньорът, без да се правят накърняващи чувствата му забележки или предлагат решения, е голяма стъпка напред.
Ако осъзнае и разбере ясно, че са отхвърлени не решенията, които е предложил, в погрешно избраното време и подход, мъжът може да се справи много по-лесно с противодействието на жената. Не трябва в никакъв случай да го приема толкова лично. Научи ли се да я изслушва, постепенно ще разбере, че тя започва да го цени много повече, дори тогава, когато в началото му е била сърдита.

Когато мъжът се съпротивлява на „Комитета за подобряване на атмосферата у дома“

Когато мъжът се противопоставя на предложенията на жената, тя смята, че той просто е престанал да се интересува от нея и не уважава потребностите й. В резултат на това тя не чувства неговата подкрепа и престава да му вярва.
В такива моменти жената може да разбере защо мъжът й се противопоставя само като си спомни, че мъжете са от Марс. Тя може да размисли и да открие, че вероятно му предлага нежелан съвет или го критикува, вместо просто да сподели чувствата си, да даде информация или да отправи молба.
Ето някои кратки фрази, чрез които жената може несъзнателно да раздразни мъжа, като му предлага съвет или му отправя привидно невинна критика. Докато преглеждате този списък, помнете, че тези наглед незначителни неща могат да издигнат стени от съпротива и неприязън. В някои от примерите съветите или критиката са прикрити. Опитайте се да установите защо той би могъл да се почувства контролиран, ако тя каже:
1. „Как е възможно да искаш да го купиш? Вече имаш един.“
2. „Тези чинии са още мокри. Ще изсъхнат на петна.“
3. „Не мислиш ли, че косата ти май доста е пораснала?“
4. „Ей там има място за паркиране, обърни колата.“
5. „Искаш да прекараш времето с приятелите си, аз какво да правя?“
6. „Не трябва да работиш толкова много. Вземи си един ден почивка.“
7. „Не слагай това тук. Ще се загуби.“
8 „Трябва да извикаш водопроводчик. Той знае какво да направи.“
9. „Защо чакаме за маса? Не си ли направил резервация?“
10. „Трябва да прекарваш повече време с децата. Липсваш им.“
11. „В кабинета ти цари пълен хаос. Как можеш да мислиш в такава обстановка? Кога ще го подредиш?“
12. „Пак си забравил да го донесеш вкъщи. Може би трябва да го сложиш на специално място, за да си спомниш за него.“
13. „Караш много бързо. Намали скоростта, защото ще те глобят.“
14. „Следващия път, когато ходим на кино, ще трябва да прочетем отзивите за филмите.“
15. „Не знаех къде си. /Трябваше да се обадиш./“
16. „Някой е пил от бутилката със сок,“
17. „Не яж с ръце. Даваш лош пример на децата.“
18. „Тези картофи са прекалено мазни, Вредни са за сърцето ти.“
19. „Никога нямаш достатъчно време за себе си.“
20. „Трябва да ме предупреждаваш по-отрано. Не мога просто да зарежа всичко и да отида на обяд с теб.“
21. „Ризата не подхожда на панталоните ти“.
22. „Бил се обади за трети път. Кога ще му се обадиш?“
23. „В кутията ти за инструменти е голяма бъркотия. Не мога да намеря нищо. Трябва да я подредиш.“
Ако жената не знае как да помоли направо мъжа за подкрепа или конструктивно да сподели различно мнение, тя може да се почувства безсилна да получи това, което иска, без да даде нежелан съвет или да отправи критика /тази тема ще разглеждаме по-подробно впоследствие/. Но да приеме думите на партньора си, без да дава или отправя критика, е голяма стъпка напред в нейните взаимоотношения.
Ако осъзнае ясно, че мъжът отхвърля не нейните нужди, а начина, по който тя се държи с него, жената може да приеме неговия отказ не толкова лично и да потърси по-подходящ начин да му съобщи за тях. Постепенно тя ще осъзнае, че мъжът ще изрази желание да помогне за подобряване на атмосферата вкъщи, ако почувства, че към него се обръщат за решаване на проблема, а не като че ли той е самият проблем.
Мъжът е готов да направи подобрения, ако почувства, че към него се обръщат за решаване на проблема, а не като че ли той е самият проблем.
Ако сте жена, предлагам ви през следващата седмица да се упражнявате във въздържане от даване на всякакви нежелани съвети или да отправяте критика. Мъжете в живота ви не само ще оценят това, но ще бъдат и много по-внимателни и отзивчиви към вас._
Ако сте мъж, предлагам ви през следващата седмица да се упражнявате да слушате, когато ви говори жена, с единствената цел да проявите уважително разбиране към преживяванията й в момента. Прехапвайте езика си винаги, когато изпитате импулсивно желание да предложите решение или да промените чувствата й. Ще се изненадате, когато сам почувствате колко много започва да ви цени.

Глава III
Мъжете се скриват в „пещерите“ си, а жените говорят
Едно от най-големите различия между мъжете и жените е начинът, по който се справят със стреса. Мъжете стават все по-съсредоточени и затворени, докато жените се объркват и ангажират емоционално. В такива моменти мъжът и жената се нуждаят от различни неща, за да се почувстват добре. Той се чувства по-добре едва след като е решил проблемите, докато тя се чувства по-добре, като говори за проблемите. Неразбирането и неприемането на тези различия създава ненужно напрежение във взаимоотношенията ни. Да разгледаме следния пример:
Когато Том се връща вкъщи, той иска да се отпусне и да си почине, като прочете спокойно новините във вестника. Той изпитва стрес поради нерешените проблеми през деня и намира успокоение, като забравя за тях.
Жена му Мери също иска да се отпусне след напрегнатия ден. Тя обаче намира успокоение, като говори за проблемите, с които се е сблъскала през деня. Напрежението между двамата бавно нараства и постепенно се превръща в неприязън.
Том тайно си мисли, че Мери говори твърде много, докато Мери се чувства все по-пренебрегната. Ако двамата не разберат различията помежду си, ще се отдалечат още повече един от друг.
Вероятно можете да разпознаете себе си в подобна ситуация, защото тя е само един от многото примери за неразбирателство между мъжете и жените. Този проблем не е само на Том и Мери, а присъства във взаимоотношенията на почти всички мъже и жени.
Решаването на проблема между Том и Мери зависи не от това, колко се обичат, а от това, доколко разбират потребностите на другия пол.
Ако не знае, че на жените наистина им е необходимо да поговорят за проблемите си, за да се почувстват по-добре, Том ще продължи да си мисли, че Мери говори твърде много, и няма да иска да я слуша. Ако не знае, че Том чете новините, за да се почувства по-добре. Мери ще се чувства пренебрегната и изоставена. Тя ще продължава настойчиво да се опитва да разговаря с него точно тогава, когато той не желае това.
Тези две различия могат да се разрешат, като първо вникнем подробно в начина, по който жените и мъжете се справят със стреса. Нека отново да се вгледаме в живота на Марс и Венера и да извлечем някои прозрения за мъжете и жените.

