ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

петък, 4 ноември 2011 г.

Нека ти разкажа - Горките овце

Продължих да мисля за отношенията между родители и деца.
Дебелия беше прав! Всяко поколение вижда нещата от собствена и единствена гледна точка. Ние се караме с тях, както те с нашите дядовци навремето, защото не можем да се разберем дори за гледната точка.
— Знаеш ли, говорих с нашите.
— Така ли?
— Разказах им приказката за кокошката.
— И какво?
— В началото реагираха точно както си мислех. Майка ми каза, че не вижда връзката, а баща ми, че не е съгласен. Но после мълчахме дълго и накрая вече не мислехме така различно.
— Успя най-сетне да изгладиш нещата.
— Да, така е. Да се разберем, когато сме на едно мнение, е лесно. Трудното е, когато не сме на едно мнение. Но това свърши вече.
— Чудесно!
— И все пак накрая баща ми поясни, че има предимство в мненията заради възрастта си, заради опита си и защото в живота съществуват опасности, с които още не сме готови да се справим без тяхна помощ, и тям подобни.
— А ти какво мислиш?
— Че не е вярно. Че мога да се справя с много неща.
— А с други?
— С други не мога.
— Тогава баща ти е прав. Съществуват „опасности“, за които още имаш нужда от тях.
— Да, така е.
— Тази позиция не е изгодна за теб, а?
— Да, но е истина.
— Истина е! Сега остава да видим дали е цялата истина.
— Как?
— Слушай…

Имало едно семейство овчари. Те държали всичките си овце в една кошара. Хранели ги, вардели ги и ги извеждали на пàша.
От време на време овцете се опитвали да бягат.
Тогава най-старият овчар отивал при тях и им казвал:
— Вие, глупави и своенравни овце, не знаете, че навън равнината е пълна с опасности. Само тук ще намерите вода, храна и най-важното — защита от вълците.
Обикновено така укротявал „свободолюбието“ на овцете.
Един ден се пръкнала по-различна овца. Да кажем, че била нещо като черна овца. Била вироглава и подучвала другите да избягат на свобода в равнината.
Старият овчар ходел все по-често при овцете да им говори, че навън е опасно. Ала те били неспокойни и когато ги изкарвали на пàша, им било все по-трудно да ги прибират в кошарата.
Докато една нощ черната овца ги придумала и те избягали.
Овчарите не усетили нищо до зори, когато видели разбитата и празна кошара.
Вкупом отишли да се жалват на стареца, глава на семейството.
— Избягали са, избягали са!
— Горките…
— Ами гладът?
— Ами жаждата?
— Ами вълкът?
— Какво ще стане с тях без нас?
Старецът се прокашлял, смукнал от лулата и рекъл:
— Вярно, какво ще стане с тях без нас? И още по-лошо…
… Какво ще стане с нас без тях?

Няма коментари:

Публикуване на коментар