ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

петък, 4 ноември 2011 г.

Нека ти разкажа - Магазинът на истината

— Кажи ми нещо, Хорхе. Почти всички си мислят, че всеки човек има нужда от терапия. Знам, че ти не си на това мнение, и ми се струва, че дори не смяташ безразборната терапия за нужна. Но сега се питам дали всеки може да има полза, ако премине един терапевтичен курс.
— Да.
— Всеки ли?
— Ще го кажа така: на всеки, който иска, може да му е от полза.
— Но защо някой би могъл да не иска да има полза?
— Антъни де Мело* има една чудесна притча, която май ще ни помогне в случая…

Един човек се разхождал по уличките на провинциален град. Разполагал с време и затова спирал за малко пред всяка витрина, пред всеки магазин, на всеки площад. Като завил на един ъгъл, изведнъж се озовал пред скромно магазинче, под чиято тента не било изложено нищо. Заинтригуван, той отишъл до прозорците и доближил лице до стъклото, за да надникне в тъмната витрина… Вътре съзрял само един пюпитър, на който имало малка табела, писана на ръка, която гласяла:
МАГАЗИН НА ИСТИНАТА
Мъжът се изненадал. Помислил си, че това е някакъв трик, но не могъл да си представи какво се продава там.
Влязъл.
Приближил се до госпожицата на първия щанд и попитал:
— Извинете, това магазинът на истината ли е?
— Да, господине. Какъв вид истина търсите? Частична истина, относителна, статистическа или пълната истина?
Значи тук продават истина. Никога не му било хрумвало, че това е възможно. Да отидеш някъде и да получиш истината било прекрасно.
— Пълната истина — отвърнал мъжът, без да се колебае.
„Толкова съм уморен от лъжите и фалша — помислил си той. — Не искам повече общи приказки и оправдания, лъжи и измами“.
— Пълната истина! — повторил той.
— Добре, господине, последвайте ме.
Госпожицата повела клиента към друг сектор и като му посочила един продавач с мрачно лице, му рекла:
— Господинът ще ви обслужи.
Продавачът се приближил, очаквайки мъжът да му каже какво иска.
— Искам да купя пълната истина.
— Аха. Извинете, господине, но знаете ли каква е цената й?
— Не. Каква е? — отвърнал той по навик. Но всъщност знаел, че е готов да плати всякаква цена за истината.
— Цената е — рекъл продавачът, — че ако си тръгнете с истината, никога повече няма да намерите покой.
Тръпки побили по гърба на мъжа. Не бил и помислял, че цената е толкова висока.
— Бла… благодаря… Извинете… — измърморил той.
Обърнал се и излязъл от магазина с наведена глава.
Почувствал се малко тъжен, като разбрал, че още не е готов за абсолютната истина, че все още има нужда от някакви лъжи за утеха, от някои митове и блянове, в които да намира покой, от някои оправдания, за да не се изправи лице в лице със самия себе си…
„Може би по-късно“, помислил си.

— Невинаги това, което е полезно за мен, е такова и за другия, Демиан. Човек може просто да сметне — и така трябва да бъде, — че цената на нещо полезно е твърде висока за него. Редно е всеки сам да решава каква цена иска да плати за това, което получава, и е логично всеки сам да избира момента, в който да получи онова, което светът му предлага, било то истината или каквато и да е друга „полза“.

Не знаех какво да кажа.
И Дебелия добави:
— Има една стара арабска поговорка, която гласи:
За да разтовариш халвата, най-важно е да имаш съдове, в които да я сложиш.
… с мъдростта и с истината е също като с халвата…

Няма коментари:

Публикуване на коментар