Как се справят със стреса на Марс и Венера

Когато марсианецът е разстроен, той не говори за това. Той никога не би натоварил друг марсианец със своя проблем, освен ако не му е необходима приятелска помощ, за да го реши. Вместо това става много мълчалив и се скрива в „пещерата“ си, за да обмисли проблема си и да намери решение. Когато го намери, той се чувства много по-добре и напуска „пещерата“.
Ако не може да намери решение, започва да прави неща, които му помагат да забрави проблемите си — например чете вестник или играе някаква игра. Той постепенно се отпуска, като откъсва мислите си от ежедневните си проблеми. Ако стресът е много голям, той ще трябва да приеме някакво предизвикателство, като надбягване с коли, спортно състезание или изкачване на планина.
За да се почувстват по-добре, марсианците се скриват в „пещерите“ си, където сами решават проблемите си.
Когато венерианката е разстроена или е подложена на стрес през деня, тя намира успокоение, като подробно обсъжда проблемите си с някой, на когото вярва. Тя споделя чувствата, които я притесняват, и внезапно започва да се чувства по-добре. Това е венерианският метод.
За да се почувстват по-добре, венерианките се събират заедно и открито говорят за проблемите си.
На Венера споделянето на проблемите се счита за истински признак на любов и доверие, а не за натоварване. Венерианките не се срамуват от проблемите си. Тяхната вътрешна хармония се определя не от стремежа да изглеждат компетентни, а по-скоро от способността им да установят взаимоотношения на обич. Те открито споделят чувствата си на потиснатост, объркване, безнадеждност и изтощение.
Венерианката се чувства добре, когато има приятели, които я обичат и с които споделя чувствата и проблемите си. Марсианецът се чувства добре, когато може да реши проблемите си сам в „пещерата“. Тези тайни за това, как можем да се почувстваме по-добре, са приложими и днес.

Намиране на успокоение в пещерата

Когато мъжът е подложен на стрес, той се оттегля в пещерата на своите мисли и се съсредоточава върху решаването на някакъв проблем. Обикновено избира най-спешния или най-трудния и така се съсредоточава върху решаването му, че временно престава да мисли за всичко останало. Другите проблеми и отговорности отиват на заден план.
В такива моменти той става отчужден, разсеян, не-отзивчив и твърде зает в своите взаимоотношения. Например е разговори с него вкъщи става ясно, че едва 5 на сто от съзнанието му участва в тях, докато другите 95 на сто са заети с нещо друго.
Част от мислите му са насочени към проблема, на който се надява да намери решение. Колкото по-голям в стресът, толкова по-погълнат е той от проблема. В тези случаи той не е в състояние да даде на жената вниманието и чувствата, които тя обикновено получава, и, разбира се, заслужава. Съзнанието му е обсебено и той е безсилен да го освободи. Но щом намери решение, веднага ще се почувства много по-добре, ще излезе от „пещерата“ си и изведнъж ще се окаже, че е възвърнал желанието си за контактуване с нея.
Ако обаче не успее да намери решение на проблема си, той остава затворен в „пещерата“. За да се откъсне от проблемите си, той се заема с решаването на малки задачи, като четене на вестник, гледане на телевизия, каране на кола, физически упражнения, ходене на футболен мач, игра на баскетбол и т.н. Всяка отвличаща го дейност, която отначало заема едва 5 на сто от съзнанието му, може да му помогне да забрави проблемите си и да се откъсне от тях. На следващия ден той може отново да се съсредоточи върху решаването им с по-голям успех.
Нека разгледаме по-подробно няколко примера. Джим обикновено чете вестници, за да забрави проблемите си. Когато чете, той вече не е изправен пред необходимостта да ги решава. С 5 на сто от съзнанието си, което не е обсебено от проблемите, свързани с работата му, той започва да си оформя мнение и да търси решения за световните проблеми. Постепенно проблемите от новините завладяват все повече и повече съзнанието му и накрая той забравя собствените си проблеми. По този начин той пренасочва мислите си от своите към световните проблеми, за които не носи пряка отговорност. Този процес освобождава съзнанието му от обсебилите го проблеми в работата му и той е в състояние отново да насочи вниманието си към жена си и семейството си.
Том гледа футболен мач, за да се отпусне от стреса. Той освобождава съзнанието си от опитите да реши собствените си проблеми, като решава проблемите на любимия си отбор. Като гледа спортни състезания, той опосредствено чувства, че с всяка игра решава някакъв проблем. Когато отборът му отбелязва гол или печели играта, той е обхванат и се наслаждава на чувството си на успех. Ако отборът му загуби, той страда като че ли самият той е загубил. И в двата случая обаче съзнанието му се освобождава от собствените му, истински проблеми.
За Том и за много други мъже неизбежното освобождаване от напрежението, което настъпва след края на всяко спортно състезание, събитие с местно или национално значение или филм, води до освобождаване от истинското напрежение в живота им.

Отношението на жената към „пещерата“

Когато мъжът е прикован в „пещерата“ си, той е безсилен да даде на партньорката си онова внимание, което тя заслужава. В такива моменти тя трудно може да го приеме, тъй като не знае на какъв стрес е подложен. Ако той се върне вкъщи и сподели проблемите си, тогава тя би проявила повече съчувствие. Вместо това той не разговаря за тях и тя остава с впечатлението, че той я пренебрегва. Тя чувства, че той е разстроен, но погрешно приема, че тя не го интересува, тъй като той не разговаря с нея.
В повечето случаи жените не разбират как марсианците се справят със стреса. Те очакват от мъжете да бъдат откровени и да разговарят за проблемите си, както правят венерианките. Когато мъжът се е затворил в „пещерата“ си, на жената й е неприятно, че той не е по-откровен. Тя се чувства обидена, когато той включва телевизора, за да чуе новините, излиза да играе футбол или баскетбол и я изоставя.
Да очакваш, че мъжът, който се е уединил в „пещерата“ си, може изведнъж да стане откровен, отзивчив и любящ, е толкова нереално, колкото и очакването, че жената, която е разстроена, може да се успокои веднага и да започне да разсъждава разумно. _Грешка в да очакваш от мъжа да проявява винаги чувства на любов, както е неправилно да очакваш чувствата на жената да са винаги рационални и логични.
Когато марсианците се скриват в „пещерите“ си, те са склонни да забравят, че приятелите им може би също имат проблеми. Надделява инстинктът, който му казва, че преди да се погрижи за някой друг, трябва първо да се погрижи за себе си. Когато жената види мъжа да реагира по този начин, тя обикновено не го приема и започва да изпитва неприязън към него.
Тя може да поиска подкрепата му настоятелно, като че ли трябва да се бори за правата си с някой безразличен мъж. Но като помни, че мъжете са от Марс, жената може правилно да разбере реакцията му към стреса като начин да превъзмогне проблемите си, а не като израз на чувствата му към нея. Тя може да опита да сътрудничи с него, за да получи онова, което иска, вместо да му се противопоставя.
От друга страна, мъжете обикновено почти не осъзнават колко студени и отчуждени стават, когато са в „пещерата“. Ако мъжът разбира как оттеглянето му в „пещерата“ може да се отрази на жената, той може да прояви съчувствие в случаите, когато тя се почувства пренебрегната и незначителна. Като помни, че жените са от Венера, мъжът може да прояви по-голямо разбиране и уважение към нейните реакции и чувства. Без да вникне в истинския им смисъл, мъжът обикновено започва да се отбранява и възникват споровете._ Съществуват пет най-често срещани недоразумения:
1. Когато тя каже: „Ти не ме слушаш“, а той: „Какво искаш да кажеш с това? Мога да ти повторя всичко, което ми каза.“
Когато мъжът е в „пещерата“, той може да запомни онова, което тя му казва с 5-те на сто от съзнанието си, с които я слуша. Той разсъждава така: щом като слуша с 5 на сто от съзнанието си, значи я слуша напълно внимателно. Това, което тя иска обаче, е пълното му нераздвоено внимание.
2. Когато тя каже: „Чувствам, че мислите ти не са тук“, а той: „Какво имаш предвид? Разбира се, че съм тук. Не ме ли виждаш?“
Той смята, че ако присъства тялом, тя няма основание да казва, че него го няма. Въпреки че присъства физически обаче, тя не чувства присъствието му и това именно иска да му внуши.
3. Когато тя каже: „Не те е грижа за мен“, а той: „Разбира се, че ме е грижа. Защо тогава се опитвам да реша този проблем?“
Той смята, че щом се е заел с проблем, решаването на който по някакъв начин ще облагодетелства и нея, тя трябва да разбере, че я обича. Тя обаче има нужда непосредствено да почувства неговото внимание и обич и точно такъв е смисълът на думите й.
4. Когато тя каже: „Чувствам, че не съм от значение за теб“, а той: „Не ставай смешна. Разбира се, че имаш значение за мен.“
Той смята нейните чувства за маловажни, защото се занимава с проблеми, решаването на които ще бъде от полза и за нея. Той не разбира, че когато се съсредоточава върху един проблем и пренебрегва останалите, които безпокоят нея, почти всяка жена ще реагира по същия начин — ще го изтълкува като лична обида и израз на пренебрежение.
5. Когато тя каже: „Ти нямаш никакви чувства. Напълно си се затворил в мислите си“, а той: „Какво лошо има в това? Какво друго мога да направя, за да реша този проблем?“
Той смята, че тя е твърде критична и взискателна, защото не проявява разбиране към неговия принос за решаването на проблемите им. Чувства се неоценен. Освен това той не се съобразява с нейните чувства. Обикновено мъжете не осъзнават колко бързо могат да преминат от една крайност в друга, как от сърдечни и състрадателни се превръщат в неотзивчиви и отчуждени. Когато се затвори а „пещерата“, мъжът е зает с решаването на своя проблем и не съзнава как безразличието му може да се отрази на другите.
За да подобрят сътрудничеството помежду си, мъжете и жените трябва по-добре да се разбират един друг. Когато мъжът започне да пренебрегва жена си, тя най-често възприема поведението му съвсем лично. Разбирането, че той преодолява стреса си по свой начин, е изключително полезно, но невинаги облекчава болката й.
В такива моменти тя може да почувства нужда да разговаря за чувствата си. Именно тогава мъжът трябва да признае значението на чувствата й. Той трябва да разбере, че тя има право да сподели с него разочарованието си, че е пренебрегната и че й липсва подкрепа, тъй както той има право да се оттегли в „пещерата“ и да не разговаря с нея. Ако не получи разбиране, тя трудно ще може да се освободи от горестните си мисли.

