ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

петък, 4 ноември 2011 г.

Кой съм Аз?

- Кой си ти?
- Аз съм този, който съм!
- А какво е това, което си?
- Това, което съм, е това, което правя, мисля, чувствам... Просто Аз съм това, което съм!
***
Кой съм аз? Най-трудният въпрос... да, така си мислех до скоро, до преди няколко секунди, но сега се чудя, кое му е трудното на този въпрос и разбрах, че не е труден въпроса, много е лесен даже. Три думи „кой”, „съм”, „аз” последвани от „?”. Тогава, може би, труден е отговора му, не може би и той не е труден, трудно е осмислянето му.
Кой, съм аз? Аз съм всичко и нищо, и Бога и дявола, и доброто и злото, и красивото и грозното, и любовта и омразата, и успеха и не успеха, и страха и смелостта, и простота и простотията, и деня и нощта, и хаоса и космоса, и свободата и оковите, и съдбата и шанса, и интелекта и интуицията, и предопределеността и избора, и огъня и водата, и живота и смъртта...
Аз съм една сложна комбинация от всичко това, и проявявам себе си, в различен цвят, според различните комбинации, които спектъра на живота предлага.
Аз съм моето тяло, моите желания, моите стремежи, моите инстинкти, моите потребности, моите мисли, моят опит, моите любови и разочарования, моите емоции и чувства, моето съзнание и подсъзнание... За постигането на вътрешен мир, спокойствие и хармония се нужда от всички тези елементи. Те са части от един пъзел и липсата на коя да е част, ще попречи за нареждането на пъзела.
Аз съм свободен да бъда този, който съм. Тук и сега. Поемам рисковете, които искам да поема и нося отговорността за резултатите – както за положителните, така и за отрицателните. Плащам и цената за тези избори. Само така Аз мога да поема пълната отговорност за живота ми и да изживея моят живот, както на мен ми харесва, а не така както другите биха искали, предпочитат или имат полза.
Превръщането в себе си, да бъдеш това, което си, е процесът на израстване, развиване и съзряване. Да бъдем тези, които сме това, може би, е смисъла на живота ни. От този избор зависи, как ще изживеем живота си. Дали като свободни, отговорни и осъзнати личности или като жалки подобия на хора, които се опитват да бъдат нещо друго, но не и себе си!

От:Мирослав Зашев

Няма коментари:

Публикуване на коментар