Разтоварване чрез разговор

Когато жената е подложена на стрес, тя инстинктивно чувства необходимост да разговаря за чувствата си и за всички възможни проблеми, свързани с тях. А започне ли да говори, тя не подрежда проблемите си по важност. Ако е потисната, то се дължи на всички проблеми — и на големите, и на малките. Първата й грижа е не да намери решение на проблемите си, а по-скоро облекчение, като даде израз на чувствата си и получи разбиране. Тя говори без особена цел за проблемите си и притеснението й намалява.
Жената, която е подложена на стрес, не се стреми да намери незабавното решение на проблемите си, а по-скоро облекчение, като даде израз на чувствата си и получи разбиране.
Докато мъжът, който е подложен на стрес, е склонен да се съсредоточи върху един проблем и да забрави за останалите, в подобно състояние жената обикновено е обсебена от всички проблеми. Разговорите за всички възможни проблеми, без да се съсредоточава върху решаването им, я карат да_ се _чувства по-добре. Като изучава чувствата си в този процес, тя започва да осъзнава по-добре какво в действителност я безпокои и след това внезапно започва да се чувства не толкова потисната_.
За да се почувстват по-добре, жените разговарят за минали проблеми, за бъдещи проблеми, за потенциални проблеми и дори за проблеми, които не могат да бъдат решени. Колкото повече те говорят и изучават тези проблеми, толкова по-добре се чувстват. Така действат жените. Да се очаква друго от тях, би означавало да се отрече женската им същност.
Когато жената е потисната, тя намира облекчение, като говори подробно за различните си проблеми. Ако почувства, че я разбират, стресът й постепенно изчезва. След като изчерпи една тема, тя прави малка пауза и преминава към следващата. По този начин тя продължава да се разпростира върху своите проблеми, тревоги, разочарования и притеснения. Не е необходимо тези теми да бъдат подредени в някаква последователност — те често дори не са логически свързани. Ако не намери разбиране, жената може да се разпростре и върху други проблеми, които ще започнат да я тревожат.
Тъй както мъжът, прикован в „пещерата“ си, се нуждае от незначителни проблеми, които да го разсеят, така и жената, когато не намери разбиране, изпитва потребност да разговаря за други проблеми, които не са толкова спешни, за да почувства облекчение. За да забрави собствените си болезнени чувства, тя може да бъде емоционално завладяна от проблемите на другите. Освен това тя може да намери облекчение, като обсъжда проблемите на своите приятели, роднини и колеги. Независимо дали разговаря за своите или за проблемите на другите, разговорът е естествената и здравословна реакция на венерианката към стреса.
За да забрави собствените си болезнени чувства, жената може да бъде емоционално завладяна от проблемите на другите.

Как реагират мъжете, когато жените изпитват нужда да разговарят

Когато жените говорят за проблемите си, мъжете обикновено са резервирани. Мъжът приема, че жената разговаря с него за проблемите си, защото го смята за първопричината за тяхното съществуване. Колкото повече проблеми поставя тя, толкова по-обвинен се чувства той и не разбира, че тя говори, за да почувства облекчение. Мъжът не осъзнава, че тя ще му бъде благодарна, ако просто слуша.
Марсианците разговарят за проблемите си само по две причини: ако обвиняват някого или ако търсят съвет. Ако жената е наистина разстроена, мъжът приема, че тя обвинява него за неудачите си. Ако изглежда по-малко потисната, той приема, че го моли за съвет.
Щом реши, че тя моли за съвет, тогава той си слага шапката „Оправи го“, за да реши проблемите й. Щом приеме, че тя обвинява него, той изважда оръжието си, за да се защити от нападение. И в двата случая той скоро открива, че му е трудно да я изслуша.
Ако мъжът предложи решения на проблемите й, жената просто продължава да разговаря за други проблеми. След като предложи две или три решения, той очаква тя да се успокои. Това е така защото самите марсианци се чувстват по-добре, когато им предлагат решения, за които изрично са помолили. Но положението не се подобрява и той приема, че решенията му са отхвърлени и се чувства неоценен.
От друга страна, ако се почувства нападнат, мъжът започва да се защитава. Той мисли, че ако се изрази по-ясно, тя ще спре да го обвинява. Колкото повече се отбранява обаче, толкова по-угнетена става тя. Той не разбира, че на нея не са й нужни обяснения. Единствено й трябва той да разбере чувствата й и да й позволи да продължи да говори и за други проблеми. Ако той е разумен и просто слуша, тогава малко след като се е оплаквала от него, тя ще промени темата и ще заговори и за други проблеми.
Мъжът също се разстройва твърде много, когато жената говори за проблеми, по които той не може да направи нищо. Така например, когато жената е подложена на стрес, тя би могла да се оплаче по следния начин:
• „Не ми плащат достатъчно а службата.“
• „Състоянието на леля Луиз се влошава с всяка изминала година.“
• „Къщата ни просто не е достатъчно голяма.“
• „Голяма суша е. Кога ще завали?“
• „Не е останало почти нищо в банковата ни сметка.“
Жената може да използва всяка от горките забележки, за да изрази своята тревога, разочарование и объркване. Дори да осъзнава, че повече нищо не може да се направи за решаването на тези проблеми, тя все пак изпитва нужда да разговаря за тях, за да почувства известно облекчение. Ако слушателят й прояви разбиране към нейната потиснатост и разочарование, тя счита, че е получила неговата подкрепа. Но тя може и да угнети партньора си, ако той не осъзнава, че тя просто има нужда да говори за това, след което ще се почувства по-добре.
Мъжете също стават особено нетърпеливи, когато жената говори с много подробности за проблемите си. Мъжът погрешно приема, че когато жената говори толкова подробно, всички подробности са важни, за да може да намери решение на нейния проблем. Мъчи се да открие връзката между тях и загубва търпение. Той отново не разбира, че от него тя не търси решение на проблемите си, а обич и разбиране.
Слушането е трудно за мъжа и поради погрешното му предположение, че има логическа последователност в изложението на жената, докато тя съвсем произволно преминава от един проблем към друг. След като тя е споделила три или четири от проблемите си, той се обърква и се разстройва много, той като не може логически да ги свърже един с друг.
Друга причина, поради която мъжът може да не иска да слуша, е, че той се стреми към развръзката. Той не може да започне да формулира решението си, докато не узнае края на всяка история, и колкото повече подробности излага тя, толкова повече той се обърква, докато я слуша. Смущението му може да намалее значително, ако си спомни колко много й помагат големите подробности. Ако си спомни, че подробният разказ й помага да се почувства по-добре, той ще се отпусне. Тъй както мъжът се изявява, като се измъква от лабиринта на сложните подробности при решаването на проблема, така и жената намира удовлетворение, като говори подробно за проблемите си.
Тъй както мъжът се изявява, като се измъква от лабиринта на сложните подробности при решаването на проблема, така и жената намира удовлетворение, като говори подробно за проблемите си.
Това, което жената може да направи, за да улесни мъжа, е да му позволи да узнае предварително края на разказа й и след това да му разкаже подробностите. Избягвайте да държите мъжа в напрежение. На повечето жени им е приятно, когато напрежението нараства, защото това придава по-голяма емоционалност на разказа. Една жена ще оцени нарастването на напрежението, но то може само да обърка мъжа.
Мъжът не разбира жената в същата степен, в която й се противопоставя, докато тя говори за проблемите си. Когато мъжът се научи да дава възможност на жената да се изявява и да я подкрепя емоционално, той ще открие, че изслушването не е толкова трудна работа. Още по-важно е жената да напомни на мъжа, че просто иска да разговаря за проблемите си и не очаква от него да ги решава. Това вероятно ще му помогне да се отпусне и да я изслуша.

Как марсианците и венерианките намериха спокойствие

Марсианците и венерианките са могли да живеят заедно в мир, защото са се научили да уважават различията помежду си. Марсианците се научили да уважават потребността на венерианките да говорят, за да се почувстват по-добре. Дори да няма много за казване, марсианецът знае, че като я изслуша, може много да й помогне. Венерианките се научили да уважават потребността на марсианците от уединение, за да се справят със стреса. „Пещерата“ престанала да бъде мистерия или причина за безпокойство.

Какво научили марсианците

Марсианците разбирали, че дори когато се чувствали атакувани, обвинявани или критикувани от венерианките, това било само временно явление. Много скоро венерианките започвали изведнъж да се чувстват по-добре и да проявяват разбиране, толерантност и признателност. След като се научили да ги изслушват, марсианците открили, че венерианките наистина разцъфвали, когато имало с кого да поговорят за проблемите си.
Всеки марсианец намерил успокоение, когато накрая _разбрал, че потребността на венерианката да говори за проблемите си не означава, че той в виновен за тях_. Освен това той узнал, че щом като венерианката почувства, че той я слуша, тя престава да разнищва проблемите си и се изпълва с добри чувства към него. С това разбиране марсианецът успявал да я изслуша, без да се чувства отговорен за решаването на всичките й проблеми.
Много мъже и дори жени не разбират необходимостта да де говори за собствените проблеми, защото никога не са изпитвали нейния оздравителен ефект върху себе си. Не са виждали как жената, която е била изслушана, може изведнъж да се промени, да се почувства по-добре и да възприеме положително отношение към обкръжаващия я свят. Обикновено те са виждали как някоя жена /обикновено майка им/ не е била разбрана и е продължила да се вглъбява в проблемите си. Това се случва с жените, които не са се чувствали обичани или разбрани в един продължителен период от време. Истинският проблем обаче е, че жената се чувства нелюбима, а не че говори твърде много за проблемите си.
След като марсианците се научили да изслушват венерианките, те направили най-изненадващото си откритие. Разбрали, че изслушването на проблемите им наистина може да им помогне да излязат от „пещерите“ си подобно гледането на новини по телевизията или четенето на вестник.
По съшия начин, когато мъжете се научават да изслушват жените, без да се чувстват обвинявани или отговорни за решаването на проблемите им, целият процес на слушане става много по-лесен. Щом мъжът стане добър слушател, той разбира, че изслушването може да бъде отличен начин да забрави ежедневните си проблеми, както и да предизвика голямо удовлетворение у партньорката си. Но в дни, когато се намира в състояние на истински стрес, той може да почувства нужда от уединение, от което бавно да го измъкнат политическите новини или някое спортно състезание.

Какво научават венерианките

Венерианката също намерила успокоение, когато накрая разбрала, че уединението на марсианеца не означава, че той не я обича достатъчно. Тя се научила да бъде по-толерантна към него в такива моменти, защото той бил в състояние на голям стрес.
Венерианките не се обиждали, когато марсианците лесно се разсейвали. Когато венерианката говорела, а марсианецът се разсейвал, тя много учтиво спирала да говори и чакала той да забележи това. После започвала отново да говори. Тя разбирала, че понякога му било трудно да й отдаде цялото си внимание. Венерианките открили, че като помолели за вниманието на марсианците по един деликатен и толерантен начин, те с радост им го давали.
Когато марсианците били изцяло погълнати от мислите си в „пещерите“, венерианките не го приемали лично и следователно не се засягали. Те разбирали, че моментът не _в_ подходящ за интимни разговори, а за разговори с приятели по разни проблеми, за забавление или пазар. Тогава марсианците усещали тяхната обич и разбиране, а венерианките откривали, че в такива случаи марсианците излизали по-бързо от уединението си а „пещерите“.

Глава IV
Как да мотивираме другия пол
Векове преди марсианците и венерианките да се срещнат, те живеели спокойно и щастливо в отделни светове. Но един ден всичко се променило. Марсианците и венерианките изведнъж изпаднали в депресия, защото се почувствали сами на своите планети. Това обаче била депресията, която най-накрая ги събрала заедно.
Ако днес вникнем в тайните на тяхната трансформация, ще установим, че мъжете и жените са мотивирани по различен начин. С това ново разбиране ще можете не само по-добре да подкрепите вашия партньор, а и да получите подкрепата, от която се нуждаете в трудни и напрегнати моменти. Да се върнем обратно във времето и да си представим какво се е случило.
Когато марсианците изпаднали в депресия, всички напуснали градовете на планетата и се уединили за дълго време в „пещерите“ си. Те се затворили там и не излизали, докато веднъж един марсианец не съзрял случайно красивите венерианки през телескопа си. Той бързо повикал и другите да погледнат. Видът на красивите създания вдъхновил марсианците и депресията им като по чудо изчезнала. Изведнъж те се почувствали нужни. Напуснали „пещерите“ си и започнали да строят флот от космически кораби, за да отлетят на Венера.
Когато венерианките изпаднали в депресия, за да се почувстват по-добре, те седнали в кръг и започнали да разговарят за проблемите си. Но това, изглежда, не им помогнало да преодолеят състоянието си. То продължило дълго време, докато интуитивно съзрели видение: силни и чудесни същества /марсианците/ ще дойдат от Космоса, за да ги обичат, да им служат и да ги закрилят. Изведнъж те придобили усещането, че някой ги цени. Когато споделили видението помежду си, депресията им изчезнала и те започнали радостно да се подготвят за пристигането на марсианците.
Мъжете са мотивирани и силни, когато се чувстват нужни…
Жените са мотивирани и силни, когато чувстват, че са обичани…
Тези тайни на мотивацията са все още приложими. _Мъжете са мотивирани и силни, когато се чувстват нужни. Когато мъжът не се чувства нужен във взаимоотношенията си с жената, той постепенно става неинициативен и пасивен; с всеки изминат ден той дава все по-малко. От друга страна, ако той чувства, че тя му вярва и е сигурна, че ще направи всичко, което е по силите му, за да удовлетвори потребностите й, и оценява усилията му, той получава прилив на сили и може да й даде много повече.
Подобно на венерианките, жените са мотивирани и силни, когато чувстват, че са обичани. Когато жената не чувства обич във взаимоотношенията си с мъжа, тя постепенно става отблъскващо отговорна и изнервена от това, че му е дала прекалено много. От друга страна, когато се почувства обичана и уважавана, жената е удовлетворена и е в състояние да даде повече във взаимоотношенията си с мъжа.

Когато мъжът обича

Влюбването на мъжа прилича на откриването на венерианките от онзи марсианец, който ги съзрял за първи път. Прикован в пещерата си и неспособен да намери причината за своята депресия, марсианецът насочил телескопа си към небето. Сякаш удар от мълния в един велик момент променил из основи живота му. През телескопа той зърнал видение, което описал като олицетворение на божествената красота и грация.
Той открил венерианките. Тялото му пламнало в огън. Докато ги наблюдавал, за първи път в живота си започнал да мисли за някой друг освен за себе си. Само един поглед бил достатъчен, за да придаде нов смисъл на живота му. Депресията изчезнала.
Философията на марсианците е „печеля-губиш“: аз искам да спечеля и не ме е грижа, ако ти загубиш. Докато марсианците се грижели само за себе си, тази формула действала добре. Тя действала векове наред, но после се наложило да се промени. Грижата главно за себе си вече не ги удовлетворявала. След като се влюбили, те поискали венерианките да спечелят колкото тях.
Днес можем да открием продължението на този състезателен кодекс на марсианците в повечето спортове. Например в тениса аз не само се опитвам да спечеля, но и да накарам приятеля си да загуби, като го затрудня да ми върне ударите. Приятно ми е да печеля, дори приятелят ми да загуби.
Повечето от тези марсиански нагласи имат място в живота ни, но философията „печеля-губиш“ е вредна в отношенията между възрастните. Ако се стремите да удовлетворите собствените си потребности за сметка на своя партньор, и двамата непременно ще бъдете нещастни, ще изпитвате неприязън един към друг и ще сте в постоянен конфликт. Тайната на успешните взаимоотношения е в това и двамата партньори да спечелят.

Различията привличат

След като първият марсианец се влюбил, той започнал да произвежда телескопи за всички свои братя марсианци. Много бързо те всички излезли от депресията. Започнали да чувстват любов към венерианките и същата загриженост, както и към себе си.
Непознатите красиви венерианки привличали по мистериозен начин марсианците. Различията помежду им направо влудявали марсианците. Там, където марсианците били твърди, венерианките били меки. Там, където марсианците били костеливи, венерианките били закръглени. Там, където марсианците били хладни, венерианките били топли. По магически, но съвършен начин различията им сякаш взаимно се допълвали.
Макар и безмълвно, венерианките предали ясно и точно следното послание: „Нуждаем се от вас. Властта и силата ви могат да ни дадат голямо удовлетворение, като запълнят празнината дълбоко в нас. Заедно можем да живеем в истинско щастие.“ Тази покана дала мотивация и сила на марсианците.
Много жени инстинктивно разбират как да предадат това послание. Б началото на взаимоотношенията си с другия пол жената хвърля бърз поглед на мъжа, с който му казва, че той може би е човекът, който ще я направи щастлива. По този изкусен начин тя всъщност поставя началото на техните взаимоотношения. Нейният поглед го окуражава да се приближи. Той му дава сила да преодолее страха си от започването на връзката си с нея. За нещастие обаче щом се опознаят и започнат да възникват проблеми, тя не знае колко важно е все още посланието за него и пропуска да го изпрати.
Марсианците са били силно мотивирани от възможността да бъдат нещо различно на Венера. Тяхната раса се придвижвала към ново равнище в своята еволюция. Те вече не били удовлетворени да доказват само себе си и да развиват силата си. Искали да използват силата и уменията си а полза на другите, особено в полза на венерианките. Те започнали да създават нова философия — „печеля/печелиш“. Искали да живеят в свят, където всички се грижат както за себе си, така и за другите.

Любовта дава мотивация на марсианците

Марсианците започнали да строят флот от космически кораби, с които да отлетят на Венера. Чувствали се по-жизнени от всякога. Откривайки венерианките, те за първи път в своята история започнали да изпитват не-егоистични чувства.
По същия начин, когато мъжът е влюбен, той е мотивиран да достигне върха на възможностите си, за да служи на другите. Когато сърцето му е открито, той се чувства толкова уверен в себе си, че е способен да извърши важни промени. Получил възможност да докаже своя потенциал, той разкрива най-добрата си същност. Само когато почувства, че не може да успее, той отново се връща към старите си егоистични навици.
Когато мъжът е влюбен, той започва да се грижи за партньорката си толкова, колкото и за себе си. Изведнъж отхвърля обвързващите го вериги да бъде полезен само на себе си и се чувства свободен да дава от себе и на друго същество не с цел лични придобивки, а просто от обич.
Той преживява удовлетворението на партньорката си като свое собствено. Може лесно да понесе всякакви трудности, за да я направи щастлива, защото нейното щастие прави и него щастлив. Борбата му с живота става по-лесна по-високата цел му дава нова енергия.
В младежките години мъжът се задоволява да служи само на себе си, но когато достигне зрелост, това вече не го удовлетворява. _За да се изяви и бъде удовлетворен, животът му трябва да бъде мотивиран от любовта. Вдъхновението да дава свободно и безкористно го освобождава от инерцията на самоудовлетворението, лишено от грижи за другите. Въпреки че той все още изпитва нужда да получава любов, най-голямата му потребност е да дава любов._
Повечето мъже не само се стремят да дават любов, но и жадуват да направят това. Най-големият им проблем е, че не знаят какво пропускат, ако не го направят. Те рядко са виждали бащите си да успеят да удовлетворят потребностите на майките им чрез безкористно отдаване. Поради това те не знаят, че отдаването може да бъде главният източник на удовлетворение за мъжа. Когато взаимоотношенията му се развиват зле, той изпада в депресия и се затваря в „пещерата“ си. Престава да се интересува от всичко, което го заобикаля, и не може да разбере причината за депресията си.
в такива моменти той се оттегля от взаимоотношенията или от интимните си отношения и се затваря в „пещерата“ си. Пита се какво става с него и трябва ли да се притеснява толкова. Той не знае, че _е загубил интерес към живота, защото не се чувства нужен, и не разбира, че като намери някой, който се нуждае от него, той може да се отърси от депресията и да възвърне интереса си към живота.
Да бъде ненужен е равносилно на бавна смърт за мъжа.
Когато мъжът ме чувства, че внася положителни промени в живота на друг човек, за него е трудно да продължи да се грижи за себе си и за взаимоотношенията си. Трудно му е да бъде мотивиран, когато се чувства ненужен. За да получи отново стимул, той трябва да почувства, че го ценят, че му вярват и че го приемат. Да бъде ненужен е равносилно на бавна смърт за мъжа.

Когато жената обича

Влюбването на жената прилича на това, което се е случило, когато първата венерианка е почувствала, че марсианците идват. Тя видяла в съня си как цял флот от космически кораби се приземява и от тях слизат силни и добри марсианци. Тези същества не се нуждаели от грижи, а само искали да се грижат за венерианките.
Марсианците били много предани и вдъхновени от красотата и културата на венерианките. Те осъзнавали, че силата и компетентността им са безсмислени, ако няма на кого да служат. Тези чудесни и достойни за възхищение същества намерили облекчение и вдъхновение в обещанието да служат, да радват и да доставят удовлетворение на венерианките. Какво чудо!
Други венерианки също сънували подобни сънища, които мигновено ги изваждали от депресивното им състояние. Причината за преобразяването на венерианките била увереността, че ще получат помощ, тъй като марсианците идвали. Венерианките били потиснати, защото се чувствали сами и изолирани. За да излязат от унинието, е трябвало да почувстват, че помощта на любимия е наблизо.
Повечето мъже почти не съзнават колко важно е за жената да чувства подкрепата на някой, който я обича. Жените са щастливи, когато вярват, че потребностите им ще бъдат удовлетворени. Когато жената е потисната, разстроена, объркана, изтощена или безпомощна, това, от което най-много има нужда, е просто да общува. Тя има нужда да почувства, че не е сама, че я обичат и ценят. Съпричастността, разбирането, оценяването и съчувствието трябва да я съпътстват дълго време, за да й помогнат да стане възприемчива към подкрепата на мъжа и да я оцени. Мъжете не разбират това, защото техните марсиански инстинкти им подсказват, че най-добре е да останат сами, когато са потиснати. Когато жената е разстроена, от уважение към нея мъжът я оставя сама или ако остане, влошава още повече нещата, като се опитва да реши проблемите й. Той не разбира инстинктивно _колко важни за нея са близостта, интимността и споделянето. Това, от което тя най-много се нуждае в такива моменти, е някои, който да я изслуша.
Като споделя чувствата си, тя се убеждава, че заслужава любов и че потребностите й ще бъдат удовлетворени. Съмненията и недоверието й се стопяват. Склонността й да се налага отслабва, щом си спомни, че заслужава любов — тя не трябва да воюва за нея. Може да се отпусне, да дава по-малко от себе си и да получи повече. Напълно е заслужила това.

Да даваш прекалено много от себе си е уморително

За да преодолеят депресията си, венерианките споделяли чувствата си и говорели за проблемите си. И докато говорели, те открили причината за своята депресия. Били уморени от това, че през цялото време давали прекалено много от себе си. Омръзнала им постоянната отговорност една за друга. Искали да се отпуснат и известно време някой друг да се грижи за тях. Дотегнало им да споделят всичко заедно. Искали да бъдат по-особени и да притежават нещо свое. Вече не ги задоволявало да бъдат мъченици и да живеят за другите.
На Венера живеели според философията „губя/печелиш“ — аз губя, за да можеш да спечелиш ти. Щом като всички правели жертви за другите, всяка венерианка била обект на нечии грижи. Но след като правили това векове наред, венерианките са уморили от грижи една за друга. Те били готови за философията „печеля/печелиш“.
Днес много жени също са се уморили да дават. Искат време за себе си, за да бъдат такива, каквито са. Време, за да се погрижат първо за себе си. Искат някой да им даде емоционална подкрепа, някой, за когото не трябва да се грижат. Марсианците напълно отговарят на това изискване.
След векове венерианките и марсианците достигнали важна фаза в своята еволюция. Венерианките били готови да се научат да получават, а марсианците — да дават.
Обикновено тази промяна настъпва при мъжете и жените а тяхната зрелост. Докато е млада, жената е склонна да прави много повече жертви и да бъде такава, каквато я желае партньорът й. При мъжете е точно обратното: докато са млади, те са много по-вглъбени в себе си и не съзнават потребностите на другите. Когато жената достигне зрелост, тя осъзнава, че за своя сметка се е опитвала да достави радост на партньора си. Когато мъжът достигне зрелост, той разбира, че може по-добре да служи на другите и да ги уважава повече.
Мъжът също разбира, че може да прави жертви, но главната промяна при него е, че съзнава как може да дава от себе си. По същия начин, когато жената достигне зрелост, също научава нови начини да дава от себе си, но голямата промяна при нея е, че започва да разбира необходимостта да постави някакви граници, за да получи това, което иска.

Отказът от обвинения

Когато жената осъзнае, че в давала твърде много, тя е склонна да обвинява партньора си за тяхното неблагополучие. Тя чувства, че е несправедливо да дава повече, отколкото получава.
Въпреки, че не е получила това, което заслужава, тя трябва да признае част от вината за възникването на проблема, ако иска да подобри взаимоотношенията с партньора си. Когато жената дава прекалено много, тя не трябва да вини мъжа за това. Тъй както мъжът, който дава по-малко, не трябва да обвинява партньорката си, че не се държи добре с него и не е отзивчива. И в двата случая от обвиненията няма никаква полза.
Решението е в разбирането, доверието, съчувствието, одобрението и подкрепата, а не във взаимните обвинения. В такава ситуация, вместо да обвинява партньорката си за недоволството й, мъжът може да прояви съчувствие и да й предложи подкрепата си, дори тя да не моли за това. Да я изслуша, дори отначало думите й да звучат като обвинение, да я накара да му повярва и да му се довери, като направи за нея дребни жестове, които да й покажат, че я обича.
Вместо да обвинява мъжа, че й дава недостатъчно, жената може да приеме и да прости несъвършенствата на партньора си, особено когато той я разочарова. Да повярва, че той иска да й даде повече, въпреки че не й предлага подкрепата си, и да го окуражи да й даде повече, като оцени това, което й дава, и продължи да търси закрилата му.

Определяне и спазване на границите

Най-важното обаче е жената да определи границите на това, което ще дава, без да изпитва неприязън към партньора си. Вместо да очаква от него да изравни резултата, тя трябва да го поддържа равен, като определи колко може да му даде.
Нека разгледаме един пример. Джим беше на 39 г., а жена му Сюзън на 41 г., когато се обърнаха за консултация към мен. Сюзън искаше развод. Тя се оплака, че в продължение на 12 години му е давала повече, отколкото той на нея, и повече не може да издържа. Тя обвиняваше Джим, че е инертен, че е егоист и че не е романтичен. Каза, че не може повече нищо да му даде и е готова да го напусне. Той я беше убедил да потърсят консултация, но тя се съмняваше, че ще има някаква полза. За шест месеца те успяха да преминат през трите стъпки за възстановяване на взаимоотношенията. Днес те все още са щастливи заедно и имат три деца.

Стъпка 1: Мотивацията

Обясних на Джим, че жена му изживява отново 12-те години на растяща неприязън. Ако искаше да спаси брака си, той трябваше да я изслушва продължително време, за да получи тя мотивация да запази семейството си. По време на първите три сеанса, които проведох с двамата заедно, окуражих Сюзън да сподели чувствата си и помогнах на Джим търпеливо да вникне в отрицателните й емоции. Това беше най-трудната част от възстановителния процес. Когато Джим започна наистина да разбира болката и незадоволените й потребности, той получи мотивация и увереност, че може да извърши промените, необходими за изграждането на взаимоотношения на обич.
Преди Сюзън да получи същата мотивация, тя трябваше да бъде изслушана и да почувства, че Джим оценява нейните чувства: това беше първата стъпка. След като Сюзън почувства, че Джим я е разбрал, те можеха да преминат към следващата фаза.

Стъпка 2: Отговорностите

Втората стъпка бе двамата да поемат отговорностите си. Джим трябваше да поеме отговорността, че не е оказал нужната подкрепа на жена си, а Сюзън — че не е определила границите на това, което би могла да му даде. Джим се извини за поведението си, което я бе наранило. Сюзън осъзна, че както той бе нарушил границите й, като се бе държал с нея непочтително /викове, мърморене, отказ на молби и неоценяване на чувства/, така и тя не бе предприела нищо, за да определи тези граници. Въпреки че не трябваше да се извинява, тя все пак пое известна отговорност за техните проблеми.
Едва когато накрая се съгласи, че неспособността й да определи границите и склонността й да дава повече, отколкото получава, бяха допринесли за техните проблеми, тя бе в състояние да му прости. Поемането на отговорността за този неин проблем бе от съществено значение за отърсването й от недоволството. Така и двамата бяха мотивирани да научат нови начини да си помагат взаимно, като спазват съответните граници.

Стъпка 3: Практиката

Джим трябваше преди всичко да се научи да спазва нейните граници, докато Сюзън трябваше да разбере как да определя тези граници. И двамата трябваше да се научат па изразяват искрените си чувства с уважение. Те се съгласиха в тази трета стъпка да се упражняват да определят и да спазват границите. Те осъзнаваха, че на моменти ще допускат грешки. Възможността да грешат беше спасителната мрежа, която ри пазеше, докато се упражняваха. Ето някои примери затова какво научиха и как се упражниха:
• Сюзън се упражняваше да казва: „Не ми харесва начина, по който говориш с мен. Моля те спри да викаш или ще изляза от стаята!“ След като излезе от стаята няколко пъти, повече не се наложи да го прави.
• Когато Джим я молеше за неща, които щеше да й бъде неприятно да прави, тя се упражняваше да казва: „Не, трябва да си почина“ или „Не, твърде заета съм днес“. Тя откри, че той е по-внимателен към нея, защото е разбрал колко е изморена или заета.
• Сюзън каза на Джим, че иска да отиде на почивка, и когато той й отговори, че е твърде зает, тя каза, че ще отиде сама. Изведнъж той промени плановете си и реши да отиде с нея.
• Когато разговаряха и Джим я прекъсваше, тя се упражняваше да казва: „Не съм свършила, моля те, изслушай ме.“ — Изведнъж той започна да я слуша по-внимателно и да я прекъсва по-рядко.
• За Сюзън бе най-трудно да се научи да моли за това, което искаше. Казваше ми: „Защо трябва да моля след всичко, което съм направила за него?“ Обясних й, че да го накара да поеме отговорността да отгатва желанията й бе не само нереалистично, но в това се състоеше до голяма степен и нейният проблем. Тя трябваше да поеме отговорността за удовлетворяването на своите потребности.
• За Джим бе най-трудно да се научи да уважава промените у нея и да не очаква, че тя ще бъде същият удобен партньор както в началото на техния съвместен живот. Той осъзна, че за нея е толкова трудно да определи границите, колкото за него да свикне да ги спазва. Разбра, че упражненията ще им помогнат да установят липсващата хармония в отношенията им.
Когато мъжът почувства граници, той получава мотивация да даде повече от себе си. Като спазва границите, той автоматично получава мотивация да се усъмни в правилността на поведението си и да започне да прави промени. Когато жената разбере, че за да получи, трябва да определи границите си, тя започва автоматично да прощава на партньора си и да пробва нови начини да получи неговата подкрепа. Щом постави ограниченията си, тя постепенно се научава как да се отпусне и да получи повече.

Как жената да се научи да получава

Слагането на ограничения и исканията да се изпълнят желанията й плашат жената. Обикновено тя се страхува да иска прекалено много, за да не бъде отблъсната, порицана или изоставена. Отблъскването, осъждането и изоставянето са крайно болезнени за нея, тъй като дълбоко в себе си жената несъзнателно таи убеждението, че не заслужава да получи повече. Това убеждение се е оформило и затвърдило в детството й всеки път, когато е трябвало да потиска чувствата, потребностите или желанията си.
Жената е особено уязвима към негативното и погрешно убеждение, че не заслужава да бъде обичана. Ако като дете е била свидетел на малтретиране или самата тя е била жертва на такова поведение, тя е още по-податлива на чувството, че не заслужава любов; трудно й е да определи своята морална стойност. Скрито дълбоко в подсъзнанието, това чувство поражда страха, че няма да се справи без помощ от другите. И една част от нея вече си представя, че няма да я получи.
Тъй като жената се страхува, че няма да получи подкрепа, тя несъзнателно отхвърля подкрепата, от която се нуждае. А когато мъжът получи посланието, че жената не вярва в способността му да удовлетвори потребностите й, веднага започва да се чувства отблъснат и отхвърлен. Безнадеждността и недоверието на жената превръщат истинските й потребности в отчаян вик на нужда и му внушават, че тя не вярва той да я подкрепи. _Горчивата ирония в, че мъжете получават мотивация главно от чувството, че са нужни, но самата нужда ги отблъсква.
В такива моменти жената погрешно приема, че именно потребността й от него го е отблъснала, докато истината е, че това са сторили нейната безнадеждност, отчаяние и недоверие. Ако не признаят, че на мъжете трябва да се вярва, жените трудно ще могат да разберат разликата между потребност и нужда.
„Потребността“ е открита молба за подкрепа, отправена към мъжа с доверие и увереност, че той ще направи всичко необходимо. Това му дава сила. „Нуждата“ обаче е отчаяна необходимост от подкрепа, защото вие не вярвате, че ще я получите. Това отблъсква мъжете и ги кара да се чувстват отхвърлени и подценени.
Потребността от друг човек смущава жените, а чувството на разочарование и изоставеност е особено болезнено дори когато се проявява в незначителни неща. Не е лесно за жената да зависи от другите и след това да бъде пренебрегната, забравена или отхвърлена. Потребността от друг човек я поставя в уязвимо положение. Пренебрежението и разочарованието обаче са по-болезнени за нея, защото потвърждават погрешното й убеждение, че е недостойна да получава.

Как венерианките се научили да се чувстват достойни

Векове наред венерианките компенсирали обсебилия ги страх, че са недостойни, като проявявали внимание и отзивчивост към потребностите на другите. Те давали от себе си все повече и повече, но дълбоко в себе си се чувствали недостойни да получават. Вярвали, че като дават, ще станат по-достойни. След като се раздавали в продължение на векове, накрая разбрали, че са достойни да получат любов и подкрепа. Осмисляйки миналото си, те осъзнали, че винаги са били достойни за тях.
Този процес на себеотдаване ги подготвил за мъдростта на самоуважението. Като давали на другите, те започнали да разбират, че другите наистина заслужавали това и така започвали да осъзнават, че всеки заслужава да бъде обичан. И накрая разбрали, че те също са достойни да получават.
Тук на Земята, ако малкото момиче усеща, че майка му получава любов, автоматично започва да чувства стойността си. То може лесно да преодолее венерианската натрапчива потребност да дава прекомерно много. На него не му е нужно да преодолява страха, че е недостойно да получава, защото се идентифицира със своята майка. Ако майка му е научила тази мъдрост, детето автоматично я усвоява, като наблюдава и възприема усещанията на майка си. Ако майката е свикнала да получава, тогава и детето се научава на това.
Венерианките обаче нямали модели за подражание, така че са им били необходими хиляди години, за да изоставят манията си за себеотдаване. Като постепенно осъзнали, че другите са достойни да получават, те разбирали, че и те са достойни за това. В този магически момент марсианците също осъществявали своята трансформация и започнали да строят космически кораби.

Когато венерианката е готова, марсианецът ще се появи

Когато жената разбере, че наистина заслужава да бъде обичана, тя отваря вратата за любовта на мъжа. Но когато са й необходими десет години на прекалено отдаване в брака, за да осъзнае, че заслужава повече, иска й се да затвори тази врата и да не му даде никаква възможност. Тя най-често се чувства по следния начин: „Дадох ти толкова много, а ти ме пренебрегна. Имаше своя шанс. Аз заслужавам повече. Вече не ти вярвам. Твърде уморена съм и нямам какво да ти дам. Няма да ти позволя да ме нараниш отново.“
В такива случаи уверявам жените, че не трябва да дават повече, за да имат по-добри взаимоотношения. Партньорът им в действителност ще им даде повече, ако те му дадат по-малко. _Когато мъжът в пренебрегвал нейните потребности, те и двамата като че ли са били в състояние на сън. Когато тя се събуди и си спомни своите потребности, той също ще се събуди и ще поиска да й даде повече.
Мога без какъвто и да било риск да предскажа, че партньорът й ще се събуди от пасивното състояние, в което се намира, и наистина ще извърши много от промените, които тя е очаквала от него, Когато тя престане да дава прекалено много от себе си, тъй като вече вътрешно се чувства достойна, той излиза от „пещерата“ си и започва да строи космически кораби, за да дойде и да я направи щастлива. Може да му отнеме доста време, докато се науми да й дава повече, но най-важната стъпка е направена — той осъзнава, че я в пренебрегвал, и иска да се промени.
Може да се случи и обратното. Обикновено когато мъжът разбере, че е нещастен, и поиска повече любов в живота си, жена му изведнъж се променя и започва отново да го обича. Стените на неприязън започват да се топят и любовта оживява. Ако партньорите дълго са се пренебрегвали, може да мине доста време, докато наистина се излекуват от натрупаната неприязън един към друг, но е напълно възможно.
Много често, когато единият партньор извърши положителна промяна, другият прави същото. Това _съвпадение е едно от магическите неща в живота, Когато ученикът е готов, учителят се появява. Когато зададете въпрос, тогава ще получите и отговор. Когато наистина сте готови да получавате, тогава ще възникне възможността да получите онова, от което се нуждаете. Когато венерианките били готови да получат, марсианците били готови да дадат.

Как мъжът се научи да дава

Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър или че е некомпетентен. Той преодолява този страх, като се стреми да увеличи силата и компетентността си. На първо място в живота му стоят успехът, постиженията и ефективността на действията му.Преди да открият венерианките, марсианците били толкова заети с постигането на тези качества, че не се интересували от никого и от нищо друго. Мъжът изглежда най-безразличен, когато го е страх.
Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър и че е некомпетентен.
Тъй както жените се страхуват да получават, мъжете се страхуват да дават. Да започне да се раздава на другите за мъжа означава да поеме риска да се провали, да бъде порицан или да не бъдат одобрени действията му. Тези последици са много болезнени за него, защото дълбоко в подсъзнанието му се крие погрешното убеждение, че не е достатъчно добър. То се е оформило и утвърждавало в детството му всеки път, когато той е смятал, че от него са очаквали да се представи по-добре. Когато уменията му остават незабелязани или неоценени, дълбоко в подсъзнанието му започва да се оформя погрешното убеждение, че той не е достатъчно добър.
Тъй както жените се страхуват да получават, мъжете се страхуват да дават.
Мъжът е особено уязвим към това неправилно убеждение. То поражда у него страха от провал. Той иска да даде, но се страхува, че ще се провали, и затова се отказва да го стори. Когато най-много се страхува, че няма да се справи, той естествено избягва всякакви ненужни рискове.
Горчивата ирония, че когато мъжът обича най-много, страхът от провал нараства най-бързо и той дава все по-малко от себе си. За да избегне провала, той престава да дава на хората, на които държи най-много.
Когато мъжът е несигурен, той най-често компенсира това, като не се интересува от никого освен от самия себе си. Неговата автоматична защитна реакция е: „Не ме интересува.“ По тази причина марсианците не си позволявали твърде много чувства или грижи за другите. Но щом постигнали успехи и власт, те накрая разбрали, че са достатъчно добри и ще успеят, ако решат да започнат да дават на другите. И едва тогава те открили венерианките.
Въпреки че винаги са се справяли добре, утвърждаването на силата им помогнало да стигнат до мъдростта да оценят самите себе си. След като осмислили миналото си, те разбрали, че всеки един неуспех е бил предпоставка за следващите им успехи. От всяка своя грешка те извличали много поуки, които им били необходими, за да постигнат целите си. Така те осъзнавали, че винаги са били достатъчно добри.

Да се правят грешки е добре

Първата стъпка на мъжа към умението да дава повече е да разбере, че е добре да прави грешки, че в провала няма нищо лошо и че не е нужно да има готови отговори за всичко.
Спомням си историята на една жена, която се оплака, че партньорът й никога нямало да се обвърже с брак. На нея й се струваше, че той не я обича така, както тя него. Един ден обаче тя съвсем импулсивно му казала, че е много щастлива с него. И че дори да са бедни, тя щяла да остане с него. На следващия ден той й направил предложение. Партньорът й се нуждаел от нейното одобрение и окуражаване, че е достатъчно добър за нея, и едва тогава почувствал колко много я обича.

Марсианците също се нуждаят от любов

Тъй както жените се чувстват отхвърлени, когато не получават вниманието, от което се нуждаят, така и мъжете чувстват, че не са успели, когато жената говори за своите проблеми. Затова понякога на мъжа му е много трудно да слуша. Той иска да бъде нейният герои. Ако тя е разочарована или нещастна, той възприема това като свой провал. Нейното нещастие потвърждава най-големите му страхове: той просто не е достатъчно добър. Много жени днес не разбират колко уязвими са мъжете и колко много се нуждаят от любов. Любовта им помага да разберат, че са способни да удовлетворят потребностите на другите.
Мъжът трудно изслушва жената, когато тя е нещастна или разочарована, защото възприема това като свой провал.
Момче, което е имало щастието да види как баща му успява да удовлетвори потребностите на майка му, като порасне започва за изгражда взаимоотношенията си с рядката увереност, че е в състояние да удовлетвори потребностите на партньорката си. Той не се плаши от обвързване, защото знае, че може да се справи, Той също знае, че дори да не се справи, заслужава любов и одобрение, защото е направил всичко възможно. Не се укорява, защото знае, че не е съвършен и че винаги прави най-доброто, което може. И че то е достатъчно добро. Способен е да се извини за грешките си, защото очаква прошка, любов и одобрение за това, че е направил всичко, което е по силите му.
Такъв мъж знае, че всеки прави грешки. Виждал е баща си да греши и да продължава да обича себе си. Виждал е как майка му обича и прощава на баща му, въпреки всичките му грешки. Чувствал е нейното доверие и окуражаване, въпреки че понякога баща му я е разочаровал.
Много мъже не са имали успешни модели за подражание, докато са били деца. За тях да обичат дълго време, да се оженят и да имат семейство е толкова трудно, колкото и управлението на реактивен самолет без подготовка. Той може да успее да излети, но със сигурност ще се разбие. А е трудно да продължиш да летиш, след като си катастрофирал няколко пъти. Или си наблюдавал как баща ти катастрофира. Лесно можем да разберем защо без добро ръководство за изграждане на взаимоотношения много мъже и жени въобще се отказват да ги създадат.

John Gray
Men Are from Mars, Women Are from Venus, 1992

Няма коментари:

Публикуване на коментар